№ 6
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20215001000811 по описа за 2021 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 260201 от 17.05.2021г., постановено по т.д.№
12 по описа за 2020 г. на ОС Стара Загора, с коeто е осъдено „ЗАД „Д. Б. Ж.
З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на
М. Н. М. ЕГН ********** от гр. *** сума в размер на 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания при
ПТП, станало на 09.12.2018г., ведно със законната лихва за забава от
10.01.2019 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлен иска до пълния
заявен размер от 50 000 лв. и искането за присъждане на законната лихва за
периода 16.12.2018г. до 09.01.2019г., а в тежест на страните са разпределени
разноски.
Решението е обжалвано от М. Н. М. ЕГН **********, представляван от
адв. П.К. в частта, с която предявеният иск е отхвърлен с твърдения за
незаконосъобразност и допуснати съществени процесуални нарушения, а
искането отправено до въззивния съд е решението в частта, с която иска е
отхвърлен да бъде отменено, а иска уважен за още 20 000 лв. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.1, т.2
ЗА.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от „ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
Изпълнителните директори Ж. К. и Б. И., чрез адв. Н. Л., с който са оспорени
твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно
решение в частта, касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД и приетото за
основателно възражение за принос на увредения при настъпване на вредите.
Претендира разноски за двете инстанции.
Решението в осъдителната му част е обжалвано и от „ЗАД Д. Б. Ж. З.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Изпълнителните директори Ж. К. и Б. И., чрез адв. Н. Л. с твърдения за
неправилност на същото, като постановено в противоречие с материалния
закон, нарушения на процесуалните правила и поради необоснованост, а
искането отправено до въззивния съд е решението да бъде отменено в
обжалваната част и постановено друго, с което предявения иск да бъде
отхвърлен, евентуално размера на присъденото обезщетение да бъде намален.
Претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца М. Н. М. ЕГН
**********, представляван от адв. П.К., с който са оспорени твърденията на
жалбоподателя за неправилност на постановеното съдебно решение в частта,
касаеща приложението на чл. 52 ЗЗД и приетото за неоснователно
възражение за принос на увредения при настъпване на вредите, изразяващ се
в непоставяне на предпазен колан, а искането отправено до въззивният съд е
решението в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на М. Н. М.
ЕГН ********** с адрес *** против ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.
Твърденията в исковата молба, на които се основава иска се свеждат до
следното: на 09.12.2018г. около 2.30 ч. на първокласен път ***, км.15 при
управление на л.а. Б.** *** с рег. № ******** водачът К. Т. М. нарушил
правилата за движение по пътищата и след като излязъл от пътното платно се
ударил в крайпътно дърво, вследствие което пострадал ищеца, който се возел
в същия лек автомобил на предна седалка до шофьора. Сочи, че за станалото
ПТП е образувано ДП ***/***г. по описа на РУ К., пр.пр. ***/***г. на ОП С.
З., което не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди, че причина за
настъпване на ПТП-то са допуснати от водача на лекия автомобил К. М.
нарушения на правилата за движение по пътищата, поради което и след като
било установено, че гражданската му отговорност е застрахована в ответното
дружество, ищеца предявил застрахователна претенция на 10.01.2019г., по
която била образувана щета № ***/***, приключила с отказ на застрахователя
2
да определи и изплати застрахователно обезщетение. Ищецът сочи, че след
инцидента е бил откаран от дежурен екип на СПО в УМБАЛ „Проф. д-р С.
К.“ АД, където е бил приет в Клиника по неврохирургия с травми в областта
на гърба и кръста, екскориации по лицето и болки в областта на контузените
места, без ясен спомен за случилото се. След извършени параклинични и
образни изследвания и консултация със специалисти на 12.12.2018г.
пострадалия е изписан с диагноза: контузия на гръдната и поясна област,
фрактура на напречни израстъци на гръдни прешлени. Ищецът твърди, че по
повод болки в контузените места на 21.02.2019г. отново е бил приет в
„Клиника по неврохирургия“, където са му направени образни и
параклинични изследвания и е изписан на 23.02.2019г.. Сочи, че в резултат на
уврежданията, получени при станалото ПТП ищецът търпи силни болки и
страдания, като преди инцидента е бил в добро здравословно състояние,
активен мъж в работоспособна възраст, а след станалото за дълъг период от
време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Твърди, че инцидента се
е отразил и на емоционалното му състояние, проява на което е и изпитваното
и понастоящем напрежение при пътуване в автомобил и нарушения в съня;
продължава да изпитва физически болки и дискомфорт в наранените области.
Въз основа на изложеното и като твърди, че причинените му болки, страдания
и неудобства следва да бъдат компенсирани, настоява съда да постанови
решение, с което да осъди застрахователя на гражданската отговорност на
причинителя на ПТП-то К. М. да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в размер на сумата от 25 500 лв., частичен иск от
50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.12.2018г. до
окончателното й заплащане. В първоинстанционното производство иска е
увеличен до пълния заявен размер от 50 000 лв..Претендира разноски.
Ответникът – ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, представляван от адв. С. С. е депозирал писмен
отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, като сочи, че твърдяните да са
настъпили увреждания са неустановени, нито е доказана причинна връзка
между тях и настъпилото ПТП. Оспорва началния момент, от който се
претендира лихвата за забава, както и претендирания размер на
обезщетението, който счита за несъобразен с принципа на справедливост,
съгласно чл. 52 ЗЗД. В условията на евентуалност навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, изразяващо се в
това, че ищецът доброволно се е качил в автомобил, управляван от лице под
въздействие на алкохол, не е поставил предпазен колан и не е провел
адекватно лечение, в т.ч. рехабилитация. Не оспорва обстоятелството, че
отговорността на водача на лек автомобил «Б.**», модел *** с рег. №
******** е била застрахована при ответника. Претендира разноски.
В срока по чл. 372, ал.1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова
молба, с която оспорва наведените от ответника възражения, като твърди, че
описаните в исковата молба травматични увреждания са в пряка връзка с
3
настъпилото ПТП, а претендирания размер на обезщетението е съответен на
правилото на чл. 52 ЗЗД. Твърди, че застрахователя е сезиран с претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, поради което най –
късния момент, от който се дължи законната лихва е 10.01.2019г.. Оспорва
заявените възражения за съпричиняване като твърди, че са голословни.
От ответника е депозиран отговор на допълнителната искова молба, с
който подържа наведените с отговора възражения.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като
допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС
е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.
380 КЗ на 10.01.2019г. /вж. л.7/, по което същия с уведомление изх. № 328 от
24.01.2019г. е изискал допълнителни документи, с последващо такова от
07.02.2019г. отново е изискал медицинска документация и с писмо изх. № 323
от 15.04.219г. е уведомил пострадалия, че не са налице основания за
изплащане на обезщетение, тъй като не са представени изисканите
документи.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията
си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за
доброволно уреждане на спора е приключила с отказа на ответника да
определи и изплати застрахователно обезщетение, което обосновава извод за
процесуална допустимост на иска.
От приетата от първоинстанционния съд комплексна съдебно –
медицинска и автотехническа експертиза, която като компетентно изготвена
и оспорена от представляващия ищеца, но неопровергана, въззивният съд
кредитира, се установява следния механизъм на станалото на 09.12.2018г.
ПТП - около 2.00 ч., водачът на лек автомобил Б.** рег. № ******** привел в
движение автомобила, като включил светлините и потеглил за гр. Н., обл. С.
З. по третокласен път – *** в посока от запад на изток. След напускане на с.
В., където пътят преминава през равнинен участък, водачът увеличил
скоростта до около 180 км./ч., като пътуващия на предната седалка до водача
ищец го помолил да намали скоростта, но не бил послушан. Пътят бил с
асфалтово покритие, но с неравности и с дупки, което наложило водача да ги
избягва, като ги заобикаля. Управлявайки по този начин и с посочената
скорост на около 2.4 км извън с. В., К. М. изгубил контрол върху движението
на автомобила си, в резултат на което се отклонил наляво/северно напускайки
пътното платно по посока на движението и натискайки педала на спирачната
система автомобила започнал да се движи транслационно като леко се
4
завъртял надясно, блъснал се в крайпътно дърво със задната си лява част,
след което се завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял в
крайпътна яма, минаваща северно от пътя. Според експерта основните
причини за станалото ПТП са обективни – употреба на алкохол с количество
в кръвта около 2.33 промила от водача на лекия автомобил и наличие на
неравности по пътя, които обуславят движение с по-ниска скорост от
максимално разрешената за движение извън населени места – 90 км/ч и
субективни – избраната скорост от водача, която надвишава значително
пределно разрешената и несъобразяването с предупреждението на
пострадалия да намали скоростта на движение. В.л. инж. В. сочи, че водачът
на лек автомобил Б.** е имал техническа възможност да не допусне ПТП при
условие, че след като е употребил алкохол над пределно допустимата граница
не е следвало да шофира, а след като е сторил това е следвало да се движи с
ниска скорост, далеч под максимално разрешената, като дори и подобно
движение – с ниска скорост, според експерта не е категорична гаранция за
непричиняване на ПТП, а само теоретична такава. От експертизата се
установява още, че ищецът се е возел на предна, дясна седалка до водача на
автомобила, а удара в дървото е със заден ляв край на автомобила, поради
което и действието на предпазния колан е минимално. Според в.л. д-р М. С.
при станалото на 09.12.2018г. ПТП ищецът е получил контузия на гръдната
област, която е причинила болки за период от 7-10 дни; контузия на поясната
област, причинила болка за същия период от 7-10 дни; контузия на бял дроб,
без клинична изява и фрактура на процеси трансверзи на 3, 4, 5, 6 гр.
прешлени, причинила болка за около 45 дни, а оздравителния период е отнел
3-4 месеца.
От данните по коментираната експертиза се установява, че причина за
станалото ПТП е именно поведението на водача на лек автомобил Б.** К. М.,
което не е съобразено със задължението му по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и чл.20,
ал.2 ЗДвП вр. с чл. 21 ЗДвП и затова виновно. Всъщност, този извод,
направен и от първоинстанционния съд не е оспорен от жалбоподателя –
ответник в първоинстанционното производство.
Не се спори и че гражданската отговорност на водача на лек автомобил
„Б.**“ с ДКН ******** е била застрахована към датата на станалото ПТП при
ответното дружество.
Спорните между страните във възивното производство факти и
обстоятелства са очертани от посоченото във въззивните жалби, която макар
и от различни страни в производството, в случая се свеждат до едни и същи
факти и обстоятелства - неправилна преценка и необоснованост на решението
в частта, с която е определено дължимото на увредения обезщетение и
неправилност на извода на първоинстанционния съд относно наведените
възражения за съпричастност от страна на пострадалия при станалото ПТП.
От значение за дължимия размер на обещетението са събраните гласни
доказателства и коментираните вече данни от приетата комплексна
5
експертиза и конкретно тези в частта, касаеща съдебно медицинската
експертиза.
Показанията на св. Х. Ч. и св. Н. Н., родители на ищеца съдът преценява
с приложението на чл. 172 ГПК и не кредитира в частта, с която са
опровергани от останалите събрани доказателства - експертно становище и
писмени доказателства и в тази част, в която същите са вътрешно
противоречиви и взаимоотричащи се. Така св. Ч. и св. Н. Н. сочат, че след
изписването от болницата ищеца бил на легло месец и половина - два, което
налагало обслужването му от свидетелката на подлога и същевременно св. Ч.
твърди, че сина й бил три месеца на легло, както и че започнал да става и да
се самообслужва едва след шестия месец. Показанията на св. Ч., че една
година същия страдал от световъртеж, гадене, болки в гърба и ръката, а в
кръста и понастоящем са изцяло опровергани от данните съдържащи се в
съдебно медицинската експертиза и затова в тази част съдът не кредитира
същите. Като непротиворечиви и като отчита, че факти и обстоятелства,
досежно претърпени физически и психически болки и страдания са достъпни
на лица от най – близкия на увредения кръг, в т.ч. и семейството, въззивният
съд кредитира показанията на св. Ч. и св. Н. в частта, с която твърдят, че сина
им преживял силен психически стрес от станалото ПТП, проява на което е, че
го е страх да се вози в лек автомобил, както и че е преустановил обичайните
си спортни занимания.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда
приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен
емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и
процесното ПТП. Тези обстоятелства са приети за установени и от
първоинстанционния съд, като спорът е концентриран относно размера на
обезщетението.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се
ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52
от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е
свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният
случай е причиненото телесно увреждане, представляващо контузия на
гръдната и поясна област, които са причинили болка за период от 7-10 дни;
контузия на бял дроб без клинична изява и фрактура на напречните израстъци
на четири гърдни прешлена, което е наложило обездвижване на ищеца за
период от около един месец, а възстановителния му период е приключил за 3-
4 месеца, без данни за проява на усложнения. Не са установени остатъчни
негативни физически последици за ищеца, освен съобщаваните от него болки
при вдигане на тежко. Друго обстоятелство от значение за определяне
дължимия размер на обезщетението е претърпения физически дискомфорт –
интензивен в първия един месец, довел до невъзможността на ищеца да се
обслужва сам и обусловил психични травми, изразяващи се в стрес при
6
пътуване с автомобил и промяна в спорните му навици. Преценявайки от една
страна младата възраст на увредения, която е обусловила и периода на
възстановяване, който от най – тежката травма, а именно фрактурата според
експерта е 3-4 месеца, а останалите травми са отшумели в рамките на 7-10
дни, без данни за остатъчни увреди, с изключение на болка при вдигане на
тежко и страх от пътуване в автомобил, съдът счита, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди по смисъла
на чл. 52 ЗЗД е 30 000 лв.. С посочения размер, според настоящия състав на
съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените отищеца
неимуществени вреди,като се съобразят икономическите условия в страната
към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Неоснователни са наведени от жалбоподателя ищец възраженията за
това, че съдът неправилно е приел за основателно наведеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в в
това, че ищецът се е качил и возил в лекия автомобил, въпреки, че е знаел, че
водача му е употребил алкохол. Няма спор, че по отношение на водача на
МПС е установено наличие на етилов алкохол в кръвта в значителен размер
около 2.33 промила. Спорът пред въззивната инстанция и с оглед наведените
в жалбата на ищеца възражения се свежда до знанието на последния за този
факт. Съдът счита за установен този факт, като взема предвид значителното
количество алкохол, което количество прави състоянието му видимо от една
страна, а от друга като отчита установените от св. И. С. факти, чиито
показания кредитира като преки и непосредствени. Така свидетелят сочи, че
заедно с М., водача на лекия автомобил „Б.**“ и други били на дискотека,
където употребили алкохол и се веселили заедно. Без значение е твърдяния от
жалбоподателя ищец факт, че е дошъл по-късно, както и че свидетелят не е
посочил точното количество алкохол, което К. е употребил, тъй като
същественото е, че това количество е впоследствие установено и то е
значително, което при добросъвестност предполага отчитането му и преценка
за последващите действия. Противно на възраженията на жалбоподателя
ищец въззивния съд счита, че от приетата комплексна експертиза може да се
направи безпротиворечивия извод, че причина за станалото ПТП е именно
употребеното значително количество алкохол от водача и несъобразената от
него скорост на движение, а не неравности по пътя. Според експерта, дори и
скоростта на движение да бе в рамките на разрешената, при установеното
количество алкохол ПТП –то отново би настъпило, а възможността за
ненастъпването му е определена като теоретична. Вярно е, че експертизата в
тази част е оспорена от ищеца, но същата не е опровергана и според
настоящия състав на съда няма основание да бъде подложена на съмнение.
Съпричастността на пострадалия при настъпване на вредоносния резултат
следва да се определи на 50 %, поради което определения за справедлив
7
размер на обезщетението от 30 000 лв. следва да бъде дължим и присъден в
размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва, считано от уведомяването на
застрахователя – 10.01.2019г.. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя ответника, че не е изпаднал в забава, тъй като забавата на
ищеца да посочи в претенцията банкова сметка го е освободила от
собствената му забава, тъй като липсата на това посочено обстоятелство не
препятства задължението на застрахователя да определи обезщетение, в който
смисъл е и съдебната практика – вж. Решение № 167 от 30.01.2020г. на ВКС
по т.д. № 2273/2018г., ІІ т.отд., ТК..
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя ответник за това, че
определеното обезщетение следва да бъде редуцирано и при отчитане на
заявеното от него възражение за съпричиняване, изразяващо се в непоставяне
от ищеца на предпазен колан. Въззивният съд счита, че посоченото
възражение е неустановено по категоричен начин, а дори и да беше същото не
би мотивирало извод в посоката, твърдяна от жалбоподателя ответник, тъй
като според данните от приетата комплексна експертиза действието на
правилно поставен от ищеца предпазен колан е определено като минимално.
По изложените съображение решението, в обжалваната част, с която
иска за неимуществени е уважен за разликата над 15 000 лв. до присъдените
20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
на ищеца от ПТП, станало на 09.12.2018г., ведно със законната лихва за
забава от 10.01.2019 г. до окончателното й заплащане следва да бъде
отменено и иска за присъждане на обезщетение в размер над 15 000 лв. да
бъде отхвърлен, а в останалата част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция обжалваното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза на осъществилия
безплатно процесуално представителство адвокат на ищеца в
първоинстанционното производство е определено и присъдено
възнаграждение в размер на 974.40 лв. с ДДС, като на същия се присъди
такова в размер на 730.80 лв. с ДДС. За настоящата инстанция
възнаграждение на адв. К. ще се присъди за осъщественото безплатно
процесуално представителство на ищеца, съразмерно с частта, за която
първоинстанционното решение ще се потвърди или в размер на 730.80 лв. с
ДДС.
На жалбоподателя - ответник се дължат разноски за въззивната
инстанция, които съгласно приложения списък на разноски са в размер на 400
лв. държавна такса за въззивното производство и юристкосулстско
възнаграждение, което определено съгласно чл. 25, ал.1 във вр. чл. 25, ал.2 от
Наредба за заплащане на правната помощ е в размер на 540 лв. или общо 940
лв., от които съразмерно с уважената част от жалбата се дължат 235 лв. и за
която сума следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя ищец.
Решението следва да бъда отменено и в частта, с която са разпределени
8
направените от страните разноски в първоинстанционното производство, като
същите се съобразят с изхода на спора пред въззивния съд. Така в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1536 лв., а не в размер
на 1359 лв.. Решението следва да бъде отменено и в частта, с която в тежест
на ответника са възложени за заплащане 800 лв., дължими за държавна такса,
като същия бъде осъден да заплати сумата от 600 лв., представляваща
дължима държавна такса, както и в частта, с която застрахователя е осъден да
заплати на 296 лв., представляваща възнаграждения за вещи лица, съразмерно
на уважената част от исковете, вместо което бъде осъден да заплати 222 лв..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260201 от 17.05.2021г., постановено по т.д. №
12/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
в частта, с която е осъдено ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М. Н. М. ЕГН ********** с
адрес *** сумата над 15 000 лв. до 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие получени телесни увреждания - контузия на гръдната област;
контузия на поясната област; контузия на бял дроб, без клинична изява и
фрактура на процеси трансверзи на 3, 4, 5, 6 гр. прешлени, вследствие на
станалото на 09.12.2018г. ПТП, ведно със законна лихва от 10.01.2019г. до
окончателното й заплащане;
в частта, с която е осъдено осъдено ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** да заплати на адв. П.К. от
САК със съдебен адрес *** офис ** адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство в размер на 974.40 лв.
с ЗДДС;
в частта, с която е осъден М. Н. М. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сума в размер на 1359 лв., представляваща направени
разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част от иска;
в частта, с която осъдено ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на държавата по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 800 лв. и 296 лв.,
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт, съразмерно с уважената част от исковете
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Н. М. ЕГН ********** с адрес ***
против ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** иск за заплащане на сумата над 15 000 лв. до присъдените
9
20 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания, вследствие получени телесни увреждания
- контузия на гръдната област; контузия на поясната област; контузия на бял
дроб, без клинична изява и фрактура на процеси трансверзи на 3, 4, 5, 6 гр.
прешлени, вследствие на станалото на 09.12.2018г. ПТП, ведно със законна
лихва от 10.01.2019г. до окончателното й заплащане;
ОСЪЖДА ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адв. П.К. от САК със съдебен адрес ***
офис ** адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на ищеца пред първата инстанция в размер на 730.80 лв. с
ЗДДС;
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗАД Д.
Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
сумата от 1536 лв., представляваща направени разноски пред първата
инстация, сърезмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, Бюджетната сметка на В.** държавна такса за първата
инстанция в размер на сумата от 600 лв., както и сумата от 222 лв.,
представляваща платени депозити за вещи лица от бюджета на съда.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260201 от 17.05.2021г., постановено по
т.д. № 12/2020г. по описа на Окръжен съд Стара Загора в останалата
обжалвана част, с която е осъдено ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** да заплати на М. Н. М. ЕГН **********
с адрес *** сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие получени телесни увреждания - контузия на гръдната област;
контузия на поясната област; контузия на бял дроб, без клинична изява и
фрактура на процеси трансверзи на 3, 4, 5, 6 гр. прешлени, вследствие на
станалото на 09.12.2018г. ПТП, ведно със законна лихва от 10.01.2019г. до
окончателното й заплащане и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от
50 000 лв..
ОСЪЖДА ЗАД Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** да заплати на адвокат адв. П.К. от САК със съдебен адрес
*** офис ** сума в размер на 730.80 лв. с ЗДДС, представляваща
възнаграждение за осъщественото от нея безплатно процесуално
представителство на ищеца пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА М. Н. М. ЕГН ********** с адрес *** да заплати на ЗАД Д.
Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата
от на 235 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция за
юристконсултско възнаграждение и платена държавна такса, съразмерно с
уважената част от жалбата.
10
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11