Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 09.01.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева, разгледа гр. д. 4 491/2019 г., докладваното
от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ следните искове на А.Б.М. срещу В.А.В.:
1. иска по чл. 496, ал. 3
от ГПК за прогласяване недействителността на публична продан на 1/2 идеална
част от недвижим имот по изп. дело 711/2015 г. на частен съдебен изпълнител, по
която на 27.11.2017 г. В.А.В. е бил обявен за купувач. Недвижимият имот е бил
апартамент 21 в гр. София, ул. „******;
2. иска по чл. 108 от
Закона за собствеността за признаването на А.Б.М. спрямо В.А.В. за собственик
на 1/2 идеална част от имота, описан в т. 1 от настоящия параграф и осъждане на
В.А.В. да предаде на А.Б.М. владението на имота. А.М. е с адрес ***. В.В. е с
адрес ***.
[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен
срок от връчването му.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищцата
[3] А.М. заявява в искова молба от 02.04.2019 г.,
че е собственик на ½ идеална част от недвижим имот – апартамент, който е
закупила по време на брака си и първоначално е бил притежаван в режим на
съпружеска имуществена общност. След прекратяването на брака ѝ, тя е
станала собственик на ½ идеална част от апартамента.
[4] Ответникът В.В. е закупил апартамента на
публична продан за 115 300,00 лева по изп. дело 711/2015 г. на ЧСИ А.П..
Впоследствие В.В. обаче, не е заплатил цената в срока за това и не е заплатил
местните данъци и такси, дължими за покупката. Въпреки това ЧСИ П.е издал
постановление за възлагане. Затова А.М. тя твърди, че продажбата е
недействителна по отношение на нейната 1/2 идеална част от апартамент и моли
съда да я прогласи за такава.
[5] А.М. твърди, че В.В. владее имота. Ето защо тя
също моли съда да я признае спрямо В.В. за собственик на 1/2 идеална част от апартамента
и го осъди да ѝ предаде владението ѝ (исковата молба, л. 3-15;
молбата, л. 182-193 от настоящото дело; определението на ВКС, л. 94-96 от ч.
гр. д. 3 468/2019 г. на ВКС).
2. На ответника
[6] В.В. е оспорил предявените
искове. Той е заявил, че е заплатил цената по публичната продан в срока за
това. Също така той е заявил, че А.М. е обжалвала постановлението за възлагане,
за което е било образувано гр. д. 1 548/2018 г. на СГС, по което е било
постановено решение на 21.03.2018 г. С решението на СГС жалбата е била оставена
без разглеждане в една част, а в друга без уважение. Това решение на СГС е влязло
в сила. Ето защо В.В. моли съда да отхвърли предявените искове (писмения
отговор, л. 250-252 от настоящото дело).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА, СЪБРАНИ ПО ДЕЛОТО
[7] Не се спори, че към 2017 г. А.М. е била собственик на 1/2 идеална
част от апартамент 21, находящ се на ул. „****** в гр. София (вж. и:
нотариалния акт, л. 38; решението на СРС за прекратяване на брака на А.М. и М.М.,
л. 40). Не се спори, че през 2015 г. ЧСИ А.П. е образувал изп. дело 711, по
което длъжник е била А.М..
[8] По
това дело от 20.10.2017 г. до 20.11.2017 г. ЧСИ П.е провел публична продан на
апартамент 21 (постановлението за възлагане, л. 16-17). Не се спори, че в
публичната продан е участвал В.В.. На 17.11.2017 г. В.В. е заплатил по сметка
на ЧСИ П.11 500,00 лева задатък за участие в проданта (удостоверението, л.
382; операционната бележка, л. 384; писмото от „БАНКА ДСК“ ЕАД, л. 436).
[9] На 21.11.2017 г. ЧСИ П.е обявил за купувач на имота В.В. за цена от
115 300,00 лева постановлението за възлагане, л. 16-17). На 27.11.2017 г. В.В.
е заплатил по сметка на ЧСИ П.100 300,00 лева, а на 28.11.2017 г. още 3 500,00
лева (удостоверението, л. 382; платежните нареждания, л. 385-386; писмото от
„БАНКА ДСК“ ЕАД, л. 436). Така той е заплатил цялата цена от 115 300,00
лева (11 500,00+100 300,00+3 500,00).
[10] На 01.12.2017 г. ЧСИ П.е издал постановление, с което е възложил на В.В.
апартамент 21 (постановлението, л. 16-17). То е влязло в сила на 24.03.2018 г.
(пак там).
[11] На 23.10.2018 г. В.В. е заплатил: 2 882,50 лева данък за
придобиването на апартамент 21 (платежното нареждане, л. 254; писмото от Столична
община, л. 433); 115,30 лева държавна такса за вписването на постановлението за
възлагане (платежното нареждане, л. 255). На 18.12.2018 г. СГС е отменил определение
от 02.11.2018 г. на съдия по вписванията, с което е било отказано вписването на
постановлението за възлагане на апартамент 21 и то е било вписано
(определението, л. 316-319; постановлението, л. 16-17).
[12] Не се спори, че В.В. е бил въведен във въвод на имота. Не се спори,
че от въвеждането му в въвод до приключването на съдебното дирене В.В. владее
имота.
[13] А.М.
е била освободена от внасянето на държавни такси и разноски по делото
(определението, л. 67). В.В. не е направил разноски по делото.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[14] А.М.
е предявила два иска. Първият иск е по чл. 496, ал. 3 от ГПК за прогласяване на
недействителността на публичната продан на апартамент 21 поради неплащане на
цената в срока за това. Вторият иск е по чл. 108 от ЗС за признаването на
ищцата за собственица на 1/2 идеална част от апартамента и осъждането на
ответника да ѝ предаде владението ѝ. Исковете са неоснователни и съдът
ги отхвърля.
1.
По иска по чл.
496, ал . 3 от ГПК
[15] Съгласно чл. 496, ал. 3 от ГПК, действителността на
проданта може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 от ГПК и при невнасяне на цената. Следователно предпоставка за уважаването на иска
е ответникът да не е заплатил цената по публичната продан в срока за това.
[16] Настоящата публична продан е започнала на 20.10.2017
г. Затова по отношение на определянето на срока за заплащане на цената е
приложим чл. 492, ал. 3 от ГПК в редакцията му преди изменението ДВ, бр.
86/27.10.2017 г. (пар. 73 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.). Този
срок е едноседмичен от приключването на
проданта (чл. 492, ал. 3 от ГПК в редакцията му преди изменението ДВ, бр.
86/27.10.2017 г.).
[17] Съдът приема, че
е налице неяснота в чл. 492, ал. 3 от ГПК в редакцията му до изменението в ДВ,
бр. 86/27.10.2017 г. относно използвания термин „приключване на проданта“. От
една страна съгласно чл. 489, ал. 5 от ГПК, проданта приключва в края на
работното време в последния ден, т. е. последния ден за подаване на
наддавателни предложения.
[18] От друга страна
обаче, в деня, следващ последния ден за подаване на наддавателни предложения,
съдебният изпълнител отваря пликовете с наддавателните предложения и обявява за
купувач този, чието наддавателно предложение е най-високо (чл. 492, ал. 1 от ГПК). Нещо повече, възможно е да се премине и към устно наддаване. Тогава, едва
след приключването на устното наддаване съдебният изпълнител обявява купувача
(чл. 492, ал. 2 от ГПК).
[19] Към последния
ден за подаване на наддавателни предложения подалият най-високото наддавателно
предложение не е обявен за купувач и няма как да знае, че е спечелил
наддаването. Затова е абсурдно срокът за заплащане на цената да започне да тече
преди обявяването на купувача, а именно в последния ден за подаване на
наддавателни предложения. Така на купувача би му се възложило изпълнението на
задължение от момент, в който той все още няма такова задължение. Законодателят
обаче, никога не цели абсурдни резултати. Ето защо съдът приема, че под
„приключването на проданта“ следва да се разбира обявяването на купувач.
[20] Още
по-съществено, в подкрепа на възприетото от съда е и последващото изменение на
чл. 492, ал. 3 от ГПК, ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. С него законодателят е
отстранил неяснотата, като е приел, че срокът за плащане на цената започва да
тече от обявяването на купувача за такъв.
[21] В случая
последният ден за подаване на наддавателни предложения е бил 20.11.2017 г., а
на следващия ден 21.11.2017 г. -вторник В.В. е бил обявен за купувач. Едноседмичният
срок за внасяне на цената е изтекъл във вторник 28.11.2017 г. Дотогава В.В. е
бил внесъл цялата цена. Ето защо проданта е действителна.
[22] Не е налице
предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
2. По иска по чл. 108 от ЗС
[23] Собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това (чл. 108 от ЗС).
Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. А.М. да е собственица на 1/2 идеална част от
процесния апартамент;
2. В.В. да владее тази 1/2 идеална част от
апартамента без основание и без да е неин собственик.
[24] Съдът не установи А.М. да е собственик на 1/2
идеална част от апартамента. Не е налице предпоставка за уважаването на иска и
съдът го отхвърля.
Съдия: