Р Е Ш Е Н И Е
№84/6.7.2021г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично
заседание на седемнадесети юни две
хиляди и двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЪЛКО ДРАГАНОВ
2. ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Стефка Панайотова и с участието на прокурора Рени Лефтерова, разгледа докладваното от съдия В. Стоянова КАНД №
87 по описа за 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Касационното производство пред
Административен съд - Ямбол е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. посл. от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК.
Образувано е по касационна
жалба на ОД на МВР, гр. Ямбол,
чрез юрисконсулт З.А.против
Решение № 260007 от 15.04.2021 г. по анд № 512 по
описа за 2019 г. на Елховския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
19 – 0261 – 000394 от 12.11.2019 година
на Началник РУ - Елхово, с което на Т.Д.Т.,***, на основание
чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от
един месец за нарушение по
чл.103 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
В жалбата
се сочи, че не са допуснати процесуални
нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП. Последното е издадено за безспорно установено
нарушение, което е доказано в хода на производството. На нарушителя е
предоставена процесуалната възможност да участва в производството и да упражни
правата си в същото. В този смисъл не споделя изводите на съда за незаконосъобразност
на наказателното постановление и намира същите за абсолютно неправилни и
необосновани.
Иска се отмяна на обжалваното решение
и потвърждаване на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
изпраща представител.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител адвокат Б. намира решението на ЯРС за законосъобразно, обосновано и правилно. Иска оставянето му в сила, както и присъждане на
направените разноски пред настоящата съдебна инстанция.
Участващият по делото прокурор счита, че решението на ЯРС е правилно и законосъобразно. Споделя правните изводи досежно допускането на съществени процесуални нарушения при издаване на процесното НП, с оглед на което, моли да бъде оставено в сила.
Настоящият съдебен състав, след
проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта
и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, при наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана по същество, е
неоснователна по следните съображения:
Предмет на проверка е Решение № 260007 от
15.04.2021 г. по
анд № 512 по описа за 2019 г. на Елховския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление №
19 – 0261 – 000394 от 12.11.2019 година
на Началник РУ - Елхово, с което на Т.Д.Т.,***, на основание чл.
175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един
месец за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като
незаконосъобразно.
В обжалваното решение ЕРС е
установил, че на 12.08.2019 година свидетелите Н.П.на длъжност „инспектор“ към НТУ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Бургас, заедно с други свои колеги са
работили съвместно в състав на
мобилен екип, като изпълнявали служебните си задължения
на път I – 7 в района на
км. 287+300 от него
и осъществявали контрол по изпълнение на
задълженията на водачите на МПС по чл.139, ал.6 от ЗДвП за заплащане
на винетна такса. Около 16.00 часа по път I – 79 в посока
от гр. Ямбол към
гр. Елхово се движил лек автомобил „**** с рег.
№ ****, тъмно
син на цвят,
управляван от жалбоподателя Т.Д.Т. и пътници в автомобила свидетелите Г.И.и С.Т.. Около
16.00 часа свидетелят П. и колегите му получили
сигнал от намиращ се на
разстояние от 2-3 километра от тях
друг мобилен екип на Агенция
„Пътна инфраструктура“, снабден с мобилна камера, че по
път I-79 в посока от
гр. Ямбол към гр.
Елхово се движи лек автомобил
„****“ с рег.
№ ****, тъмно син на
цвят, за който има съмнения,
че е без заплатена винетна такса.
ЕРС е приел още, че при
подаден сигнал от свидетеля Н. П., за спиране на водача на лекия
автомобил „***“ с рег. № **** със стоп – палка, като
едновременно с това св. П. посочил
и мястото за спиране. Водачът не се подчинил
на подадения сигнал за спиране
и след като преминал покрай екипа на А „ПИ“ продължил движението си по пътя,
като направил неприличен жест с ръка на св.
П.. Св. П. изготвил докладна записка до Началник
Сектор „Контрол и правоприлагане” – гр. Бургас в Националното ТОЛ управление, в която изложил описаните
по-горе обстоятелства.
Същата, ведно с изготвен от Началник Сектор
„Контрол и правоприлагане”
– гр. Бургас в Националното ТОЛ управление
сигнал за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП
от водач на МПС с рег. № У 1505 АХ, били изпратени
на Началник РУ – Елхово по компетентност.
Съставен е АУАН за
това, че Д. е осъществил състава на нарушение
по чл. 103
от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя Д. и свидетелите
И.С.и С.С.– полицейски служители в РУ – Елхово, които
са свидетели при съставянето на акта. АУАН е бил предявен на
нарушителя и подписан от него с възражение,
че не е видял
контролен орган. На нарушителя
е връчен препис от АУАН.
В тридневният
срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН пред АНО не са постъпили писмени възражения.
Съобразно установеното от
фактическа страна по делото, съдът е изложил правни изводи в насока, че при съставянето
на АУАН е допуснато нарушение на процесуалните
правила, установени в разпоредбата
на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, съгласно която АУАН трябва да съдържа описание
на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено.
ЕРС е
посочил, че за да е
осъществен състава на административно нарушение по чл.103 от ЗДвП е необходимо от
обективна страна да е налице подаден
сигнал за спиране по предвидения
в ЗДвП ред, този сигнал да
е подаден от контролен орган, да е възприет от
водача и последният да не е изпълнил
задължението си да спре плавно
в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. В този смисъл ЕРС е приел, че в съставения против Т. АУАН липсва
ясно, точно и пълно фактическо описание на нарушението
с всички негови обективни признаци.
Решението е
правилно.
Действително,
актосъставителят е посочил,
че Т. Т. при управление на МПС не е спрял
плавно в най – дясната част на
платното за движение на посоченото
от представителя на службата за
контрол място, но в АУАН липсват
фактически твърдения и констатации за подаден по надлежния
ред – със стоп-палка по образец на сигнал за спиране
от контролния орган, липсва и посочване на контролния орган,
в случая св. П., съобразно правомощията
му по чл.
167а, ал.2, т.1 от ЗДвП, който е подал
сигнала за спиране.
Липсата на точно, ясно и пълно
описание на състава на извършеното
нарушение с всичките му обективни признаци
в АУАН, съгласно изискванията
на чл.42, т.4 от ЗАНН представлява съществено процесуално нарушение, което от своя
страна е довело до нарушаване на
правото на защита на нарушителя,
поставяйки го в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение се ангажира отговорността
му, а от друга страна, поставя съдът
в невъзможност да направи преценка и относно законосъобразността на акта по
същество на спора.
Безспорно е, че
административно наказателното производство се развива в строго определена
последователност. Административно-наказателното производство има силно
формализиран характер и неизвършването
на процесуалните действия в определената императивно установена
последователност води до нарушаване и на правото на защита на наказаното лице.
ЯАС изцяло споделя
извода на ЕРС, че административнонаказателното производство е строго формално, по отношение на
същото законодателят е предвидил правила за осъществяването му както в основния
закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях.
В конкретния случай, когато държавните
органи искат да ангажират административнонаказателна
отговорност на едно лице, извършител
на административно нарушение, са задължени
съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това
нарушение както от обективна, така
и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено,
както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите
разпоредби, които са нарушени. Изпълнението на
тези изисквания е от значение за
жалбоподателя, който има право да
научи в цялост какво точно нарушение
е извършил, за да организира защитата
си. В този смисъл, ЯАС намира, че и неяснотата
при посочване на мястото на извършване на нарушението в АУАН винаги води до ограничаване
на правото на защита на
санкционираното лице, поради което се
явява и съществено нарушение. Безспорно задължителния реквизит по чл. 42, т. 4 от ЗАНН не може, а и не следва да се
извлича по пътя на формалната
или правна логика, още по
- малко по тълкувателен път от съдържанието на други документи
по преписката.
Констатираното
съществено нарушение на административно-производствените правила при съставяне
на акта е абсолютно основание за отмяна на НП.
Водим от горното, съдът намира,
че депозираната касационна жалба е неоснователна, а решението на ЕРС следва да
бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
При този изход на
спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на направените
по делото разноски, което следва да бъде уважено в размер на 300 лева. Според чл.18, ал.3 от Наредба
№ 1 от 7.09.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер
извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лева.
Предвид горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260007 от
15.04.2021 г. по анд № 512 по описа за
2019 г. на Елховския районен съд.
ОСЪЖДА ОД на МВР, гр. Ямбол, да
заплати на Т.Д.Т.,***, ЕГН **********, сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
разноски по делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2. /п/не се чете