Р
Е Ш Е
Н И Е
№ .....
гр.София, 12,01,2017год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на седми ноември през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря К.Г., като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело № 5680 по описа за 2016год.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365
и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от С.Щ.Е.
срещу „З.А.“ АД искове с правна квалификация чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 100000,00лв.
/допуснато е изменение на исковата претенция на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в
с.з., проведено на 07,11,2016год./, представляваща застрахователно обезщетение
за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 31,08,2015год. ПТП от смъртта
на баща й – Щ.П.К., ведно със законна лихва от 15,09,2015год. до окончателното изплащане
на вземането.
Излагат се доводи, че на 31,08,2015год., около 13:00 часа, в
град София, на локалното платно на бул. „Ц.О.“, с посока на движение от бул.
„Васил Левски“ към паметника „Ц.О.“, при управление на заден ход на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ********, Ц. Д.Г. е нарушил правилата за
движение по пътищата, вследствие на което е реализирал ПТП в района на площад „********,
при което на Щ.П.К.- пешеходец, са причинени несъвместими с живота травми, вследствие
на които на 15,09,2015год. същият е починал. Ищцата– дъщеря на починалия, сочи
да е претърпяла неимуществени вреди от загубата на баща си, описани в ИМ. Образувано
е ДП № 11384/2015год. по описа на СРТП-ОДП-СДВР, неприключило към датата на ИМ.
Поддържа се деликтната
отговорност на виновния водач да е застрахована при ответното дружество, поради
което за увредената е възникнало право да претендира обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност
на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответното дружество- „З.А.“ АД, в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 367-373 от ГПК, излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, с
което се покрива гражданската отговорност на делинквента към датата на
застрахователното събитие. Оспорва механизма на ПТП и наличието на причинна
връзка между него и смъртта на К.. Твърди, че получените от пострадалия
пешеходец увреждания не предполагат летален край. Поддържа да липсва виновно
противоправно деяние на застрахования водач- Гоцев, което да е в причинна
връзка с претърпените от ищцата вреди. Оспорва твърденията за близки отношения
между нея и починалия й баща. Поддържа ПТП да е настъпило по вина на починалия
пешеходец, който не се е съобразил с движещия се на заден ход л.а., като
внезапно предприел пресичане З.автомобила на нерегламентирано за целта място. При
условията на евентуалност релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия
поради нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП. Излага
доводи, че размерът на претендираното обезщетение е прекомерен и несъобразен с
чл.52 от ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност
на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не е
спорен между страните и от представените доказателства- Констативен протокол № К 715/31,08,2015год.
/л.6/, се установява фактът на настъпило на 31,08,2015год.,
около 13:00 часа, в град София, в
локалното платно на бул. „Ц.О.“, в района на пл. „********, ПТП
между л.а. марка „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ********,
управляван от Ц. Д.Г., и Щ.П.К., в
качеството на пешеходец.
На
основание чл.146 от ГПК е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор
за застраховка Гражданска отговорност на делинквента и ответното дружество за
релевирания период определение от 04,12,2015год..
Видно от удостоверение за
наследници с изх. № 5454/23,09,2015год. на Столична Община – район С., ищцата
се легитимира като законен правоприемник на починалия – негова дъщеря.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-медицинска
експертиза /л.74/, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че при
ПТП починалият е получил следните травматични увреждания: деколмани на двете подбедрици. Описаните травматични
разслоявания на меките тъкани са в категорична причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Проведено е спешно хирургично оперативно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна -
ИСУЛ“ за лечение на диагноза „Множество открити рани на подбедрицата“ чрез „Прикрепване
на трансплантант - ламбо от друго място“.
На 09.09.2015г. К. е постъпил в УМБАЛСМ „Пирогов“ в Отделението по изгаряния
и пластична хирургия за възрастни, като са му проведени две оперативни намеси. При приемането е бил контактен и адекватен. Обективно е преценено, че
мекотъканният дефект е на площ 500 cm2. В текущото наблюдение са отразени
направените рентген на гръдния кош, ЕКГ, консултация с интернист и са вписани
назначения. Вписана е предоперативна епикриза и направените преди оперативната намеса медикаменти. На
11.09.2015г. е
проведено оперативното лечение с отстраняване на некротизирали тъкани. На 12,
13 и 14 е отразено спокойно състояние на пациента, без температура. Вписано за
лечението - същото. На 14.09.2015 г. е направена оперативна коригираща оперативна намеса
на дясната подбедрица, с вписано отпускане на оперативен шев. На 15.09.2015 г. без да е отбелязан час
са вписани назначения за болния и е отразено, че е в тежко, към много тежко
състояние.
Смъртта е резултат от неправилно проследяване и липса на необходимото
хранене през устата или парентерално доставяне на необходимите за организма на
пациента течности и най- вече глюкоза. Леталният изход е във връзка не само с
травматичните увреждания и наложилото се хирургично лечение, но и поради
неправилно наблюдение на пострадалия.
Съгласно т.2 по въпросите на ответника, непосредствената причина за
настъпилата смърт на пешеходеца e посочената хипогликемия в
резултат от непълноценното проследяване и неправилна реанимация след двукратни хирургични
интервенции.
От изслушаното преработено /трето/ заключение на съдебна- автотехническа експертиза /л.109/, оспорено от
ответника и прието от съда, което следва да бъде кредитирано при
постановяване на съд.акт, се установява механизма на ПТП, според който при
движение на заден ход в продължението на локалното пътно платно на пл. „Народно
събрание”, в района на № 3, л.а. марка „Фолксваген“,
модел „Кади“, с рег. № ********, участва в пътнотранспортното произшествие с
намиращият се З.него пешеходец, който пресича пътното платно.
Мястото на удара по дължина е на 6 метра по посока
продължението на локалното платно на бул. „Ц.О.“ и по ширина на 3.80 метра от
продължението на десния тротоар на булеварда в посока към сградата на Народното
събрание. В момента, в който пешеходецът Щ. К. е стъпил на пътното платно,
процесният л.а. се е намирал 4,4 метра от него. Преди
удара скоростта на лекия автомобила е била около 7 км/ч. Пешеходецът е можел да
възприеме л.а. и водачът е можел възприеме пешеходеца в лявото огледало на
автомобила, когато задната лява част на последния е била на около 9.5 метра от пешеходеца. В
момента, в който Щ. К. е стъпил на пътното платно, водачът на процесния л.а. е
имал възможност чрез задействане на спирачната система на автомобила да
предотврати удара с пешеходеца.
От
техническа гледна точка, непосредствените причини,
довели до настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие, са действията на участниците в него,
както следва:
- водачът на
процесния л.а. с рег. № ********, при движението си назад,
не е наблюдавал в огледалата за обратно виждане, дали пътя З.него е свободен;
- пешеходецът, при напускането на територията на
пешеходната пътека и стъпването на пътното платно не се е огледал и не е
съобразил своето движение с разстоянието до приближаващият от ляво автомобил и
неговата скорост.
Констатирано е преди ПТП пешеходецът да пресича платното на бул. „Ц.О.“ на място където няма пешеходна
пътека. След пресичането, К. започва да се движи перпендикулярно по пешеходна
пътека която е успоредна на осевата линия на булеварда. След пресичането на
тази пешеходна пътека починалият започва да се движи в посока към
хотел „Радисън“, като в тази посока на площада пешеходна пътека няма. В с.з.,
проведено на 07,11,2016год., вещото лице уточнява, че ударът
е станал на пътното платно, което е продължение на локалното платно.
По делото са събрани и гласни
доказателства, чрез разпит на св. А.Х.Т. /л.79/, от които се установяват
отношенията между починалия и ищцата, както и обстоятелството, че последната
все още не е преодоляла загубата на баща си. Установява се и състоянието на К.
след приемането му в болница в деня на инцидента.
При така изложената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство
е искова претенция с пр.кв. чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
По иска с пр.кв. чл.226 от КЗ /отм./
във вр. с чл.45 от ЗЗД:
За
да бъде уважен предявения иск, е необходимо да се установи кумулативното
наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние,
противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно
застрахователно правоотношение между ответника – застраховател и делинквента по
договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се
предполага до доказване на противното.
При липса на влязла в сила
наказателна присъда,
която е задължителна за
гражданския съд по смисъла на чл.300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, наличието на всички елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане подлежат на пълно и главно
доказване в рамките на настоящия спор, при
тежест на доказване за ищеца.
От събраните по делото
доказателства съдът намира за установено осъществено
противоправно деяние от водача на л.а. марка „Фолксваген“, модел
„Кади“, с рег. № ******** – Ц. Д.Г., съобразно следните
законови разпоредби:
- чл. 40 от ЗДвП, съгласно
който преди да започне движение назад, водачът на МПС е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на движението си назад е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно- да осигури лице, което да му сигнализира за
опасности /което
видно от установения механизъм не е сторено и извършената маневра не е обезопасена/;
- чл. 20 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват и да
намалят скоростта в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.
С установеното
нарушение на горните
правила водачът на пътното превозно средство се е отклонил и от регламентираното в чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДВП и чл. 116 от ЗДВП задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства, особено към децата, към хората с трайни увреждания и към
престарелите хора.
Спорно между страните е обстоятелството налице ли е причинно-следствена
връзка между претърпените вследствие на ПТП увреждания от пострадалия пешеходец
и смъртта на същия.
Констатираните травматични
увреди и настъпилата смърт на К. настоящия
състав приема да сa в резултат и причинна връзка с реализираното ПТП. Изводът за
причинна връзка между смъртта на пешеходеца и процесния инцидент се обосновава от съвкупната преценка на
ангажираните по делото доказателства, които ценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка сочат смъртта
на К. да е следствие от причинените травматични увреди – деколмани на двете
подбедрици, които са резултат на виновното противоправно деяние на
застрахования водач и настъпилите усложнения при лечението на травмите. Доводите на вещото лице, че причина за
настъпване на леталния изход са и действията по проведено лечение на пострадалия
могат да обосноват извод за съпричиняване на резултата, както от страна на
водача на МПС, така и от страна на отговорните за лечението лица. В тази
хипотеза на осн.чл.53 от ЗЗД възниква солидарна отговорност между
делинквентите. Спрямо увреденото лице обаче отговорността на всеки от тях е в
пълен размер. При плащане на дължимото обезщетение за застрахователя би
възникнала възможност да претендира припадащата се част от обезщетението
съобразно съпричиняването на всяко от виновните лица.
По изложените съображения
настоящият състав счита установено и реализирането на неимуществени вреди в пряка причинна
връзка с противоправното деяние. Презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД е
необорена. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено
увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на
причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се
и наличието на договорно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност
на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период,
съгласно което застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да
отговаря по предявения иск – чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Неимуществените
вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях обезщетение, както и
кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на
справедливостта. Ищцата,
в качеството на дъщеря на починалия, е активно материално правно легитимирана
да претендира обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта родния й баща. В
този смисъл и ПП на ВС № 4/1961год.
При
определяне на размера на обезщетенията за
неимуществените вреди следва да бъде
съобразено ППВС №4/1968год., т.11,
според което същите се възмездяват от съда по справедливост.
Понятието „справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат
да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е
длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица
решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от
11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. №
635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди“ включва всички онези
телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални
изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но
създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална
възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и
че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е
всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от
общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия /решение на ВКС 83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение 1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г.,
в което ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр. с чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените
неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени и продължаващи към момента страдания вследствие на извършеното деяние.
Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени в размер на 85000,00лв. При определяне на следващия се размер на обезщетение съдът съобрази родствената връзка
между ищцата и пострадалия /пълнолетно дете
- родител/, възрастта на ищцата /54 г./ и на починалия /82 г./ към датата на ПТП, съществувалите преди инцидента много близки
отношения между тях – контактували
почти всеки ден, както и обстоятелството, че ищцата е приела внезапната
смърт на баща си много тежко и загубата все още не е преодоляна. Същевременно съдът съобрази, че ищцата
живее в Америка и е създала свое семейство, както и че с баща й не са живеели в общо
домакинство, но ищцата го е посещавала в България през около 5-6 месеца, а той
„непрекъснато се връщал в Щатите“, където живеел при семейството й. Не на последно място, съдът съобрази и лимитите на застрахователната отговорност към датата на
инцидента и икономическите условия в страната.
За основателно по делото съдът
намира релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия – нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, тъй като се
установи пресичането на пътното платно да е извършено на необозначено място,
при несъобразяване със скоростта и разстоянието до приближаващия автомобил. От
данните по делото е видно, че починалият е имал възможност да възприеме
движещото се на заден ход, с включени светлини, МПС и да преустанови
пресичането на пътното платно, което не е сторено. Като не се е огледал и не е
съобразил своето движение с разстоянието до приближаващото МПС пешеходецът е
допринесъл за настъпване на ПТП, неполагайки минимално дължимата грижа към
собственото си здраве.
За недоказано по делото съдът намира релевираното
от ответника възражение за съпричиняване поради внезапно предприемане на
пресичане зад процесния автомобил /нарушение на чл. 114, т.1 от ЗДвП/,
доколкото от приетото заключение на САТЕ се установи, че скоростта на
пешеходеца към момента на ПТП – около 3,2 км/ч. Това изключва възможността за
внезапно навлизане на пътното платно.
Така установеното съпричиняване
настоящия състав определя на 20 % от страна на починалия баща на ищцата, тъй като в конкретния случай много по-съществен принос за настъпване
на вредоностния резултат има водача на МПС,
който е управлявал МПС на заден ход без непрекъснато да наблюдава дали пътя зад превозното средство е
свободен и не е спрял с оглед възникналата опасност за пешеходеца вследствие на
движението на автмобила, като
именно тези нарушения са свързани с настъпването на произшествието. При определяне процента на
съпричиняване настоящият съдебен състав взе предвид, че вменената от закона отговорност на водачите на моторни превозни
средства за осигуряване безопасността на движението е значително завишена
спрямо тази на пешеходците, както и
че пострадалият при ПТП попада в категорията лица, спрямо които водачите
на ППС следва да бъдат особено внимателни. Ето защо съдът приема приноса на починалия пешеходец за по-малък от този на виновния за
произшествието водач.
При съобразяване на сочения процент съпричиняване
на ищцата следва да бъде определено обезщетение
в размер на 68000,00лв., в който размер следва да бъде уважен предявения иск и
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв., като
неоснователен.
Като законна последица от уважаване на иска върху
присъдената главница се дължи законна лихва за забава от датата на исковата
молба до изплащане на вземането.
По иска с пр.кв. чл.86,
ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на
исковата претенция основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди и
законната лихва. Същата е дължима от датата на деликта - 15,09,2015год. до
окончателното изплащане на сумата и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн. чл.84, ал.3 от ЗЗД от датата на деликта, както и по арг. от
чл.226, ал.2, изр.1 от КЗ/отм./. Ето защо претенцията за забава от 15,09,2015год.
е основателна.
По разноските:
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата
се дължат разноски, които съобразно уважената част от иска са в размер на 5375,40лв.
от общо претендираните 7 905,00 лв., от които 4000лв. – д.т., 400лв.- депозит
за в.л., 5 лв. – такса за СУ и 3 500лв.- платен Адвокатски хонорар. / не
се претендират 5,00лв.-СУ и 50,00лв.-САТЕ/
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът
намира за доказани в размер на 1212,80лв. от общо 3790лв., от които 250,00лв.-
депозит за в.л., 10лв.-такси за СУ, и 3530,00лв. – юрисконсултско
възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК/ не се претендира 5,00лв.-СУ/.
Мотивиран от гореизложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАД А.”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***-н „Средец“, ул. „*******,
да заплати на С.Щ.Е., с ЕГН **********, адрес: ***, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, район „С.“, ул. „******* на осн. чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД сумата от 68000,00лв. (шестдесет
и осем хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени по повод
възникнало на 31,08,2015год. ПТП неимуществени вреди от смъртта на - Щ.П.К.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 15,09,2015год. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за горницата над 68000,00лв. до пълния предявен размер от 100
000,00лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА ЗАД А.”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***-н „Средец“, ул. „*******,
да заплати на С.Щ.Е., с ЕГН **********, адрес: ***, с адрес за призоваване и
съобщения: гр. София, район „С.“, ул. „******* на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сума в размер на 5375,40лв. /пет хиляди
триста седемдесет и пет лева и 0,40ст. /- разноски.
ОСЪЖДА С.Щ.Е.,
с ЕГН **********, адрес: ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр. София,
район „С.“, ул. „******* да заплати на „ЗАД А.” АД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление:***-н „Средец“, ул. „*******, на осн.чл.78, ал.3 от ГПК, сума в размер на 1212,80лв. /хиляда двеста и дванадесет лева и 0,80ст. /-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: