№ 6730
гр. София, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110137458 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от на С. И. И. срещу
ЗАД „О-З“ АД.
Ищцата извежда съдебно претендираните си права при твърденията, че на
03.08.2023 г, в гр. София, малко след 21:00 ч. на спирка „Пл. А.Н“ ищцата, заедно с
две нейни приятелки, се качили в тролейбус с инвентарен номер №****, движещ се по
линия ** в посока пл. С.Г и управляван от П. С. Т.. Ищцата се качила от последната
врата на тролея и още преди да успее да валидира картата си, същата залитнала и
паднала на пода, като ударила главата си. Твърди, че причината за падането й било
твърде рязкото и ускорено потегляне на тролейбуса от спирката.
Ищцата поддържа, че след падането, в рамките на около 10 секунди била
зашеметена, като едва след като я поставили да седне на седалка, дошла на себе си.
Мястото на инцидента било посетено от служители на ЦСМП – София, като
пострадалата ищца била транспортирана до УМБАЛ Ц.Й-И, където била прегледана от
ортопед-травматолог и неврохирург. Пострадалата имала болки в тилната област на
главата, частична липса на спомен, както и лек оток. При прегледите не били
установени травми по черепните кости, както и по главата, нямало и огнищна
невросимптоматика от травмено естество. Била й поставена диагноза: повърхностна
травма на окосмената част на главата, поради което било счетено, че не е нужно
стационарно лечение и пострадалата била насочена за лечебен режим вкъщи.
Поддържа, че около седмица след инцидента стояла вкъщи и излизала
1
единствено на терасата, съпругът й пазарувал и бил постоянно около нея. Имала силно
главоболие в рамките на 3-4 дни, което след това отшумяло и ищцата решила, че
всичко е наред, но все пак не излизала още около седмица от вкъщи. Било я страх да се
придвижва пеша, а с градски транспорт – още повече. Твърди, че няколко пъти
сънувала кошмари как пада в тролейбуса, как веднъж си чупи главата, друг път – таза,
и как не успяват да я спасят в болницата.
Месец и половина след инцидента обаче ищцата започнала да има силно
главоболие всекидневно, като болката била навсякъде в главата, но най-вече в тилната
област. Устата й започнала да изтръпва, лявата й ръка отслабнала до степен, че не
можела да вдигне малка бутилка с вода. С оглед на тези симптоми, ищцата била
насочена от личния си лекар за КТ – компютърно-томографско изследване, което
направила на 17.10.2023 г. в „Лаборатории Р.“, в гр. София. Изследването показало, че
в структурите на главния мозък, в дясното париетално има наличие на хетероденсна
зона с вид на субдурален хематом с широчина разстояние от табула интерна – 25 мм.
По периферията се намерили и единични хиперденсни зони, както при хеморагия с по-
малка давност. Твърди, че с голяма вероятност този субдурален хематом се бил развил
вследствие именно на падането на ищцата на 03.08.2023 г. в тролейбус ** след
качването й от спирка „Площад А.Н“.
На 19.10.2023 г. ищцата постъпила във ВМА – МБАЛ София, Клиника по
неврохирургия, където на 26.10.2023 г. й била направена операция – пунктуформена
краниотомия вдясно париетално, лаваж на подостър субдурален хематом
фронтопариетално вдясно и поставяне на обмивен дренаж. При операцията се открила
хематомна капсула, чието съдържание изтекло с помощта на катетър. След
направената операция била извършена контролна КТ на главата, при която се
установило, че субдурална колекция вдясно видимо била намаляла, с данни за обратно
развитие на лекостепенния компресионно-дислокационен синдром. При изписването й
ищцата била в добро общо състояние, но била поставена под активно наблюдение на
нейния общопрактикуващ лекар, като й била назначена и терапия с Депакин Хроно. В
следващите два месеца след операцията ищцата спазвала стационарен режим вкъщи,
като имала слабо главоболие, но без гадене и повръщане. Възстановила до голяма
степен физическата си активност, като нямала вече слабост в лявата ръка, нито
нарушаване на говора или изтръпване на устата. След контролен преглед във ВМА-
МБАЛ София била намалена дозата на приеманото лекарство – Депакин Хроно.
Ищцата твърди, че вследствие на инцидента търпяла значителни болки и
страдания, които били причинени виновно от водача на тролейбус с инв. №****,
движещ се по линия ** – П. С. Т.. Твърди, че шофьорът не се бил съобразил с
обстоятелството, че на спирката се качват три възрастни жени, както и че предвид
наклона на ул. „Г.С.Р“ едно рязко потегляне би могло да доведе до залитане на
2
пътниците, когато същите са се качили в салона и търсят място за сядане или къде да
се задържат, като в същото време следва и да валидират картите си. Действията на
водача сочели, че преди потегляне от спирката същият не се бил убедил, че са налице
всички условия за осигуряване безопасността на пътниците, с което нарушил
разпоредбата на чл. 132, т. 2 ЗДвП.
Ищцата сочи, че гражданската отговорност на водача П. Т. била застрахована при
ответното дружество по полица №BG/23/123000026201, валидна за периода 01.01.2023
г. - 31.12.2023 г.
Поддържа, че за случая не е образувано досъдебно производство и не е издаван
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от органите на МВР, но било
безспорно че такъв инцидент е настъпил, същият бил регистриран в отдел „Пътна
полиция“ на СДВР, чийто служител бил посетил мястото на инцидента, снел
обяснения от водача, изпробвал го за алкохол и съставил докладна записка по случая.
Ищцата твърди също така, че предявила извънсъдебна претенция към
застрахователя „ЗАД О-З“ АД за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в размер на 12000 лева, но получила отказ.
Ето защо ищцата моли съда да осъди ответника ЗАД „О-З“ АД да й заплати
сумата в размер на 1250 лева – частичен иск от иск в общ размер от 12000 лева,
представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпените от нея физически и психически болки и страдания от получените
телесни увреждания като пътник в тролейбус с инв. №****, пътуващ по маршрута на
линия № 9 на 03.08.2023 г. при качването й от сп. „площад А.Н“, а именно:
повърхностна травма на окосмената част на главата и леко мозъчно сътресение,
получени при падането й в салона на тролейбуса, в резултат на което се е развил
субдурален хематом фронтопариетално в дясно с последваща операция по
отстраняването му – пунктиформена краниотомия.
В открито съдебно заседание на 22.01.2025 г. ищцата е представила молба, с
която е направила увеличение в размера на предявения иск по реда на чл. 214 ГПК,
като същият се счита предявен за сумата в размер на 20000 лева, като същият вече не е
предявен като частичен, а като иск в пълен размер, като с протоколно определение от
22.01.2025 г. съдът е допуснал така направеното изменение в размера на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното
дружество, с което оспорва по основание и размер иска. Оспорва водачът на
тролейбуса да има изключителна вина за инцидента. Твърди, че водачът е потеглил
плавно от спирката, но поради наклона на улицата ищцата е залитнала и паднала. Нито
собственикът, нито водачът на тролейбуса били длъжни да проверяват дали всеки
пътник е седнал някъде или се е захванал някъде, така че да не изгуби равновесие при
маневра. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между инцидента и
3
извършената на ищцата операция. От листа за преглед на пациент от 03.08.2023 г. било
видно, че при извършения на ищцата преглед не били установени никакви
наранявания. Липсвали доказателства за предписано медикаментозно лечение.
Описаният в компютърно-томографското изследване субдурален хематом бил открит
чак на 17.10.2023 г., което било повече от два месеца след настъпване на ПТП-то.
Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, като ответникът твърди, че ищцата не се е държала никъде в тролейбуса и
затова е залитнала и паднала. От материалите по делото се установявало, че освен
ищцата никой друг не бил пострадал. От момента на качването си в тролейбуса
задължение на самите пътници било да се погрижат за сигурността си като седнат на
осигурените седалки или при липса на свободни места – да се разположат на място и
по начин, при които да си осигурят достатъчно стабилност, за да могат да
противостоят на естествените инерционни сили при потегляне и движение на
превозното средство. Оспорва размера на предявения иск като несъответен на
принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД. Ето защо моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното като доказателство по делото писмо с изх. № 433200-
28755/14.03.2024 г. от СДВР, отдел „Пътна полиция“ се установява, че на 03.08.2023 г.
около 21:26 часа в „Дневник регистър за ПТП“ е регистриран сигнал за ПТП в гр.
София в района на кръстовището на ул. „Г.С.Р“ и ул. „В.“ с тролейбус по линия ** на
МГТ и пътничка. Сигналът е получен от „Диспечер градски транспорт“. Пътничката,
която е била с болки, била откарана от екип на ЦСМП за преглед в УМБАЛ „Ц.Й-И“,
като същата напуснала болницата с диагноза „без травматични увреждания“. Водачът
на тролейбуса е изпробван за алкохол, като пробата била отрицателна.
Към исковата молба е представена и медицинска документация, обсъдена от
вещото лице по допуснатата по делото съдебно-медицинска експертиза.
Като доказателство по делото е представена и справка от Автоматизираната
система за контрол и управление на превозите за процесния тролейбус за 03.08.2023 г.
за периода от 21:00 ч. до 21:30 ч., както и справка за преминаване на колите на МГТ
през дадена спирка.
За установяване на правнорелевантните факти са събрани и гласни доказателства
чрез разпит на свидетели.
Разпитан е св. П. Т. – водач на тролейбус ** към момента на инцидента. Същият
споделя, че смътно си спомня за процесния инцидент, случил се септември 2023 г. по
тъмно. Към този момент спирката „А.Н“ била изместена от основното си място, на
около 50 метра напред от основната. Спирката била между ул. „М.“ и ул. „В.“, по-
4
близо до ул. „М.“. Свидетелят спрял на спирката, като видял, че някакви хора тичат, за
да се качат на тролея, качили се, той потеглил и след това видял, че жената е паднала.
Сочи, че изчакал пътниците да се качат, тъй като нямало как да тръгне с отворени
врати, не видял как е паднала жената. Споделя, че качването на бягащите пътници
било от последната врата на трамвая. Веднага след като потеглил жената била паднала.
Свидетелят споделя, че потеглянето на тролея става чрез педал „ход“, като потеглянето
било чрез ток. Тролейбусът бил от дългите модели – 18 метра. Като видял, че жената е
паднала веднага спрял в лентата за движение най-вдясно на платното на ул. Раковска.
Спрял веднага след потеглянето, тролейбусът дори не бил стигнал до пресечката на
операта. Сочи, че след качване на пътниците имало звуков сигнал при затваряне на
вратите, като преди да спре сигналът и преди да се затворят вратите тролейбусът не
може да потегли. От качването на пътниците до затварянето на вратите и подаването
на звуков сигнал до потеглянето минавало малко време. Сочи, че след падането тялото
на пострадалата било по гръб, главата й била назад към последните седалки, по
продължение на тролея. След като паднала, тролеят бил непосредствено след
спирката. Сочи, че бил изминал дължината на половин-един тролей преди да спре след
като разбрал, че имало паднала пътничка.
Разпитан е и св. В. С. – полицай в отдел „Пътна полиция“ на СДВР, посетил
мястото на инцидента. Същият споделя, че не може да си спомни за инцидент от
август 2023 г. с тролейбус ** в района на А.Н. При предявяване на докладната-
записка, находяща се на л. 18 от делото, свидетелят потвърждава, че почеркът, с който
е оформена докладната-записка, е неговият.
Като свидетел е разпитано и лицето Н.Х. – приятелка на ищцата, която е била
заедно с ищцата по време на процесния инцидент. Свидетелят споделя, че заедно с
ищцата и още една тяхна приятелка били на събитие и отишли към спирката на А.Н,
за да се приберат. Не знаели, че спирката е преместена, тролеят ги подминал, поради
което се затичали да го хванат. Ищцата се качила последна в тролея. Тролеят
потеглили много рязко, поради което ищцата не успяла да се хване и паднала назад.
Свидетелят споделя, че при влизането отдясно имало метална тръба за захващане, но
тролейбусът потеглил рязко и ищцата нямала време да се хване. Свидетелят Х. и
другата тяхна приятелка вече били седнали, когато ищцата се качила в тролея.
Спирката била изместена на стръмното в частта на улицата, която е под наклон. На
влизане и при опит да се хване отдясно, тролейбусът тръгнал и изхвърлил ищцата
назад. Ударът бил много силен. Дълго време не я пипали, защото не знаели дали ще
реагира. Свидетелят сочи, че от потеглянето на тролея до спирането същият изминал
около 50-100 метра. Тролеят спрял точно преди отбивката за операта. Споделя, че в
първия момент след падането ищцата не била контактна, била с подгънат врат и в
необичайна поза.
5
Като свидетел е разпитано и лицето В.С – приятелка на ищцата, която е била
заедно с ищцата по време на процесния инцидент. Споделя, че вечерта на инцидента
била с ищцата на концерт и след него чакали троялея спирката на ул. М. в посока С.Г.
Тролейбусът дошъл, но не спрял там, където те чакали, поради което се затичали да го
хванат. С. (ищцата) се качила последна в тролея, не успяла да се хване и от
потеглянето на тролея тръгнала назад със засилка, ударила си главата и се свлякла
надолу. Сочи, че от апарата за валидиране на картите до края на тролея, където ищцата
се ударила, разстоянието било по-голямо от нейния ръст. Няколко минути гледала в
една точка, без да помръдва. Свидетелят сочи, че след качването си в тролея успяла да
седне, но ищцата се качила последна, посегнала да се хванем тролеят тръгнал рязко и
ищцата със засилка си ударила главата в края на тролея и се свлякла. Ударът бил
силен. Водачът веднага разбрал, че има нещо и спрял; някъде около операта, преди
бул. „Дондуков“, сочи, че спрял под наклон. Дошъл назад в тролея и казал, че не бил
тръгнал рязко. Сочи, че след падането гърбът на С. (ищцата) бил облегнат на задната
част на тролея, а вратът й бил наклонен напред и не реагирала. Изчакали да дойде
спешна помощ, в един момент ищцата започнала да мига с очи, да ги чува.
Като свидетел е разпитано и лицето П.И – съпруг на ищцата. Същият споделя, че
не е присъствал на процесния инцидент. След като се прибрала вкъщи била уплашена,
имала постоянно главоболие, което отшумяло в рамките на 2-3 седмици. През това
време не излизала навън. След известно време се появила болка в главата и като
станала по-силна отишли на лекар, който й дал направление за скенер. Установило се,
че има хематом и същия ден била приета във ВМА. По препоръка на лекарите й била
направена операция. Казали, че е наложителна и не може да се отлага. Правили й
изследвания 1 седмица, след което я оперирали. Свидетелят сочи, че след като била
изписана й били изписани лекарства; виел й се свят, още имала болки в главата и не
можела да става от леглото, поради което свидетелят я обслужвал. Около 2 седмици
продължил този начин на възстановяване, след което започнали да правят леки
разходки на балкона, да слизат пред блока. Сочи, че ищцата я било страх да излиза.
Приемала лекарства около 2 месеца. Свидетелят споделя, че ищцата вече използва
градски транспорт, но я е страх да се качи в тролей.
По делото е изслушано и заключение на съдебно-медицинска експертиза, което
да даде заключение за претърпените от ищцата телесни увреждания и
възстановителния период. Съобразно заключението на вещото, което съдът кредитира
като компетентно и обективно дадено, след падането си в тролейбус ** на 03.08.2023
г. ищцата е била диагностицирана с повърхностна травма на окосмената част на главата
с данни за частична липса на спомен за случилото се и обективно в ясно съзнание без
огнищна неврологична симптоматика. Това увреждане отговаря на
медикобиологичните критерии за временно разстройство на здравето без опасност за
живота. Съгласно заключението, травмата на главата е усложнена с обективиран чрез
6
КТ изследване на 17.10.2023 г. - субдурален хематом (кръвоизлив) в дясно
фронтпариетално, наложило оперативно лечение и провеждане на съответна
медикаментозна терапия. Откритият впоследствие субдурален хематом чрез КТ
изследване, каквото не е извършено в спешния кабинет на УМБАЛ Ц.Й-И, е в
резултат на травмата на главата при падането на С. И. в тролей **. Вещото лице сочи,
че субдуралният хематом протича в две форми – остра, водеща до бърза смърт, и
хронична, каквато е в случая на ищцата. Травмата, предизвикала тези форми на
субудурален кръвоизлив, обикновено е лека. След свободен интервал от няколко
седмици се развива прогресиращ синдром на вътречерепен натиск- главоболие и др.
Наред с това се установява и бавно заС.ща се хемипареза на противоположната на
хематома страна, каквото е установено при ищцата. Ако не се извърши хирургична
интервенция, болният загива. Съгласно заключението, субдуралният хематом при
черепно-мозъчна травма е с критерии за временно разстройство на здравето, опасно за
живота. Преживяната черепно-мозъчна травма със субдурален хематом е в причинно-
следствена връзка с падането в тролея. Поради хирургичната интервенция,
възстановителният период на ищцата е продължим 4-5 месеца. Съгласно ЛИЗ
№36804/23 на ВМА ищцата е диагностицирана с латентна пареза на лявата ръка,
обслужваща лека слабост и непохватност в ръката, което би могло да затрудни
самообслужването й.
При изслушване в открито съдебно заседание на 13.11.2024 г., вещото лице, след
получената информация от разказите на свидетелите относно краткотрайна пълна
загуба на съзнание от страна на ищцата след инцидента, сочи, че в случай че се
приеме, че ищцата е била в пълна загуба на съзнание след инцидента, то и това
състояние би се характеризирало като временно разстройство на здравето, опасно за
живота.
За установяване механизма на настъпване на процесния инцидент и
възможностите за предотвратяването му, по делото е изслушана съдебно-
автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира като компетентно и обективно изготвено, няма данни пътната настилка по
време на инцидента да е била мокра или с неравности. По картографски данни,
временната спирка на тролея се е намирала на 50 метра от основната спирка. На около
20 метра след основната спирка е ул. „М.“, разположена вдясно, като на около 5 (пет)
метра след нея, напречно на ул. „Г.С.Р“ е била разположена пешеходна пътека тип
„Зебра“ с ширина 4 метра. Пътното платно по ул. „Г.С.Р“ между ул. „М.“ и ул. „В.“ е с
дължина около 75 метра и надлъжен наклон на спускане 6%. Спрямо елементите на
пътя, мястото на което е възникнало произшествието е било разположено на около 10
метра след пешеходната пътека и на около 19-20 метра след приетия основен ориентир
и върху дясната пътна лента (изобразено на фиг. 4 от експертизата). Съобразно
относителната скорост, с която тялото на пътничката С. И. се е ударило в задната
7
вертикална част на салона на тролейбуса и разстоянието изминато от масовия център
на тялото, вещото лице определя ускорението, с което е потеглил тролейбусът на 5,25
м/сек, което ускорение е максимално възможното за този модел тролейбус с отичане на
наклон на спускане и почти празен салон, като посочената стойност е по-голяма от
горната граница на нормалното ускорение. Съобразно техническите характеристики на
тролейбуса и данните от показанията, вещото лице сочи, че водачът е имал видимост
към пътничката към момента, в който се е придвижвала откъм ул. М., включително и
към момента на качване през последната четвърта врата. Според заключението,
инерционната сила, въздействала върху тялото на ищцата, при потеглянето на
тролейбуса от спирката е била 43 кг, като съгласно разясненията на вещото лице
инерционната сила не зависи от това дали се е захванала или не за вертикалната
опорна тръба. От техническа гледна точка, тялото на пътничката е било подложено на
много голяма инерционна сила, насочена отпред назад, чийто интензитет е бил във
функция от интензивното ускорение, довело до нарушение на равновесното положение
на тялото. Вещото лице сочи, че при тази голяма стойност на ускорението, дори и
пътничката да е била със захват към вертикалната опорна тръба, технически не би
могла да се задържи и да запази равновесие, тъй като инерционната сила от 43 кг,
равняваща се на половината от теглото й, значително надвишава нормалните
физически възможности на човек на 68 г. От техническа гледна точка, водачът на
тролейбуса е могъл да предотврати инцидента като изчака пътничката да седне, след
което да предприеме ускорение, или да предприеме тръгване с възможно най-малкото
ускорение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, увреденият, спрямо
който делинквентът е отговорен, може да предяви претенции за обезщетяване на
вредите направо срещу застрахователя по договора за гражданска отговорност на
делинквента – т. нар. пряк иск. Материалноправните предпоставки на претенцията са:
валиден към момента на деликта договор за застраховка „гражданската отговорност“
на делинквента с ответника, настъпването на деликта - застрахователното събитие, за
което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен,
настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка между
претърпените вреди и процесното ПТП.
По делото е безспорно, че към момента на настъпване на процесното събитие
гражданската отговорност на водача на тролейбус **, инв. №**** е била застрахована
при ответното дружество.
8
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от изслушаните
по делото експертизи се установява, че на 03.08.2023 г., около 21ч., поради
преместване на спирката на тролейбус ** на около 50 метра отстояние от основната
спирка, ищцата се затичала, за да се качи в тролейбуса, влязла в същия и като се
намирала на пода на салона на тролейбуса срещу последната (четвърта) врата, същата
посегнала да се хване за металната тръба отдясно, но поради рязкото потегляне на
тролейбуса не успяла. Вследствие на рязкото тръгване и интензивното ускорение,
ищцата загубила равновесие и паднала назад от собствен ръст, ударила си главата във
вертикалната част на задната стена на салона.
В контекста на изложеното, съдът намира, че по делото се установява, че
процесният инцидент е настъпил поради виновното и протиоправно поведение на
водача на тролейбус **.
С оглед установената фактическа обстановка, съдът намира, че водачът на
тролейбуса е нарушил нарушил правилата на чл. 132, т. 2 ЗДвП и чл. 3, т. 2 ППЗДвП,
доколкото като професионалист е имал необходимите знания, умения и опит да
предвиди настъпването на вредоносния резултат от рязкото спиране на управляваното
от него превозно средство, предвид обстоятелството, че в него е имало пътници.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради поведението на ищеца – същата не се е държала за обозначените за това
дръжки в тролейбуса, с което била допринесла за вредоносния резултат.
Следва да се има предвид, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказвани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване /Решение № 98/24.06.2013 г. по гр. д. № 596/2012 г. на ІІ ВКС,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако именно
поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху
действията на причинителя на вредата.
С оглед приетия за установен механизъм на ПТП, съдът счита, че липсва каквато
и да е причинна връзка между поведението на увредения пътник и настъпване на ПТП,
съответно вредоносния резултат, още повече такова поведение на ищеца, което да е
способствало за настъпване на вредоносния резултат. От заключението по изслушаната
9
по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че дори и да е била захваната
за металната тръба, предназначена за това, инерционната сила, която е въздействала
върху тялото на ищцата при потеглянето на тролея, е била толкова силна, че е било
невъзможно за ищцата да противодейства на нея и да предотврати падането.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът приема
възражението за съпричиняване за недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според задължителните
за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД
винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни
обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани
с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на
възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите
обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва
да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се
определи паричният еквивалент на вредите /Решение № 39 от 07.05.2020 г. по т. д. №
1184 от 2019 г.; Решение № 128/01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т. о.;
Решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013 г.
по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т. д.№ 157/2011 г. І т. о. и
мн. др/.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се
съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищеца
физически и психически болки и страдания, техния интензитет и продължителност,
възстановителният период, възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото
здравословно състояние на пострадалия.
По делото се установява, че вследствие на процесния инцидент ищцата е
претърпяла временна пълна загуба на съзнание, което по медико-биологичните си
характеристики представлява временно разстройство на здравето, опасно за живота. В
следващите около 3-4 след инцидента ищцата е изпитвала главоболие, което е
отшумяло.
Вследствие на инцидента ищцата е получила и субдурален хематом (кръвоизлив)
в дясно фронтпариетално, установен чрез КТ изследване на 17.10.2023 г., което
наложило оперативно лечение. Същият е бил съпроводен прогресиращ синдром на
вътречерепен натиск- главоболие и др., както и от бавно заС.ща се хемипареза на
противоположната на хематома страна. Съгласно медико-биологичните си
10
характертистики, посоченото състояние се характеризира като временно разстройство
на здравето, опасно за живота. Ако не се извърши хирургична интервенция, болният
загива.
Според заключението на вещото лице, възстановителният период е бил 4-5
месеца. От свидетелските показания се установява, че дори след оперативната
интервенция ищцата е изпитвала главоболие, приложена е медикаментозна терапия.
Съпругът на ищцата е помагал на същата в ежедневното й обслужване най-малко в
период от 2 седмици. Установява се също така, че същата все още изпитва страх да се
качи в тролейбус.
Предвид изложеното по-горе относно причинените болки и страдания и
неудобства от битов характер от процесното ПТП, както и с оглед възрастта на ищеца
към момента на увреждането - 68 г., социално - икономическите условия на живот в
страната към момента на ПТП (2023 г.), лимитът на застрахователната отговорност,
съдът намира, че сумата 20000 лв. представлява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение за доказаните по делото болки и страдания и възстановителен период в
рамките на 4-5 месеца.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявеният от С. И. И. иск за осъждане
на ответника да й заплати сумата в размер на 20000 лева – обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.08.2023 г.,
причинено виновно от водача на тролейбус **, инв. №****, чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответното дружество, следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцата.
Същата претендира присъждането на разноски, както следва: 800 лева – заплатена
държавна такса, 419,85 лева – депозит за СМЕ, 500 лева – депозит за съдебно-
автотехническа експертиза, 100 лева – депозит за призоваване на свидетели, 22,95 лева
– банкови такса за наредени суми. Представени са доказателства за плащане на
посочените суми, поради което искането за присъждане на разноски следва да бъде
уважено в пълен размер.
Адвокат Ц. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата безплатна правна защита в настоящото производство.
Съдът намира, че с оглед действително осъществените от адв. Ц. действия по защита
правата на ищцата на ищцата в настоящото производство, справедливият размер на
дължимото се на адв. Ц. възнаграждение е в размер на 2000 лева, които следва да
бъдат заплатени от ответната страна по делото.
11
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД О-З“ АД, ЕИК: ********** да заплати на С. И. И., ЕГН:
********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер на 20000
лева (двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.08.2023 г., причинено виновно от
водача на тролейбус **, инв. №****, чиято гражданска отговорност към момента на
ПТП-то е била застрахована при ответното дружество.
ОСЪЖДА „ЗАД О-З“ АД, ЕИК: ********** да заплати на С. И. И., ЕГН:
********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1842,80 лева – разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА „ЗАД О-З“ АД, ЕИК: ********** да заплати на адв. Н. Ц., с адрес на
кантората: гр. София, ул. „К.Б I“ №**, ет.*, ап. ** на основание чл. 38 от Закона за
адвокатурата сумата в размер на 2000 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12