№ 318
гр. Пловдив, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20255001000444 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 113/10.04.2025 г., постановено по т.д. №
402/2024 г. на ОС-Стара Загора, в частта му, с която е осъдено „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на Х. Г. П. сумата над 33 000 лв. до
80 000 лв. (т.е. за разликата от 47 000 лв.), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП на 29.02.2024 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 21.03.2024 г. до окончателното
изплащане, както и в частта му за разноските, с която е осъдено „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на адвокат П. К. адвокатско
възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 8 940 лв. с ДДС, а по сметка на
ОС-Стара Загора да заплати сумата 3 240 лв. за ДТ и сумата 1 155,60 лв. за
възнаграждение за вещо лице, представляващи разноски, платени от бюджета.
Жалбоподателят „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София моли
решението да бъде отменено в обжалваната негова част като неправилно по
съображенията, изложени във въззивната жалба от 19.05.2025 г., и да бъде
отхвърлен предявеният срещу дружеството иск за сумата над 33 000 лв. до
присъдената сума 80 000 лв. или за 47 000 лв. Като ответник в производството
1
пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за
присъждане на разноски.
Ответникът по въззивната жалба Х. Г. П. моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в писмен
отговор от 25.07.2025 г. Като ищец в производството пред окръжния съд
предявява с искова молба от 18.07.2024 г. обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 432,ал.1 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да му заплати сумата
40 000 лв. частично от 80 000 лв., като размерът на претенцията е увеличен на
80 000 лв. по искане на ищеца, заявено в последното по делото открито
съдебно заседание на 21.03.2025 г., за обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди за понесени болки и страдания и свързаните с това
неудобства вследствие на уврежданията, причинени му при и в резултат на
ПТП на 29.02.2024 г., настъпило по вина на водача Й.М.П. при управлението
от нея на лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество, което обезщетение се претендира пряко от застрахователя от
ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е отговорен, ведно
със законната лихва върху сумата от 21.03.2024 г. – датата на уведомяването
на застрахователното дружество за настъпилото застрахователно събитие и
предявяването на претенцията за обезвреда. Претендира за присъждане на
разноски за въззивното производство.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 29.02.2024 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Муцибиши Колт“ с рег. № ***, управляван от
Й.М.П., при което като пешеходец е пострадал ищецът Х. Г. П.. Не се спори
между страните, че за водача на посочения по-горе автомобил П. е имало
сключена застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите при
ответното застрахователно дружество. Безспорно е, че от ищеца на 21.03.2024
г. е било отправено до ответното застрахователно дружество искане
2
(представената в копие с исковата молба застрахователна претенция) за
изплащане на обезщетение за понесени от него неимуществени вреди.
Безспорно е, че от ответното застрахователно дружество преди датата на
подаването на исковата молба 18.07.2024 г. не е било изплатено на ищеца
обезщетение. С оглед заявените във въззивната жалба оплаквания и доводи,
спори се понастоящем между страните само относно справедливия съгласно
чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението.
Твърдението на ищеца, заявено с исковата молба, е, че на 29.02.2024 г.
той е пресичал на пешеходна пътека, но водачът на лекия автомобил П. при
предприемане на маневра завой наляво не го е пропуснал да мине и го е
блъснал. Твърди, че при така настъпило ПТП той е пострадал, като от удара е
претърпял травматични увреждания – фрактура на тялото на шести шиен
прешлен С6, контузия на главата и шията, мекотъканен оток в тилната част на
главата, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание. Твърди, че след
ПТП той е имал силни болки в областта на шията, главата и гръбначния стълб,
лекуван е в Клиника по неврохирургия на болница в Стара Загора, фрактурата
е била имобилизирана посредством шийна яка, която трябвало да носи за
период от 6 месеца, изпитвал е и продължава да изпитва изключително силни
болки в травматичните области, възстановяването от травмите е много
продължително, не е бил способен да извършва никакви дейности сам, да
задоволява дори най-елементарните си битови потребности без чужда помощ,
продължава да търпи болки и страдания. Твърди, че преживеният стрес е
оказал влияние и върху психическото и емоционалното му състояние, след
инцидента е силно притеснен, неспокоен, потиснат и напрегнат, непрекъснато
мисли за случилото се, което провокира чести страхови изживявания, затворил
се вкъщи, рязко е ограничил социалните си контакти, няма желание да
извършва обичайните си дейности и да контактува с хора, което е
изключително нетипично за човека, който е бил преди инцидента, известен
период от време е имал проблеми със съня, и до момента изпитва страх от
автомобили, също така изпитва и непрекъснат страх, че вече не е пълноценен
човек, който се подсилва допълнително от обстоятелството, че
възстановителният процес не е приключил.
С подадения на 20.09.2024 г. отговор на исковата молба ответното
застрахователно дружество оспорва исковете. Твърди, че искът е предявен в
3
завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Твърди,
че ищецът е преминал болничното си лечение без усложнения и следва да се
приеме, че възстановителният период при него е приключил в нормалния за
подобни травми срок, като за времето след болничното лечение не са
представени допълнителни медицински документи, констатиращи
усложнения при лечението. Оспорва твърдените в исковата молба
емоционални/психически проблеми при ищеца.
С подадената от ищеца на 11.11.2024 г. допълнителна искова молба се
заявява, че той след ПТП е претърпял и продължава да търпи интензивни
болки и страдания вследствие на получените травми, както и че след толкова
тежък инцидент неминуемо психичното здраве на пострадалия е тежко
увредено и съществено променено спрямо времето преди това. Твърди, че
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е
съобразен с принципа за справедливост с оглед действително претърпените
болки и страдания от ищеца, с лимита на отговорност на застрахователя по
ЗГО, със социално-икономическите условия в страната, както и със съдебната
практика при компенсиране на вреди, произтекли от съответния вид телесно
увреждане.
От ответника не е подаден отговор на допълнителна искова молба.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че от приетата
по делото СМЕ се установява, че при ПТП ищецът е получил контузия на
главата и шията, мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, счупване
на тялото на 6-ти шиен прешлен. При определянето на размера на
обезщетението окръжният съд отчита, че на ищеца са причинени средна и
множество леки телесни повреди, през първите две-три седмици от
получаването на травмата на шията пострадалият е търпял силни по
интензитет болки и страдания, които постепенно са отслабвали към края на
първия месец-месец и половина, фрактурата на шията е имобилизирана
посредством шийна яка, изпитвал е изключително силни болки в
травматичните области, като дълго време е зависим изцяло от помощта и
грижите на близките си, към настоящия момент той продължава да изпитва
болки, бързо се уморява дори при извършването на обичайни физически
усилия, усеща тежест зад гръдната кост. Съдът приема въз основа на
събраните по делото свидетелски показания, че болките и страданията на
4
пострадалия са с изключително голям интензитет, като непосредствено след
катастрофата е бил обездвижен, в продължение на 4 месеца бил на легло,
изцяло зависим от чужда помощ, а 6 месеца е носил специална шийна яка,
след изписването от болницата тялото му е било в кръвонасядания и е
съществувала опасност от образуване на тромб, трябвало да лежи само на
гръб, нуждаел се от чужда помощ, тъй като не можел да стане и да се движи
сам, някой трябвало да го придържа, за да отиде до тоалетната, забранено му
било да извършва елементарни дейности като да изкачва стълби и да слиза по
тях, възстановяването му не е завършило, а движенията на главата са
ограничени. Изводът на окръжния съд е, че претърпените от ищеца болки и
страдания са били изключително силни по интензитет. Съдът приема още, че
те са допринесли за промяна на неговия обичаен начин на живот, засегнали са
здравословното му състояние по начин, който да изисква по-продължително
лечение и полагане на грижи. Съдът преценява, че е видно от данните по
делото, че уврежданията са оставили поражения върху телесната цялост на
ищеца, които в своята съвкупност са със сериозен интензитет на претърпените
болки, страдания и стрес. Съдът приема, че при определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетена и
преживяната от ищеца стресова реакция, която е довела до негативна промяна
в психоемоционалното му състояние. Съдът приема, че от приложения по
делото социален доклад се установява, че ищецът се страхува да пресича на
пешеходна пътека. Съдът приема, че разпитаните по делото свидетели сочат,
че ищецът е променен психически, не може да шофира, тъй като се
притеснява, че нещо може да се случи, според тях той е променен, уплашен,
стои вкъщи и не иска да излиза. Отчитайки вида и характера на вредите,
интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност,
както и възрастта на пострадалия, който е все още подрастващо дете, съдът
намира, че предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде уважен в
пълния претендиран размер от 80 000 лв.
С въззивната жалба от 19.05.2025 г. застрахователното дружество-
жалбоподател твърди, че присъдената сума за обезщетението за
неимуществени вреди е завишена за размера над 33 000 лв. до 80 000 лв., т.е. с
47 000 лв. с оглед принципа за справедливост и постоянната съдебна и
застрахователна практика. Заявено е, че окръжният съд не е отчел, че ищецът
според приетата СМЕ след изтичането на около 12 месеца би следвало да е
5
напълно възстановен от получените травматични увреждания. Посочено е, че
към момента на получаването на травмите пострадалият е бил на 71 години,
което несъмнено прави възстановяването му по-трудно, като сравнително
напредналата възраст на ищеца няма отношение към произшествието и
получените травми, но е затруднило и в известна степен е забавило
възстановяването му. Твърди се, че присъденото обезщетение в размер на
80 000 лв. не съответства на обема, интензитета и продължителността на
търпените вреди, а справедливият размер в случая е 33 000 лв.
С отговора на въззивната жалба от 25.07.2025 г. ответникът по нея
възразява, че уврежданията и търпените от него изключително силни по
интензитет болки и страдания са установени от заключението на СМЕ и от
свидетелските показания. Твърди, че жалбоподателят се позовава на
заключението на СМЕ относно отшумяването на последствията от травмите за
период от около 12 месеца, но не отчита, че този срок е ориентировъчен и
важи при правилно протичане на оздравителния процес. Твърди, че по делото
са налице данни, че възстановяването на здравословното му състояние все
още не е завършило и протича изключително тежко, като по данни на
разпитаните по делото свидетели движенията в главата на пострадалия са
ограничени, не може да си завърти главата нормално, прави го с големи
усилия, когато изпусне предмет не може да се наведе, за да го вдигне от
земята, не е в състояние и да управлява МПС. Относно възрастта на
пострадалия 71 години е заявено, че тя не може да се тълкува в негов ущърб,
като на тази възраст животът му би трябвало да е спокоен, да се радва на
семейството си, а вместо това той има нужда от постоянно специално
внимание и грижи дори за ежедневните си битови дейности, което неминуемо
се отразява и на психическото му състояние. Заявено е, че присъденото
обезщетение от 80 000 лв. съответства и на отражението на произшествието
върху емоционалното състояние на пострадалия, като съдебната практика е
последователна за това, че ПТП е стресогенно събитие, което изключително
често води до появата на психотравми, като промените в поведението на
ищеца са установени от събраните свидетелски показания. Оспорва и
твърдението на жалбоподателя, че присъдената сума не съответства на
съдебната и застрахователна практика при обезщетяване на сходни вреди,
както и на социално-икономическите условия в страната към момента на
причиняване на уврежданията.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 51,ал.1 от ЗЗД, при непозволено увреждане
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Съгласно нормата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно
разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ. Ищецът Х. П. е лицето, пострадало при ПТП на
29.02.2024 г., което ПТП е настъпило с участието на водача Й. П. при
управлението от нея на лек автомобил „Мицубиши Колт“ с рег. № ***.
Безспорно е, че съгласно застрахователна полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за отговорността на водача П. за причинени
вреди при управлението на това МПС е бил надлежно сключен
застрахователен договор именно с ответното дружество. Безспорно е, че преди
завеждането на делото ответното дружество не е изплатило на ищеца
обезщетение за вреди, след като той надлежно е заявил претенцията си пред
застрахователя. Спори се между страните понастоящем с оглед изложените
във въззивната жлба оплаквания и съображения само какъв е справедливият
размер на обезщетението.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определя по справедливост и да
възмездява претърпените от пострадалия Х. П. болки, страдания и неудобства.
Видно от представената от ищеца с исковата молба в копие епикриза от
4.03.2024 г. от Клиниката по неврохирургия при МБАЛ“Проф.д-р
Ст.Киркович“АД-гр.Стара Загора, ищецът е приет в клиниката на 29.02.2024 г.
и е изписан на 4.03.2024 г., след проведената медикаментозна терапия
състоянието се подобрява и оплакванията са намалели, МРД и парези не се
установяват, без отпадна неврологична симптоматика, изписва се с
подобрение от страна на соматичния и неврологичен статус, имобилизиран с
твърда шийна яка. Видно е от епикризата, че като препоръки и назначение са
посочени дадена терапия за дома, шиен байпас за 6 месеца, насочване към
спинален център от 3 ниво по компетентност. Видно от представената от
ищеца в копие с допълнителната искова молба епикриза от 23.08.2024 г. от
Клиниката по неврохирургия в същата болница, ищецът е бил там на лечение
в периода 21.08.-23.08.2024 г., тъй като е съобщил за болка в шията, приет е за
7
уточнение и лечение в клиниката, след проведената медикаментозна терапия
състоянието се е подобрило и оплакванията намалели, осъществен е КТ на
шиен отдел, свалена е твърдата шийна яка, изписан е с подобрение от страна
на соматичния и неврологичен статус, без усложнения, препоръчана е терапия
за дома с аналгин при нужда, дадени са препоръки за ХДР и физическа
активност, препоръчана е намалена физическа активност за още 3 месеца.
Видно от заключението на СМЕ от 28.01.2025 г., изготвено от д-р Т.С., прието
в съдебното заседание на окръжния съд на 21.03.2025 г., при ПТП на
29.02.2024 г. пострадалият ищец е получил контузия на главата и шията,
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание и счупване на тялото на 6-
ти шиен прешлен, които травматични увреждания са получени вследствие
блъскане на пешеходеца от лекия автомобил и последващо падане на
пострадалия върху терена по гръб, като в случая счупването на тялото на 6-ти
шиен прешлен е получено по индиректен механизъм вследствие на рязкото
огъване на шията и пренасяне на енергията по хода на прешлените в шийния
отдел. Видно от същото заключение, счупването на тялото на 6-ти шиен
прешлен осъществява медикобиологичния квалифициращ признак трайно
затруднение на движенията на врата, а останалите травматични увреждания
както поотделно, така и в съвкупност, са от характер да причинят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Видно от същото заключение,
през първите 2-3 седмици от получаването на травмата на шията пострадалият
е търпял силни по интензитет болки и страдания, които постепенно са
отслабвали и към края на първия месец-месец и половина от
възстановителния период би следвало да са напълно отшумели. Видно от
същото заключение, протичане на оздравителния процес до пълното
възстановяване на движенията на шията ще е необходим срок от около 12
месеца и след изтичане на този срок пострадалият би следвало да е напълно
възстановен от получените травматични увреждания. Във връзка с
претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение и за причинени
имуществени вреди вещото лице е посочило, че е видно от приложените по
делото медицински документи, че пострадалият ищец страда от редица
хронични заболявания, като закупуването на лумбален колан няма отношение
към причинените травматични увреждания при процесното ПТП, тъй като
никъде в медицинските документи няма отразени оплаквания и симптоми от
страна на поясната област и съответно кръста. Видно от обясненията на
8
вещото лице С. в съдебното заседание на окръжния съд на 21.03.2025 г., най-
вероятно през първия месец след получаване на травмата ищецът е бил на
леглови режим и по-трудно подвижен от обичайното, лицето към момента би
трябвало да е възстановено напълно, в рамките на година трябва да се
възстанови и да не носи шина.
За установяване на твърденията на ищеца относно неговото състояние
след ПТП и претърпените от него болки и страдания по негово искане в
откритото съдебно заседание на окръжния съд на 21.03.2025 г. са събрани и
гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели – съпругата на ищеца
М.И. П.а и М.Д.З.. Видно е от показанията на свидетелката П.а, че в
Неврохирургията й обяснили, че за нейния съпруг тя трябва веднага да донесе
специална яка, за да го сложат в леглото, защото всяко разместване може да
бъде пагубно, съпругът й има сърдечни проблеми, в болницата го държали 4-5
дни, при изписването я предупредили той да не се качва и да не слиза по
стълбите, това продължило 3 месеца, след прибирането от болницата трябвало
да го преоблича, видяла, че е с големи кръвонасядания на краката, а той пиел
лекарства за разреждане на кръвта, тя се страхувала да не направи тромб, на
леглото го придържали със специални възглавници, трябвало да лежи само на
гръб, трябвало някой да му помогне за изправянето, също да го придържа за
отиване до тоалетната, вкъщи бил 4 месеца, а яката я носил близо 6 месеца,
лекарите преценили, че не може веднага да започне физиотерапия, започнал я
през януари, към момента не се е възстановил, ограничено му е движението на
главата, не може да шофира, той е на 72 години, не може да се наведе да вземе
вилица, преди травмата правел всичко, притеснява се, че може нещо да му се
случи, от юни до август, когато почнал да излиза, не можел да седне на
нормална седалка в автомобил, чувствал се като негоден човек, сега не може
да кара, колата стои и плащат за таксита, той стои вкъщи на едно място,
уплашен е, не е същият, какъвто е бил. Видно от показанията на свидетелката
М.Д.З., тя е семейна приятелка на ищеца и съпругата му, след излизането на
ищеца от болницата тя ходила у тях да му помага, защото той не можел да
стане, трябвало някой да го придържа, за да отиде до тоалетната, през
половината ден му помагала свидетелката, след четвъртия месец ищецът с
големи усилия можел да става, а 6 месеца носел яката, към момента не може
да си завърти главата, прави го с големи усилия.
9
Установява се от двете епикризи, заключението на СМЕ и показанията
на свидетелите, че ищецът Х. П., който е роден на 18.06.1952 г. и към момента
на ПТП на 29.02.2024 г. е бил на 71 години и 8 месеца, е получил при ПТП
телесни увреждания, едното от които е тежко, а именно счупване на тялото на
6-ти шиен прешлен, а другите са леки – контузия на главата и шията и
мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнание, престоят му след ПТП за
болнично лечение в клиниката по неврохирургия е 5 дни и след това след пет
месеца за 3 дни, не е бил опериран, след изписването му е продължил да се
възстановява в домашни условия, през първия месец след травмата е бил на
леглови режим и по-трудно подвижен от обичайното, в този период е имал
нужда от помощта на близките си за ставане и обслужване, което му е
създавало неудобства в битово и емоционално отношение, носел е шийна яка
в продължение на около 5 месеца (поставена при лечението в болница в
периода 29.02.2024 г.-4.03.2024 г., свалена при лечението в болница в периода
21.08.-23.08.2024 г.), което несъмнено му е създавало неудобства в
ежедневието през този период, оздравителният процес до пълно
възстановяване е около 12 месеца, през първите 2-3 седмици е търпял силни
по интензитет болки и страдания, които постепенно са отслабнали и към края
на първия месец-месец и половина би следвало да са напълно отшумели,
ищецът е провеждал рехабилитация, но все още към 21.03.2025 г. е бил с
ограничени движения на главата. Ноторно известно е, че след ПТП, при което
ищецът като пешеходец при пресичане на пешеходна пътека е ударен от лек
автомобил и е получил травми при падането на земята, настъпва уплаха,
негативни емоции, последващо преживяване на ситуацията, но с оглед
възрастта на ищеца и натрупания с годините значителен житейски опит не
може да се приеме за достоверно те да продължават повече от година след
ПТП (и към 21.03.2025 г., когато е разпитана свидетелката П.а в заседанието
на окръжния съд). Относно показанията на свидетелката П.а, съпругата на
ищеца, следва да се отчете, че проблемът с движението на ищеца и с
навеждането да вземе вилица не се установява да е по медицински показания
от травмата на шийния прешлен, а проблеми на ищеца, свързани с други
негови, включително хронични, заболявания (свидетелката говори за
сърдечни проблеми, вещото лице е посочило в заключението, че лумбален
колан няма отношение към причинените травматични увреждания при
процесното ПТП) и с други инциденти не следва да се отчитат при определяне
10
на последиците от процесното ПТП. Не е последица от процесното ПТП
лечението на ищеца в болница, видно от представената от ищеца с
допълнителната искова молба в копие епикриза от Клиниката по
неврохирургия в болница в Стара Загора, за времето от 18.04.-20.04.2024 г.,
тъй като то е проведено, както е посочено в епикризата, защото той преди ден
паднал от собствена височина, при което ударил главата в областта на тила и
шията, съответно, последиците от този инцидент и свързаните с него
проблеми при възстановяването не се явяват в причинна връзка с процесното
ПТП. Видно е от епикризата от 23.08.2024 г., че ищецът е изписан след
свалянето на твърдата шийна яка с подобрение на соматичния и неврологичен
статус и без усложнения, като е предписана за дома само терапия с аналгин
при нужда и са дадени препоръки за ХДР и физическа активност, както и за
намалена физическа активност за още 3 месеца. В периода на носенето на
шийна яка от около 5 месеца несъмнено му е причинен дискомфорт в
ежедневието и е било влошено качеството му на живот. Следва да се отчете, че
с оглед напредналата възраст на пострадалия ищец той е емоционално по-
уязвим и причинените вследствие на сериозната травма притеснения по време
на възстановяването му и за бъдещото му състояние несъмнено са се отразили
отрицателно на неговото емоционално и психологично състояние, което е
повлияло и за ограничаване на социалните му контакти и за негативна
промяна в обичайните му занимания. Поради начина на причиняването на
увреждането – удар от автомобил докато ищецът е пресичал улица на
пешеходна пътека, силен удар при падането на тялото му на земята, при което
е настъпило опасно увреждане на шиен прешлен, както и мозъчно сътресение,
- е логично и обичайно той да е преживял силна уплаха и това за периода на
възстановяването му от около година да се е отразило на емоционалното му
състояние. Тези обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в
сравнително по-висок размер. При натрупания обаче от ищеца житейски опит
за 71 години е обичайно травмиращото преживяване да се превъзмогне също
след приключването на възстановяването в едногодишния период. Не се нито
твърди, нито установява при ищеца да има трайни белези по тялото. Не се
установяват причини след изтичането на възстановителния период от около
година ищецът да ограничава социалните си контакти и обичайния за хората
на неговата възраст начин на живот. Взимайки предвид характера на деянието
и степента на вината (нарушение от застрахования водач по непредпазливост
11
на правилата на ЗДвП, при което нарушение на правилата за движение са
причинени на ищеца физически увреждания с период на възстановяване от
около година) на водача П. и при отчитане на вида и степента на увреждането
(причинени физически болки и страдания, не е проведено оперативно
лечение, носене на шийна яка за около 5 месеца, леглови режим и затруднения
в обслужването за период от месец след увреждането, възстановяване в
рамките на около година), на възрастта на пострадалия П. (към момента на
ПТП на 71 години и 8 месец), последиците от деянието (силни болки в
рамките на 2-3 седмици, отшумяване на болките в рамките на месец и
половина, физически дискомфорт за периода на възстановяването с носене на
шийна шина от около 5 месеца, влошаване през този период на начина и на
качеството на живот на ищеца, влошаване на емоционалното му състояние,
ограничаване за периода на възстановяването на социалните му контакти и
обичайните му дейности), апелативният съд сега приема, че размерът на
обезвреда при условията на чл. 52 от ЗЗД следва да се определи на сумата
50 000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 29.02.2024 г., когато минималната работна заплата в страната е
била 933 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е бил в размер на 10 420 000
лв. за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане
или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите, като и с
оглед на икономическата конюнктура в страната няма основания да се приеме,
че обезщетението следва да бъде в по-нисък размер. Основателно е
следователно оплакването във въззивната жалба на ответното застрахователно
дружество за неправилно определяне от окръжния съд на размер на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, но само за
сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв. В случая размер 50 000 лв. на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се приеме за съобразен с
изискването на чл. 52 от ЗЗД това обезщетение да се определя по
справедливост и да възмездява конкретно претърпените от пострадалия Х. П.
болки, страдания и неудобства.
Установява се следователно, че въззивната жалба е частично
неоснователна относно присъденото на ищеца обезщетение за търпените
неимуществени вреди в размер над 33 000 лв. до 50 000 лв. и частично
основателна относно определения размер на обезщетението над 50 000 лв. до
12
80 000 лв., съответно със законната лихва. Присъденият от окръжния съд
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди
следва да бъде променен, намален и определен в размер на 50 000 лв., поради
което решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му
относно присъждането на обезщетението за неимуществени вреди за сумата
над 50 000 лв. до 80 000 лв., ведно със законната лихва, съответно, като то
бъда потвърдено в частта му, с която е присъдено обезщетение в размер над
33 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва.
С оглед резултата от въззивното обжалване решението на окръжния съд
следва да бъде изменено и относно присъдените разноски. Окръжният съд е
осъдил ответното застрахователно дружество да заплати ДТ в размер на 3 240
лв., а при уважен иск за размер 50 000 лв. тя е 2 000 лв., поради което
решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта му, с която
дружеството е осъдено да заплати сумата над 2 000 лв. до 3 240 лв. за ДТ. С
оглед присъждането на обезщетение решението не следва да бъде изменяно в
частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на окръжния съд сумата
1 155,60 лв. за възнаграждение на вещото лице. С решението дружеството е
осъдено да заплати на адвокат П. К. при условията на чл.38,ал.2 от ЗА сумата
8 940 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, като изчислено въз основа на
сумата (50 000 лв. плюс сумата на присъденото обезщетение за имуществени
вреди 1002,50 лв. или) 51 002,50 лв. при ползване като ориентир на размера,
посочен в чл.7,ал.2,т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (2650 лв. плюс 8% от 26 002,50 лв. или 2080,20 лв., общо
4 730,20 лв., плюс 20% ДДС или 946,04лв., всичко 5 676,24) възнаграждението
следва да се определи и присъди в размер на 5 676,24 лв., поради което сега
решението следва да бъде отменено в частта, с която е присъдено адвокатско
възнаграждение на адвокат К. за сумата над 5 676,24 лв. с ДДС до 8 940 лв. с
ДДС. С оглед уважаването на иска в пълния предявен размер окръжният съд
не е присъдил разноски в полза на ответника, но такива следва сега да бъдат
присъдени по съразмерност съгласно чл.78,ал.3 от ГПК поради частичното
отхвърляне на претенциите на ищеца. С молба от 17.03.2025 г., съдържаща и
списък на разноските, дружеството претендира за присъждане на разноски,
направени в производството по делото, а именно само за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С въззивната жалба също се претендира за
присъждане на направените разноски по делото. Защитата на дружеството по
13
делото е осъществена от юрисконсулт, който е изготвил отговора на исковата
молба и молбата от 17.03.2025 г. относно заявяване на становището на
ответника за единственото съдебно заседание на окръжния съд на 18.03.2025
г., в който представител на ответника не се е явил, не е представена писмена
защита. Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и
чл.25,ал.1 от НЗПП, възнаграждението следва да се определя в размер от 100
до 360 лв. (в редакцията на нормата към момента на приключване на
производството пред окръжния съд), като в случая няма основания с оглед
обема (посочен по-горе) на осъществената защита от юрисконсулта за
приложение на нормата на чл. 25,ал.2 от НЗПП, съгласно която за защита по
дела с материален интерес над 10 000 възнаграждението може да бъде
увеличена с до 50 на сто от максимално предвидения размер по алинея 1.
Следва възнаграждението да се определи в размер на 200 лв., като по
съразмерност (предявена претенция за 80 000 лв., отхвърлена за 30 000 лв.)
следва да бъде присъдена сумата 75 лв.
С въззивната жалба застрахователното дружество-жалбоподател
претендира за присъждане на разноски за въззивното производство,
включително за юрисконсултско възнаграждение. Платената ДТ е в размер на
940 лв. Защитата на дружеството във въззивното производство е осъществена
от юрисконсулт (въззивната жалба е изготвена и подадена от юрисконсулт,
защитата за съдебното заседание на 15.10.2025 г. е осъществена с представена
писмена молба, изготвена от юрисконсулт, без явяване в съдебното
заседание). Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от
ЗПП и чл.25,ал.1 от НЗПП, възнаграждението следва да се определя в размер
от 200 до 450 лв. (в редакцията на нормата към момента на приключването на
производството пред апелативния съд), като и в случая с оглед обема на
извършената работа от юрисконсулта няма основания за приложение на
нормата на чл. 25,ал.2 от НЗПП. Следва възнаграждението да се определи в
минималния размер от 200 лв. Тъй като въззивната жалба е частично уважена,
следва по съразмерност на дружеството-жалбоподател да се присъди сумата
(при претендирана отмяна на решението за сумата 47 000 лв. и уважаване на
жалбата за сумата 30 000 лв., при разноски общо в размер на 1 140 лв.) 727,66
лв. От страна на ищеца като ответник по въззивната жалба се претендира за
присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокат П. К. по реда на чл.
38,ал.2 от ЗА за защитата по подадената от ответното дружество въззивна
14
жалба. Представен е по делото пред окръжния съд с исковата молба договор за
правна защита и съдействие от 16.07.2024 г., с който е договорено
възнаграждение по чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА (л.45 от делото на ОС). От
пълномощника на ответника по въззивната жалба е изготвен писмен отговор,
както и е представено писмено становище за откритото съдебно заседание на
апелативния съд на 15.10.2025 г. (без явяване и участие на пълномощника в
това съдебно заседание). Жалбата е отхвърлена за размер на обезщетението
17 000 лв. При ползване като ориентир на размера, посочен в чл.7,ал.2,т.3 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (1300 лв.
плюс 9% от 7000 лв. или 630 лв., общо 1930 лв., плюс 20% ДДС в размер на
386 лв., всичко 2 316) възнаграждението се изчислява в размер на 2 316 лв.
Като се отчете обема на извършената работа за защитата във въззивното
производство (изготвяне на подробен и мотивиран писмен отговор на
въззивната жалба и на кратко писмено становище за съдебното заседание на
15.10.2025 г. без явяване и без участие на адвоката в него) няма основание да
се определя възнаграждение в по-висок от така изчисления размер. Следва
при тези обстоятелства възнаграждението да се определи в размер на 2 316 лв.
и този размер да се присъди на адвокат К..
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/10.04.2025 г. по т.д. № 402/2024 г. на
ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с които е осъдено
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на Х. Г. П. сумата над
33 000 лв. до 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 29.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата над 33 000 лв. до 50 000 лв., считано от 21.03.2024 г. до
окончателното изплащане, както и е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-
гр.София да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение по чл.38 от
ЗА в размер на 5 676,24 лв. с ДДС, а по сметка на ОС-Стара Загора да заплати
сумата 2000 лв. за ДТ и сумата 1 155,60 лв. за възнаграждение за вещо лице,
представляващи разноски, платени от бюджета.
ОТМЕНЯ решение № 113/10.04.2025 г. по т.д. № 402/2024 г. на
ОС-Стара Загора, В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено
15
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на Х. Г. П. сумата над
50 000 лв. до 80 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП на 29.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху сумата над 50 000 лв. до 80 000 лв., считано от 21.03.2024 г. до
окончателното изплащане, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Г. П., ЕГН ********** от гр. С**,
ул.“С*“183,вх.В,ет.3,ап.29 против „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София,
район „Триадица“, бул.“Витоша“89Б, ЕИК ********* иск за присъждане на
обезщетение за причинените му неимуществени вреди за размера над 50 000
лв. до 80 000 лв., което обезщетение се претендира като дължимо за
претърпени от него болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП на
29.02.2024 г., причинено от Й.М.П. при управление на лек автомобил
„Мицубиши Колт“ с регистрационен номер ***, за който е сключен при
застрахователното дружество договор по риска „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението за разликата над
50 000 лв. до 80 000 лв., считано от 21.03.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 113/10.04.2025 г. по т.д. № 402/2024 г. на
ОС-Стара Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати по сметка на ОС-Стара
Загора сумата над 2 000 лв. до 3 240 лв., представляваща ДТ за
производството пред окръжния съд.
ОТМЕНЯ решение № 113/10.04.2025 г. по т.д. № 402/2024 г. на
ОС-Стара Загора И В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ЧАСТ, с която е осъдено
„ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София да заплати на адвокат П. К.
адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за размера над 5 676,24 лв. с ДДС
до 8 940 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Х. Г. П., ЕГН ********** от гр. С*,
ул.“С*“183,вх.В,ет.3,ап.29 да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-
гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“89Б, ЕИК ********* сумата 75 лв.
– разноски по съразмерност за производството по спора пред ОС-Стара
Загора.
ОСЪЖДА Х. Г. П., ЕГН ********** от гр. С**,
ул.“С*“183,вх.В,ет.3,ап.29 да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-
16
гр.София, район „Триадица“, бул.“Витоша“89Б, ЕИК ********* сумата 727,66
лв. – разноски по съразмерност за производството по спора пред Апелативен
съд-Пловдив.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД-гр.София, район
„Триадица“, бул.“Витоша“89Б, ЕИК ********* да заплати на адвокат П. Х.
К., ЕГН ********** от АК-С**, личен номер **********, с адрес на кантората
гр. С**, бул.“Св.Патрийрх Евтимий“23а, офис 2 сумата 2 316 лв. с ДДС -
възнаграждение за осъществената от него защита пред апелативния съд на Х.
Г. П. като ответник по подадената от застрахователното дружество въззивна
жалба, дължимо съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. София с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17