ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 14458
гр. София, 07.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20221110129747 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с молба на основание чл. 390, ал. 1 ГПК подадена от Н. Л. Б. за
обезпечение на бъдещия му иск срещу „Витоша Брокер“ ООД с правно основание чл. 128, т.
2 КТ за сумата от общо 146 979,65 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение
за периода от м. 06.2019г. до м.11.2021г. Исканата обезпечителна мярка е запор върху
вземанията на ответника по бъдещия иск по банкови сметки в посочените в молбата банки
до размера на претенцията.
Молителят твърди, че между него и ответника по бъдещия иск било налице трудово
правоотношение по силата на трудов договор от 31.05.2010г., по което молителят
изпълнявал длъжността „Финансов директор“ в дружеството. Размерът на основното му
месечно трудово възнаграждение бил 3000 лева, платимо всеки месец между 25-то и 30-то
число на месеца, като освен него молителят получавал и еднократен бонус към всяко
трудово възнаграждение. Трудовото му правоотношение с ответника било прекратено на
20.05.2022г. със Заповед № 190/20.04.2022г. Към датата на молбата за обезпечение,
ответникът по бъдещия иск имал задължения към молителя за неплатени трудови
възнаграждения за периода от юни 2019г. до ноември 2021г. в общ размер на 146 979,65
лева, тъй като съгласно представените фишове и платежни нареждания, възнаграждението
му е било изплащано частично. Счита, че искът е допустим и вероятно основателен, а
обезпечителната мярка – допустима и подходяща.
Съдът като разгледа подадената молба и приложените към нея писмени
доказателства, намира следното. Молбата за обезпечение на бъдещ иск е редовна, изхожда
от легитимирано лице, което обосновава правен интерес от обезпечението, поради което
същата е процесуално допустима.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че молителят има
право на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на
следните предпоставки, а именно, когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен
и когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че бъдещият иск, така както е описан в
молбата за допускане на обезпечение, отговаря на изискванията за редовност на исковата
молба и се явява процесуално допустим и подсъден на районния съд.
На следващо място доколкото се касае за парично вземане, обезпечителната нужда се
предполага, а исканата обезпечителна мярка – запор на вземания по банкови сметки до
размера на вземането – съответства на характера на бъдещата претенция и е съразмерно на
1
обема на твърдените от молителя права.
Относно вероятната основателност на иска съдът намира, че същата не може да се
изведе единствено от представените с молбата за допускане на обезпечение писмени
доказателства. Това е така, защото от представения трудов договор е видно, че основното
трудово възнаграждение на молителя е в размер на 3000 лева, като освен него е договорено
и допълнително трудово възнаграждение за придобиване на трудов стаж и професионален
опит в размер на 0,6% върху основното месечно възнаграждение за всяка календарна
година, ако отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 4 НСОРЗ. Други възнаграждения не са
уговорени. В същото време, от съдържанието на молбата за допускане на обезпечение и
приложените към нея документи е видно, че за процесния период, наред с основното и
допълнителното трудово възнаграждение, в претенцията са включени и еднократни бонуси
в променлив размер, вариращ между 5000 и 20 000 лева месечно, претендирани за всеки
месец. Между представените с молбата доказателства липсва допълнително споразумение
към трудовия договор, заповед на работодателя или друг изходящ от органния представител
на дружеството-работодател документ, по силата на който да е уговорено или разпоредено
изплащането на тези месечни бонуси и да е определен техният размер. В настоящото
производство липсва процесуална възможност за установяване съдържанието на
ведомостите на ответното дружество, а от представените фишове не се установява в
изискуемата степен на вероятност основанието за възникване на вземането. Съгласно
съдебната практика, обаче, преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз
основа на въведените от ищеца твърдения и подкрепящите ги писмени доказателства /чл.
391, ал. 1, т. 1 ГПК/, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, при
представяне на гаранция в определен от съда срок при условията на чл. 180 и 181 ЗЗД.
Тоест законът задължава съда да допусне обезпечение винаги, когато искът е допустим и е
налице обезпечителна нужда, а вероятната му основателност може да бъде базирана върху
изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за евентуалните вреди, които ответникът
ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /в този смисъл Тълкувателно решение №
6/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките за
допускане на обезпечението съгласно чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК. В случая следва изрично да
се отбележи, че не се касае за приложение на чл. 391, ал. 2 ГПК, т.е. за изискване на
гаранция наред с наличието на убедителни писмени доказателства, а за правилото на чл.
391, ал. 1, т. 2 ГПК, при което внасянето на гаранция замества липсата на такива
доказателства.
Относно размера на гаранцията съдът намира, че макар нормата на чл. 359 КТ, респ.
83, ал. 1, т. 1 ГПК, да не обхваща гаранциите в обезпечителни производства, разумът на
закона е работниците и служителите да не бъдат прекомерно обременявани при защита на
техните права /като проявление на конституционно установената закрила на трудещите се
лица/, а обезпечителното производство безспорно представлява форма на съдебна защита.
Ето защо съдът намира, че това обстоятелство следва да бъде взето при определяне размера
на гаранцията, наред с обстоятелствата по чл. 391, ал. 3 ГПК. Мотивиран от това съдът
намира, че парична гаранция в размер на 7300 лева е достатъчна, за да обезпечи
евентуалните преки и непосредствени вреди за ответника по бъдещия иск и същевременно
се явява съобразена със законоустановената закрила на работника при защита на неговите
права по съдебен ред.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещия осъдителен иск на Н. Л. Б., с ЕГН: **********,
с адрес: гр. С, ж.к. „Р К“ , вх. , ет. , ап. , срещу „В Брокер“ ООД, с ЕИК: , със седалище и
адрес на управление: гр. С, ж.к. „Б“, ул. „П п“ № , вх. , ет. , ап. с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ за сумата от 146 979,65 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
2
периода от м.06.2019г. до м.11.2021г. по Трудов договор № 6/31.05.2010г., прекратен на
20.04.2022г., чрез налагане на обезпечителна мярка ЗАПОР НА ВЗЕМАНИЯТА ПО
БАНКОВИ СМЕТКИ на „Витоша Брокер“ ООД ДО РАЗМЕРА ОТ 146 979,65 ЛЕВА в
следните банки: „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „Обединена Българска
Банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Алианц Банк
България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Първа Инвестиционна Банка“ АД, „Българо-
американска кредитна банка“ ЕАД, „Инвестбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД,
„Общинска банка“ АД, „Българска банка за развитие“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
„Токуда Банк“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Прокредит Банк (България)“ ЕАД и „Тексим
Банк“ АД, ПРИ УСЛОВИЕ, че бъде внесена по депозитната банкова сметка на Софийски
районен съд парична гаранция в размер на 7300 лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на молителя съобразно гореизложеното след
представяне на доказателство за внесена по сметка на Софийски районен съд гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок, считано от датата на постановяване на настоящото
определение (07.06.2022г.), за предявяване на бъдещия иск, в който срок молителят следва
да представи и доказателства за това по настоящото дело.
ПРЕДУПРЕЖДАВА молителя, че в случай, че в горепосочения срок по делото не
бъдат представени доказателства за предявяване на бъдещия иск, обезпечението ще бъде
отменено служебно от съда (чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването на настоящото определение, а за
насрещната страна – от датата на съобщаването по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Препис от определението да не се връчва на насрещната страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3