№ 673
гр. София, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на двадесет
и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Богдана Желявска
Членове:Евгени Георгиев
Екатерина Стоева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514613 по описа за 2021 година
I. Твърдения и искания
1. На жалбоподателя
[1] На 16.09.2021 г. ЗАД „ОЗК-З.“ АД (ОЗК) е подал частна жалба, с
която е обжалвал постановление на ЧСИ М.П. от 01.09.2021 г. по изп. дело
20218510402268. С него ЧСИ П. е отказал да намали: адвокатското
възнаграждение на взискателя от 400,00 лева на 200,00 лева;
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата, дължима на ЧСИ П..
[2] ОЗК твърди, че на взискателя се дължи 200,00 лева възнаграждение
за адвокат единствено за подаване на молба за образуване на изп. дело,
защото по изп. дело не са били извършвани други изп. действия освен
подаването на исковата молба. ОЗК също заявява, че ЧСИ П. е включил
адвокатското възнаграждение на взискателя в основата за определяне на
пропорционалната такса, което не е трябвало да прави. Затова ОЗК моли съда
да отмени обжалваното постановление и намали адвокатското
1
възнаграждение за взискателя и пропорционалната такса (жалбата, л. 5-7 от
делото на СГС).
2. На ЧСИ
[3] ЧСИ П. е заявил, че жалбата е неоснователна, защото на
взискателят в случая се дължи адвокатско възнаграждение за подаване на
молба за образуване на изп. дело и за защита в изп. дело. Неговият
минимален размер е 512,49 лева с ДДС и 427,08 без ДДС. Ето защо ЧСИ П. не
е могъл да намали адвокатското възнаграждение на взискателя на 200,00 лева.
ЧСИ П. твърди, че е включил в основата за изчисляване на пропорционалната
такса по т. 26 от Тарифата, което е било законосъобразно. Затова ЧСИ П.
моли съда да потвърди обжалваното постановление (мотивите, л. 3-4 от
делото на СГС).
3. На взискателя
[4] Взискателят не е изразил становище по жалбата.
II. Обстоятелства, които съдът установява
[5] На 26.04.2021 г. СРС е издал изпълнителен лист в полза на ЗД
„Б.И.“ АД (Б.И.) срещу ОЗК за: 2 311,08 лева застрахователно обезщетение
плюс законната лихва от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане; 101,28
лева обезщетение за забава от 04.05.2020 г. до 15.10.2020 г.; 588,40 лева
разноски (изп. лист, л. 2 от изп. дело). На 25.08.2021 г. Б.И. чрез адвокат М.Г.
е подал до ЧСИ М.П. молба за образуване на изп. дело по изп. лист (л. 1 от
изп. дело). Б.И. е заплатил на адвокат Г. 400,00 лева възнаграждение с ДДС
(договора, л. 4 от изп. дело).
[6] На 27.08.2021 г. ОЗК е получил покана за доброволно изпълнение
на:
2
- 2 311,08 лева главница;
- 211,21 лева законна лихва от 15.10.2020 г. до 09.09.2021 г.;
- 101,28 лева обезщетение за забава от 04.05.2020 г. до 15.10.2020 г.;
- 588,40 лева разноски;
- 400,00 лева адвокатско възнаграждение по изп. дело;
- 454,74 лева такси за ЧСИ (поканата, л. 7, и обратната разписка, л. 8-9
от изп. дело).
[7] На 01.09.2021 г. ОЗК е възразил срещу размера на адвокатското
възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса за ЧСИ П. по т. 26
от Тарифата (възражението, л. 12-13 от изп. дело). В същия ден ЧСИ П. е
постановил обжалваното постановление, с което е отказал да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя и пропорционалната такса за
ЧСИ по т. 26 от Тарифата (постановлението, л. 19). Не се спори, че на
14.09.2021 г. ОЗК е внесъл по сметка на ЧСИ П. сумите по изп. лист (вж. и:
електронното съобщение, л. 24; платежното нареждане, л. 25 от изп. дело).
III. Приложимо към спора право, съотнасяне установените факти
към приложимото право и решение на съда
[8] Съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва
постановлението за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на разноски съобразно уважената част от иска. Взискателят също има
право на разноски, като разноските по изпълнението са за сметка на длъжника
(чл. 79 от ГПК).
[9] Жалбата е подадена в срок и е допустима. Тя е неоснователна.
[10] Съдът установява, че взискателят е заплатил адвокатско
възнаграждение. Съдът приема, че в случая се дължи както адвокатско
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, така и за процесуално
представителство, въпреки че длъжникът е сигурен платец. Това е така,
3
защото длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение.
Определеното от ЧСИ П. адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
[11] В основата за определяне на таксата по т. 26 от Тарифата се
включват обаче, само сумите по изпълнителния лист. Затова в случая
размерът на тази такса е 276,95 лева ((2 311,08+211,21+101,28+588,40)-
1000,00х0,08+100,00). Ето защо съдът отменя обжалваното постановление в
частта му за таксата по т. 26 от Тарифата, като я намалява на 276,95 лева. В
настоящото производство на страните не се дължат разноски. Ето защо съдът
РЕШИ:
[12] ПОТВЪРЖДАВА постановление на ЧСИ М.П. от 01.09.2021 г. по
изп. дело 20218510402268 в частта му относно адвокатското възнаграждение,
което се дължи на взискателя.
[13] ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ М.П. от 01.09.2021 г. по изп.
дело 20218510402268 в частта му относно пропорционалната такса, която се
дължи на ЧСИ по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители, като я намалява на 276,95 лева.
[14] Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4