№ 485
гр. София, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20231000503100 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 261086 от 15.08.2023г. постановено по гр.д. № 5947/2020г., по описа на
СГС, ГО, 30 състав, са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
(КПКОНПИ) обективно, кумулативно и субективно съединени искове с правно основание
чл.153, ал.1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от
1. Н. Х. Х., ЕГН **********: сумата от 124 636,70 лв., представляваща неправомерно
придобити парични средства по досъдебно производство № 24/2013г. пр.пр.№ 37100/2012г.
по описа на СРП; сумата в размер на 250 357,95 лв., представляваща вноски по банкови
сметки; сумата в размер на 3 640,89 лв., представляваща преводи от трети лица,
2. от нейния съпруг Д. С. Х., ЕГН **********: сумата в размер на 43 065,04 лв.
представляваща лични вноски по банкови сметки; сумата в размер на 80 643 лв.,
представляваща преводи от трети лица; както и притежаваните от него 100 дружествени
дяла от капитала на „УЕЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********.
3. съвместно от Н. Х. Х. и Д. С. Х. : сумата от 96 560 лв., представляваща пазарната
стойност на отчужден недвижим имот: АПАРТАМЕНТ, находящ се в гр.***, ж.к. „***“, бл.
*, вх. *, ет. *., със застроена площ 68.90 кв.м., заедно с мазе с площ от 5.17 кв. м.; сумата от
11 100 лв., представляваща пазарната стойност на отчуждено движимо имущество - „Джип“,
модел:„Гранд Чероки“, рег.№ ********, л.а. „БМВ“, модел: „320Д“, рег. № ********, л.а.
1
марка: „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, рег. № ********, цвят: сив.
Присъдени са разноски като КПКОНПИ, е осъдена да заплати на Н. Х. Х., сумата от 1
544,50 лв. - разноски по делото, а по по сметка на СГС държавна такса от 24 540,14 лв.
С определение от 02.10.2023г. постановено по реда на чл.248 ГПК съдът е оставил
без уважение молбата на КПКОНПИ за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца
по делото.
В срока по чл.248 ал.3 ГПК срещу определението е депозирана частна жалба от
ищеца.
Жалбоподателят-ищец Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/ оспорва решението идзцяло и моли съда
да го отмени и уважи предявените искове. Изтъква факта, че единственият мотив на съда за
отхвърляне на предявените от КПКОНПИ искове е, че липсва значително несъответствие по
смисъла на специалния закон, който извод е напълно неоснователен, неправилен и
незаконосъобразен. Твърди, че съдът не е преценил вероятността претендираните парични
суми да се намират в патримониума на ответника в края на проверявания период, а е
обосновал изводите си единствено на ТР № 4/2021 г. по описа на ОСГК на ВКС. По този
начин съдът е допуснал отклонения от приетите правни разрешения в практиката на ВКС,
съответно е постановил неправилно решение, вкл. и по отношение на наличното движимо
имущество. Моли след като се преценят стойностите от експертизата във връзка с горните
твърдения, като се съобразят разпоредбите и принципите, заложени в специалния закон,
липсата на оспорване от страна на ответника на всички факти и обстоятелства, които са
изложени в ИМ, да се приеме за доказано пълно и главно, че претендираните парични
средства от ответниците са имущество, което се намира в патримониума им в края на
проверката.
Изтъква факта, че законодателят не предвижда да се съпоставя само наличното към
края на периода имущество, а имуществото като съвкупност за целия проверяван период.
Това е така, тъй като в противен случай нямаше да въвежда изискване за извършване на
проверка за имуществото, неговото местонахождение, стойността и правното основание за
придобиването му и за пазарната му стойност към момента на придобиването, ако същото
по някаква причина не е налично към края на проверката, както и не би изключил
обичайните и извънредни разходи за издръжка. Би предвидил, че е достатъчно единствено
установяването на притежаваното към края на проверката имущество и осъществените през
проверявания период възмездни отчуждителни сделки. По делото е прието заключение на
съдебно - икономическа експертиза, от което видно, че за целия проверяван период е
установено значително несъответствие между имущество и нетен доход на Н. Х. по смисъла
на ЗПКОНПИ. В приетото заключение вещото лице е установило недостиг на законни
средства за придобиване на имущество от ответника за целия проверяван период. С оглед на
това, законодателят е предвидил възможност, в която на отнемане подлежи имущество на
2
основание чл.151 ЗПКОНПИ. Оборване в обратния смисъл не е проведено в
първоинстанционното производство, предвид установеното бездействие от страна на
ответника, което по своето същество може да бъде прието като признание на предявения от
Комисията иск. Затова моли за отмяна на решението и уважаване на предявените искове,
ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Н. Х. Х. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
като правилно и законосъобразно. Посочва, че жалбата е бланкетна, в същата е посочена
теоретична част, която няма общо с наличните материали по делото и събраните
доказателства, включително и с подробните заключения на вещите лица приети в
първоинстанционното производство. Изтъква факта, че не е доказано пълно и главно да е
налице несъответствие между придобитото от нея в проверявания период имущество и
нетния й доход, което следва да е значително по смисъла на пар.1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ т.е.
да надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. Това изискване на закона е елемент
на фактическия състав на отнемането, което в случая не е налице. Освен това счита, че не е
налице причинна връзка - било то пряка или косвена между престъпното деяние, в което е
обвинена и придобитото имущество. Във всеки отделен случай трябва да се изхожда от
установената престъпна дейност и конкретните твърдения за връзката й с придобитото
по незаконен път имущество, нещо което в случая не е направено. Започнала е проверка
на имущественото състояние на Н. Х. по реда на ЗОПДНПИ (отм.) с цел преценка на
обстоятелството дали същото е било придобито със средства от престъпна дейност и
съответно на каква стойност е то. Тоест, макар по настоящем да важат правилата на
ЗПКОНПИ, тъй като неприключилите проверки и производства по отменения ЗОПДНПИ се
довършват по реда на ЗПКОНПИ, то при всички случаи следва да се докаже от КПКОНПИ,
че доходи, за които липсва законен източник са придобити именно от конкретна престъпна
дейност, което в настоящото производство не се доказва. Дори да се приеме, че
прекратяването на наказателно преследване не оказва значение за започнал процес по
ЗПКОНПИ, то не означава, че за КПКОНПИ отпада тежестта за обосноваване на връзка с
престъпното деяние. Конкретна липса на законов източник на доходи, макар и въведена в
новия закон като единично основание за започване на производство, не дерогира ДОПК или
КРБ, нито може да им противоречи, доколкото е с по-нисък ранг. В противен случай
означава, че е създаден закон за заграбване имуществото на гражданите. Следва да се има
предвид, че липсата на престъпно деяние или реализирани доходи от такова, е причина
искането да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като има други производства, които
следва да установят по съответния ред данъчните и публичните задължения на лице, което е
имало недекларирани доходи. Твърди, че КПКОНПИ по никакъв начин не извежда
логическа взаимовръзка, която да обоснове отнемане на посоченото в ИМ имущество, тъй
като не може да се формира извод, че престъпното деяние, което към момента все още е на
съдебна фаза (т.е. липсва осъдителна присъда дори на първа инстанция) е довело до
незаконно придобито имущество. Проверката касае период от 13.06.2008г. до 13.06.2018г., а
деянието, в което е привлечена като обвиняема Н. Х. касае периода от 01.07.2010г. -
31.06.2012г., като същото не е доказано пред съд. Тоест, за да е вярна обосновката на
3
КПКОНПИ, същата следва да достигне до извод за връзка между престъпното деяние и
имуществото, чието отнемане се иска. В този смисъл е и практиката на ВКС Решение № 364
от 04.03.2015 г. по гр.д. № 590/2012 г. на ВКС, ІV ГО, Решение № 162 от 02.06.2015 г. по
гр.д.№ 6592/2014 г. на ВКС,ІV ГО.
Отделно от горното твърди, че в мотивите на постановеното тълкувателно решение
ясно е посочено, че парични средства, които са разходвани и не са налични, доколкото не е
установено да са трансформирани в реални активи или да се намират по сметка на
проверяваното лице или лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 от ЗКПКОНПИ, не
попадат в предметния обхват на чл.141 и чл.142, ал.2 от ЗКПКОНПИ. За да е възможно
отнемането на някакво имущество, то трябва да съществува реално /да е налично/ към
момента на приключването на проверката като част от патримониума на проверяваното или
свързаните с него лица - чл.142 ал.2 ЗПКОНПИ, или да е отчуждено по непротивопоставим
на държавата начин - чл.143 ЗПКОНПИ.
В случая, в стойността на придобитото имущество не следва да се включва и сумата
от 124 636,70 лв., за която се твърди да е присвоена от ответницата Х., съгласно
постановление за привличане като обвиняем на лицето и внесения в съда обвинителен акт,
доколкото не се установява парични средства в посочения размер да са намерени налични у
ответницата или съпруга й Д. Х.. Предположението на Комисията, че придобитата чрез
престъпление сума е била разходена, не е годно да обоснове различен извод. От приетите
заключения на вещи лица по делото, включително и допълнителната ССЕ, се установява, че
наличното у ответниците имущество в края на проверявания период се изчерпва в 100
дружествени дяла в размер на 100 лв. общо от капитала на дружество, собственост на Д. Х.,
както и л.а. марка: „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, с пазарна стойност към датата на
придобиване 6 305,13 лв. Признатият от ищеца нетен доход на ответниците за периода на
проверката възлиза на 182 915,12 лв. /стр.44 от ИМ/. Ето защо твърди, че не е налице
разлика в стойността на имуществото в началото на проверявания период с тази в края на
периода, надвишаваща 150 000 лв., още по-малко е налице "значително несъответствие" по
смисъла на § 1, т.3 ЗПКОНПИ, предвид установяването, че ответниците са придобили и
разполагат към края на периода на проверката с налично имущество на стойност значително
по-малка от установените от комисията нетни доходи за същия период. Видно от
допълнителното заключение, неправилен е метода на КПКОНПИ, съгласно който не са
взети предвид множеството кредити, които лицата са усвоявали в проверявания период,
което е от съществено значение при определяне на общата сума от установения източник да
доходи. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. С. Х. не изразява становище в писмен вид. В о.с.з. оспорва
жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
4
Първоинстанционният съд е бил сезиран по мотивирано искане от Комисия за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на стойност 613 503,58
лв. от Н. Х. Х., ЕГН ********** и Д. С. Х., ЕГН **********. Образувано е въз основа на
обвинение срещу ответницата Х., в качеството й на счетоводител на БАН, в престъпление
почл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20 , ал.2, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, вр.
чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК. Престъпленията попадат в обхвата на
чл. 108, ал.1, т.8 и т. 10 от ЗПКОНПИ.
СГС е отхвърлил изцяло претенциите като неоснователни и недоказани, поради
липсата на доказано несъответствие между придобитото от семейство Х. в проверявания
период имущество и нетния доход, което да е „значително“ т.е. да надвишава 150 000 лв. за
целия проверяван период – 13.06.2008г. до 13.06.2018г.
САС изиска справка на какъв етап се намира наказателното производство и бе установено,
че към момента е внесен обвинителен акт в СРС, НО, 19 състав, където производството е
все още висящо на първа инстанция./л.32/. Затова освен соченото от СГС несъотвествие,
намира че не е доказана и пряката причинно-следствена връзка между придобитото
имуществото, предмет на претенцията за отнемане, и сочената престъпна дейност –
присвояване на суми в размер на общо 124 636.70 лв. от БАН.
От фактическа страна се установява, че производството е образувано въз основа
на постъпило уведомление от СРП с вх. № УВКП- 733/08.06.2018г. за повдигнато по ДП №
24/2013 г. по описа на ГДНП пр.пр. № 37100/2012 г. на СРП обвинение срещу Н. Х. Х. за
извършени престъпления по по чл. 212, ал.4, вр. ал.1, вр. чл.20 , ал.2, вр.ал.1., вр.чл.26, ал.1
от НК и по чл.202, ал.2, т.1, вр. чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, които
попадат в обхвата на чл. 108, ал.1, т.8 и т.10 от ЗПКОНПИ, с Протокол № ТД06 -ВИ/УВ-
4824/13.06.2018г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в
имуществото на ответницата.
В хода на проверката е извършено изследване на имущественото състояние за
периода 13.06.2008г. - 13.06.2018г., което включва придобито от лицето и нейния съпруг
имущество, получени парични средства, банкова и осигурителна информация, направени
разходи от проверяваното лице.
От приетото по делото на л.1155, том 3 основно заключение и на л.1285 том 3
допълнително заключение на съдебно-икономическата експертиза, прието от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
констатираният общ размер на доходите/приходите на ответниците, включва: налични
парични средства преди проверявания период изразходвани в проверявания в общ размер на
29 179,59 лв. Доходи на Н. Х. по трудови и извънтрудови правоотношения за процесния
период в общ размер на 122 437,28 лв. Доходи на Д. Х. по трудови и извънтрудови
правоотношения за процесния период в общ размер на 18 860.55 лв. Приходи от продажби
на недвижими имоти в общ размер на 96 560.00 лв. Приходи от продажби на МПС в общ
размер на 17 215.00 лв. Приходи на Н. Х. от обезщетения и помощи в общ размер на 4
5
936.41 лв. Получени суми по стокови и потребителски кредити в общ размер на 155
441.11лв. Усвоени суми по кредитни карти в общ размер на 235 213.20 лв. Вноски по
сметките на ответниците извършени от трети лица в общ размер на 85 783,89 лв. Общо
доходи за периода от 13.06.2008 г. до 13.06.2018 г. -765 627.04 лв.
Що се отнася до наличното у ответниците имущество в края на проверявания период се
изчерпва с посочените в уточнителната молба 100 дружествени дяла в размер на 100 лв.
общо от капитала на „УЕЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, собственост на Д. С. Х. и л.а., марка:
„Джип“, модел: „Гранд Чероки“, рег.№ ********, собственост на Д. С. Х., който съгласно
заключението на САТЕ /л.955, том 3/ е с пазарна стойност към датата на придобиване 6
305,13 лв.
Според извода на първа инстанция в стойността на придобитото имущество не следва
да се включва и сумата от 124 636,70 лв., за която се твърди да е присвоена от ответницата
Х., в качеството й на счетоводител в институт на БАН, съгласно постановление за
привличане като обвиняем на лицето и внесения в съда обвинителен акт, доколкото не се
установява парични средства в посочения размер да са намерени налични било то у
ответницата или съпруга й Д. Х.. Още повече, ако това е предметът на престъплението,
същият би подлежал на отнемане по реда на чл.53 НК в рамките на самото наказателно
производство, а не по специалния закон.
От друга страна признатият от Комисията нетен доход на ответниците за периода на
проверката възлиза на 182 915,12 лв. /стр.44 от ИМ/. В този смисъл не е налице разлика в
стойността на имуществото в началото на проверявания период през 2008г. с тази в края на
периода през 2018г., надвишаваща 150 000 лв., още по-малко е налице "значително
несъответствие" по см. на § 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, предвид установяването, че ответниците са
придобили и разполагат към края на периода на проверката с налично имущество на
стойност значително по-малка от установените от комисията нетни доходи за същия период.
По отношение на придобитите от ответниците МПС, е приета автотехническа
експертиза /л.955 том 3/, в която са отразени единствено пазарна стойност на автомобилите
при отлично техническо състояние, без да е съобразена с амортизацията на всеки от
автомобилите и неговата запазеност на каросерията, какво е състоянието на автомобила в
момента на покупката и в момента на продажбата, какъв е двигателния обсег, за да може да
се направи евентуален извод действителни ли са посочените от вещото лице пазарни
стойности. За л.а. Джип, Гранд Чероки посочен в исковата молба с рег.№ ******** и
посочен от вещото лице с per. № ********, с рама IJ4GWB848XY511462, черен на цвят, с
дата на първоначална регистрация 14.07.1999г. КПКОНПИ твърди, че е придобит на
08.06.2010г. с договор за покупко продажба на МПС с продавач „Стандарт Лизинг“ ООД за
сумата от 4000лв., а пазарната стойност на този автомобил тогава била 6000лв. В същото
време автомобилът бил продаден за сумата от 1000лв. на 08.08.2014г., а в този момент
пазарната стойност била 4800лв. Към този момент сумата от 4800лв. има законнен източник
на доходи респ. не подлежи на отнемане в полза на държавата. Не става ясно защо е
извършена преценка, че сумата от 4800лв. се явява с незаконен източник, и защо е
6
извършена преценка, че сумата, с която е придобит същия също е незаконен
източник на доходи. КПКОНПИ е определил пазарна стойност на този автомобил към
момента на продажбата 4800лв. и претендира тази сума за отнемане в полза на държавата.
Видно от приетите ССЕ не може да се твърди, че автомобилът е купен с незаконен източник
на доходи.
От друга страна още в началото на 2010г. ответницата Н. Х. е получила два кредита,
съгласно Договор за потребителски паричен кредит PLUS-01463846 от 25.02.2010 год.
между Н. Х. Х. / КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/ и “БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Размер
на кредита - 6000 лв. и Договор за потребителски паричен кредит № ********** от
24.02.2010г. между Н. Х. Х. / КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ/ и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД Размер на
кредита - 2599 лв., тоест към момента на покупката е имала законен източник на доходи.
Още повече че през цялото време същата е имала трудови правоотношения. Нещо повече, на
18.06.2010г. и двамата ответници имат сключени договори за кредитни карти за обща
стойност 3600лв., съгласно: Договор за издаване на ко - брандирана кредитна карта DINERS
CLUB- Първа Инвестиционна Банка и предоставяне на Кредитен лимит по партида от
18.06.2010г. получател Н. Х. Х. / Размер на кредита - 1000 лв. Както и Договор за издаване
на ко - брандирана кредитна карта DINERS CLUB- Първа Инвестиционна Банка и
предоставяне на Кредитен лимит по партида от 18.06.2010г. получател Д. С. Х. /
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ./ Размер на кредита - 2400 лв.
л.а. „БМВ“, модел 320Д. per.№ ********, рама № WJBAAS71080CJ3U318. цвят черен
металик, с дата на първоначална регистрация 30.10.2001г. придобит на 04.02.2009 г. за
сумата от 800лв. и продаден на 01.09.2014г. за сумата от 2000лв.. като се твърди от
КПКОНПИ,
че пазарната стойност към момента на отчуждаване на това МПС била 6300лв. Автомобилът
е закупен на 04.02.2009г., като на 31.01.2009г. Н. Х. е получила кредит в размер на 6000лв.
съгласно Договор за потребителски паричен кредит PLUS -01338356 от 31.01.2009 год.
между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Размер на кредита - 6000 лв. Тук
отново се касае за липса на доказателства, че стойността за която автомобилът е купен е от
незаконен източник на доходи, тъй като е преди т.е. извън периода на инкриминираното
деяние от 01.07.2010г. - 31.06.2012г., тоест нито покупката на този автомобил, нито
продажбата на същия касае инкриминирания период. Съответно претенцията за сумата от
6300лв., която е посочена от КПКОНПИ като пазарна стойност на автомобила към момента
на отчуждаването му се явява неоснователна и недоказана от ищеца.
Видно от доказателствата по делото, на 13.03.2009г. е продадено предходно притежавано от
ответниците МПС л.а. „БМВ“, модел 318 ДС, е per. № ******** и рама №
WBACC51060CG70540, цвят черен.
3. л.а. Джип, Гранд Чероки с рег.№ ********, рама 1J4GWBBN2WW124870, с дата на
първоначална регистрация 01.01.2000г. придобит на 09.03.2016г. не е посочено в исковата
молба на каква стойност е придобит, а се твърди единствено, че същият бил с пазарна
7
стойност към датата на придобиване 4000лв., а към „настоящия момент“, без да се уточнява
кой настоящ момент е 3400лв. и подлежал на отнемане в полза на държавата, тъй като бил
придобит с неустановен законен източник на средства за придобиването му.
Една година преди това на 23.07.2015г. ответниците продават свой недвижим имот в
ж.к.Дружба, от която продажба е получена сумата от 96 560лв. В същото време ответницата
има договор за Кредитна карта към „Юробанк България“ АД, издадена на 13.11.2015г, с
кредитен лимит 6710 лв., както и е сключила Договор за потребителски кредит №
76/18.02.2015г. с „Инвестбанк “ АД с Размер на кредита - 17 000 евро. Следователно няма
как придобитият на 19.03.2016г. л.а. Градн Чероки да е придобит от неустановен законен
източник на доходи. Ответниците имат 52 договора за кредити през проверявания период,
включително за закупуване на жилище, което впоследствие продават. И не е без значение
факта, че Н. Х. е била в трудови правоотношения през този период.
По отношение на учреденото дружество „УЕЛДИНГ ГРУП“ ЕООД, ЕИК ********* е
регистрирано на 18.01.2018г. Капиталът на дружеството още при учредяването му е в
размер на 100лв, като за дружеството са подавани декларации в ТР, че същото не извършва
дейност. КПКОНПИ не представя доказателства за наличие на трансформация на средства,
придобити от престъпление, което изключва предположението, че сумата от 100лв., е
свързана с престъпната дейност, тоест същата да е незаконно придобита.
По отношение на придобития недвижим имот, а именно АПАРТАМЕНТ № 23 находящ се в
гр. ***, ж.к. „Дружба“ 1-част, бл. *, вх. *, ет. *, закупен с договор за продажба по реда на
ЗОС, се твърди от ищеца, че е закупен с неустановен източник на доходи срещу цена от 47
047.58лв. Съответно продажбата на имота през 2015г. за цена от 96 560лв. и определена като
пазарна, не подлежи на отнемане в полза на държавата, тъй като е имало установен
източник на доходи за придобиването на имота.
По делото са представени 52 договора за банкови кредити и кредитни карти. В таблица А-2
от приложение 1 към допълнителното заключение на вещото лице са представени
получените доходи от ответниците съобразно условието на поставената 1-ва задача, за
процесния период. Констатираният общ размер на доходите/приходите на ответниците,
включва: Налични парични средства преди проверявания период изразходвани в
проверявания в общ размер на 29 179,59 лв., Доходи на Н. Х. по трудови и извънтрудови
правоотношения за процесния период в общ размер на 122 437.28 лв., Доходи на Д. Х. по
трудови и извънтрудови правоотношения за процесния период в общ размер на 18 860.55
лв., Приходи от продажби на недвижими имоти в общ размер на 96 560.00 лв., Приходи от
продажби на МПС в общ размер на 17 215.00 лв., Приходи на Н. Х. от обезщетения и
помощи в общ размер на 4936.41 лв., Получени суми по стокови и потребителски кредити в
общ размер на 155 441.11 лв, Усвоени суми по кредитни карти в общ размер на 235 213.20
лв., Вноски по сметките на ответниците извършени от трети лица в общ размер на 85 783.89
лв. Общо доходи за периода от 13.06.2008 г. до 13.06.2018 г. - 765 627,04 лв.
Видно е, че ответниците за проверявания период са имали установен източник на доходи,
съответно придобитото имущество от тях и доходите, с които са разполагали не може да се
8
направи основателно предположение, че са свързани с престъпна дейност, още повече, че
към момента няма осъдителна присъда за Н. Х. и делото е висящо пред СРС. Видно от
допълнителното заключение, неправилен е метода на КПКОНПИ, съгласно който не са
взети предвид множеството кредити, които лицата са усвоявали в проверявания период,
което е от съществено значение при определяне на общата сума на установения източник на
доходи.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция освен служебно
изисканото свидетелство за съдимост на Х., от съдържанието на което е видно, че лицето е
неосъждано.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи
по същество:
На първо място с Тълкувателно решение от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г., ОСГК
на ВКС в т. 1прие, че не представляват "имущество" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на
§ 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
В т. 2 от тълкувателното решение се прие, че не подлежи на отнемане в полза на държавата
паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което
не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са
налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено
преобразуването им в друго имущество. Изложените решаващи изводи на
първостепенният съд са в съответствие с приетите постановки в тълкувателния акт,
поради което не е налице поддържаното основание за отмяна на решението.
На отнемане по реда на ЗПКОНПИ подлежат парични средства, които са налични - такива в
икономическата им функция на запас от стойност (натрупани и неизразходвани средства),
държат се от ответника или се намират по банкови сметки, на които е титуляр, и
съществуват останалите условия на закона за тяхното отнемане. В хипотезата, при която
тези средства не са налични - изразходвани са за задоволяване на ежедневни или други
нужди на ответника или неговото семейство, за покриване на други подобни разходи, при
които не се реализира насрещна облага, налична в края на проверявания период, те не могат
да се отнемат. Случаите, в които имуществото не е налично, а на отнемане подлежи
получената при неговото отчуждаване насрещна облага, са изрично посочени в ЗПКОНПИ.
Относно паричните суми като част от имуществото на проверяваното лице и членовете на
семейството му е неприложима разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ. Не може да се
претендира отнемане на парични суми, преминали през банковата сметка на лицето; дадени
в заем и върнати суми, неналични към датата на завеждане на иска за тяхното отнемане.
Тежестта на доказване на факта, че съответните суми са налични, е на комисията-ищец.
9
Съдът е посочил и че от изложеното е видно, че с оглед установяването на "значително
несъответствие" по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е без значение какви
имуществени блага са постъпвали в патримониума на ответниците през изследвания период,
след като те не са налични в края на същия. Преминаването на тези активи през
патримониума на ответниците има значение само доколкото някои от тях са налични в края
на релевантния период - ответниците са се обогатили единствено с това, което притежават в
края на проверявания период. На отнемане по гражданскоправен ред подлежи имущество, а
не приходи или доходи.
Не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми
с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено
или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на
проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В случая
наличното у ответниците имущество в края на проверявания период се изчерпва с
посочените 100 дружествени дяла в размер на 100 лв. общо от капитала на „УЕЛДИНГ
ГРУП“ ЕООД, собственост на Д. С. Х. и л.а. марка: „Джип“, модел: „Гранд Чероки“, рег. №
********, собственост на Д. С. Х., който съгласно заключението на АТЕ е с пазарна
стойност към датата на придобиване 6 305,13 лв.
Въпросът за това дали даден доход е придобит от законен източник, или не, обаче е въпрос,
който следва да се преценява само след като бъде установено, превишение на имуществото
на проверяваното лице в края на проверявания период в сравнение с имуществото в
началото на този период. Целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова
обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето
имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице
превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В
случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване т.е. липсва
имущество, което да подлежи на отнемане. За да е налице такова имущество, както се
посочи по-горе, следва да е налице увеличаване на имуществото в края на проверявания
период в сравнение с началото на същия. При това, увеличението следва да е в такъв
размер, че да обоснове значително несъответствие, а в случая този факт не се
установява пълно и главно.
С приемането на тълкувателтото решение е консолидирана като правилна практиката на
ВКС възприемаща разрешението, че значителното несъответствие ще е налице, когато
разликата между стойността на наличното имущество в края на периода и това в началото
надхвърля стойността, определена в закона. Даденото разрешение от СГС в обжалваното
решение е съобразено с горепосочените задължителни разрешения в тълкувателното
решение.
10
На второ място с окончателно решение от 09 февруари 2023г. по делото "Ш. и други срещу
България" (обединяващо жалба № 38398/11, жалба 59983/12 -подадена от името на
жалбоподателите Кръстеви и жалба № 16753/18), Европейският съд по правата на човека
(ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителите по чл. 1 от Протокол № 1 към
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал
пряко на констатациите в решение по делото "Т. и други срещу България" от 13.07.2021г. В
мотивите си съдът е приел, че правото на мирно ползване на притежанията от физическите
или юридическите лица, прокламирано с Протокол № 1, е нарушено, тъй като националният
съд е разпоредил отнемане на имуществото им, без да направи опит да обоснове причинно-
следствената връзка между имуществото – обект на отнемане и престъпната дейност,
извършена от молителите. По отношение на имуществените вреди претенциите са
отхвърлени и съдът е имал повод да повтори, както и по делото "Т. и други срещу
България", че най - подходящото средство за отстраняване на нарушението е
възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от
националните съдилища в съответствие с изискванията на чл.1 от Протокол № 1.
Необходимостта от ново разглеждане на делото, за да бъдат отстранени установеното
нарушение и последиците от него, е изрично приета с решението на ЕСПЧ от 09.02.2013г.,
чиито мотиви е недопустимо да бъдат ревизирани в настоящото производство.
Ето защо следва да бъде съобразен факта, че освен гореизложеното не е доказана пряка или
косвена причинно-следствена връзка между твърдението на Комисията за извършена
престъпна дейност и незаконно придобито имущество. Следователно намесата в правата на
жалбоподателите не е пропорционална на преследваните цели и би била налице нарушение
на чл. 1 от Протокол № 1.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО ЧАСТНАТА ЖАЛБА по чл.248 ГПК, съдът намира същата за неоснователна, тъй като
КПКОНПИ е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, като ищецът не бъде осъждан да заплаща д.т. по предявените искове, т.к.
последният счита, че е освободен от това задължение на осн. чл.84, ал.1 ГПК, вр.чл.162 ал.2,
т.5 ДОПК, доколкото с ИМ са предявени публични държавни вземания. СГС е оставил без
уважение молбата, като е посочил, че разпоредбата на чл.162, ал.2, т.5 ДОПК, на която се
позовава Комисията, е напълно неотносима към настоящия случай. Съгласно същата,
публични държавни вземания са вземанията на държавата за паричната равностойност на
вещи, отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане
на парични средства в полза на държавата. Видно е, че разпоредбата не идентифицира
правото на отнемане по реда на ЗПКОНПИ /или предхождащите го закони, уреждащи
гражданската конфискация/ като публично вземане. Според СГС въпросната разпоредба на
ДОПК визира конфискацията като наказание по НК и отнемането, вкл. и на
равностойността на вещи, когато такова се предвижда в НК /напр. отнемането на предмета
на престъплението, а ако липсва или е отчужден, наказателният съд следва да присъди
11
неговата равностойност/. Нормата е императивна, а изброяването е изчерпателно, поради
което разширително тълкуване е недопустимо.
В чл.154, ал.3 ЗПКОНПИ е предвидено, че при подаването на исковата молба Комисията не
внася държавна такса. Чл.157, ал.2 от същия закон сочи, че с решението съдът присъжда
държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. В този смисъл
вече е формирана и практика /Определение № 50257 от 07.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022
г., Г. К., IV Г. О. на ВКС/. По отношение на дължимата държавна такса, законът постановява
изрично /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ във връзка с чл. 75, ал. 3 от ЗОПДНПИ; чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ във връзка с чл.154, ал. 3 ЗОНПИ - които текстове са специални спрямо
разпоредбите на ГПК и ДОПК/, че дължимата държавна такса /и съдебни разноски/ следва
да бъдат възложени в тежест на страната, която е загубила делото /такава е хипотезата -
когато искът е отхвърлен с решение по същество; такава е и хипотезата - когато делото се
прекратява при условията на чл.233 ГПК/. Аргумент в подкрепа на последния извод е и
обстоятелството, че предварително внесена държавна такса /каквато е общата законова
хипотеза - извън изключението по чл.75 ал.3 ЗОПДНПИ; чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ/ не подлежи
на връщане при оттегляне или отказ от иска /освен в конкретните хипотези по чл.78 ал.9
ГПК/. В този смисъл е и актуалната практика на ВКС - вж. определение № 2833/4.10.2023 г.
по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 2810/3.10.2023 г. по ч. гр. д. №
3705/2023 г. на ВКС, ІV г. о.; определение № 50257/7.06.2023 г. по гр. д. № 3297/2022 г. на
ВКС, ІV г. о. и др., / В посочената практика е прието, че схващането, че комисията не дължи
държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито
имущество, е било обосновано от ВКС при действието на Закона за отнемане в полза на
държавата на имущество, придобито от престъпна дейност/отм., 19.11.2012г./ с аргумента,
че в този закон не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Комисията като
процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез
производството се реализира публично държавно вземане, за което съдилищата не събират
държавна такса съгласно чл.84 т.1 ГПК/решение № 215 от 12.10.2017 г. по гр. д. № 432/2017
г. на IV ГО, определение № 328 от 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 318/2012 г. на I ГО на ВКС/.
В следващия закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество/отм. от 23.01.2018г. и в сега действащия закон за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат
норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора/чл.78 ал.2
ЗОПДНПИ(отм.) и чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ/. При действието на тези разпоредби е
формирана практика, според която комисията дължи заплащане на държавна такса,
когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/определения № 2366 от
3.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV
ГО, № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и решение № 147 от
16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО/.
Ето защо определението по чл.248 ГПК следва да бъде потвърдено.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК вр.чл.157 ал.2 ЗПКОНПИ жалбоподателят-ищец дължи в полза на
12
въззиваемите страни разноски, в размер на 15 000 лв. /с оглед ангажираните доказателства
за плащане в брой/, а не договорената сума от 24 500 лв. съгласно списък по чл.80 ГПК.
Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 272 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261086 от 15.08.2023г. постановено по гр.д. № 5947/2020г., по
описа на СГС, ГО, 30 състав, както и определение от 02.10.2023г. постановено по реда на
чл.248 ГПК, с което съдът е оставил без уважение молбата на КПКОНПИ за изменение на
решението в частта за разноските, а именно досежно присъдената в полза на СГС д.т. в
размер на 24 540,14 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, гр. София, пл. „Света Неделя" № 6, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
Н. Х. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Цар Асен“ № 18, ет.1, оф.2,
чрез адв. И. А. В. САК сумата от 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/ направени разноски
пред въззивна инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с
касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13