РЕШЕНИЕ
№ 17369
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20231110111272 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу Р. Б. Ч., както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) за сумата 330.22 лева за доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № ...., находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл...., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 03.08.2022г.,
до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата
90.56 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2019г. – 11.07.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил.
Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено
заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 42235/2022г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за
1
привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. Във възражението по чл.
414 ГПК ответникът е възразил, че вземането е платено. Релевирано е възражение за
погасяване на вземането по давност.
Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище
по делото.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Представен е Протокол от 08.09.2002г. от проведено Общо събрание на етажните
собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето
решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на
12.09.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на
обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ
от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда-
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020г. между „Топлофикация
София” ЕАД и „Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото
лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и
точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на
етажната собственост.
Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово
разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните
сметки не се оспорва в процеса. Доказва се , освен от посочените доказателства, но също от
съдебно-техническата експертиза, че именно това дружество е осъществявало дяловото
разпределение.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
2
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост
или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на
публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи
съдържанието на това правоотношение.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 88, том I, рег.
№ 1119, дело № 56 от 2019г., топлоснабдения имот – апартамент № ..., находящ се в гр.
София, район „Л.“, ж.к. „Л.“, ул. „...“, блок ..., към 10.03.2019г. е бил собственост на
ответницата Р. Б. Ч., която с този нотариален акт е продала имота на трети за спора лица –
М. А. И. и В. Т. И.
По делото ответницата не оспорва качеството си на потребител на топлинна енергия в
качеството си на собственик на имота, поради което съдът приема, че то е доказано по
делото. В допълнение, установява се от представеното удостоверение за наследници на С. А.
Н. /л. 77/, нотариален акт за покупко-продажба № ..., дело №20074/04.12.1992г. и
съдържанието на нотариален акт за покупко-продажба № .., дело № 56 от 2019г. в частта на
описаните представени документи, съдът извежда, че топлоснабдения имот – апартамент №
16, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, ул. „..“, блок ..., е придобит от Р. Б. Ч. по наследство
от покойната на ответницата майка С. А. Н., починала на 12.02.2015г. В акта, с който С. А.
Н. е придобила имота, е посочено, че той се придобива заедно с друго лице – Й. С. Ф., неин
син, при равни права /доколкото изрично това не е указано/, но в съдържанието на
нотариалния акт от 2019г. е посочено, че е представен нотариален акт за дарение на идеални
части, от което обстоятелство този състав извежда, че ответницата е придобила идеалните
части на Й. Ф. и към исковия период се явява собственик на жилището. Както се посочи,
ответникът не е оспорил качеството си на потребител като собственик на имота, поради
което и доколкото сама се е разпоредила с правото на собственост върху жилището, този
състав приема, че това обстоятелство е доказано по делото.
В обобщение, представените доказателства дават основание на съда да заключи, че
ответницата в рамките на исковия период е съсобственик на процесния имот. Като
собственици на имота те се явяват страна по облигационното правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
/чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Наличието на облигационна връзка не се
опровергава от ответника.
По делото не се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за
процесния период, а само досежно размера на търсените вземания, предвид възражението за
изтекла погасителна давност.
За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-счетоводна
експертиза – основно и допълнително заключение, вещото лице по която е установило, че
задължението възлиза на 330.22 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-
28.02.2019г., 78.28 лева мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г.
3
Посочено е, че ответникът в процесния период е направил плащане от 130.78 лева, но то
било отнесе за погасяване на друго задължение, различно от процесното. Отговорено е, че
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 03.08.2019г. е в размер на 342.92 лева
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. и 65.06 лева лихва върху
нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г. Вземанията, чиято изискуемост е настъпила след
03.08.2019г. е в размер на 52.36 лева главница за топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-
28.02.2019г. и 13.22 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г.
Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за
него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно
възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че
се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а заявлението по чл.410
ГПК, което прекъсва давността в случай на положително решение по иск по чл.422 ГПК, е
депозирано на 03.08.2022г. Вземанията, възникнали преди 03.08.2019г. се явяват погасени
по давност и възлизат в размер на е в размер на 342.92 лева главница за топлинна енергия за
периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. и 65.06 лева лихва върху нея за периода 15.09.2019г.-
11.07.2022г.
Общият размер на вземанията след 03.08.2019г. възлиза на 52.36 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2018г.-28.02.2019г. и 13.22 лева лихва върху нея за
периода 15.09.2019г.-11.07.2022г.
При съобразяване на горните изводи относно размера на непогасените по давност
вземания, предявените искове следва да се уважат до тази сума, а за разликата над нея до
пълния искан размер на главница за доставяна топлинна енергия и лихва върху нея –
подлежат на отхвърляне.
По разноските
При този изход на спора по делото право отговорността за разноски се разпределя по
правилата на чл.78, ал.1 и ал. 3 ГПК.
С оглед отхвърляне на иска за главница за топлинна енергия и лихва върху нея право на
разноски имат ответника, каквито обаче не са претендирани и не са представени
доказателства за заплащането им, поради което не следва и да се присъждат.
Сторените от ищеца разходи са в общ размер от 500.00 лева, от които 75.00 лева по
ч.гр.д.№ 42235/2022г. на СРС, 55 състав, и 425.00 лева – разноски в настоящото
производство: 25.00 лева държавна такса, 300.00 лева депозит за вещо лице и 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален
размер по Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях, дължими от ответника
съобразно уважената част от иска са разноски в общ размер на 77.91 лева, от които 11.68
лева по ч.гр.д. № 42235/2022г. по описа на СРС, 55 състав, и 66.23 лева в настоящото
производство.
4
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Р. Б. Ч., ЕГН **, с адрес: гр.София, ж.к. „Л.“, бл.
...., дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК .... следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 42235/2022г. на СРС, 55 състав, а именно:
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 52.36 лева –
главница за доставена топлинна енергия за период 01.05.2018г.-28.02.2019г. за
топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин“, бл.603,
вх.А, ет.4, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410
ГПК- 03.08.2022г., до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над тази сума до пълния искан размер от 330.22 лева като погасен по давност;
на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) - сумата 13.22 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2019г.-11.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
тази сума до пълния искан размер от 90.56 лева като погасен по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Р. Б. Ч., ЕГН ***, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК сумата 77.91 лева – разноски съобразно уважената
част от исковете, от които 11.68 лева по ч.гр.д. № 42235/2022г. по описа на СРС, 55 състав,
и 66.23 лева в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5