Решение по дело №1031/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………..

гр. Варна, 29.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

      

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА Н.

 

при секретаря КИЧКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1031 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от К.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен иск с правно основание чл. 464, ал.1 от ГПК срещу Т.В.Н., ЕГН **********, с адрес: *** и „В.2.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Красимир Георгиев Марков за приемане за установено в отношенията между страните, че не съществува вземане в полза на Т.В.Н., ЕГН **********, срещу „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 17 340 лв. /седемнадесет хиляди и триста и четиридесет лева/, обективирано в изпълнителен лист № 7206/21.07.2017г., издаден въз основа на Заповед № 3319/11.05.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6177/2017г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, ведно с натрупаните по изп.д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев съдебно-деловодни разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди в исковата си молба, че се явява присъединен кредитор на втория ответник „В.2.“ ЕООД по изп.д. № 407/2018г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев за сумата от 19 380 лв., включваща главница от 19 000 лв. и съдебно-деловодни разноски в размер на 380 лв., ведно със законната лихва върху главницата, видно от приложеното Удостоверение с изх. № 72/04.01.2019г. Вземането е обективирано в Заповед № 7921 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по ч.гр.д. № 15970/2018 г. по описа на ВРС, LI-ти състав. Съставеният по същата изпълнителен лист № 8309/25.10.2018г. е послужил като основание за присъединяване към започналото принудително изпълнение, чийто инициатор и първоначален взискател бил първият ответник Т.Н., която претендира от длъжника сума от общо 17 340 лв., ведно със съпътстващите процеса съдебно-деловодни разноски, на основание издадена по ч.гр.д. № 6177/2017г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3319/11.05.2017г.

Счита, че вземането в полза на Т.Н. не съществува поради отсъствие или съответно нищожност на сделката, от която черпи права, като излага следните основания за това:

1.  Описаният в заявлението договор въобще не е бил сключван между страните, поради което и не съществува валидно основание за паричната претенция. Дори и да съществува облигационна връзка, то подобна неустоечна клауза не е елемент от нейното съдържание.

2.  В условията на евентуалност, в случай че все пак съгласие между договарящите е изразено в някаква форма, то същото е привидно, поради което договорът е нищожен изцяло на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД.

3.  Нищожност на споразумението поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД.

4.    Нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, поради  несъответствие на придадените й от законодателя обезпечителната, обезщетителната и санкционни функции.

5.    Нищожност на разпоредбата на съглашението, поради липса основание и съгласие за сключването на подобна уговорка на осн. чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и 4-то от ЗЗД.

6.    Липса на каквито и да е доказателства, че посоченият уред действително е бил предаден в държане на „В.2.“ ЕООД, като сочи че тъй като договорът за влог е реален, неизпълнението на задължението на Т.Н. води като последица невъзникването въобще на облигационни отношения между страните или най-малкото същата се явява неизправна страна и не може да претендира насрещно обезщетение.

                 Ответникът „В.2.“ ЕООД в отговора на исковата молба счита предявения иск за основателен и моли за неговото уважаване. Сочи, че не изпитва сантиментални чувства към домакински пособия.

Ответникът Т.Н. в отговора на исковата молба оспорва наличието на правен интерес от воденото на настоящото производство, доколкото длъжникът по изп. дело „В.2.“ ЕООД разполага с достатъчно средства за удовлетворяване на вземанията и на двамата кредитора. Оспорва качеството на кредитор на ищцата, като твърди, че сделката, от която произтича вземането ѝ е симулативна. Твърди, че искът е преждевременно заведен, тъй като по изпълнителното дело все още не е извършено разпределение.

Твърди, че са налице съгласувани действия на ищцата А. и управителя на ответното дружество „В.2.“ ЕООД, като лица ползващи се с взаимно доверие, резултат от близки отношения (по съдържание покриващи се с такива между членове на едно семейство), насочени срещу хирографарните кредитори на длъжник в принудително изпълнение изразяващи се в целенасочено съставяне на ценната книга от издателя и предаването ѝ на поемателя при действително съгласие на тези две страни документът да се използва за привидно легитимиране на кредитор за участие в разпределение с несъществуващ в действителност дълг.

Твърди, че настоящият иск е вследствие на симулиран процес, на база на който е издаден изпълнителният лист в полза на ищцата. Твърди, че ищцата е привиден кредитор на втория ответник, тъй като не съществува основание, на което вторият ответник „В.2.“ ЕООД да дължи сума на ищцата К.А.. Сочи, че е налице е класически пример на злоупотреба с процесуални права - управителят на втория ответник умишлено е допуснал (дори организирал) ищцата да осъди, чрез заповедно производство представляваното от него търговско дружество, за да ощети втората ответница.

Твърди, че договорът между К.А. и „Васо 2000“ е нищожен съгл. чл. 26 ЗЗД – липса на основание, на което дружеството е задължено към ищцата в настоящия процес, както и поради противоречие с добрите нрави, тъй като същият е изготвен единствено с цел да бъдат увредени интересите на Т.Н. и не отразява реални уговорки между ищцата и втория ответник.

Излага, че заповедта за изпълнение на парично задължение, издадена в производството по Ч.ГР.Д № 10456/2017 г. на XIX състав, е влязла в законна сила поради неподаване на възражения от страна на длъжника „В.2.“ ЕООД, тъй като същият не може да бъде открит на посочения в TP адрес. С пропускането на срока възможността за оспорване на вземането в това производство и в други, независимо по чия инициатива те са образувани, се преклудира - TP №5 от 2012 на ОСТК на ВКС.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено Удостоверение изх. №00073/04.01.2019 г. по изп.д.№201889920400407 от ЧСИ Христо Георгиев, от което е видно, че по молба на Т.В.Н., въз основа на изпълнителен лист,    издаден по ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на Районен съд Варна 35 състав, издаден въз основа на заповед за изпълнение от 11.05.2017 г. е образувано изпълнително дело № 218********** срещу „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ МАРКОВ.

На 04.01.2019г. с Разпореждане на ЧСИ Христо Георгиев 892, на основание чл. 456 от ГПК е присъединен към изпълнителното производство в качеството на взискател К.С.А., с ЕГН: **********, въз основа на представен в оригинал изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 15970/2018г. по описа на ВРС, въз основа на Заповед № 7921 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 15970/2018г. по описа на ВРС, Запис на заповед с дата на предявяване 10.01.2018г.

От удостоверението е видно още, че неудовлетвореният остатък от вземането на кредитора Т.В.Н. към датата на издаване на удостоверението е в  размер на:

-        главница по изпълнителен лист - 17 000 лева;

-        съдебно-деловодни разноски - 340 лева;

-        адвокатско възнаграждение в размер на -1160 лева.

-        авансови такси заплатени към ДСИ Варна - 349.40 лева;

-        такси и разноски заплатени към ЧСИ Христо Георгиев 892-331.60 лева;

 

Неудовлетвореният остатък от вземането на кредитора К.С.А., към датата на издаване на настоящото удостоверение е в размер на:

-        19,000.00 лв., ведно със законната лихва върху нея от 23.10.2018 г. до окончателното й изплащане, която до момента е 386,04 лв.;

-        Неолихвяема сума в размер на 380,00 лв.

-        96,00 лв. внесени авансови такси.

По делото е представено и Удостоверение изх.№ 10495/22.05.2019 г., издадено по изп.д.№ 20188920400407, от което е видно, че на 02.05.2019 г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпило доброволно плащане на непогасената част от задължението по всички изпълнителни листи, както и на такси и разноски към съдебния изпълнител, на основание чл. 491 от ГПК.

На 03.05.2019 г. постъпилите суми по специалната сметка на съдебния изпълнител са разпределени между кредиторите. В полза на взискателя К.А. са разпределени суми в размер 20 432,37 лева, ведно с начислена лихва върху главница до дата 10.05.2019г., с което вземането на взискателя по предоставения изпълнителен лист и вземането за заплатени такси и разноски към съдебния изпълнител се считат за изцяло събрани към посочената дата.

Разпределената в полза на взискателя К.А. сума не е изплатена по сметка на взискателя предвид уведомяване на съдебния изпълнител за депозирана искова претенция с правно основание чл. 464 от ГПК, както и предвид липсата на изрично посочена банкова сметка ***.

Представено е и удостоверение изх.№ 10496/22.05.2019 г., издадено по изп.д.№ 20188920400405, от което е видно, че по изп. д.№ 20188920400407 е постъпило доброволно плащане на дълга по всички изпълнителни листове, включително и на такси и разноски към съдебния изпълнител до пълното им погасяване, на основание чл. 491 от ГПК.

Предвид горното суми обективирани в изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 15970/2018г. по описа на ВРС издаден въз основа на Заповед № 7921 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 15970/2018г. по описа на ВРС и Запис на заповед с дата на предявяване 10.01.2018г., присъединени към предмета на изп.д.№ 20188920400405 по описа на ЧСИ Христо Георгиев 892 с удостоверение с изх. 00073/04.01.2019г. издадено на осн. чл. 456 от ГПК, се явяват събрани в производството по изп.д.№20188920400407 и не подлежат на повторно събиране от съдебния изпълнител по изп.д.№ 20178920400405.

По делото е представено и уведомление изх.№ 10599/27.05.2019 г. по изп.д.№20188920400407 отправено до К.С.А., с което ЧСИ Христо Георгиев я уведомява, че негово разпореждане на основание чл. 456 от ГПК към предмета на изп.д.№ 20178920400407 по описана ЧСИ Христо Георгиев 892 е присъединено вземането на кредитора Т.В.Н. обективирано в изпълнителен лист издаден по ч.гр.д. № 10456/2017г. по описа на ВРС, както и всички такси и разноски съгласно ТТРЗЧСИ, а именно:

-         неолихвяема сума за неустойка за неизпълнение на договор за в размер на 11,000.00 лв.,

-         неолихвяема сума за съдебно-деловодни разноски в размер на 220.00 лв.,

-         неолихвяема сума за адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер на 870.00 лв.,

-         неолихвяема сума за авансови такси, сторени пред държавен съдебен изпълнител в размер на 147.00 лв.,

-         неолихвяема сума за такса за образуване на изпълнително дело по описа на ЧСИ Христо Георгиев 892 в размер на 72.00 лв.,

-         неолихвяема сума за такса в размер на 18.00 лв.

 

както и че в случай че длъжникът не изпълни доброволно задължението ще пристъпи към извършване на публична продан на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1751, находящ се на адрес: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД - 14-03-827/28.03.2012г. на Началника на СГКК - Варна, Адрес на поземления имот: гр. В., площ 347 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, съседи: 10135.2563.1753, 10135.2563.1754, 10135.2563.1752, 10135.2563.494, 10135.2563.489, ведно с започната, но недовършена жилищна сграда.

От уведомление изх.№20040/01.10.2019 г. по изп.д.№20188920400407 до Т.Н. е видно, че на последната се препраща молба от длъжника „В.2.“ ЕООД, с която се иска вдигане на наложените възбрани по изпълнителното дело. Към уведомлението е приложена въпросната молба, с която се иска приключване на изпълнителното производство, поради извършено разпределение на дължимите суми и вдигане на наложените възбрани върху имоти на длъжника.

Приложено и произнасяне на ЧСИ по молбата в частта относно искането за прекратяване производството по изп.д.№20188920400407 като същата е оставена без уважение с оглед липсата на доказателства по изпълнителното дело за приключване на настоящото производство.

            От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 464, ал. 1 от ГПК.

По допустимостта на иска:

Предявеният иск е допустим, доколкото интересът на един от кредиторите да установи, че вземането на друг кредитор не съществува и с това да оспори качеството му на кредитор, изхожда не само от опасността длъжниковото имущество да не стигне за удовлетворяването му, а и от процесуално-правната възможност на кредитора с оспореното вземане да извършва всички процесуални действия в изпълнителното производство, изхождащи от качеството му на кредитор – да обжалва действия на частния съдебен изпълнител, да иска извършването на такива, да му бъде възложен недвижим имот, изнесен на публична продан и др.

От ответника бяха отправени възражения по отношение на качеството на кредитор на ищеца, които съдът намира за неоснователни, доколкото се твърди липса на основание на менителничния ефект. Тъй като записът на заповед е абстрактна сделка, то кауза за неговата действителност не се изисква. Обстоятелството, че ищцата К.А. и представляващия „В.2.“ ЕООД - Красимир Марков, съжителстват заедно, също не променя извода на съда в тази насока и не може да установи и симулативност на сделката. Както съпрузите, така и съжителстващите заедно лица могат и имат право да се обвързват в облигационни правоотношения, а и по делото се установи, че отношенията по издадения запис на заповед са между ищцата и търговеца „В.2.“ ЕООД.

По основателността на иска:

Предявеният иск е основателен.

По предявения иск с правно основание чл. 464, ал.1 от ГПК ответникът, който се явява кредитор с оспорено вземане в изпълнителното производство следваше да докаже, че съществуването на вземането, чието изпълнение търси.

С доклада по чл. 146 от ГПК съдът е указал на ответницата Т.Н., че следва да установи съществуването на вземането си по издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, наличието на валидно облигационно правоотношение по сключения договор за влог на музикална уредба от 01.10.2014 г., респ. уговорката за неустойка в размер на 17 000 лв., сключен между Т.В.Н. и Красимир Георгиев Марков, в качеството му на управител на фирма „В.2.“ ЕООД, като и че са настъпили обстоятелствата, които пораждат отговорността на длъжника за заплащане на неустойката в посочения размер.

В хода на производството по делото от ответницата Т.Н. не бяха представени каквито и да било доказателства, установяващи съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение от 11.05.2017 г.и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на Районен съд Варна 35 състав, въз основана на които е образувано изп.д.№20188920400407 на ЧСИ Христо Георгиев.

Не бяха и наведени твърдения в тази връзка.

По горните съображения съдът намира, че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, доколкото ответницата Т.В.Н. не успя при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на вземането си срещу длъжника „В.2.“ ЕООД, предмет на процесното изпълнително дело №20188920400407.

            С оглед на изхода от спора и разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК ответницата Т.В.Н., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца, направените от него в производство разноски. По делото са представени доказателства за направени в настоящото производство съдебно-деловодни разноски в размер на 1993,06 лв., от които заплатена държавна такса в размер на 693,06 лв., и адвокатски хонорар в размер на 1300,00 лв.

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал.2 от ГПК съдът счита, че разноски не следва да бъдат възлагани на ответника „В.2.“ ЕООД, ЕИК *********, доколкото са налице кумулативно дадените предпоставки на цитирания член, а именно ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на настоящия иск и е признал същия.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата К.С.А., ЕГН **********, и ответниците Т.В.Н., ЕГН **********, и „В.2.“ ЕООД, ЕИК*********, че НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане в полза на Т.В.Н., ЕГН **********, срещу „В.2.“ ЕООД, ЕИК*********, в размер на 17 340 лв., обективирано в изпълнителен лист №7206/21.07.2017 г., издаден въз основа на Заповед № 3319/11.05.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 6177/2017 г. по описа на ВРС, на основание чл. 464 от ГПК.

ОСЪЖДА ответницата Т.В.Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата К.С.А., ЕГН ********** сумата от 1993,06 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и три лева и шест стотинки), представляваща направени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: