№ 1071
гр. Пазарджик, 06.06.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Лора Анг. Герова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20245220102625 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът АПС БЕТА България ЕООД, редовно призовани, не изпращат
процесуален представител. По делото е постъпила молба с вх.
№14839/23.05.2025г.
Ответникът И. М. А., редовно призован, не се явява в съдебната зала, за
него се явява адв. К. Ч. Р., в качеството й на особен представител.
АДВ. Р.: Уважаеми господин Председател, не е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което моля да дадете ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.143, АЛ.1 ОТ ГПК ПРИСТЪПВА КЪМ
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ФАКТИЧЕСКАТА СТРАНА НА СПОРА.
СЪДЪТ докладва постъпило становище с вх.№14839/23.05.2025г. от
„АПС Бета България“ ЕООД, представлявано от юрк. Б. Т. с което е изразено
следното: Поддържа се исковата молба и представените с нея доказателства.
Относно разходния касов ордер, съгласно чл.3 сумата по процесния договор е
била усвоена в брой. В чл.3, т. 10, (2): „ С подписването на този договор,
Заемателят удостоверява, че е получил от Заемодателя заемната сума, като
1
договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.“ С
оглед на това функция на касов ордер осъществява самия договор.
Не се възразява да се даде ход на делото и молят същото да се гледа в
отсъствие на ищцовото дружество.
При неявяване на ответника и при липса на искане на от негова страна
делото да се гледа в негово отсъствие, е направено искане на основание чл.
238, ал. 2 съда да постанови неприсъствено решене срещу ответника.
Моли се съда, на основание чл.78 от ГПК, да присъди и направените в
настоящото производство деловодни разноски, подробно описани в исковата
молба.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, като молят същото да бъде
намалено до предвиденото в Наредба № 1 за адвокатски възнаграждения, тъй
като настоящото дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност.
Моли се съда, ако ответникът направи възражения, които не са
преклудирани, да ни даде възможност на ищцовото дружество да се запознае
с тях и при необходимост да ангажират други доказателства - писмени, гласни
и експертни заключения.
АДВ. Р. Уважаеми господин Председател, поддържам подадения писмен
отговор. Запозната съм с молбата, тя е по хода на делото и по същество на
спора. Няма да соча нови доказателсва, нямам доказтелствени искания. Нямам
връзка с ответника.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 145, АЛ.3 ОТ ГПК, СЪДЪТ ПРИКАНВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
Спогодба не може да бъде постигната, тъй като не се явява представител
на ищцовата страна.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявения иск е с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415
ГПК.
Подадена е искова молба с която се твърди, че на ********* година И.
2
М. А., ЕГН: **********, е сключил Договор за паричен заем № ******** с
Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от 300,00 лева,
срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 26,27 лв. в срок до
01.11.2021 г., когато е падежирал последната вноска, съгласно Погасителен
план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40,00 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 45,53 %.
Сочи се, че съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността
на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски
през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен
заем са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице,
което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на
своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо
или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави паричен
заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Твърди се, че
видно от приложените Общи условия и Договор за паричен заем № ********
на ********* г. по безспорен начин установяват сключения между страните
договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и
съобразно условията на договора.
Сочи се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да
бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по
делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово
изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е
действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл.
22 от ЗПК.
Сочи се, че в чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
3
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за
паричен заем страните постигнали съгласие длъжникът да заплаща всички
разноски свързани с неизпълнението му.
Сочи се, че в чл.9, ал.2 от Договора за паричен заем било уговорено
правомощие на Изи Асет Мениджмънт да уведомява Длъжника за забавата му
чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, имейли,
СМС-и и стикери.
Сочи се, че ответникът И. М. А., ЕГН: ********** е сключил на *********
година Договор за предоставяне на гаранция с дружеството Файненшъл
България ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на гаранция
дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - Изи
Асет Мениджмънт АД и да отговаря пред Изи Асет Мениджмънт АД
солидарно с И. М. А., ЕГН: ********** за всички задължения по Договора за
кредит с Изи Асет Мениджмънт АД така, както те са установени в Договора за
кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне
гаранция дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения
при поискване от Изи Асет Мениджмънт АД.
Твърди се, че на ********* година Файненшъл България и И. М. А., ЕГН:
********** са сключили договор за гаранция, по силата на който Файненшъл
България се е задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт за всички задължения
на Длъжника по Договора за паричен заем. Приложение № 1 към чл. 3.
Сочи се, че горепосочените договори са по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне
на предложението до сключване на договора страните са използвали средства
за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на
ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно
чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е
всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по
4
електронен път, то следва да приеме, че Договора за паричен заем по своето
естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на
получаване на паричната сума.
Твърди се, че ответникът И. М. А., ЕГН: ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит. Изи Асет Мениджмънт АД е
поканило Файненшъл България ЕООД да плати всички изискуеми задължения
на И. М. А., ЕГН: ********** по Договора за кредит. За това обстоятелство и
в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на
гаранция Файненшъл България ЕООД е изпратило уведомление, в което е
посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от Файненшъл
България ЕООД.
Твърди се, че на ********* Файненшъл България ЕООД е погасило
дължимите от И. М. А., ЕГН: ********** на Изи Асет Мениджмънт АД суми,
както следва: Главница в размер на 251,90 лева по Договор за паричен заем;
Договорна лихва в размер на 10,80 лева, считано от 16.08.2021 г. до 01.11.2021
година; Дължима се лихва за забава в размер на 12,74 лева, изискуема по
повод чл. 8 от Договора за паричен заем страните, където страните се
съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава за
период от 16.08.2021 г. до 05.04.2022 г. Сочи се, че така Файненшъл България е
изпълнило задълженията си към И. М. А., ЕГН: ********** по Договора за
предоставяне гаранция.
Сочи се, че на 05.04.2022 г. Файненшъл България ЕООД е уведомило по
електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в
чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на гаранция, за встъпването на
Файненшъл България ЕООД в правата на кредитора Изи Асет Мениджмънт
АД.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.
„Файненшъл България“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за паричен заем на цесионера „Апс Бета
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за
цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и
на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в
5
случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата
31.10.2022 г.
Сочи се, че Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от
цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора,
на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено
изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде
гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения
кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да
бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на
уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради
което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С
оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/
да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши
предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената
цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по
конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита
надлежно извършено.
Твърди се, че ответникът И. М. А., ЕГН: ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за
погасяване на кредита. Към настоящия момент задължението все още не е
погасено.
С оглед наведените по делото факти и обстоятелства, следва съдът да приеме
за установено, че ответникът И. М. А., ЕГН: **********, дължи на „Апс Бета
България“ ЕООД, с ЕИК ********* парично вземане, конкретизирано в т. 9 на
предявеното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по образуваното ч.гр.д. № 468/2023 г., а именно сумата в общ размер от 275,44
лв., формирана както следва: Главница в размер на 251,90 лв.; Договорна
възнаградителна лихва върху главницата, в размер на 10,80 лв., за периода от
16.08.2021 г. до 01.11.2021 г.; Законна лихва за забава върху главницата, в
размер на 12,74 лв., за период от 16.08.2021 г. до 05.04.2022 г.; както и лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на
6
МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от
Длъжника по силата на чл. 2, раздел X. „Забава. Предсрочна изискуемост“ от
ОУ, неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне
на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска.
Сочи се, че за периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за
забава по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната
лихва е изцяло съобразена с изискванията на чл.6 от Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - дв, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Оформен е петитум с който се иска от съда да постанови Решение, с
което да признае за установено със сила на присъдено нещо по отношение на
ответника, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В,
ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т., сумата в общ размер от 275,44 лв., както
следва: сумата в размер на 251,90 лв., представляваща главница, произтичаща
от Договор за предоставяне на паричен заем № ********/*********г.; сумата
в размер на 10,80 лв., представляваща възнаградителна лихва върху
главницата по Договор за предоставяне на паричен заем №
********/*********г., за периода от 16.08.2021 г. до 01.11.2021 г.; сумата в
размер на 12,74 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата
по Договор за паричен заем № ********/********* г., за период от 16.08.2021
г. до 05.04.2022 г., представляваща неплатена дължима такса, изискуеми по
повод процеса на събиране на кредита и изчислени по приложената тарифа и
описани в чл.9, ал.1 във връзка с уведомяване и извършени опити за
извънсъдебно погасяване на задължението както и лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземанията.
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, е направено искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Сочат се доказателства, направени са доказателствени искания. Претендират
се разноски по настоящето производство и по ч.гр.д. № 468/2023 г. по описа на
7
Районен съд – Пазарджик.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор в който се посочва, че предявеният иск е допустим, но
неоснователен. Оспорва се исковата претенция, както по основание, така и по
размер. Оспорва се обстоятелството, че между АПС Бета България ЕООД и
ответника са налице валидни договорни отношения.
Сочи се, че не е налице воля от страна на ответника за сключване на
процесния договор за заем.
Твърди се в исковата молба, че между страните Изи Асет Мениджмънт АД в
качеството си на кредитодател и ответника в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за паричен заем по електронен път, по
силата на ЗПФУР. Сочи се, че не са представени доказателства, как е
осъществена процедурата по сключване на твърдения договор от разстояние.
Съгласно условията за кандидатстване, кредитополучателя кандидатства за
кредит като подава Заявление по образец, което става на сайта или по телефон.
В конкретния случай, не е установено как е подадено заявлението и как е било
постигнато съгласие за сключване на процесния договор.
Същевременно, алтернативно се твърди, че обвързването между страните не е
по договор от разстояние за паричен заем /впоследствие наричан - Договор за
кредит/ като се иска от съда ако не приеме че е сключен по електронен път, да
се счита за сключен от датата на получаване на паричната сума. Твърди се, че
за такова получаване на сумата доказателства също няма.
Сочи се, че са представени Договор за паричен заем и Договор за
предоставяне на гаранция, на които са положени по два подписа. Видно от
представените договори е, че и от страна на твърдения кредитодател — Изи
Асет Мениджмънт АД и от страна на гаранта - Файненшъл България ЕООД,
договорите са подписани на една и съща дата - ********* г., както и са
подписани и от едно и също лице, което лице представлява различните
дружества, съгласно представените документи. Твърди се в ИМ, че датата на
която са сключени двата договора — Договор за паричен заем и Договор за
предоставяне на гаранция, а именно - ********* г. - е и датата, на която
Файненшъл България ЕООД е погасило дължимите от И. М. А. суми на Изи
Асет Мениджмънт АД, но това твърдение не е вярно, тъй като ако има
изплатена сума действително, тя е платена на 05.04.2022 г., съгласно
8
представена от ищеца разписка. Освен това и сумата по тази бележка също не
отговаря на договора, който е за 300 лв.
Ако се твърди, че е договор от разстояние е изразено следното становище: От
представените документи не може да се направи положителен извод за
получено съгласие от потребителя за сключване на договор за заем от
разстояние. Съгласно чл.18, ал.1, т.З, ал.2 и ал.З ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В
случай на електронно изявление то следва да е подписано с електронен
подпис, а при липса на такъв да бъде доказано авторството му. (Това следва по
аргумент от чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП). Според този текст, авторството на
електронно изявление се установява с електронен подпис, като се придава
значение на подписан документ само на този електронен документ, към който
е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), в който
случай се изключва възможността за изменения и поправки в изявлението.
Твърди се, че не са посочени от ищеца какви фактически действия са
извършени, въз основа на които е сключен договорът за заем. Не е установено
по какъв начин ответникът е дал съгласието си за сключване на договора.
Коментираните пороци установяват липса на валидно договорно отношение.
Ако се твърди, че е договор с реално предоставена сума е изложено следното
становище: От изложеното, не са налице доказателства кога и по какъв начин
е предоставена сумата по договора /в брой или по банков път, респ. по каква
сметка/, съответно усвоена ли е тя от ответника. В този смисъл не може да
бъде счетено, че договор е сключен и не дистанционно. На следващо място,
извършената цесия не е произвела действие по отношение на ответника,
доколкото същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице
валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно
правоотношение, то не е налице и вземане на Изи Асет Мениджмънт АД,
което да се цедира. Освен това, се твърди, че няма приложени доказателства,
че ответникът на посочения от него настоящ адрес е уведомен за цесията на
02.05.2022 г., както се твърди в исковата молба „както и на посочения от него в
договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични
и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022г.“ Твърдението, че е
възможно цедента да упълномощи цесионера да извърши уведомление не
9
следва да се коментира, тъй като доказателства за връчване изобщо няма, т.е.
липсва връчване от когото и да било спрямо ответника. В конкретния случай
не следва да се приема за връчване и получаването на исковата молба, защото:
За да има действие цесията по отношение на длъжника, съгласно чл.99, ал.4
ЗЗД към момента на подаване на заявлението, същият следва да бъде
уведомен за извършената цесия. В заповедното производство не са
представени доказателства от които да е видно, че длъжникът е уведомен за
извършената цесия. Такива доказателства липсват и не са представени и с
исковата молба. Липсват изпратени пощенски пратки с писма, които да
представляват надлежно уведомяване.
Сочи се, че уведомлението приложено към исковата молба съставлява
надлежно съобщаване за цесията, но само ако действително е достигнало до
ответника. Твърди се, че по делото няма данни исковата молба да е била
връчена на ответника, т.е. няма как той /лично, персонално/ да възприеме чрез
исковата молба уведомлението за цесия, съгласно изискването на чл.99, ал.З
от ЗЗД, което не може да бъде преодоляно в настоящото производство и с
исковата молба с оглед процесуалното качество на особен представител. До
фактическо връчване на ответника на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърляне на вземането, с необходимия материалноправен ефект по чл. 99,
ал.4 ЗЗД, не се е стигнало. Връчването на уведомлението на особения
представител на ответника няма за последица уведомяване на длъжника, тъй
като особените представители нямат представителна власт да получават
материалноправни изявления, адресирани до ответника.
Отделно от горното се сочи, че няма твърдения откога е настъпила забавата за
кредитополучателя и обявена ли е предсрочната изискуемост на кредита.
Неясно е и по каква методика са изчислени посочените в кредита процент на
разходите - 45.53%, и лихвен процент - 40.00%. Така претендираният за
уговорен ГПР в размер на 45.53% има значението на „скрита възнаградителна
лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води
до нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4, от ЗПК, а това от
своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение и липса на основание за дължимост на това вземане. На второ
място уговорка за фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,00 % е в
нарушение на добрите нрави и внася неравноправие между правата и
10
задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с
изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради
което е нищожна - чл. 26, ал. I, пр. 3 от ЗЗД.
Не на последно място - Договорът за паричен заем, приложен към исковата
молба не отговаря като идентификация на договора, цитиран в същата —
Договор за предоставяне на паричен заем № 4226560 ес в ИМ и приложен
Договор за паричен заем № 4226560.
Сочи се, че последният абзац преди петитума не попада в обхвата на
настоящия казус.
Сочи се, че в петитума липсва длъжник и ЕГН и не става ясно искането срещу
кого е насочено.
С оглед на горното, се моли съда да остави иска без уважение.
По отношение на доказателствената тежест съдът указва на страните, че
всяка от тях носи доказателствена тежест за установяване на фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В
конкретния случай, ищецът следва да докаже, основанието и размера на
претенциите си както и че процесния договор за заем е бил сключен при
спазване изискванията на Закона за потребителския кредит и Закона за защита
на потребителя, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние. Ответната страна носи доказателствена тежест по отношение на
възраженията, направени с отговора на исковата молба.
АДВ. Р.: Господин Председател, нямам възражения по доклада, по
правната квалификация на иска и по разпределението на доказателствената
тежест.
По отношение на доказателствата съда се е произнесъл с Определение
№1544 от 15.05.2025г. е приел представените от ищеца писмени
доказателства, както и материалите по ч.гр.дело №468/2023г. по описа на РС-
Пазарджик.
Насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание за днес.
АДВ. Р.: Господин Председател, нямам други доказателствени искания,
няма да соча нови доказателства. Моля да приключваме делото.
СЪДЪТ следва да се произнесе по направеното искане на ищцовата
11
страна с правно основание чл.238 ГПК за постановявана на неприсъствено
решение срещу ответника. Според настоящият съдебен състав, така
направеното от ищцовата страна искане се явява неоснователно, тъй като
съгласно посочената разпоредба неприсъствено решение се постановява в
случай, че ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил в първото съдебно заседание по делото и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие. В конкретния случай посочените
кумулативно изискуеми предпоставки на закона не са налице, тъй като в хода
на настоящето производство съдът е назначил на ответника особен
представител, който е изготвил и представил по делото писмен отговор по
реда на чл.131 ГПК и се явява в настоящето съдебно заседание.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.238 ГПК, във връзка с
чл.239 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, тъй като не са
налице предпоставките на закона за това.
Предвид липсата на други доказателствени искания, с оглед на
обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и на
основание чл. 149, ал. 1, изр. 1-во от ГПК съдът следва да прикани страните
към спогодба.
Спогодба не може да бъде постигната, тъй като не се явява представител
на ищцовата страна.
С оглед на горното съдът намира за необходимо да бъде изплатено
определеното възнаграждение на особения представител на ответника адв. К.
Ч. Р., като на същата следва да се изплати определеното от съда
възнаграждение в размер на 400 лв.
Адв. Р., е изготвила писмен отговор по предявената искова молба, явява се в
съдебните заседания по делото, поради което и на същата се дължи
съответното възнаграждение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
12
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. К. Ч. Р. от АК Пазарджик вписана под № 1162
в Националния регистър за правна помощ възнаграждение в размер на 400 лв.
за защита и процесуално представителство на ответника в настоящето
производство, което да се изплати от внесения от ищцовата страна депозит.
На основание чл. 149, ал. 1, изр. 2 от ГПК, тъй като спогодба не бе
постигната съдът следва да даде ход на устните състезания, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. Р.: Уважаеми господин Председател, моля да да оставите исковете
без уважение. Няма основания за направеното възражение от страна на
ищцовата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като
същото е определено от съда. Ще изложа съображения по същество на спора в
писмен вид в предоставен от съда срок.
На основание чл. 149, ал. 2 от ГПК съдът обявява устните състезания за
приключени и посочва, че ще обяви решението си в законоустановения
едномесечен срок, не по-късно от 06.07.2025г.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК, поради фактическата и правна
сложност на делото и по искане на ответната страна, съдът следва да определи
подходящ срок за писмени защити, който е едноседмичен считано от
настоящето съдебно заседание, за всяка една от страните
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 10:15 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13