О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 437 28.09.2023 г. град Добрич
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
първи състав
На двадесет и осми септември година
2023
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 353 по описа за 2022
година
Производството е по реда на Глава ХI от АПК във вр. с чл. 1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Делото е образувано по искова молба /ИМ/
на Н.А.Н. ЕГН ********** ***, чрез назначен особен представител адв. Р.С. ***,
с адрес за призоваване: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 14, кантора № 401
против Районен съд – Варна /РС – Варна/ за причинени имуществени вреди от 100
лв. от незаконосъобразен акт на съда – Определение, постановено по НАХД № 1551/
2021 г. слагащо край на делото, като обезщетението се претендира от 27.05.2022
г. /датата на постъпване на ИМ в АдмС – Варна/ и в условията на алтернативност
против Административен съд – Варна /АдмС – Варна/ за имуществени вреди от
незаконосъобразно определение за разноски, постановено по ЧКНАД № 936/ 2022 г.
по опис на АдмС – Варна в същия размер от 100 лв.
Ищецът твърди, че предявява двата иска
за нарушение на правораздавателната дейност, като навежда доводи за нарушение
на българското законодателство. По-конкретно на чл. 81 от АПК и чл. 143 от АПК.
Ищецът навежда, че според посочените разпоредби, разноски се възлагат само с
прекратително определение или решение, или евентуално изменение на определение
в частта за разноските, при оттегляне на жалбата, когато ответника е направил
разноски преди съдебния акт. Според ищеца районният съдия не е знаел какво да
прави и се е посъветвал с граждански съдия и той така я е посъветвал, тъй като
там имало други процедури при влезли в сила съдебни актове. Ищецът сочи, че
тези действия е бил обжалвал пред АдмС – Варна, където 3-членен състав напълно
е бездействал и е издал нищожно/ незаконосъобразно определение, в което на
основание чл. 172а, ал. 2 от АПК не се вписани възраженията на страните
/неговите в частната жалба/, нито фактите.
Делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия с Определение № 38 от 07.11.2022 г. на ВАС,
постановено по АД № 44/ 2022г. на смесен състав на ВАС и ВКС. В тази връзка на
ищеца са дадени указания с Определение № 530 от 08.12.2022 г. да конкретизира
исковата си молба. В молба до съда от 15.12.2022 г. /стр. 26 от настоящото
дело/ назначения особен представител е уточнил исковите претенции.
Ответниците по исковете – РС-Варна и
АдмС - Варна, редовно призовани, не изпращат представител. От първия ответник –
РС-Варна е получен писмен отговор е изразено становище за неоснователност и
недоказаност на исковата претенция и нейното отхвърляне. Вторият ответник не
изразява становище по делото.
По делото е конституирана като
контролираща страна на основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ Окръжна прокуратура – Добрич.
Процесуалният и представител дава заключение, че исковете са допусними, но неоснователни.
В конкретния случай не са налице незаконосъобразни актове, действия или
бездействия, които да водят до отговорност по специалния ЗОДОВ. Поради това ИМ
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съдът след преценка на събраните по
делото доказателства приема, че исковата молба е недопустима.
От фактическа страна приема за
установено следното:
Ищецът Н. Н. е бил осъден да заплати по
НАХД № 1551/ 2021 г. сторените по делото разноски в размер на 100 лв. за юрк.
възнаграждение с определение по протокол № 819/ 16.06.2021 г. на РС – Варна.
Ищецът е оспорил последното определение пред АдмС – Варна, който се е
произнесъл с определение от 13.05.2022 г., с което е оставил в сила оспореното
определение по образуваното ЧКНАХД № 936/ 2022 г., по описа на АдмС – Варна / и
двете определения са приложени по АД № 1099/22 г. по описа на АдмС – Варна.
Предявените обективно и субективно
съединени искове в условията на алтернативност за причинени имуществени вреди против
РС – Варна и АдмС – Варна, но са не са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Съгласно цитираната норма държавата отговарят
за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
адм. дейност.
Според чл. 4 от ЗОДОВ,
държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от
това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби
доразвиват предвиденото в нормата на чл. 7 от Конституцията на РБългария, според която, държавата отговаря за
вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни
лица.
Не е налице предпоставките за ангажиране
на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следва да се посочи, че
същото се отнася и до ангажиране на отговорността по чл. 2в от ЗОДОВ, тъй като
законодателят е предвидил в последната правна норма специален ред за
разглеждане на делата по искове против държавата за вреди от нарушение на
правото на Европейския съюз /ЕС/. В тази връзка следва да се посочи, че ищецът
не сочи за нарушени норми на правото на ЕС, а на българското право.
Отделно от това приложение не може да
намери нормата на чл. 128, ал. 1, т. 8 от АПК по отношение на втория ответник –
АдмС – Варна, тъй като е налице специален ред за обжалване на определения за
разноски в нормата на чл. 63д от ЗАНН, като нормата е в сила от 23.12.2021 г. /
ДВ бр. 109/ 2020 г./
И не на последно място, на ищеца са били
дадени указания за доказателствената тежест в производството по делото с
определение за конституиране на страните, като същият не е представил
доказателства за заплащане на сумата от 100 лв., от което се претендират
причинените имуществени вреди.
Твърденията на ищеца са свързани с
нарушаване на процесуални норми от вътрешното право на Република България, но те не
съдържат никакви конкретни доводи за нарушаване на правото на ЕС.
Исковете за вреди, причинени на ищеца в
резултата на допуснати от РС – Варна и АдмС - Варна нарушения на националното законодателство при
разглеждане на горепосочените дела, са недопустими за разглеждане по реда на
чл.128, ал.1, т.6, т. 8 от АПК, във вр. с чл.203, ал.3 от АПК и чл.2в, ал.1,
т.1 от ЗОДОВ. Пороците на съдебните актове могат да бъдат отстранени само по
реда на инстанционния контрол. След като влязат в сила, постановените от
административните съдилища актове не могат да се проверяват инцидентно в
производство по чл.128, ал.1, т.6, т. 8 от АПК щом не се свързани с твърдения
за нарушаване на правото на ЕС. Защитата срещу порочните процесуални действия
на съда се постига чрез обжалване на опорочения акт, а когато той е влязъл в
сила, чрез извънредните средства за отмяна по чл.237-чл.249 от АПК. Във връзка
с конкретните оплаквания в исковата молба, е предвидена и защитата срещу
съдебните актове, с които неправилно са присъдени разноски. Ищецът е имал право
да иска по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК изменение на
постановения съдебен акт в частта му за разноските.
От изложените в исковата молба фактически
обстоятелства е видно, че предявените искове не са по реда на чл.128, ал.1, т.6,
т. 8 от АПК, във вр. с чл.203, ал.3 от АПК и чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ.
Поради тези съображения съдът приема, че определението,
с което е даден ход на делото по същество следва да бъде отменено, ИМ да бъде
оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито
съдебно заседание, проведено на 18.09.2023 г., с което е даден ход на делото по
същество.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Н.А.Н.
ЕГН ********** ***, чрез назначен особен представител адв. Р.С. ***, с адрес за
призоваване: гр. Добрич, ул. „Независимост“ № 14, кантора № 401 против РС –
Варна за причинени имуществени вреди от 100 лв. от незаконосъобразен акт на
съда – Определение, постановено по НАХД № 1551/ 2021 г. слагащо край на делото,
като обезщетението се претендира от 27.05.2022 г. /датата на постъпване на ИМ в
АдмС – Варна/ и в условията на алтернативност против АдмС – Варна за
имуществени вреди от незаконосъобразно определение за разноски, постановено по
ЧКНАД № 936/ 2022 г. по опис на АдмС – Варна в същия размер от 100 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 353/
2022 г. по описа на Административен съд – Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: