Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 31.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV - В въззивен състав в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с-я БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Таня Стоянова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Петрова в.гр.д. № 7414 по
описа на СГС за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 356834, постановено на 09.03.2018г. по гр.д. № 26159/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125
състав, е осъдена Д.К.С. да заплати на ”Т.С.” ЕАД сумата от 2293,60 лева - главница за доставена в
периода от м.05.2013г. до м.04.2014г. топлинна енергия по обща фактура от
31.07.2014г., в едно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателно плащане за топлоснабден имот с адрес гр.София, ул. *********, аб.№
369843; сумата от 184,46 лева – мораторна лихва върху уважената
главница за периода от 01.09.2014г. до 16.06.2015г., сумата от 75,48 лева дялово разпределение за
отоплителен сезон 2013/2014г.; сумата от 6,60
лева обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.08.2014г. до 16.06.2015г.
и сумата от 1325,77 лева – разноски по делото. Със същото решение са
били отхвърлени предявените от ”Т.С.” ЕАД искове за заплащане на обезщетение за
забава върху главницата от 2293,60 лева за разликата над уважения размер от
184,46 лева до пълния предявен размер от 236,60 лева, както и за периода от
01.07.2013г. до 31.08.2014г., както и искът за заплащане на обезщетение за
забава върху дяловото разпределени//е за 01.05.2013г. до 31.07.2014г.
Решението е постановено при участието на трето лице –
помагач на страната на ищеца – „ББ.Б.“ ЕАД.
Постъпила е въззивна жалба от ответницата срещу
първоинстанционния съдебен акт в частта, с която исковете от ”Т.С.” ЕАД са били
уважени. Жалбоподателката поддържа, че решението в обжалваната му част е
неправилно и постановено при нарушение на материалния закон. Твърди, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че въззивницата е потребител на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, защото не е установена
по делото облигационна връзка с ищeца и реално доставяне на топлинна енергия. Твърди, че не
е установено по делото етажната собственост, в която се помещава процесния
отоплен имот, да има сключен договор за извършване на дялово разпределение с „Б.Б.“
ООД. Твърди, че неправилно и в разрез с материалния закон, първоинстанционният
съд не е приложил правилата на погасителната давност, каквото възражение е било
наведено от ответницата с депозирания от нея отговор на исковата молба. По тези
съображения въззивиницата - ответница, прави искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от нея част и за постановяване на
ново, с което предявените искове бъдат отхвърлени.
Въззиваемата страна - ”Т.С.” ЕАД не е депозирала
отговор на въззивната жалба в срока и по реда на чл.263, ал.1 от ГПК и не е взела становище по нея.
Решението, в
частта му, с която предявените от ищеца искове са били отхвърлени, като необжалвано,
е влязло в сила.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.При изпълнение на посочените си правомощията настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваните му от страните
части.
По отношение правилността му, по наведените от ответницата
с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
въззивният съд приема следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия, а § 1, т. 42 ДР на ЗЕ /отм./ определя като потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
По делото е установено обстоятелството, видно от представения и приложен на л.10-л.11 Нотариалния акт № 40,
том I, дело № 30 от 2010г., че Д.К.С. е собственик на топлоснабден имот ап. 9, находящ се в
гр.София, ул.*********. Същият тя е придобила чрез поставяне в дял и изключителна
собственост по сключено споразумение по реда на чл.101 от СК след прекратяване
на съпружеска имуществена общност, утвърдено с решение № 343 от 13.12.2006г. на
СРС, 80 състав. Процесният имот въззивницата на свой ред е продала на 31.03.2014г. на Л.Г., видно от Нотариалния акт № 25, том II, дело № 0201 от 2014г. От посоченото следва единственият възможен извод, а
именно че ответницата е била собственик на имота за процесния период и като
такава, същата се явява и потребител на топлинна енергия. В този смисъл
неоснователно се явява оплакването й, че не е установена облигационна връзка с
ищеца.
Съгласно разпоредбата на
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие - на клиентите на топлинна
енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно
между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, каквито
са Общите условия, публикувани във вестник „Дневник“ Общите условия,
публикувани във вестник „Дневник“, броя от 14.01.2008г., както и тези,
публикувани в броя от
12.03.2014г., публикувани във в-к 24 часа“ – броя от 10.02.2014г. и в-к „ 19
минути“. В случая съдът съобразява и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, която предоставя възможност за клиентите,
които не са съгласни с предвидените в Общите условия /ОУ/ разпоредби, в срок от
30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не твърди
и не установява да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин
срещу Общите условия, поради което съдът намира, че ги е приел. С оглед изложените мотиви съдът приема, че за
исковия период от време между ищеца и ответницата е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет – доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в чл.139 – чл.148 от ЗЕ и
в Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според
чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Съгласно чл.155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите
за топлинна енергия за процесния период са начислявани от „Т.С.” ЕАД по
прогнозни месечни вноски, за които са издадени фактури, като след края на
отоплителния период са изготвени изравнителни сметки от дружеството, извършващо
дялово разпределение. За имота на ответната страна са издадени фактури по
прогнозни месечни вноски за процесния период от време и изравнителни сметки, изготвени
въз основа на документите за отчет на индивидуалните уреди за
разпределение, като в последните
документи е отразена разликата между старите и новите показания. От тези
документи, представени по делото и
изготвеното въз основа на тях заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява стойността на
действително доставената ТЕ за имота на ответницата за процесния период от
време е в размер на 2 293,63 лева.
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.61,ал.1 от
Наредба № 16-344/2007г. за топлоснабдяването /в приложимата към исковия период
от време редакция, обн. в ДВ, бр.34/24.04.2007г./, дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от
доставчика на топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139“а“ ЗЕ и избрано от потребителите
или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. В конкретния случай по делото се установява, от представения споразумителен
протокол от 07.05.2001г.между Т.С. ЕАД и Г.Д.С.( който е бил съпруг на
ответницата към онзи момент, към който отопляемият имот е бил в режим на СИО) се
установява, че от абоната – собственик е възложено на третото лице-помагач Б.Б. ООД, като ФДР –
извършването на услугата за дялово
разпределение. От друга страна, с клаузата на чл.22,ал.2 от приложимите към
исковия период Общи условия /ОУ/ за продажба на ТЕ, одобрени с решение №
ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР и публикувани във в-к „Дневник“, броя от
14.01.2008г. , която договорна клауза
има силата на закон между страните, съгласно нормата на чл.20 “а“ от ЗЗД, е установено, че купувачите на ТЕ –ответници по делото, заплащат на
ищеца-продавач на ТЕ стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец- ФДР. Ето
защо, настоящият съдебен състав приема, че ищецът е активно-материално правно
легитимиран да получи претендираното вземане за стойността на услугата „дялово
разпределение“, която е дължима от ответницата, която за исковия период възлиза
на сумата от 75.48 лв.
При така установената основателност на претенция
на ищеца за главница, съдът следва да пристъпи към разглеждане на възражението
за погасителна давност, наведено процесуално допустимо от ответницата. Оплакването,наведено от въззивницата за неправилно приложение на института
на погасителната давност от СРС, според настоящата инстанция се явява
основателно по следните съображения:
Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от
18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните
дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид което същите се
погасяват с изтичане на установената в цитираната норма кратка тригодишна
давност. Съставът
на настоящия въззивен съд не споделя становището на районния, за това че от
издаване на общата изравнителна фактура за отоплителния период започва да тече
и давността за погасяване на всяко едно от включените в нея месечни задължения
на абоната.
При
така изложените мотиви, настоящият състав на въззивния съд намира, че вземането
на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за
месечните вноски с падеж след месец февруари 2014г., или при съблюдаване чл. 30
от общите условия, обхваща дължимата цена за потребена енергия за периода от 01.03.2014г.
до 30.04.2014г. на стойност от 522, 30 лева. Вземанията за останалата част от
периода претендиран с исковата молба – от 01.05.2013г. до 28.02.2014г. на
стойност 1771,33 лева, са погасени по давност и при релевирано възражение от ответницата
следва, че претендираната от ищеца сума в този размер не се дължи. Следователно
предявеният срещу ищцата иск е основателен и следва да бъде уважен за сумата от
522,30 лева, представляваща дължимата цена за ТЕ за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2014г.,
като за останалата част – за разликата над сумата 522,30 лева до пълния
предявен размер от 2293,60 лв. и за периода от 01.03.2013г. до 28.02.2014г.
искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Настоящият
съдебен състав приема, че за главницата, представляваща стойност на ТЕ за 01.03.2014г. до
30.04.2014г., ответницата не е изпаднала в забава за плащане,
поради нищожност на клаузите на чл.33, ал.1 и ал.2 от приложимите за този
период от време ОУ от 2014г. / в сила от 12.03.2014г./. С посочените договорни
клаузи е регламентиран падежът за
изпълнение на задължението за плащане на стойността на ТЕ. Настоящият съдебен
състав намира, че клаузите на чл.33,ал.1 и чл.33,ал.2 от ОУ от 2014г. са
нищожни, на основание чл.146,ал.1,предл.1 от Закона за защита на потребителите,
като неравноправни - противоречащи на общия принцип за добросъвестност,
установен от нормата на чл.143,ал.1 от ЗЗП и водещи до значително неравновесие
на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителя /купувач/ -
ответник по делото. С клаузата на чл.33, ал.1 от ОУ от 2014г. е установен падеж
за плащане на месечните дължими суми за ТЕ, определени по прогнозен дял /по
чл.32,ал.1 от ОУ/- в 30дн.срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. А с клаузата на чл.33,ал.2 от ОУ е установен падеж за
изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след
изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ - отново в 30 дн.срок след публикуването
на интернет страницата на продавача „Т.С.“ ЕАД. Настоящият съдебен състав
приема, че така обвързаното настъпване на падежа на задължението за
плащане, с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър или смартфон /, което да
му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя
да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до интернет, го
поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца.
Съдът приема, че потребителят не може да бъде задължен да направи значителни по
размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и
отделно от тях – да направи и допълнителни
парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може
да изпълнява задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с
тези вложения. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че клаузите на
чл.33,ал.1 и ал.2 от ОУ от 2014г. противоречат на императивната норма на
чл.143,ал.1 от Закона за защита на потребителите и като последица от това, на
основание чл.146,ал.1, предл.1 от ЗЗП – са нищожни. Ето защо, за вземанията на ищеца за дължимата
стойност на ТЕ за периода м01.03.2014г. до
30.04.2014г., които попадат в приложното поле на ОУ от 2014г. /в
сила от 12.03.2014г./, съдът приема, че ответницата не е изпаднала в забава,
тъй като липсва договорен падеж, както и покана за плащане от страна на ищеца,
съгласно изискването на чл.84,ал.2 от ЗЗД.
Лихвите за забавено плащане върху главницата,
представляваща стойност на ТЕ за периода от 01.06.2013г.
до 31.01.2014г. които
изчислени по реда на чл.162 от ГПК са на стойност от 118.17
лева, са погасени по давност при вече изложените по – горе мотиви. Дължима
е законната лихва върху главницата за доставена ТЕ за периода от 01.02.2014г.
до 28.02.2014г., която определена по реда на чл.162 от ГПК възлиза на 4,07
лева.
Върху главницата за дялово разпределение, в размер на 75.48 лева, по причината, че липсват доказателства по делото да е отправяна
покана за плащане на длъжника и по аргумент от чл.84, ал.2 от ЗЗД, съдът на
намира, че същият не е изпаднал в забава и не дължи заплащане на законна лихва
върху посочената сума.
При така направените изводи въззивният съд намира, че
обжалваното решение на СРС следва да бъде отменено като неправилно в частта му,
с която е била осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата, дължима за
доставена до топлоснабдения имот ТЕ за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2014г. и за размера над 522,
30 лева до пълния предявен размер от 2 293,60 лева; в частта, с която е била
осъдена ответницата да плати на ищеца сумата от 184,46 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена
ТЕ за периода от 01.09.2014г. до 16.06.2015г. и сумата от 118.17 1 лева - мораторна лихва за периода от
01.05.2013г. до 01.01. 2014г. както и в частта, с която е била осъдена ответницата да плати на ищеца сумата
от 6,60 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.08.2014г. до 16.06.2015.
Същото
следва като правилно, да бъде потвърдено в частта, с която е била осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 522, 30 лева, дължима за доставена до топлоснабдения имот ТЕ за периода от 01.03.2014г. до 30.04.2014г.
По разноските
по делото:
При горния
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има правото на разноски
за първата инстанция и заповедното производство съразмерно с уважената част от
исковете от 316,10 лв. /държ.такси, възнаграждения за вещи лица и
юрисконсултско възнаграждение/, поради което решението в частта му, с която са
присъдени в полза на ищеца съдебни разноски над размета от 316,10 лв. до 1325,77
лева следва да бъде отменено.
Пред въззивния
съд разноски на страните не се дължат.
С оглед цената на иска и на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на
касационно обжалване
Предвид изложените мотиви, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - В въззивен състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
356834, постановено на 09.03.2018г. по гр.д. № 26159/2017г. по описа на Софийски
районен съд, ГО, 125 състав, в частта
му, с която е осъдена Д.К.С. да заплати на ”Т.С.” ЕАД сумата,
дължима за доставена до топлоснабдения имот ТЕ за периода от 01.05.2013г. до
28.02.2014г. и за размера над 522, 30 лева до пълния предявен размер от 2
293,60 лева; както и в частта, с
която е била осъдена Д.К.С. да плати на ”Т.С.” ЕАД сумата от 184,46 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена
ТЕ за периода от 01.09.2014г. до 16.06.2015г.; както и в частта, с която е била осъдена Д.К.С.
да плати на ”Т.С.” ЕАД сумата от 147,37
лева – мораторна лихва върху главницата
за доставена ТЕ за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2014г.; както и в частта, с която е била осъдена Д.К.С. да плати на ”Т.С.” ЕАД сумата от 6,60
лева – мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.08.2014г. до 16.06.2015., както и и в частта, с която Д.К.С.
е била
осъдена на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ”Т.С.” ЕАД сумата над 316,10 лв. лева до
пълния размер от 1325,77 лева, разноски
в исковото производство, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на ”Т.С.”
ЕАД, предявен на основание чл.153,
ал.1 от ЗЕ,вр. с чл.79 от ЗЗД за сумата над 522, 30 лева до пълния предявен размер от 2 293,60 лева – главница за доставена до
топлоснабдения имот ТЕ за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2014г., и искът с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД
за сумата от 147,37 лева – мораторна
лихва върху главницата за доставена ТЕ за периода от 01.05.2013г. до
28.02.2014г., предявени против Д.К.С.,
с ЕГН: **********, като погасени по давност; както и исковете с правно
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 184,46 лева – мораторна лихва върху главницата за доставена
ТЕ за периода от 01.09.2014г. до 16.06.2015г. и за сумата от 6,60 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2014г. до 16.06.2015г, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 356834, постановено на 09.03.2018г. по гр.д. № 26159/2017г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 125
състав, в частта му, с която е била осъдена Д.К.С., с ЕГН: ********** да заплати на Т.С.” ЕАД сумата от 522,
30 лева, дължима за доставена до топлоснабдения имот ТЕ за
периода от
01.03.2014г. до 30.04.2014г. както и
в частта, с която е била осъдена Д.К.С., с ЕГН: ********** да заплати на Т.С.” ЕАД на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД
за сумата от 4,07 лева – мораторна лихва
върху главницата за доставена ТЕ за
периода от 01.02.2014г. до 28.02.2014г.
В останалата му, необжалвана част,
решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на касационно обжалване, съгласно
правилата, на чл. 280 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца – „ББ.Б.“ ЕАД
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: