О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е № 260021
гр. Шумен, 01.09.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в закрито
заседание на първи септември през две хиляди и двадесета годена, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Йордан Димов
2.Соня
Стефанова
като разгледа докладваното от окръжния съдия Й. Димов, в. ч. гр. д. № 263 по описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство е образувано по частна жалба с вх.
№9249/03.07.2020 г. депозирана от С.А.П., ЕГН-********** ***, чрез адв. Г.С. от
АК – П. срещу разпореждане №339/31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 185/2020 г. на Районен
съд – Ш., с което съда е разпоредил да се издаде Заповед №59/31.01.2020 г. за
изпълнение на парично задължение на осн.
чл. 417 от ГПК. В жалбата се излага, че изискуемостта на цялото вземане, била
поставена в зависимост от плащанията на отделните вноски по договора и тъй като
последните още не били падежирали нямало как да се приеме, че е изискуемо
цялото задължение по договора. С оглед особеностите на производството по чл.
417 от ГПК и фактът, че срокът на заплащане на всички вноски по договора не е
изтекъл, е следвало заявителя да представи допълнителни доказателства за
изискуемостта на съответните вноски или на цялото вземане. Сочи, че
изпълнителният лист бил за сумата от 28 300 лв., а задължението по
договора било в размер на 30 000 лв., което означавало, че заявителят не иска
предсрочна изискуемост или че има платена вноска по договора и тя е извадена от
общата сума или това са неплатени вноски, вече падежирали и всъщност това се
търси или всъщност иска е частичен и съдът е издал заповед за изпълнение без да
извърши необходимата проверка по отношение на обстоятелството, какъв е
характерът на вземането и дали подлежи на изпълнение. Твърди, че изложените в
заявлението факти, не сочат подлежащо на изпълнение задължение, били неясни и
съда е следвало да откаже издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, поради което моли съда да отмени разпореждането за издаване на заповед за
изпълнение и да обезсили издаденият изпълнителен лист.
Ответната страна по жалбата, заявителя – С.А.К., чрез
адв. К., е депозирала отговор на жалбата, в който моли същата да бъде оставена
без уважение, като неоснователна.
Твърди, че представеният договор за продажба на дружествени дялове
съдържа всички необходими реквизити, същият е редовен от външна страна и
съдържа пълна индивидуализация на вземането както по основание, така и по
размер. Излага, че със заявлението са претендирани само сумите, представляващи
падежирали и неизплатени към датата на подаването му вноски и правилно съдът е
издал за тях заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по
делото, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №185/2020
г. на Районен съд – Ш., е образувано по заявление на С.А.К. ***, за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т.
3 от ГПК срещу С.А.П. с ЕГН-********** от гр. Ш. за сумите, както следва:
28 300 лева – неизплатена главница по договор за продажба на дружествени
дялове от „Преслав Естейт“ ЕООД с нот. заверка от 27.08.2018 г., 1 937 лева –
лихва за забава за периода от 16.09.2018г. до 29.01.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
30.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата 604.00 лева
– разноски за държавна такса. С разпореждане № 339 от 31.01.2020г. по ч. гр. д.
№ 185/2019г. на Районен съд – Ш., заявлението е уважено изцяло, като въз основа
на същото са издадени Заповед за незабавно изпълнение № 592 от 31.01.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК и изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл. 419, ал. 2
от ГПК предвижда, че частната жалба срещу разпорежданията за незабавно
изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актовете по
чл.417 от ГПК, което по своята същност предполага навеждане на твърдения от
страна на длъжника, че актът по чл. 417 от ГПК, въз основа на който е издадена
заповедта, не е основание за незабавно изпълнение. В настоящия случай, искането
за издаване на заповед за изпълнение се основава на договор за продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка
на подписите. Договорът е представен в оригинал по делото на РС – Ш. и от
същия е видно, че е налице сочения в чл. 417, т.3, предл. 3 от ГПК документ с нотариална заверка на подписите, въз основа на който може да
бъде поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист,
независимо от размера на вземането. В рамките на дължимата от съда проверка по чл. 418, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че процесния договор с
нотариална заверка на подписите от 27.08.2018г. е редовен от външна страна, като
подписан от страните по делото, чиито подписи са заверени нотариално по
надлежния ред и удостоверява изискуемо парично вземане за процесната главница, представляваща сбора от неплатени 17 вноски -
т.е. без
последната, чийто падеж не е настъпил към датата на подаването на заявлението в
съда, въпреки че страните са се договорили, че неизпълнението на която и да е
сума на уговорения падеж води до предсрочна изискуемост на целия остатък от
дължимата незеплатена продажна цена, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на която и да е страна. За датата
на падежа на всяка вноска (описана в договора) длъжникът се счита за
уведомен със самият
договор и по
тази причина кредиторът С.А.К. не дължи каквато и да е
покана, включително и при възникване на предсрочна изискуемост, каквито възражения са
направени с разглежданата жалба.
При това положение съдът приема, че процесният
документ съставлява предвидено в закона и редовно от външна страна несъдебно
изпълнително основание, удостоверяващо годни за принудително изпълнение
изискуеми парични притезания, падежирали
но неизплатени в срок вноски от страна на длъжника и които вноски се дължат на
общо основание, без да е необходимо да бъдат обявявани за предсрочно изискуеми.
Предвид изложеното, обжалваното разпореждане, с което
е постановено незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 от ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 339/31.01.2020 г. по ч. гр. д. № 185/2020 г. по описа
на Районен съд – Шумен, с което е разпоредено да се издаде Заповед № 59 от 31.01.2020 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 3 от ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2