РЕШЕНИЕ
Гр.София,22.12. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски
съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в закрито заседание
на двадесет и първи декември
през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
При секретаря
И прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от
съдия Маркова ч.гр..д.№ 10924 по
описа за 2020 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.6 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „В.“ ЕООД, „Р.ЕООД, СД „БМ Т.-1-Р.и С.“ /длъжници по изп.производство/ срещу постановление
№ 075727 от 19.08.2020 г., с което е отказано
от ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с район на
действие СГС, постановен по изп.дело № 20118410407998, да бъде прекратено
производството по изп.дело на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК.
В обстоятелствената част на жалбата се
сочи, че отказът на ЧСИ е незаконосъобразен, защото били налице основанията на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК, тъй като последното изпълнително действия по делото било
извършено през 2011 г. като такива действия били предприемани срещу длъжниците „В.“
ЕООД и „Р.ЕООД, не и срещу длъжника СД „БМ Т.-1-Р.и С.“. Срещу последния били
наложени през 2011 г. възбрани на недвижими имоти. Позовава се на ТР 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и други съдебни решения относно това кои действия на СИ
прекъсват давността. Затова считат, че е настъпилата перемпция през 2013 г. Наред
с това обжалваното постановление било и немотивирано.
Иска се съдът да отмени изцяло или
частично /по отношение на първите двама жалбоподатели/ обжалвания отказ и да прогласи
настъпилото по право прекратяване на изпълнителното дело срещу всеки един от
длъжниците, ведно със законните последици.
Не се претендират разноски.
В допълнителна молба от
26.11.2020 г. се излагат доводи, че не били уведомени за възобновяване
на производството по изп.дело през 2017 г. Признава се, че в действителност
изп.производство било спряно до приключване на исковото производство.
Единствената молба на взискателя била от 27.07.2018 г. В тази молба било
посочено, че се иска опис на движими вещи, но не било посочено срещу кой от
длъжниците, както и какви вещи и къде се намират те. По изп.дело не се
установило дали лицето получило пратката с молбата, изпратена по куриер е
изобщо служител на СИ. Това означавало, че липсва достоверна дата на молбата с
искане за извършване на опис. Разпорежданията за извършване на опис били
изготвени едва на 30.01.2020 г. или около година и половина след тяхното
поискване, което било нелогично. Затова считат, че с тази молба не може да се
прекъсне давността. От изпратеното до третия жалбоподател разпореждане не
ставало ясно за кога е насрочен описа. Освен това ЧСИ Н.М. не бил местно
компетентен да извърши описите на движими вещи с оглед липсата на конкретизация
в молбата от 27.07.2018 г. СИ извършил опис на движими вещи по аддреса на
управление на дружествата-длъжници, които имали седалище ***. Изп.дело следвало
да бъде преместено в гр.Бургас при местно компетентен СИ. Затова посоченото
действие било незаконосъобразно и се било годно да прекъсне срокът на
перемпцията.
С молбата са направени доказателствени
искания за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства
за дата на изпращане, получаване и евентуално отбелязване на съдържанието на
пратката, както и да задължи ЧСИ да представи копия /със заличени данни/, на
документи, входирани в кантората на 27.07.2018 г. с цел сверяване дали същите
са със сходни номера с отбелязания вх.№ 065267 от 27.07.2018 г. върху молбата
на взискателя за извършване на изп.действия.
От взискателя –„А.Л.Б.“ ЕАД е постъпил отговор по жалбата, в която се
излагат доводи за неоснователност на същата и правилност на постановения от
ЧСИ, отказ. Счита, че не са налице предпоставките по чл.433, ал.1,т.8 ГПК, тъй
като изп.производство било спряно по подадено възражение от страна на
длъжниците. След приключване на производството по установителния иск, изп.дело
било възобновено по молба на взискателя от 19.09.2019 г. През периода на
спиране на изпълнителното дело не били текли сроковете, вкл. и тези по чл.433,
ал.1,т.8 ГПК. Последното поискано от страна на взискателя действие било
извършено по молба от 26.07.2018 г., а разпореждането за извършване на
съответните действия било с дата 30.01.2020 г. като действията били насрочени
за 09.04.2020 г. Тъй като на 24.03.2020 г. бил обнародван Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение поради което не било възможно да се
извършват каквито и да е действия по изп.дело и срокове не били текли.
От ЧСИ се излагат мотиви за
допустимост на жалбата, а по същество за нейната неоснователност. Сочи, че не
са налице предпоставките на чл.433,ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на
изп.производство. Изп.дело било образувано с разпореждане от 10.10.2011 г. На
длъжниците била връчена ПДИ с изключение на третия -СД „БМ Т.-1-Р.и С., който
бил в ликвидация. С разпореждане от
23.12.2011 г. били наложени възбрани върху недвижими имоти, собственост на
длъжника „В.“ ЕООД. Със запорно съобщение от 28.12.2011 г. бил наложен запор
върху всички дружествени дялове на длъжника „В.“ ЕООД в „Б.М.“ ООД. С
разпореждане от 27.12.2011 г. били възбранени собствени на длъжника СД „БМ Т.-1-Р.и
С.“- в ликвидация, недвижими имоти. С постановление от 21.01.2012 г. на
основание чл.432,т.7 вр. с чл.420 ГПК изпълнителното производство било спряно.
С молба от 19.09.2017 г. от взискателят било поискано възобновяване на
изпълнителното производство като с молбата били представени съдебните решения,
от които се установявало, че искът на взискателя по изп.дело, предявен по
чл.422, ал.1 ГПК, е частично уважен. С постановление от 19.09.2017 г.
изпълнителното дело е било възобновено, а като взискател бил присъединен „А.Л.Б.“
АД. С разпореждане от 08.01.2018 г. бил
наложен запор върху банковите сметки на длъжника „Р.“ ЕООД. По отношение на длъжника „В.“ ЕООД били
предприети аналогични действия. С ПДИ от 08.01.2020 г. бил насрочен опис на
движимите вещи на длъжника СД „БМ Т.-1-Р.и С.“- в ликвидация като принудителните
действия не били извършени поради ненадлежно уведомяване на длъжника за това. С
молба от 27.07.2018 г. взискателят бил поискал насрочване на описи на движими
вещи на длъжниците. С разпореждане от 30.01.2020 г. били насрочени описи на
движимите вещи на длъжниците, за което били изпратени до последните ПДИ. На
14.08.2020 г. от длъжниците постъпила молба за прекратяване на изп.производство
на основание чл. 433, ал.1,т.8 ГПК. С обжалваното постановление отказал да
прекрати производството, тъй като приел, че не са налице предпоставките за
това. По изп.дело не били извършвани изпълнителни действия само за периода от
21.01.2012 г. до 19.09.2017 г., в който период производството било спряно на
основание чл.432,т.7 ГПК във връзка с чл.420 ГПК. Затова жалбата била
неоснователна.
По
допустимостта на жалбата:
За обжалвания отказ жалбоподателите са
уведомени на 11.09. 2020 г.
Жалбата е подадена на 16.09. 2020 г.
Следователно същата е в срока по
чл.436, ал.1 ГПК; подадена е срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол.Налице
е правен интерес от обжалване.
Следователно жалбата е допустима.
По
основателността на жалбата:
Съгласно чл.433, ал.1 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато:
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Правомощията по чл.433 ГПК са на съдебния
изпълнител; съдът не може да изземе неговите функции и да прекрати
производството по изп.дело; респ. да вдигне запорите и възбраните, ако такива
са били наложени. Не сме и в производство по чл.439 ГПК.
При това положение искането на жалбоподателя да прогласи настъпилото по
право прекратяване на изпълнителното дело срещу всеки един от длъжниците, ведно
със законните последици следва да бъде оставено без уважение.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Без правно значение е
дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително
действие.
В конкретния случай от данните по изп.дело се
установява, че на 10.10.2011 г. взискателя „А.Л.Б.“ АД е поискал да бъде
образувано изп.дело за принудителното събиране на вземането му по изп.лист от
15.02.2011 г., издаден от РС, гр.Бургас на основание чл.417 и чл.418, ал.2 ГПК по
ч.гр.д.№ 10515/2010 г. във връзка със запис на заповед от 21.04.2010 г. Като предпочитан
способ за изпълнение е посочен налагане на запор върху банковите сметки в „А.Б.Б.АД.
Възложено е и проучване на имущественото състояние на длъжниците. Видно от
данните по изп.дело от ЧСИ е наложена възбрана върху недвижими имоти на
длъжника „В.“ ЕООД като на 28.12.2011 г. е изпратено писмо до Агенцията по
вписванията. Наложена е и възбрана на недвижими имоти на „Б.-Р., Калчев и С.“
СД, чийто правоприемник е жалбоподателят- „Р.“ ЕООД. Това се установява също от
данните по изп.дело като искането до АВ е с дата 28.12.2011 г.
Със запорно съобщение от 28.12.2011 г. е наложен
запор върху дружествените дялове на длъжника „В.“ ЕООД в „Б.М.“ ООД.
С постановление от 21.01.2012 г. на основание
чл.432,т.7 вр. с чл.420 ГПК изпълнителното производство е спряно по искане на
дължиниците, които са представили доказателства, че са подали възражения по
чл.414 ГПК срещу заповедта за изпълнение по гр.д.№ 10515/2010 г.
С молба от 19.09.2017 г. взискателят е поискал да
бъде възобновено производството по изп.дело като се намали главницата,
подлежаща на принудително изпълнение, съобразно решение № 2382 от 13.12.2016 г.
на САС, постановено по т.д.№ 4910/2015 г. и да присъедини за събиране сумата в
размер на 2135,50 лв.- разноски по изпълнителен лист от 18.04.2017 г. на СГС
/л.341 по изп.дело/.
С постановление от 19.09.2017 г. ЧСИ е възобновил
производството по изп.дело.
С отделни разпореждания с дати 08.01.2018 г. е
разпоредено налагане на запор върху вземанията на длъжника „Р.“ ЕООД, на „В.“
ЕООД върху суми по банкови сметки /съответно л.362,л.363 от изп.дело/. на
същата дата са изпратени и запорните съобщения до „А.Б.Б.“ АД, Банка ДСК АД, ПИБ
АД, ЦКБ АД, „Ю.Б.“ АД.
От писмата, входирани от ЧСИ на 17.01.2018 г. се
установява, че от А.Б.Б.“ АД е наложен запор върху банковите сметки на „В.“
ЕООД и „Р.“ ЕООД. По отношение на последния длъжник е постъпил потвърдителен
отговор и от „Търговска банка Д“ АД.
Видно от събраните от ЧСИ данни „БМ-Т. 1-Р.и С.“
СД-в ликвидация е с прекратена търговска дейност /л.366/.
Видно от известието за доставяне /л.387/
представителката и на трите дружества-длъжници – С.И.е получила съобщението за
възобновяване на 16.01.2018 г., както и ПДИ по отношение на „Р.“ ЕООД и „В.“
ЕООД.
По отношение на „БМ Т. 1-Р.и С.“ СД-в ликвидация
липсват данни за получаване.
С молба, вх. №
на ЧСИ 065267/27.07.2018 г. /л.396/ взискателят е поискал от ЧСИ да
насрочи опис на движимите вещи на длъжниците. Молбата има изх.№ на взискателя
7-700-00-188 от 26.07.2018 г. поради което доводът на длъжниците
/жалбоподатели/, че нямало данни, че молбата е подадена, респ.входирана по-късно
от посочената дата – 27.07.2018 г. е неоснователна. В този смисъл и исканията с
допълнителната молба от 26.11.2020 г. освен, че са преклудирани с изтичането на
срока за подаване на жалбата, така и са неоснователни. Молбата е входирана от
ЧСИ така, че без значение е обстоятелството дали лицето „Д.“ е негов служител.
С отделни разпореждания от 30.01.2020 г. ЧСИ е
насрочил опис на движимите вещи по отношение на всеки един от длъжниците като
противно на твърдяното от жалбоподателите посочен е ден и час на описите, както
и, че същите ще се състоят в гр.Бургас; посочен е и точен адрес на който ще се
извършат описите. Видно от тези разпореждания ЧСИ е посочил, че описите ще
бъдат осъществени от компетентен СИ от съответния съдебен район. Следователно и
този довод на жалбоподателите се явява неоснователен.
Обстоятелството, че ЧСИ е насрочил описите доста
след подаване на молбата с искане за това от страна на взискателя не може да
бъде тълкувано в тежест на последния. За да се прекъсне давността от значение е
поведението не на СИ, а на взискателя; именно последния следва да бездейства.
Независимо, че няма данни кога са връчени
призовките за принудително изпълнение във връзка с така насрочените описи, от
съдържанието на молбата на длъжника „Р.“ ЕООД, тази на длъжника „В.“ ЕООД, се
установява, че документите са били получени.
На 14.08.2020 г. е подадена молбата за
прекратяване на изп.дело на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК.
С обжалваното постановление ЧСИ е отказал да
уважи молбата като е посочил, че липсват предвидените предпоставки на чл.433,
ал.1,т.8 ГПК за прекратяване на изп.производство.
Постановлението на ЧСИ е законосъобразно:
С оглед извършените от настоящата инстанция
по-горе констатации, противно на твърдяното от жалбоподателя, взискателят не е
бездействал и е поддържал висящността на изп.производство:
При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Съгласно приетото в т.5 от ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Съгласно приетото в т.10 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 26.06.2015 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2013 Г., ОСГТК
НА ВКС изпълнителното производство за събиране на
парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като
бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на
длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
Запорът върху вземания на длъжника представлява
разпореждане на съдебния изпълнител, с което определено вземане на длъжника се
предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя и се забранява на
длъжника, под страх от наказателна отговорност, да се разпорежда с него, а на
третото задължено лице - да извършва плащания на длъжника. Целта му е да запази
това вземане в патримониума на длъжника, като наред с това осуети и
погасяването му чрез извършено от длъжника по вземането плащане, за да може то
да послужи за удовлетворяването на взискателя.
Затова запорът върху вземания на длъжника
представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК
изпълнителния способ "Изпълнение върху вземания на длъжника".
Съгласно т.5 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ 10.07.2017 Г. ПО
ТЪЛК. Д. № 3/2015 Г., ОСГТК НА ВКС изпращането на запорно съобщение до банка в
хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508,
ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, също представлява действие по налагане на запор. Поради това разпореждането на
съдебния изпълнител за налагане на запор върху несъществуваща банкова сметка ***оучването
на имущественото състояние на длъжника, независимо от това дали запорът е
породил предвиденото в закона действие или не.
Запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено
лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.
507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие
В конкретния случай се установи третите задължени
лица – банки, да са получили запорните съобщения и съответно да са предприети
действия по блокиране на сметките на длъжника. Тези действия прекъсват
давността.
С оглед задължителните постановки на т. 10 на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК
взискателят и съдебният изпълнител, фактически не могат да предприемат действия
по принудително изпълнение, поради което и проявеното бездействие в периода на
наложената обезпечителна мярка "спиране на изпълнението", не би могло
да се приеме като субективно неосъществяване на правото за удовлетворяване на
кредитора в рамките на давностния срок, виж в този смисъл и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 318 ОТ 15.05.2020 Г. ПО Т. Д. № 2039/2019 Г., Т. К., ІІ Т.
О. НА ВКС.
Налага се извод, че жалбата е неоснователна и
като такава ще следва да бъде оставена без уважение.
По разноските:
С оглед горе приетото на жалбоподателя разноски не се
присъждат.
ЧСИ не дължи разноски в
производство по чл.435 и следв. ГПК и такива не му се следват.
Ответникът по жалбата не
претендира разноски.
Водим от горното, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „В.“ ЕООД, „Р.ЕООД,
СД „БМ Т.-1-Р.и С.“ /длъжници по изп.производство/ срещу постановление №
075727 от 19.08.2020 г., с което е отказано
от ЧСИ Н.М., рег.№ 841, с район на действие СГС, постановен по изп.дело
№ 20118410407998, да бъде прекратено производството по изп.дело на основание чл.433,
ал.1,т.8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: