№ 260209 / 20.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
20.05.2021 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание Н. двадесет и първи април през две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 121 по описа З. 2020 година, З. да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „А. З. С. Н. В.” ЕАД – град София, чрез пълномощник юрисконсулт В. П. Л. против З.К.З. xxx. Предявеният иск е установителен и е с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД, чл.92 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата молба, че Н. 04.03.2016г. между „А. Ф.” ООД и З.К.З. е сключен договор З. кредит Бяла карта № 457807 по силата, Н. който кредиторът се е задължил да предостави Н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 500.00 лева под формата Н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателя се е задължил да го ползва и върне съгласно условията Н. договора.
Поддържа, че е предоставил кредита при следните условия: вид Н. заема – револвиращ потребителски кредит, срок Н. кредита – 6 години, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2 %, ГПР по заема – 45.9%, обща сума дължима от кредитополучателя – сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси З. ползване Н. картата съгласно Тарифа, както и заплащане Н. текущото задължение, дължимо З. предходен месец до всяко 2-ро число Н. месеца.
Заявява се, че кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 100.00 лева Н. 11.03.2016г., 150.00 лева Н. 13.03.2016г., 250.00 лева Н. 15.03.2016г. или обща сума в размер Н. 500.00 лева.
Страните уговорили, че върху усвоената сума по кредита, кредитополучателя дължи договорна лихва в размер, посочен в договора, която се начислява ежедневно. Поради забава в плащането е начислена договорна лихва размер Н. 102.46 лева З. периода от 12.03.2016г. до 09.09.2016г.
Ищецът твърди също, че е договорено и предоставяне Н. обезпечение чрез поръчителство, като при неизпълнение Н. това задължение от страна Н. кредитополучателя, последния дължи неустойка в размер Н. 10% от усвоената и непогасена главница, поради което Н. основание горното е начислена неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение в размер Н. 284.50 лева З. периода от 06.04.2016г. до 09.09.2016г.
Съгласно клаузите Н. подписания договор, Н. кредитополучателя е начислена и такса разходи З. С. в размер Н. 192.50 лева.
Според чл.22, ал.1 от договора в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15% от одобрения кредитен лимит в рамките Н. два последователни месеца, като в поне един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата, то цялото му задължение става автоматично предсрочно изискуемо, като страните се съгласили, че предсрочната изискуемост настъпва автоматично и кредитора не е длъжен да уведомява кредитополучателя З. това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила Н. 09.11.2016г., като от този момент кредитополучателят дължи и законна лихва З. забава, като е начислена такава в размер Н. 156.39 лева З. периода от 09.11.2016г. до датата Н. входиране Н. заявлението в съда.
Длъжникът е заплатил до момента сума в размер Н. 525.00 лева, с която са погасени лихва З. забава в размер Н. 13.26 лева, такса разходи З. С. в размер Н. 192.50 лева, неустойка в размер Н. 259.24 лева, договорна лихва в размер Н. 29.04 лева и главница в размер Н. 30.96 лева.
Ищецът твърди също в исковата молба, че Н. 12.06.2017г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 07.11.2014г., между „А. Ф.” ООД и „А. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. кредит Бяла карта № 457807 от 04.03.2016г., сключен със З.К.З. е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.
По реда Н. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено уведомително писмо З. извършената продажба Н. вземането от страна Н. „А. Ф.” ООД, чрез АСВ ЕАД, изпратено с известие З. доставяне Н. посочения в договора З. кредит адрес, като писмото е върнато в цялост с отбелязване, че получателят не е намерен Н. адреса.
Ищецът прилага към настоящата копие от уведомлението З. извършената цесия, което да бъде връчено Н. ответника заедно с исковата молба и приложенията.
Поради неизпълнение Н. задължението Н. кредитополучателя да върне Н. кредитора предоставената му сума по кредита, последният е подал заявление З. издаване заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 2452/2019г. по описа Н. РС Монтана и Н. 01.10.2019г. е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК.
С оглед Н. обстоятелството, че същата е връчена Н. основание чл.47, ал.5 ГПК и изпратено съобщение до заявителя по реда Н. чл.415, ал.1 т.2 ГПК, ищецът поддържа, че предявява настоящия установителен иск срещу длъжника.
Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае З. установено по отношение Н. ответника З.К.З., че същия има вземане към „А. З. С. Н. В.” ЕАД ЕИК: xxxx З. следните суми: 469.04 лева, представляваща неизплатена главница, сумата от 73.42 лева, представляваща договорна лихва начислена З. периода от 06.05.2016г. до 09.09.2016г., сумата от 25.26 лева неустойка З. периода от 06.08.2016г. до 09.09.2016г., сумата от 120.00 лева такса разходи З. дейност Н. служител, сумата от 143.13 лева обезщетение З. забава З. периода от 20.02.2017г. до датата Н. подаване заявлението, както и законна лихва З. забава върху главницата от датата Н. входиране Н. заявлението до окончателното изплащане Н. задължението, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение по чл.410 ГПК № 1451/01.10.2019г. по ч.гр.дело № 2452/2019г. Н. РС Монтана.
Моли да му бъдат присъдени и разноските, извършени по заповедното производство и разноските в настоящото исково производство. Заедно с исковата молба са представени и писмени доказателства. Направено е и искане З. прилагане Н. ч.гр.д.№ 2452/2019 година Н. МРС и З. назначаване Н. съдебна експертиза в случай Н. оспорване от страна Н. ответника Н. обстоятелствата, Н. които основава вземането си.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът З.К.З., чрез особен представител адв.С.Г.,xxx, представя писмен отговор Н. исковата молба и взема становище по предявените искове, като поддържа, че са неоснователни и недоказани, налице са нищожни и неравноправни клаузи в договора З. кредит.
Н. първо място оспорва уведомяването и надлежното връчване Н. ответника З. извършеното прехвърляне Н. вземането, З. което посочва относима практика Н. съдилищата.
Н. следващо място заявява, че ищецът не е уведомил длъжника З. предсрочната изискуемост Н. кредита. Развива подробно доводите си.
Заявява, че в договора З. кредит не са спазени всички задължителни изисквания, лимитативно изброени в чл.11 ЗПК, т.е. липсва изискващо се законово съдържание.
Н. основание чл.26, ал.1 ЗЗД прави възражение З. нищожност Н. договора поради противоречие със закона и нарушаване Н. добрите нрави, а З. пример З. неравноправни клаузи в договора сочи чл.4, ал.1, т.2 и т.3, чл.10, ал.5, чл.12, чл.15 и чл.16.
Н. основание чл.78, ал.8 ГПК заявява възражение З. прекомерност Н. претендираните разноски З. юрисконсултско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Моли З. отхвърляне Н. предявените искове изцяло, ведно със законните последици.
Доказателствата по делото са писмени. Изслушано е и е прието заключение Н. вещо лице.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите Н. страните по свое убеждение и при условията Н. чл.235 ГПК, приема З. установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление З. издаване Н. заповед З. изпълнение Н. парично задължение по реда Н. чл.410 от ГПК срещу З.К.З., която заповед е връчена Н. ответника при условията Н. чл.47, ал.5 ГПК и след изпратени указания до заявителя по реда Н. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, в резултат, Н. което З. ищеца е налице правен интерес от предявяване Н. настоящия установителен иск.
По допустимостта Н. установителния иск, съдът намира следното:
Производството по установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е ограничено с преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване Н. заявителя Н. указанията Н. съда по чл.415, ал.1, т.2 ГПК да предяви иска с оглед Н. връчване Н. заповедта З. изпълнение Н. длъжника Н. основание чл.47, ал.5 ГПК. В случая указанията до заявителя са получени в неговата канцелария Н. 03.01.2020г., настоящата искова молба е подадена Н. 27.01.2020г., поради което е спазен едномесечния преклузивен срок З. предявяване Н. иска и същият е допустим З. разглеждане по същество.
Обстоятелството, въз основа Н. което е издадена заповед З. изпълнение е подписан Н. 04.03.2016 г. между ,,А. Ф.” ООД (кредитор) и З.К.З. (кредитополучател) Договор З. кредит Бяла карта с № 457807 по силата, Н. който кредиторът се е задължил да предостави Н. кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер 500.00 лева под формата Н. разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а кредитополучателя се е задължил да го ползва и върне съгласно условията Н. договора.
Кредита е предоставен при следните условия: вид Н. заема – револвиращ потребителски кредит, срок Н. кредита – 6 години, фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2 %, ГПР по заема – 45.9%, обща сума дължима от кредитополучателя – сборът от усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена главница, такси З. ползване Н. картата съгласно Тарифа, както и заплащане Н. текущото задължение, дължимо З. предходен месец до всяко 2-ро число Н. месеца.
Кредитополучателят е усвоил заемни суми по дати, както следва: 100.00 лева Н. 11.03.2016г., 150.00 лева Н. 13.03.2016г., 250.00 лева Н. 15.03.2016г. или обща сума в размер Н. 500.00 лева.
Извършил е следните плащания по кредита: Н. 21.04.2016г., 03.05.2016г., 04.07.2016г., 09.09.2016г., 10.10.2016г., 09.11.2016г. и 10.12.2016г., с размер Н. вноската 75.00 лева или общо сума в размер Н. 525.00 лева.
Основанието, Н. което Заявлението и настоящата искова молба са подадени е подписано Н. 12.06.2017г. Приложение №1 към Рамков договор З. прехвърляне Н. В., цесия от 07.11.2014г., между „А. Ф.” ООД и „А. З. С. Н. В.” ЕАД, по силата, Н. който вземането, произтичащо от договор З. кредит Бяла карта № 457807 от 04.03.2016г., сключен със З.К.З. е прехвърлено в полза Н. „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. такси, лихви, комисионни и други разноски.
От заключението Н. вещото лице Л.З.Ц. се установява също, че след прехвърляне Н. вземането ответникът З.К.З. не е внасял суми към ищеца, не е погасявал задължението си.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и от заключението Н. вещото лице по допуснатата и назначена съдебна експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено.
По делото е безспорно установено, че Н. 04.03.2016 г. между ,,Акесс Ф.“ ООД – град София и З.К.З. е възникнало договорно правоотношение, по което всяка една от страните дължи изпълнение. Безспорно е също така, че заемната сума от 500.00 лева е усвоена от ответника Н. посочените дати, 100 лв. Н. 11.03.2016г., 150 лева Н. 13.03.2016г., 250.00 лева Н. 15.03.2016г. Установено е също, че по силата Н. договор З. цесия ,,А. Ф.“ ООД е прехвърлило Н. „А. З. С. Н. В.“ ООД вземането изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. От заключението Н. вещото лице Л.З. се установява, че ответникът е извършил плащания в общ размер от 525.00 лева, както и че след прехвърлянето Н. вземанията не е внасял суми към ищеца.
Поради неплащане от страна Н. кредитополучателя минимум Н. 15% от одобрения кредитен лимит в рамките Н. два последователни месеца цялото задължение по кредита става предсрочно изискуемо. Кредитът е автоматично изискуем Н. 09.11.2016г.
Особеният представител Н. ответника оспорва надлежното връчване Н. ответника З. извършената цесия.
Спорният по делото въпрос е може ли да се счита З. надлежно съобщена Н. длъжника цесията, ако връчването Н. уведомлението З. същата е извършено Н. особения му представител, назначен в хипотезата Н. чл.47, ал.6 ГПК. Особеният представител се назначава при изпълнение Н. предпоставките Н. чл. 47, ал.6 ГПК, с цел охрана интересите Н. ответника. Връчването Н. всички книжа по делото Н. ответника е надлежно, ако е направено Н. особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта Н. връчване правни последици /в т. см. вж. решение Н. ВКС № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. Н. I-во т. о. /.
С връчването Н. исковата молба и всички книжа по делото, вкл. и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД Н. особения представител Н. ответника, адв.С.Г., същото е надлежно и от този момент се пораждат всички правни последици, свързани с факта Н. връчване, вкл. и уведомяването Н. длъжника З. извършената цесия.
В подкрепа Н. подобен извод е и разпоредбата Н. чл.45 ГПК, според която връчването Н. представител се смята З. лично връчване, като законодателят е употребил термина „представител” без да разграничава източника Н. представителната власт – дали същата произтича от упълномощаване или по силата Н. закона - от акт Н. съда. И в двата случая осъщественото връчване Н. представител е приравнено Н. лично връчване, при което следва да се приеме, че в случая ответникът лично е уведомен З. извършената цесия.
В съдебната практика безпротиворечиво е установено правилото, че уведомяването Н. длъжника не е елемент от фактическия състав Н. договора З. цесия. Със сключването Н. такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването Н. длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него – цедент и цесионер. Целта Н. задължението Н. цедента да уведоми длъжника З. прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение Н. неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати Н. надлежно легитимирано лице, което е актуалният носител Н. вземането към момента Н. плащането. Следователно длъжникът може да възразява успешно З. липса Н. уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил Н. стария кредитор или Н. овластено от този кредитор лице до момента Н. уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. Н. ВКС по Г. д. № 867/2011 г., ІV г. о.).
Подобно възражение липсва в отговора Н. исковата молба, а от друга страна по делото е установено с представеното заключение Н. съдебно-счетоводната експертиза, че след прехвърляне Н. вземането ответникът не е извършвал никакви плащания. При тези доводи, възражението З. неуведомяването Н. ответника по реда Н. чл.99, ал.3 ЗЗД не притежава правното значение, придавано му от ответната страна.
Изложеното обосновава извода Н. настоящия съдебен състав в посока, че цесията Н. вземането е породила действието си, поради което ищецът е установил активната си материално правна легитимация по иска.
Трайно установената съдебна практика, обективирана в решение № 3 от 16.04.2014 г. Н. ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от 9.07.2014 г. Н. ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от 24.06.2009 г. Н. ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др., приема, че уведомлението З. цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба Н. цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване Н. цесията, по смисъла Н. чл.99, ал.3, предл.1 ЗЗД, с което прехвърлянето Н. вземането поражда действие З. длъжника, Н. основание чл. 99, ал.4 ЗЗД. Уведомяването Н. длъжника З. извършеното прехвърляне Н. вземането следва да бъде съобразено като факт от значение З. спорното право, настъпил след предявяване Н. иска, Н. основание чл. 235, ал.3 ГПК. Допустимо е, както и в настоящият случай, цедентът да упълномощи цесионера да съобщи извършената цесия Н. длъжника /в т. см. решение № 137 от 02.06.2015 г. Н. ВКС по Г. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, решение № 156 от 30.11.2015 г. Н. ВКС по т. д. № 2639/2014 г., ІІ т. о., ТК и др. /.
Другият спорен въпрос е З. уведомяването Н. длъжника З. предсрочната изискуемост Н. кредита.
Не се установи от доказателствата по безспорен и категоричен начин обявяването Н. предсрочната изискуемост Н. кредита. Нито в заповедното производство, нито в исковото, което е продължение Н. заповедното, не се установи твърдението, че кредитът е обявен З. предсрочно изискуем и З. това обстоятелство е уведомен надлежно длъжника. Обстоятелство, че кредиторът има право да обяви всичките си В. по предоставения кредит З. предсрочно изискуеми при допуснато просрочие в рамките Н. два последователни месеца в пълен размер, без да уведоми клиента си З. обявената предсрочна изискуемост Н. кредита, е в противоречие с утвърдената вече съдебна практика. Не се ангажираха доказателства да е уведомен длъжника З. обявяването Н. предсрочната изискуемост или пък да са договорили различен начин З. уреждане Н. взаимоотношенията си по договора З. кредит.
В настоящата хипотеза са приложими постановките, разрешени с т.18 от ТР №4/2013г. Н. ОСГТК Н. ВКС, което важи и З. договорите З. кредит, предоставяни от небанкови финансови институции. Без правно значение е Н. какво основание е издадена заповедта З. изпълнение, тъй като различието в случаите по чл.410 и чл.417 от ГПК се изчерпва с това, че във втората хипотеза кредиторът може да поиска от заповедния съд да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
Няма как изискването кредиторът да обяви предсрочната изискуемост Н. целия кредит преди подаването Н. заявлението З. издаване Н. заповед З. изпълнение да е неприложимо З. небанковите кредитни институции. Договорите действително имат силата Н. закон З. тези, които са ги сключили съгласно чл.20а от ЗЗД, но не може да бъде споделен довода, че постановката Н. т.18 от тълкувателното решение демонстрира подчертана взискателност само към банките при пристъпването към принудително изпълнение в случаите Н. настъпила предсрочна изискуемост, каквато не следва да бъде проявявана към небанковите финансови институции. Възприемането Н. разбирането, че този рестриктивен режим се отнася единствено З. банките неминуемо би довело до неравноправно третиране Н. институциите /кредитни и финансови/ по чл.1 и чл.3 от ЗКИ, което не може да бъде оправдано само с начина, по който са набрани средствата З. предоставяне Н. кредити, респективно заеми. Предсрочната изискуемост Н. кредита е следвало да бъде обявена с акт Н. кредитора и надлежно съобщена Н. кредитополучателя.
Въпреки факта, че предсрочната изискуемост не е била обявена Н. длъжника преди подаване Н. заявлението З. издаване заповед З. изпълнение, последният дължи вноските с настъпил падеж към момента Н. подаване Н. задължението /Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. Н. ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията Е. В./.
В настоящото производство е направено възражение З. наличие Н. неравноправни клаузи, водещи до недействителността и нищожността Н. договора З. кредит, които следва да бъдат разгледани в настоящото производство.
С оглед Н. тези възражения, съдът констатира, че между ищеца и ответника са възникнали правоотношения по договор З. потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК, договорът З. потребителски кредит е договор, въз основа Н. който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави Н. потребителя кредит под формата Н. заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма Н. улеснение З. плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът З. потребителски кредит се сключва в писмена форма, Н. хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи Н. договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, в два екземпляра - по един З. всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора З. потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
От събраните по делото доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното съдържание Н. договора е налице.
Договорът З. потребителски кредит обаче, е недействителен поради неспазване Н. императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности Н. лихвения процент по заема -43.2%, ГПР Н. заема – 45.9% и общи разходи по кредита. Липсва обаче ясно разписана методика Н. формиране годишния процент Н. разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 45,9 %. С оглед Н. горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите Н. ЗПК, Годишният процент Н. разходите по кредита изразява общите разходи по кредита З. потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими Н. посредниците З. сключване Н. договора), изразени като годишен процент от общия размер Н. предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /представлявайки общ израз Н. всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем З. потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
В конкретния случай, в процесния договор З. кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането Н. методика, налагаща изчисляване Н. разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо.
Съобразно гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително Н. основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите З. този тип сделка правни последици.
Неравноправни са клаузите, посочени в чл.4, ал.1 т.2 и т.3, чл.15 и чл.16 от договора З. кредит.
Тези клаузи и суми З. договорни и мораторни лихви, З. неустойка, както и разноски З. С. Н. вземането, представляват неравноправни клаузи по сключения договор, всяка, от които е във вреда Н. кредитополучателя. Същите не отговарят Н. изискването З. добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията Н. кредитора и получателя Н. кредита.
Съобразно нормата Н. чл. 23 от ЗПК, при недействителност Н. договора З. кредит, длъжникът дължи да възстанови Н. кредитора само чистата стойност Н. предоставения финансов ресурс.
Видно от заключението Н. вещото лице по ССЕ ответникът е извършил плащания в общ размер Н. сумата от 525.00 лева. Този факт се поддържа и в исковата молба и не се оспорва от ищеца. Ответникът е усвоил обща сума в размер Н. 500 лева и с внасянето Н. сумата от общо 525.00 лева, Н. 7 равни месечни вноски е възстановил Н. кредитора чистата стойност Н. предоставения му кредит.
При този анализ Н. доказателствата съдът намира, че исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло, като недоказана и неоснователна.
По разноските в производството:
Ищецът претендира присъждане Н. разноски съгл.списък Н. л.96 от делото. Предвид отхвърляне Н. исковата претенция изцяло такива не следва да бъдат присъждани в тежест Н. ответната страна.
По горните съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А. З. С. Н. В.” ЕАД, ЕИК: xxxx , със седалище и адрес Н. управление: гр.. б. П. Д. № 25, офис – сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. против З.К.З. ЕГН xxxxxxxxxx,xxx установителен иск с правно основание чл.422 ГПК З. следните суми: сумата от 469.04 лева – главница по договор З. кредит № 457807 от 04.03.2016 година, сключен между „А. Ф.” ООД – град София и З.К.З., сумата от 73.42 лева договорна лихва З. периода от 06.05.2016г. до 09.09.2016г., сумата от 120.00 лева такса разходи, сумата от 25.26 лева неустойка З. неизпълнение Н. договорно задължение от 06.08.2016г. до 09.09.2016г., сумата от 143.13 лева лихва З. забава 20.02.2017г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване Н. заявлението З. издаване Н. Заповед З. изпълнение – 30.09.2019 година до окончателното изплащане Н. вземането, както и 25.00 лева държавна такса и 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото, З. които суми е издадена заповед З. изпълнение Н. парично задължение № 1451 от 01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 2452/2019 година по описа Н. Районен съд – Монтана ИЗЦЯЛО, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи Н. въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му Н. страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :