Р Е Ш Е Н И Е 

№ 992/10.04.2020 г.                    09.04.2020 г.                              ГРАД БУРГАС

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                              ХХІ-ви граждански състав

В публичното заседание на десети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6024/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е образувано по искова молба на “Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, срещу Г.И.С., ЕГН ********** ***, с която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща неплатена главница по Договор за кредит №********** и законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуването на облигационно правоотношение между ответник и  „4финанс“ ЕООД по договор за кредит №**********, сключен на 16.03.2015 г. по реда на чл.6 от ЗПФУР, като се излагат подробни доводи досежно начина на сключването на договора. Ищецът твърди, че на ответника е бил отпуснат кредит в размер от 200 лева за период от 30 дни, а след изтичането му е изпаднал в забава поради неплащане.

Твърди се още, че на 01.02.2018 г. е бил сключен цесионен договор между кредитора и ищеца в настоящето производство, за което ответникът следва да се счита уведомен с настоящата искова молба.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява, представя молба, вх.№5398/03.02.2020 г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения от съда особен представител на ответника, в който исковата претенция се оспорва като неоснователна на подробно изложени аргументи, сред които и липсата на доказателства за наличие на облигационна връзка между „4финанс“ ЕООД и ответника в настоящето производство, както и на такива, обосноваващи извод, че „4финанс“ ЕООД е изправна страна. Наред с това се излагат аргументи, че цесията не е породила действие, тъй като не е била съобщена на длъжника.

В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения му от съда особен представител – адв…, която поддържа отговора на исковата молба, ангажира доказателства и претендира за отхвърляне на иска.

Предявеният иск е с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, като взе предвид изложеното в исковата молба и доводите на страните, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, прие за установено следното:

Приет като доказателство по делото е Договор за кредит №**********, от съдържанието на който се установява, че е сключен по реда на чл.6 и сл. от ЗПФУР на 16.03.2015 г. от „4финанс“ ЕООД и ответника С. в качеството му на кредитополучател на сумата от 200 лева. Видно от приетата като доказателство разписка №07000317515318, сумата е получена от ответника на 16.03.2015 г., л.76 и съгласно условията по кредита подлежи на връщане в срок до 15.04.2015 г.

Представени са и общи условия на договора за кредит, от които е видно, че волеизявленията на страните по сключване на договора се извършват по няколко алтернативни начина, включително и по електронен път. Кредитополучателят подава искане за отпускане на кредит в съответствие с формуляра, предоставен на началната страница www.vivus.bg. За да завърши регистрацията на профила на кредитополучателя, той трябва да се запознае и да приеме общите условия на договора за кредит на началата страница. Посочено, е че бланката на стандартния европейски формуляр за предварителната договорна информация е налична на началната страница на кредитора и е част от документите, които се предоставят, след като кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита. След регистрацията проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя на началната страница. Предвидено е в т. 1.8 от общите условия, че кредитополучателят трябва да прочете договора за кредит и ако го приеме, да го подпише електронно, като натисне бутона „подпиши“. Посочено е още, че за избягване на съмнение с натискането на бутона „подпиши“ от кредитополучателя се счита, че същият е подписал всяка страница на договора за кредит, включително на общите условия, доколкото същите са представени на траен носител, в подсигурен PDF формат и който не позволява да бъдат изменяни. С подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора за кредит и бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитора и се съгласява кредиторът да му преведе сумата по кредита по описаната банкова сметка ***.

По делото е изготвено и прието като неоспорено заключение по изготвена от в.л.П. съдебно-техническа експертиза, от което става ясно, че на 16.03.2015 г., ответникът се е регистрирал на сайта vivus.bg от IP 79.124.32.86 и е извършил действия по потвърждаване сключването на договора.

С договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г. и Приложение №1 към него, вземанията по процесното кредитно съглашение са прехвърлени на ищеца, за което до ответника има изпратено  уведомление по чл.99 от ЗЗД, което не е получено от последния по причина, че пратката не е потърсена от получателя.

Твърденията на ищеца, че до настоящия момент задълженията на ответника не са погасени поради плащане на главницата от 200 лева не се оспорват от назначения от съда особен представител, който въвежда други аргументи за недължимост на търсената сума и не се опровергават от събрания по делото писмен доказателствен материал.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. По смисъла на §1 от ДР на ЗПФУР, финансова услуга е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а средство за комуникация от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Процесният договор за потребителски кредит е именно договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране) и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (уеб страницата на vivus.bg).

            Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В съответствие с разпоредбите на приложимия в конкретния казус Закон за електронния документ и електронния подпис, в редакцията му в ДВ, бр.100 от 21.12.2010 г., в сила от 1.07.2011 г., настоящият съдебен състав приема, че представеният на хартиен носител договор за кредит представлява електронен документ и е годно доказателство за съдържанието на материализираните в него електронни изявления. Същият съдържа в електронна форма лични данни на ответника, поради което и следва да се приеме, че носи електронния подпис на ответника, т.е. договорът за кредит представлява подписан частен електронен документ, който съгласно чл.180 от ГПК се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на обективираните волеизявления (В този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК).

         Този извод на съда напълно кореспондира и с приетата като доказателство разписка, издадена от „Изипей” АД, върху която е положен саморъчния подпис на ответник, поради което и като частен свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила относно авторството и съдържанието му, удостоверяващо неизгодния за ответника факт, че е получил сумата от 200 въз основа на сключен с „4финанс“ ЕООД договор за потребителски кредит №**********

Представеният договор за кредит, сключен по реда на ЗПФУР, следователно е дейсвителен и като такъв ангажира имуществената сфера на ответника като длъжник за връщане на предоставената главница от 200 лева, представляваща претендирано от ищеца вземане, чиято изискуемост е настъпила. Получаването на сумата от длъжника е установено с неоспорената по автентичност разписка, поради което съдът намира, че ищецът е изправна страна по процесния договор за кредит и тъй като няма данни за извършено от ответника частично или пълно плащане на главницата в срока до падежа – 15.04.2015 г., или до приключване на устните състезания в настоящото дело (чл.235, ал.3 от ГПК), настоящият съдебен състав приема, че процесната главница представлява изискуемо и ликвидно парично вземане и се дължи ведно с обезщетение за забава, считано от предявяване на иска.

Що се отнася до възраженията на назначения от съда особен представител на ответника за недължимост на сумата на подробно изложените в отговора на исковата молба, поддържани и в съдебно заседание, аргументи, то същите не се споделят от съда за основателни, тъй като с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, ответникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършената на 01.02.2018 г. цесия. (В този смисъл са Решение №3/16.04.2014 год. по т.д.№1711/2013 г., I ТО на ВКС; Определение №802/28.10.2015 г. по т.д.№186/2015  г. на І ТО на ВКС и Решение №198/18.01.2019 г. по т.д.№193/2018 г., I ТО на ВКС), а обстоятелството, че е представляван в процеса по реда на чл.47, ал.6 от ГПК е правно ирелевантен.

Основателността на исковете налага в полза на ищеца да бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 480,00 лева, от които 50,00 лева платена държавна такса, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, 180,00 лева – възнаграждение за вещо лице и 150,00 лева-възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от изложеното, на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, сумата от 200 лева (двеста лева), представляваща неплатена главница по Договор за кредит №********** и законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Г.И.С., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, сумата от 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/

 

Вярно с оригинала!

К.К.