РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на десети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ив. Андреева
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно
административно наказателно дело № 20225300601013 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.7 от УБДХ.
С решение № 1192 от 07.06.2022г., постановено по АНД № 3214 / 2022г. по описа на
Районен съд-***, на нарушителя И. Г. С. е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева за проява на дребно хулиганство на основание чл.1 ал.1 т.1 от Указа за
борба с дребното хулиганство /УБДХ/.
Против решението е постъпила жалба от нарушителя, в която заявява, че не е доволен
от първоинстанционния съдебен акт. Прави искане за отмяна на атакуваното решение и
оправдаването му. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно уведомен. Не
се явява и негов процесуален представител.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на обжалваното
решение, взе предвид становищата на страните, и приложените по делото доказателства,
намира за установено следното:
Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна при наличие на правен
интерес и е процесуално допустима, подадена е в предвидения 24-часов срок от обявяване
на решението на първия съд.
От фактическа страна се установява, че на *** *** гражданка Г.М. управлявала
автомобил „***“ с *** рег. № *** в гр.*** в района на кръстовището с кръгово движение на
*** - ***. Тя извършила неправилна маневра като от най-дясна лента направила ляв завой,
1
при което била засечена от автомобил марка и модел „***“ с Рег. № ***, управляван от И. Г.
С., в който се возела и дъщеря му Г. С.А. Подразнен от шофирането на *** гражданка
същият започнал да й дава сигнали да спре след района на кръстовището в посока запад по
*** и да я притиска с автомобила си, при което М. преустановила движението си и отбила, а
нарушителят С. спрял пред нея. Той излезнал от автомобила си, отишъл до нейния и
започнал да й дири сметка за начина по който шофирала в града. Между двамата възникнал
словесен конфликт на *** и *** език, но до физическо насилие не се стигнало.
Описаната фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния
съд, който е направил обоснован анализ на приобщените по делото доказателствени
източници, които се споделят напълно от настоящия въззивен състав. При собствена
проверка на приобщената по делото доказателствена маса, кредитирана и обсъдена от РС,
въззивният съд достигна до същите изводи за авторството, вината и отговорността на
предаденото на съд лице. Относно укоримото поведение на нарушителя С. се съдържат
непротиворечиви доказателствени изявления на всички посочени в гореописаната
фактическа обстановка свидетели, вкл. и на самия нарушител. Следва да се посочи, че
самият той не отрича постъпката си по принудително спиране и разправа с *** гражданка,
като оправдава поведението си със стреса от възникналата опасност от настъпване на ПТП,
вследствие осъществената от *** гражданка неправилна маневра. Именно в това се
заключава и вменената му проява на дребно хулиганство. С. е предприел недопустими
действия по саморазправа на публично място и при управление на МПС, като с действията
си също е можел да предизвика транспортно произшествие. При несъгласие с действията на
дадени правни субекти гражданите са длъжни да сигнализират компетентните органи за
предприемане на административни санкции, вкл. и за нарушения по ЗДвП, но не и сами да
„правоприлагат“ и то в присъствие на своя подрастваща низходяща, което е недопустимо в
една правова държава.
Неоснователно е и другото възражение на нарушителя за изключително ниска степен
на обществена опасност на проявата му до липсата на такава изобщо. Именно защото
действията му не са ескалирали и не се стигнало до физическа саморазправа казусът не е
бил квалифициран от представителя на държавното обвинение като престъпление по чл.325
ал.3 от НК, но прокурорът е изразил становище, че се касае за проява на дребно
хулиганство, предоставяйки последната преценка на съответния административен орган по
чл.2 от УБДХ.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че с действията си нарушителят И. Г. С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 1 ал. 1 т.1 от
УБДХ, тъй като на *** г. около 12:30 ч. на *** до № *** в *** е проявил непристойно
поведение, изразяващо се в засичане на лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от Г.
М. - гражданка на ***, и търсене на обяснение за шофирането й, с които си действия
нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК.
Настоящият съд се солидаризира и с преценката на първата съдебна инстанция
2
относно вида и размера на наказанието. В случая то е наложено при наличие единствено на
смекчаващи отговорността обстоятелства, защото е определено в законовия минимум на по-
лекото от двете административни наказания, а именно глоба в размер на 100 лева. Отчетени
са добрите характеристични данни на извършителя, както и подбудите за извършване на
проявата.
Следва обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Воден от горното и на основание чл. 7 ал.3 вр. чл.6 ал.1 б.А от УБДХ,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1192 от 07.06.2022г., постановено по АНД № 3214 /
2022г. по описа на Районен съд – гр.***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3