РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Пазарджик, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900082 по описа за 2021 година
Предявен е иск от С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. А., община В., чрез
адв. Г.Й. от САК, срещу „З. Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район „И.“, ж. к. „Д.“, ул. „Г. М. Д.“ № **, за заплащане на
обезщетение от 60 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от
**** г. в Р. У., до гр. С., по вина на И. А., управлявал л. а. О. В., рег. № ***, по
твърдение за застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.02.2019 г. до
окончателното й плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Претендират се и
направените по делото разноски.
Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:
На ** г. около ** ч., в Р. У., до гр. С., на ****** м. от автомагистралата, е
настъпило ПТП, при което л. а. М. ***, рег. № ***, управляван от П. Ч., движейки се с
несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, преминава в платното за
насрещно движение и се блъска в лявата мантинела. След удара се завърта обратно на
часовниковата стрелка и застава напреки на пътя. В същото време л. а. О. В., рег. №
***, управляван от И. А., също поради несъобразена скорост и недостатъчно внимание
блъснал л. а. М.. Твърди се, че ПТП е настъпило поради действията на водача на л. а.
О., който въпреки наличието на препятствие на пътя не е спрял и е блъснал М.а.
Вследствие на удара пострадала ищцата С.М., пътувала на средната редица седалки в
л. а. О.. Същата е била откарана по спешност в травматологична клиника У. „******“ в
1
гр. С., където били установени редица травми на ***та и ***та. На *** г. се прибрала в
Б., като и към момента продължава възстановителния процес. Твърди се, че л. а. О. е
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. Сочи се, че
ищцата е завела претенция пред застрахователя с вх. № 550/09.12.2021 г. (всъщност
09.02.2021 г.), но няма определено обезщетение за претърпените неимуществени
вреди. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „З. Д. Б. Ж. З.“ АД е подал отговор
на исковата молба, чрез юрисконсулт Б.. Оспорва иска по основание и по размер.
Признава се съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л. а. О. В., рег. № ***, управляван от И. А.. Твърди се, че водачът А. не е
нарушил правилата за движение, поради което липсва противоправно поведение, от
което следва и че ответникът също не носи отговорност по иска. Прави се възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващи се в непоставен предпазен
колан и неправилно лечение – ищцата е напуснала болницата, в която е била настанена
по собствено желание, въпреки изричните предупреждения на лекарите. Прекомерен е
и размерът на претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищцата за
претърпени вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента
при ответника. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната
лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване на иска за
обезщетение, не се предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът
не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищеца е
провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на
обезщетение на 09.02.2021 г. претенция – обстоятелство, по което не се спори между
страните. Искът е предявен на 10.06.2021 г., т. е. след изтичане на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ, в който няма произнасяне от застрахователя.
Съдът приема от фактическа страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между ответното дружество и И. А.,
като водач на л. а. О. В., рег. № ***, е сключена застрахователна полица за застраховка
„ГО на автомобилистите“, валидна към момента на процесното ПТП; че ищецът е
отправил своята претенция пред застрахователя на 09.02.2021 г. за изплащане на
обезщетение досежно процесното ПТП, като застрахователят не се е произнесъл по
2
претенцията в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ.
По делото е приложено като писмено доказателство Решение от 22.09.2020 г. за
прекратяване на процедурата по разследване на Главно полицейски управление (ГПУ)
на окръг Ч. Ч., Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. С.,
У.. Видно от същото, наказателното производство е образувано за причиняване по
непредпазливост на ПТП, от което е последвало смърт, на основание § 235, ал. 1 от НК.
Предвид, че причинителят на ПТП П. Ч. е починал, наказателното производство е
прекратено. В обстоятелствената част на решението е изложено, че на **** г., около
*** ч., П. Ч. е управлявал л. а. М. *** с **** регистрация рег. № *** по автомагистрала
***, със скорост от около 80-85 км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини,
в проливен дъжд, при ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение.
Магистрала от този тип се характеризира с по две ленти за движение в едната посока и
една спирачна лента, като противоположните посоки на движение са разделени една от
друга със стоманена мантинела. Прието е, че водачът Ч. е управлявал превозното
средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил управление над автомобила и
се е блъснал в лявата стоманена мантинела със скорост от около 80 км/ч. От удара
автомобилът се завърта обратно на часовниковата стрелка и спира на 27 метра от
мястото на сблъсъка, напреки на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за
движение. П. Ч. и пътуващият с него А. Д. слезли от автомобила, за да го обозначат за
останалите участници в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. След
инцидента, в същата посока както на л. а. М. ***, се движело ППС с непозната марка и
регистрационен номер, а зад него - водачът И. И. А., управляващ л. а. О. В., рег. № ***,
на къси светлини с приблизителна скорост от около 100-110 км/ч. В превозното
средство пътували общо 8 пътници. Приближавайки към мястото на произшествието,
водачът И. А., след смяната на лентата за движение от непознатото, движещо се пред
него, превозно средство, забелязал на пътното платно лекия автомобил М. ***, но
поради закъснялата възможност да го забележи, се блъснал, без да натисне спирачка, в
застаналия от лявата страна, пред предния калник на М.а, П. Ч. и в самия лек
автомобил М. ***. От удара П. Ч. се заклещил под л. а. О. В., който го влачил до
крайното си местоположение, като в резултат на тежките травми, Ч. починал на
местопроизшествието. В решението на ГПУ е прието, че вследствие на катастрофата,
водачът И. А., М.М., М. З., А. И., И. С.а и Д.М. получили тежки травми, лекувани над 8
дни, а други лица, сред които и ищцата С. М. получили леки наранявания, лекувани в
рамките на 8 дни. От така установеното е прието, че отговорност за ПТП носи П. Ч.,
тъй като с действието си е нарушил § 25, ал. 1 от Правилника за движение по
пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се извършва в
съответствие с климатичните, пътните, както и условията за видимост, а също така и
разпоредбите на § 21, ал. 12 от същия правилник, според който пешеходец, намиращ се
извън населено място, на пътното платно, на лентата за спиране или в канавката, през
3
нощта или в случай на ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна
жилетка. За водача на л. а. О. В. И. А. е прието, че „във връзка със злополуката, не
беше установено нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в
съобразяването и действието“. Направеният извод е, че отговорността е единствено на
П. Ч., който в причинно-следствена връзка с нарушаване на описаните правила за
движение, поради непредпазливост, е причинил тежки и леки телесни повреди на
посочените лица, с което е осъществил състава на § 235, ал. 1 от НК, но поради
смъртта му, респ. отпадане на наказуемостта му, производството е прекратено.
По делото са приети удостоверение за лечебно обслужване и заключение на
травматологична клиника към С.***, Клиничен център „******“, които ще бъдат
обсъдени заедно с изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза. Видно от
заключението, на третия ден след хоспитализацията на ищцата, тя е пожелала сама да
напусне лечебното заведение, на свой риск и отговорност.
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидителят Д. М. Б., *** на ищцата, дава показания, съобразени съгласно чл.
172 от ГПК, предвид възможната ѝ заинтересованост (преди частичното прекратяване
на делото, свидетелят също беше ищец срещу същия ответник за същия инцидент).
Твърди, че е участвала в процесния пътен инцидент. Твърди, че от 8 години пътуват до
Г. с фирма от Т., която превозва работници - берачи на ягоди. На **** г. няколко лица
се качили от Ш.-бензиностанцията в гр. П. в процесния л. а. О. В.. Свидетелката седяла
на последните седалки, в средата. Ищцата седяла от дясната й страна, отляво била А.
Л.. Още от самото начало забелязали, че шофьорът (не си спомня името му) карал
много бързо. Преди границата с У. се върнали до един ресторант, където преди това
били спрели, тъй като шофьорът си забравил там телефона. След като си взел
телефона, шофьорът започнал още по-бързо да кара, като постоянно го гледал.
Стигнали У.. Времето било дъждовно. Твърди, че задрямала, поради което не видяла
как се стигнало до удара. От него изпаднала в безсъзнание. След като се свестила,
видяла ищцата полегнала на прозореца, все едно спи. Бутала я, но тя не реагирала. И тя
била в безсъзнание. Дошла в съзнание едва когато я извадили от буса. Всички били с
колани, които се закопчавали „долу ниско през корема“. Шофьорът ги предупредил да
си сложат коланите, защото полиция спирала за проверки. Пред буса бил автомобилът,
който ударили. Дошли полиция и линейки. Ранените били откарани в болницата,
където престояли три дни. С ищцата били заедно в една стая.
Свидетелят А. И. Л. дава показания, че е участвала в процесния пътен
инцидент в У.. Твърди, че с ищцата са седели на последните седалки в процесния бус.
Ищцата седяла отдясно, Д. в средата, а свидетелката отляво. Шофьор бил И. (не му
знае българското име). С него пътували за първи път. Още при тръгването забелязали,
че много бързо кара и постоянно си говорел с пътниците. Дори една от жените му
4
направила забележка, че много говори и не внимава. Валяло дъжд, стъмнило се.
Твърди, че видяла автомобила, в който се ударили. Бил обърнат с предницата към
мантинелата. Забелязали го на платното за движение преди да го ударят. Водачът не
реагирал със спирачка, реагирал едва когато ударил човека до автомобила. Твърди, че
шофьорът е ударил автомобила и човека пред него, когато се бил обърнал назад да си
говори с жените. От удара всички били в безсъзнание. Дошла полиция и осем линейки.
Ищцата С. и Д. били приети в болницата за три - четири дни. След това подписали
някакви документи, за да могат да си тръгнат. Свидетелката престояла само една вечер
и на другата вечер „ни изгониха“. Твърди, че понеже кракът ѝ бил неподвижен, за да я
разпитат от полицията, са я закарали с инвалидна количка. Относно предпазните
колани, заявява, че са имали поставени колани, ниско долу през корема. „Коланите
били само долу.“.
Свидетелят Г. Г. М., съпруг на ищцата, дава показания, съобразени съгласно
чл. 172 от ГПК предвид възможната му заинтересованост. Твърди, че знае за
процесния инцидент през **** г. Твърди, че съпругата му била 5 дни в У.. Твърди, че
съпругата му била в много тежко физическо и психическо състояние. Имала
нараняване на ***та, но не помни от коя страна. Също и на крака. Не можела да ходи
заради наранения крак около три месеца, но не си спомня кой крак. Излага, че
съпругата му не можела да спи, страхувала се от коли, имала болки. Твърди, че той се
грижел за нея, като я ****. Започнала лечение в П. при д-р Т.. Шест месеца след
инцидента започнала да работи по три часа на ден. Сочи, че за първи път съпругата му
пътува до Г. по работа. Твърди, че на ***та и на крака са й останали белези от
травмите. Сочи, че в У. нищо не било лекувано в болницата. Когато се прибрали в Б.,
раните се били почти отворили. Тук трябвало да я шият наново.
По делото е прието заключение по допуснатата Комплексна САвТМЕ,
изготвена от вещи лица автоексперт и ортопед. Същото е оспорено от ищцата в частта,
в която е прието, че тя няма счупване на черепа. Ответникът оспорва заключението в
частта, в която е приета вината на водача на л. а. О. В. и предотвратимостта на ПТП,
както и относно извода за правилно поставен предпазен колан от ищцата.
Заключението се базира на приетите писмени и гласни доказателства. От
същото се установява следното:
Автотехническа част:
*** г., около ** часа, по автомагистрала *** в посока гр. С. се движел л. а. М.
***, рег. № ***, с водач П. Ч.. Пътно-климатичните условия били нощна видимост,
неосветен пътен участък, проливен дъжд и средно натоварен трафик на движение. В
автомобила на предна дясна седалка е пътувал А. Д.. Разрешената максимална скорост
за движение в конкретния пътен участък е 130 км/ч. В участъка на ПТП пътното
платно се състои от две активни ленти за движение с широчина от по 4 метра и
5
аварийна лента вдясно с широчина 3 метра. Двете платна на магистралата са разделени
със стоманена мантинела. В резултат на движение с технически несъобразена с пътно-
климатичните условия скорост, П. Ч. губи контрол над управлението на л. а. М. ***,
при което същият навлиза върху разделителната бланкетна ивица вляво в участъка на
**** м., където с предна лява гума се удря в разположената мантинела, със скорост,
определена от разследващия орган в У. от около 80 км/ч. Вследствие на удара, МПС се
завърта обратно на часовниковата стрелка и в един момент се спира на 27 м. от мястото
на удара, като застава почти напречно върху лявата лента за движение. Водачът Ч. и А.
Д. излезли от автомобила и се опитвали да обозначат същия, като в този момент били
без светлоотразителни жилетки. В същото време по лентата за движение в посока към
л. а. М. *** се движел неизвестен автомобил с неизвестна скорост (експертът
предполага, че скоростта е не по-ниска от тази на л. а. О. от около 100-110 км/ч), а в
непосредствена близост (без данни за дистанцията, но вещото лице предполага около 5
- 10 метра) зад него и л. а. О. В., рег. № ***, с водач И. И. А., който се движел съгласно
разследващия орган със скорост от около 100-110 км/ч. на къси светлини на фаровете.
Приближавайки към мястото на ПТП, водачът на неизвестния автомобил възприел
преди това катастрофиралия л. а. М. *** и успял да го заобиколи, като заел съседната
(дясна) лента за движение, предприемайки маневрата „заобикаляне“ (доколкото М.ът е
позициониран напречно върху лявата лента). В този момент се открила видимост
напред и за водача И. А., който забелязал М.а със закъснение, от разстояние по-малко
от пълния му спирачен път, поради което първо ударил стоящия до него П. Ч., след
което и челно самия л. а. М. ***. Водачът не успял да употреби спирачките в
максимална степен. След удара в М.а, л. а. О. В. изминал още около 110 метра, като
спрял в лявата лента до прекъснатата разделителна линия. П. Ч. е получил травми,
несъвместими с живота и починал на местопроизшествието.
Вещото лице приема, че непосредствени причини за настъпване на ПТП са две.
Първата е предходно настъпилото ПТП в района на местопроизшествието, при което
поради движение със скорост, технически несъобразена с пътно-климатичните
условия, водачът П. Ч. губи контрол над управлявания от него автомобил и се удря в
лявата мантинела на пътя, като по този начин, за време от порядъка на 1 - 2 минути, л.
а. М. *** е бил несигнализиран върху пътното платно и напречно разположен върху
лентата за движение, при сложна пътно-климатична обстановка и неосветен пътен
участък. Втората причина е допуснатата висока, технически несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост от водача на л. а. О. В. И. А., който при
движение на къси светлини и в небезопасна дистанция зад неизвестен автомобил, се е
поставил в невъзможност своевременно да възприеме наличието на опасност за
движението на пътя, поради което е реагирал със закъснение за намаляване на
скоростта или спиране.
Експертът приема, че технически съобразената скорост на л. а. О. В. при
6
движение на къси светлини и при конкретните пътно-климатични условия е била не
по-голяма от около 71 км/ч. Когато неизвестният автомобил е заел съседната лента и
по този начин се открила видимост напред за водача на л. а. О. В., последният е бил на
дистанция от 69 метра от л. а. М. (т. е. от мястото на съприкосновение) или времево -
на 2.25 сек до удара.
Пълният спирачен път представлява общият минимално необходим път, който
автомобилът трябва да измине от момента на възприемане на опасността до
окончателното му спиране, нар. в съдебната практика „опасна зона за спиране“. В
случая опасната зона за л. а. О. В., според изчисленията на вещото лице е 140 м.
Доколкото обаче разстоянието, от което водачът И. А. е възприел опасността
(застаналият напречно на пътя катастрофирал л. а. М. ***) е не повече от 69 м., то той
не е имал техническата възможност да избегне произшествието чрез екстрено спиране
(69 м. < 140 м.). За да избегне удара с М.а, на водача А. е било необходимо минимално
време от 2.4 сек, докато той е разполагал само с 2.25 сек (време от забелязване на
опасността до самия удар).
Автомобилът О. В. е фабрично оборудван с триточкови инерционни предпазни
колани на всички седалки. Ищцата е пътувала с правилно поставен предпазен колан,
като, ако тя не беше ползвала такъв, поради високата скорост, ударът е щял да бъде
фатален за нея, според двете вещи лица.
Медицинска част:
Вследствие на процесния пътен инцидент ищцата С.М. е получила следните
увреждания: Контузия на ********* и ***** рана от около 10 см. по предната
повърхност на *****. В травматологичната клиника в гр. С., У., ѝ е била оказана първа
лекарска помощ, извършени са съответните изследвания. Изпадането на ищцата в
безсъзнание е било за кратък период (по-малко от 15 мин; при по-голям период
симптоматиката е съвсем различна). При нормално протичащ лечебно оздравителен
процес, възстановяването от получените трами е около 15 дни, в случая поради
възпаление на раните, процесът е отнел около 30 дни. Не се очаква за в бъдеще ищцата
да търпи болки, свързани с получените от инцидента травми. Вещото лице е
категоричен, че посоченото в заключението на клиниката натрошаване на черепа не
отговаря на действителното фактическо положение. Счупване на черепа няма. Ако е
имало, то направеното от него при личния преглед на ищцата рентгеново изследване на
***** г. е щяло да установи следи от травма на черепните кости, а описаните в
заключението на ******** клиника показатели на ищцата са щели да бъдат много по-
лоши, най-малкото изследването по Глазгоу скалата е нямало да бъде в референтните
граници, т. е. в норма (15 т). Към момента физическото здраве на ищцата е
възстановено напълно.
Съдът констатира, че въпреки че в заключението на травматологичната
7
клиника в частта „Диагнози“ е посочено „Натрошаване на черепа“, на стр. 3 от същото,
при изследване на черепа от **** г. **** ч. е описано: „***************************
Правни изводи:
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно цитираната норма увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите при спазване на изискванията на чл.
380 от КЗ. В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи: 1/ противоправно поведения от
страна на делинквента; 2/ вреда; 3/ причинна връзка между деяния и вреда; 4/ вина; 5/
валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното
дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6/
настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази
гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност
на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които
отговаря самият причинител на вредите. По делото безспорно се установи наличието
към датата на процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
водачът И. А. и ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
За установяване на противоправното поведение на сочения за делинквент водач
на л. а. О. В., съдът следва да съобрази нормите на закона за движение по пътищата в
У., които водачът И. А. е следвало да спазва. В приетото по делото решение на ГПУ -
гр. С. за прекратяване на наказателното производство са цитирани и относимите
текстове от този закон (в случая Правилник за движение по пътищата), обстоятелство,
по което не се спори между страните.
Отделно от това, следва да се отбележи, че решението на ГПУ - гр. С. само по
себе си няма обвързващ настоящия съдебен състав характер (аналогично както няма
такъв характер и постановлението за прекратяване на досъдебно производство, за
разлика от присъдата - чл. 300 от ГПК), но това не означава, че същото не следва да се
цени наред с всички останали доказателства по делото. Нещо повече - същото е
основополагащо за направените изводи от вещото лице, респ. от съда, доколкото е
непосредствено изготвено от незаинтересовани разследващи органи. Доказателствени
искания от ищцата, която носи доказателствената тежест за установяване
противоправността на деянието, за събиране на писмени доказателства по образуваната
8
в У. наказателна преписка не са правени.
На основание чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението
на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото.
В този смисъл, на първо място следва да се посочи, че анализът в заключението
на автоексперта е изработен основно на установеното в решението на ГПУ - гр. С. и на
база показанията на разпитаните по делото свидетели. В решението на унгарския
разследващ орган обаче липсва констатацията на вещото лице, че л. а. О. се е движел
„непосредствено“ след неизвестния автомобил. Напротив - посочено е само, че същият
се е движел „зад него“. На каква дистанция не е посочено. Така излага и самото вещо
лице Ф. - вж. последно о. с. з.: „Няма данни. Няма документи, които да показват
каква е била дистанцията“.
Единственият свидетел, който излага някакви обстоятелства относно
механизма на ПТП е свидетелката А. Л., която изобщо не споменава съществуването
на този (неизвестен) автомобил, движещ се пред л. а. О. В.. Твърдението ѝ, че л. а О. се
удря директно в М.а, тъй като водачът А. се бил обърнал назад и говорел с пътниците,
не се подкрепя от останалите доказателства по делото, а доколкото същата е и
пострадала, не може да не се има предвид нейната възможна заинтересованост.
В останалата част, съдът приема заключението на вещото лице Ф. за
обосновано и компетентно изготвено.
Като обобщение, следва да се приеме, че действително пред л. а. О. В. се е
движело пътно превозно средство, на неопределена дистанция, което след като е
предприело маневра надясно към дясната лента за движение, за да заобиколи
позиционирания напреки на лявото платно катастрофирал л. а. М., е поставил в
невъзможност водача А. да реагира от техническа гледна точка чрез избягване на удара
или екстрено спиране, тъй като е бил на разстояние, по-малко от определеното като
опасна зона, като това препятствие не може да се приеме за предвидимо от него,
доколкото не е било видимо за него (било е видимо за неизвестния автомобил, но не и
за И. А.).
В този смисъл, съдът се солидаризира с разследващите органи в У., които
приемат: „За водача на л. а. О. И. И. А., във връзка със злополуката, не беше
установено нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в
съобразяването и действието“.
Липсата на кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на
нормата на чл. 432 от КЗ води до извод за неоснователност на иска, който подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
9
съдът определя на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл.
25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Претендира се и депозит от 250
лева за вещите лица. Същите следва да се възложат върху ищцата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. А., община В.,
срещу „З. Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ж. к. „Д.“, ул. „Г. М. Д.“ № **, за заплащане на обезщетение от 60 000 (шейсет
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили от ПТП от ****г. в Р. У.,
до гр. С., по вина на И. А., управлявал л. а. О. В., рег. № ***, ведно със законната лихва
за забава, считано от ***** г. до окончателното плащане, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. А., община В., да заплати на
„З. Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.
к. „Д.“, ул. „Г. М. Д.“ № ***, сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляващи
съдебно-деловодни разноски: депозит от 250 лв. и юрисконсултско възнаграждение от
100 лв., на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
10