№ 239
гр. Варна, 10.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Д. Митева
Членове:Даниела Д. Томова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Д. Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000634 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда повторно от въззивната инстанция по
жалба на Д. Б. Г. срещу решение № 260018/26.01.2021г. по т.д. № 1395/19г. на
ОС-Варна, В ЧАСТТА, с която по реда на чл. 422 ГПК е бил уважен иск на
кредитор „УниКредит Булбанк“ АД за установяване на оспорени от
солидарен длъжник парични задължения по Договор за банков кредит от
2008г. и три анекса, удостоверени като изпълняем дълг в оспорена заповед за
незабавно изпълнение по ЧГД6461/2019г на ВРС.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК да подготви въззивен
контрол по оплаквания на страните по същество, съдът е констатирал
процесуален пропуск на първата инстанция и с определение
№179/13.03.2024г. е указал на ищеца да конкретизира искането си за защита,
като отстрани противоречия в твърденията си за уговаряне на различни по
вид и основание лихви ( за ползване на кредит и за просрочие) и групирането
им в сборни разсрочени вноски и искане за установяване на точни размери на
спорните задължения като предсрочно изискуема главница и разнородни
лихви.
С молба вх.№ 2175/26.03.2024г. пълномощникът на въззиваемата
банка е пояснил, че поддържа твърденията си за цялостно преуреждане на
завареното съдържание, вкл. и приложими общи условия, на породено от
договора за кредит правоотношение и замяната му с новите, договорени от
1
страните условия в анекс № 3 и съответно е уточнил, че произтичащите от
това ново съдържание неизпълнени задължения на съдлъжницата са били
първоначално заявени като претенция за връщане на предсрочно изискуемата
главница (50 125.67 евро) и сборна лихва (4465.54 евро). Кредиторът е
конкретизирал искането си, като е индивидуализирал по отделно размери на
различните вземания, формиращи сборната претенция за лихви. На първо
място е посочена сумата от 1472.48 евро, претендирана като лихва върху
редовна (неизискуема) главница, като е пояснено е, че размерът на тази
възнаградителна лихва, след изтичане на първи уговорен период до
20.05.2018г е фиксиран на 2.39%, а след това е начислявана според уговорката
за плаващ размер (надбавка 7.34 към референтен показател тримесечен
EURIBOR) и е включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен
план по анекс № 3 с падежи до обявяване на предсрочната
изискуемост(20.08.2018 г. – 12.12.2018 г.). На второ място от сборното
вземане са обособени четири самостоятелно кумулативно претендирани
обезщетения за забава, индивидуализирани като лихва върху просрочена
главница, просрочена (мигрирана) лихва, неустойка за просрочена редовна
лихва и неустойка за просрочена главница. Лихвата върху просрочена
главница е претендирана в общ размер на 1223.40евро, за периода 20.06.2018
г. – 24.04.2019 г., като лихвата е начислена на месечна база, аналогично на
възнаградителна лихва на основание т. 11.1.1. вр. т.4.1 от анекс №3, само
върху непогасената част от редовната главница, включена в съответно
просрочена месечна вноска по кредита – до 20.12.2018 г.( 8.29евро) и върху
целия предсрочно изискуем размер на остатъка от главницата – след тази
дата(1215.11евро). Просрочената лихва е уточнена като допълнително (също
сборно) вземане в остатъчен размер, достигащ към 20.12.2018г. до 588.23
евро, което е било формирано от „мигрирани“ лихви за забава(уговорени в
т.4.2 и 4.3 от първоначалния договор , възникнали до 06.06.2017г.) до сбор от
2424.85евро, разсрочени за нови 24 месеца с анекс № 3 извън анюитетите.
Неустойката за просрочена лихва, е претендирана за периода 20.08.2018 г. –
24.04.2019 г., за сумата в общ размер на 14.32 евро, начислен върху частите
на възнаградителната лихва, включени в просрочените анюитетни вноски,
като е уточнено, че размерът й е фиксиран в чл. 11.1.3, вр. т. 5.8 от анекса до
размер на законната лихва, който към момента на сключване на договора е 10
%. Въз основа на същата уговорка се претендира и неустойката за
2
просрочена главница в общ размер на 1167.12евро, начислена за същия
период 20.06.2018 г. – 24.04.2019 г., но съответно върху непогасената част от
редовната главница от съответната месечна вноска – до 20.12.2018 г. и върху
предсрочно изискуемия размер на остатъка от главницата – след тази дата.
Именно с намаляване на последните две вземания за неустойки с останало
неосчетоводено в извлечението от сметката, но безспорно получено плащане
на 22.04.2019г., кредиторът е обосновал и частичното оттегляне на сборната
претенция за лихви, като според направеното уточнение остатъкът от
4263.87евро е формиран от:
1. възнаградителна лихва 1472,48 евро
2. обезщетения за забава в сбор от 2791.39 евро, включващи:
1. лихвата върху просрочена главница 1223.40евро;
2. просрочената (мигрирана) лихва 588.23 евро;
3. неустойката за просрочена лихва 1.25евро (остатък след намаляване
на 14.32 евро с 13.07евро)
4. неустойката за просрочена главница 978.52 евро (остатък след
намаляване на 1167.12 евро с 188.60 евро).
С уточнителната молба са представени данни в табличен вид
(извлечение от подробен лихвен лист) за всяко от претендираните вземания.
Допълнително са пояснени и твърденията за начина на формиране на
разсрочените при новите условия на анекса задължения на кредитополучателя
и съдлъжника, като ищецът е потвърдил, че сключения под условие по-рано
анекс № 2 не е породил действие и мигрираната лихва е била начислявана
като лихва за просрочие до 06.06.2017г., според уговорките на първоначално
сключения между страните договор.
Настоящият състав намира, че така уточнените елементи, формиращи
сборното искане очертават вземания, чиято индивидуализация като
фактически състав (уговорки, срокове за изпълнение) се различават и това
налага те да се разглеждат като обективно съединени претенции.
Същевременно различните основания на конкретизираните по отделно
вземания са били посочени, включително с позоваване на конкретни уговорки
от текста на сключваните поетапно споразумения между страните, и
обозначаването им в табличното пояснение към сборното извлечение от
сметката, послужило за издаване на спорната заповед и затова с извършеното
3
разграничаване и на пораждащите факти по всеки от посочените в таблицата
елементи с настоящото пояснение, се отстранява именно несъответствието с
искането, което действа с обратна сила (чл. 129 ал.5 ГПК). Изложените в
обжалвания акт мотиви за основателност на претенция за
възнаградителните лихви в размер на 1472,48 евро и за лихвите,
уговорени в т. 2.6 от анекс № 3, съответни според уточнението на
просрочената (мигрирана) лихва в размер на 588.23 евро недвусмислено
индивидуализират обжалваната от въззивницата присъдена част от 2060.71
евро именно като сбор от тези две вземания.
Кредиторът и в настоящото уточнение се позовава на договаряне на
анекса върху главница и лихви като остатъчни задължения по ползван кредит,
чието обслужване в предходния период е обусловено от договорено
актуализиране на получаваната от банката престация и различни видове
обезщетения за забава.
В съответствие с така уточнената претенция и предвид указанията на
ВКС за проверка на валидността на договора по възраженията на съдлъжника
за неравноправност на клаузите, допускащи едностранна промяна в
параметрите на кредита, въззивният съд констатира и наличие на
императивна нормативна уредба, която не е била обявена предварително на
страните. Макар и да се основава на новото съдържание на анекса от
06.06.2017г., правоотношението е възникнало изначално при сключване на
договора за кредит от 20.03.2008 г. между банка и физически
лица(кредитополучателка и нейните съпруг и свекърва като съдлъжници) и
значение за действителността му имат императивни разпоредби, уреждащи
такива сделки преди въвеждането на специалния нормативен режим с ЗКНИП
/обн., ДВ бр. 59/29.07.2016 г./. Такива са правилата на общата императивна
закрила срещу неравноправно договаряне на финансова услуга с потребител
и по специално чл. 143 т. 5 и 9 и 11, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147
ЗЗП, правилата за банковия кредит (чл. 58 и 59 от ЗКИ), договаряне на
срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1
ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Съдът намира, че са налице посочените в мотивите на
т. 3 от ТР № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС, предпоставки и за установяване на
конкретни обстоятелства, които имат значение за последиците от прилагане
на императивни правила относно ограничение на договорна свобода при
договаряне на промяна на цена на кредитна услуга и обезщетения за
4
неизпълнение с оглед дължимата проверка на констатациите по оплаквания
във въззивната жалба относно приложението на разпоредби, освобождаващи
потребителя от отговорност. Тази императивна закрила обаче се прилага само
в полза на физически лица, които са участвали в договаряне с търговец-
доставчик (какъвто несъмнено е банката, предоставяща кредити на свои
клиенти) извън рамките на своята търговска или професионална дейност (пар.
13 ДР ЗЗП). Предвид конкретно посочената цел на процесното кредитиране
обаче (придобиване и ремонт от двамата съдлъжници – съпруг и свекърва на
кредитополучателката на нежилищен обект със стопанско предназначение –
офис, гараж и застроен терен) и общоизвестното участие на въззивницата в
търговския оборот като собственик и управител на „ХЪНИ Д И К“ЕООД,
ЕИК *********(оповестени в търговския регистър) и опита й в експлоатация
на търговски обекти (според служебната справка от Имотен регистър,
изискана по повод декларирано имуществено състояние на л. 18-38 от ВТД
400/21, въззивницата е притежавала до 2007г. кафе-сладкарница в ж.к.
Младост, до бл. 103, съвместно с лицето, продало през 2008г. на нея и сина й
процесния офис), се налага служебно да се изяснят обстоятелствата по
договарянето на кредита и значението му за икономическите интереси на
въззвиницата–съдлъжник. Само след конкретно обосноваване на битово,
извънпрофесионално предназначение на придобития от съдлъжницата по
кредита имот, финансовата услуга ще може да се квалифицира като
потребителски договор, респективно ще може да се очертае и правната рамка
на приложими служебно правила на ЗЗП и да се прецени допустимостта на
възраженията, заявени в касационната жалба от Д. Б..
Затова, преди да довърши подготовката си по доклада на оплакванията
и служебното допускане на необходими доказателства, въззивният съд следва
да изслуша становища на насрещните страни по значими за правната
квалификация факти.
По тези съображения съставът на Варненски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане на въззивната жалба на Д. Б. Г. срещу
решение № 260018/26.01.2021г. по т.д. № 1395/19г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА,
с която по реда на чл. 422 ГПК е бил уважен иск на кредитор „УниКредит
5
Булбанк“ АД за установяване на задължения на съдлъжник, удостоверени в
оспорена заповед за незабавно изпълнение по ЧГД6461/2019г на ВРС като
изпълняем дълг по анекс № 3 към Договор за банков кредит от 2008г.,
формиран от остатъчна предсрочно изискуема главница в размер на 50
125.67 евро и сбор от договорени лихви в размер на 2 060.71 евро, включващ
възнаградителна лихва върху неизискуема редовна главница в размер на
1472.,48 евро, включена в пет поредни просрочени вноски по погасителен
план по анекс № 3 с падежи до обявяване на предсрочната
изискуемост(20.08.2018 г. – 12.12.2018 г.). и остатък към 20.12.2018г. от
588.23 евро от просрочени лихви за забава(уговорени в т.4.2 и 4.3 от
първоначалния договор, възникнали до 06.06.2017г. и „мигрирани“ според
уговорка в т. 2.6 от анекс № 3), със съответни акцесорни последици от
проведеното заповедно производство.
УКАЗВА на въззивницата Д. Б. Г., че в двуседмичен срок от връчване
на настоящото определение и уточнителната молба на ищеца може да
допълни отговора си по иска и заяви становище по уточненото искане, като на
осн. чл. 269 вр. чл. 145 ал.2 ГПК ЗАДЪЛЖАВА тази страна като ответник в
същия срок да поясни конкретно оспорването на валидността на договарянето
на финансовата услуга(обявено в касационната жалба), като посочи своята
професионална активност, основния си източник на доходи към 20.03.2008г.
и начина, по който е използвала придобит с процесния кредит недвижим имот
със стопанско предназначение в м-ст Св. Никола № 500(гараж и офис в
сутерен), включително и като посочи нови доказателства в тази връзка.
Предупреждава тази страна, че при пропускане на указания срок и
упражняване на правото на становище в открито заседание, може да понесе
отговорност за разноски по реда на чл. 9 ГПК, ако със своята защита причини
отлагане на производството.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 07.05.2024г от 14.00 часа . Да се
призоват страните, чрез пълномощниците им, а вещото лице след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат заявления чрез портала ЕПЕП
6
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение да се изпрати на пълномощници, ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 2
към Наредба № 7 на МП. Към съобщението до въззивницата да се приложи
препис от уточняващата молба вх.№2175/26.03.2024г. и да се укаже на
длъжностното лице по призоваване нужда от СПЕШНО връчване.
Съобщението до въззиваемата банка да се връчи на осн. чл. 50 ал.2 ГПК чрез
ССЕВ на Адвокатска Кантора „Атанасов и И.“.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7