Решение по дело №71346/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15425
Дата: 9 август 2024 г.
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20221110171346
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15425
гр. с, 09.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110171346 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
“.......“ ЕАД против ....... АД, с която е предявен осъдителен иск по чл. 411, ал.
1 КЗ за заплащане на сумата от 2005,92 лв., представляваща регресно взе......е
за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски по застраховка „.....“ по щета № 470421222205618, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 30.12.2022 г.,
до окончателното изплащане на взе......ето.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 31.01.2022 г. в гр. с
по ул. „............“ в локалното платно в района на ....... “.......” водачът на
композиция влекач „......“ с рег. №......... и ремарке с рег. №...... при
преминаване в съседна лента за движение не съобразява габарита на
превозното средство и не пропуска движещото се в лентата МПС „...........“ с
рег. №.......... като го удря в неговата задна дясна част, в резултат на което му
причинява материални вреди, за които при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „.....“, обективирана в застрахователна полица №
47042118611000211/09.12.2021 г., валидна към датата на ПТП. Поддържа, че за
процесното ПТП бил съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от
31.01.2022 г., в който било посочено, че виновен за инцидента бил водачът на
тежкотоварната композиция, поради неспазване на необходимата дистанция.
По образуваната при ищеца ликвидационна преписка по щета №
470421222205618 било определено и изплатено на сервиза, извършил
ремонтно-възстановителни дейности на увредения автомобил, обезщетение в
размер на 1980,92 лв. с платежно нареждане от 27.04.2022 г. Посочва, че към
датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на влекач „......“ с
рег. №........., имал сключена с ответника застраховка „Гражданска
1
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена
регресна покана да заплати сумата 2005,92 лв., представляваща платено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски от 25,00
лв., като ответникът отказал да погаси взе......ето. Моли за уважаване на
предявения иск, както и за присъждане на разноски, за които представя списък
по чл. 80 ГПК.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника „ОЗК-
Застраховане” и в указания срок е постъпил писмен отговор, в който
последният оспорва исковете по основание и размер. Оспорва представения
по делото двустранен констативен протокол за ПТП относно неговото
съдържание. В тази връзка оспорва механизма на процесното ПТП, вида,
характера и степента на уврежданията по автомобила, причинна връзка между
ПТП и вредите. Ответникът не оспорва факта, че отговорността на лицето,
управлявало увреждащия автомобил е застрахована при него, но оспорва
наличието на виновно поведение на водача П. Г.. Не се оспорва заплащането
на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” от страна на
ищцовото дружество в твърдения размер. Оспорват се претендираните
ликвидационни разноски над размера от 15 лв., като завишени. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят
по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви
взе......ията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да
възникване регресното взе......е е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ответника и при
доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга,
както и въведените правоизклюючващи и правопогасяващи възражения.
Не се спори между страните, а и видно от представената по делото
застрахователна полица № 47042118611000211/09.12.2021 г., към датата на
настъпване на ПТП – 31.01.2022 г. между ищеца и собственика на лек
автомобил „...........“, рег. №.........., е било налице валидно правоотношение по
договор за имуществена застраховка „Каско“ със срок на застрахователното
2
покритие от 13.12.2021 г. до 12.12.2022 г. С доклада по делото съдът е отделил
за безспорно между страните наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответното дружество и водача на влекач
„......“ с рег. №......... към датата на процесното ПТП, предвид признаване на
този факт от страна на ответника. Фактът на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е
покрита.
От представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
31.01.2022 г., събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. А.
П., както и от двете заключения на САТЕ, приети от съда като пълни,
обективни и компетентни се установява, че на 31.01.2022 г. около 09,20 часа
при движение в локалното платно на ул. „............“ в град с в района на .......
„.......“ в посока към бул. „.........“ водачът на влекач „......“ с рег. №......... с
ремарке с рег. №...... навлиза в траекторията на движения на попътно
движещият се от лявата му страна лек автомобил „...........“, рег. №.......... и
реализира ПТП. Разпитан пред съда водачът на лек автомобил „...........“, рег.
№.......... заявява, че двете превозни средства са се движили в локалното платно
заедно и тежкотоварният автомобил е навлязъл в неговата лента. Съгласно
заключението след сравняване на щетите, описани от застрахователя и тези,
отразени в двустранния констативен протокол за ПТП видими увреждания е
направен извод, че щетите по лек автомобил „...........“, рег. №.......... се намират
в пряка причинно – следствена връзка с настъпилото на 31.01.2022 г.
произшествие. Вещото лице посочва, че и причина за настъпването на
произшествието е поведението на водача на влекач „......“ с рег. №........., който
при предприе......е ......евра за отклоняване на ляво не осигурява безопасна
странична дистанция от попътно движещият се отляво лек автомобил
„...........“, рег. №...........
По делото като доказателство е приета представена от Столична община,
дирекция „Управление и анализ на трафика“ схема на организацията на
движението на „............“ в района на бензиностанция “.......” с посока на
движение от ........ към бул. „.........“, според която ширината на локалното
платно в процесния участък от пътя е 6 м. без разделителна линия и с
поставени пътен знак Д4 „Еднопосочно движение след знака“. Съгласно
схемата и от допълнителното заключение на САТЕ локалното платно на
„............“ в посока към бул. „.........“ в района на отбивката от главния път е с
размер 7,50 м. и са обособени две ленти за движение в една посока, разделени
с единична прекъсната линия. След отбивката за включване в главния път и
при поставен пътен знак Г11 „Преминаване отляво или отдясно на знака“
локалното платно за движение е без обозначени пътни ленти и с ширина 6 м.
Вещото лице е посочило, че разминаването на процесните превозни средства
с ширина на лекия автомобил около 1,80 м. и ширина на товарния автомобил
2,50 м. при ширина на платното 6 м. е възможно с достатъчна безопасна
дистанция.
Въз основа на обсъдените доказателства, както и на заключението на
неоспорената по делото САТЕ, съдът намира за установено, че процесното
ПТП, в резултат на което е причинена имуществена вреда на застрахованото
3
при ищеца имущество, е настъпило единствено в резултат от действията на
водача на влекач „......“ с рег. №........., който е застрахован за „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество. Поведението му е противоправно, тъй
като е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се
вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха
представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради
което направените от ответното дружество възражения в този смисъл са
неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не
са налице предпоставки за прие......е извод за съпричиняване на настъпилия за
застрахования при ищеца автомобил вредоносен резултат. Действително по
делото се установи, че пътното платно в процения участък е било с ширина 6
м., като липсата пътен знак или маркировка сочеща броя на лентите не
означава, че на място е имало само една лента за движение. Съгласно чл. 15,
ал. 3 ЗДвП броят на пътните ленти се определя от пътната маркировка или от
пътен знак, а когато няма такива - от водачите, съобразно широчината на
платното за движение, широчината на недвуколесните пътни превозни
средства и от необходимото странично разстояние между тях. Според
заключението на вещото лице и при съобразяване ширината да двата
автомобила е било възможно разминаването с достатъчна безопасна
дистанция. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че
съприкосновението между двете МПС-та е настъпило в предната част на
влекача, което означава, че непрепятствано лекия автомобил е преминал
покрай цялото ремарке и задната част на влекача, за което ширината на
платното е била достатъчна. Не се установи от представената схема на
участъка на място да е имало пътен знак, забраняващ изпреварването. В този
смисъл е без значение дали двете превозни средства са се движили успоредно
заедно или лекият автомобил е предприел ......евра изпреварване на влекача.
Не на последно място следва да се посочи, че ударът между двата автомобила
е настъпил в предната част на влекача, което означава, че същият е възприел
движението на лекия автомобил и е следвало да съобрази поведението с него.
Извършеното от ищеца плащане на застрахователното обезщетение в
размер на 1980,92 лева не е спорно между страните и се установява от
представеното по делото преводно нареждане от 27.04.2022 г. в полза на
сервиза, извършил ремонта на лек автомобил „...........“, рег. №........... Със
заплащането на определеното обезщетение застрахователят е изпълнил
задължението си по договора за имуществена застраховка „Каско на МПС“ за
изплащане на обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
Не е спорно, че с регресна покана ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение пред ответника,
който не е възстановил изплатеното обезщетение и обичайните разноски за
неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във
фактическия състав на взе......ето и некасаещи неговия размер, за доказани.
Налице е възникнало и непогасено регресно взе......е. Размерът на това взе......е
следва да бъде установен при спазване на установените в съдебната практика
правила. Следва да се посочи, че отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо него, не
4
е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на
унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна
стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е
дължимото застрахователно обезщетение трябва да е съразмерно на вредата
към деня на настъпване на застрахователното събитие. Действителната
стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него може
да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а
действителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност
/пазарната цена/ към деня на настъпване на събитието. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени
средни пазарни цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите,
оценени към момента на настъпването им, без овехтяване, вложени за нови
части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен
състав/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„...........“, рег. №.........., изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 2394,53 лева. Претендираната от ищеца сума е в по-нисък размер от
установения дължим такъв, поради което ответното възражение за завишеност
на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява
неоснователно. Съдът счита, че сумата 25,00 лева съставлява обичаен разход
за приключване на застрахователната щета, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника сума. При това положение
регресната претенция на ищеца за заплащане на сумата от 2005,92 лева,
представляващи изплатено обезщетение и ликвидационни разноски за
определянето му, се явява доказана по основание и размер, поради което
следва да бъде изцяло уважена. На ищеца следва да се присъди и законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска –
30.12.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, предвид това
ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 715,24 лева, от които 80,24 лева за
държавна такса, 260,00 лева за депозит за вещо лице и свидетел и 375,00 лева
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „..........“ Ад ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр.
с, ул. „.......“ ......... да заплати “.......“ ЕАД ЕИК ......... със седалище и адрес на
управелние: гр. с, пл. ....... на основание по чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 2005,92
лв., представляваща регресно взе......е за платено от ищеца застрахователно
5
обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „.....“ по
щета № 470421222205618, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда- 30.12.2022 г., до окончателното изплащане на
взе......ето, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 715,24 лева
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6