Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
гр. Велико Търново,16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на
деветнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
при
секретаря С.А.и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛА КЪРЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АН дело № 10 115/2023г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 43/16.03.2023г.,
постановено по АНД № 10/2023г., с което състав на Районен съд Горна Оряховица е
отменил като незаконосъобразно НП № *********/12.09.2022
г., издадено от директор на ОДБХ - Велико Търново, с което на И.П.И. с ЕГН **********
за нарушение на чл.132, ал.1, т.3, предл. 1-во от Закона за ветеринаромедицинската
дейност (ЗВМД) на основание чл.417, ал.1 от същия закон му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от директора на ОДБХ - Велико Търново. В същата се навеждат
доводи за неправилност на решението на РС поради нарушения на материалния закон
и процесуалните правила. Според касатора неправилно районният съд е приел, че е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при
съставяне на АУАН и издаване на НП. Конкретните оплаквания са, че съдът
неправилно е преценил доказателствата по делото, не е обсъдил доводите на страните
и показанията на актосъставителя. Настоява, че ясно и точно са посочени
законовите разпоредби, които са нарушени. При това описанието на самото
нарушение съответства на установеното в ЗВМД. По тези съображения касаторът моли
съда да отмени Решението на РС и да потвърди НП.
По делото е представено писмено становище от
упълномощен адвокат, който поддържа КЖ и претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът по касационната жалба - И.П.И. се явява лично. Оспорва КЖ и представя
Удостоверение за регистрация на ЖО № 102/07.07.2022г. Моли АСВТ да подкрепи
Решението на ГОРС.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново
дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението
на РС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона и съществено нарушение на процесуални правила. Предвид
това, ВТАС извърши проверка за наличие на касационни основания по чл.348, ал.1,т.1
и т.2 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 и ал.3 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата във връзка с доказателствата по делото, съобрази доводите на страните,
съдържанието и реквизитите на
контролирания съдебен акт, съдът приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно,
против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следното:
По фактите РС установил, че Наказателното
постановление е издадено срещу Ив. П. за това, че в с. Паисий същият отглежда пчели в
дома си, като пчелинът не е регистриран
по чл.137 от ЗВМД и няма сключен договор
с регистриран ветеринарен лекар. Проверката от органи на Областна дирекция
по безопасност на храните-В. Търново е извършена на 10.05.2022г., след отказ на
прокуратурата на образува ДП. От ОДБХ са дадени предписания до 10.06.2022г.
пчелинът да бъде регистриран и едновременно с това е съставен АУАН.
За да отмени НП
РС приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административнонаказателното
производство, които ограничават правото на защита на наказаното лице и не могат
да бъдат санирани пред съда. Констатирано е, че акта и НП не съдържат дата и
място на извършване на нарушението, нито
описание на обстоятелствата, при които е извършено. Освен това, РС
изтъква, че е установил явно
несъответствие между фактическото описание на нарушението и посочената нарушена
и санкционна правна норми. Доколкото АНО твърди, че П. отглежда пчелни
семейства, които не са регистрирани в ОДБХ, то РС счита, че правилната правна
квалификация на нарушението е тази по чл.137 от ЗВМД, а приложимата санкционна
разпоредба е тази по чл.449а, ал.1 от ЗВМД. РС е изтъкнал, че посочените
процесуални нарушения препятстват проверката по същество.
Касационната инстанция след проверка на акта и
проведено съвещание прие, че изтъкнатите от РС фактически констатации са верни,
а правните му изводи следва да бъдат подкрепени. Поради това, на основание
чл.221, ал.2 от АПК препраща към мотивите на съдебното решение на ГОРС.
Действително в акта, в НП, дори в Констативния
протокол, на който има позоваване не се съдържа дата на извършване на
нарушението. Посочена е само датата на проверката. Това препятства съдебната проверка за спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Освен това не е посочено място на
нарушението, колко пчелни семейства се отглеждат и др., за да се направи
преценка дали това е лично стопанство или животновъден обект. В този ред на
мисли обоснован и правилен се явява изводът на РС, че е налице нарушение на
императивните норми на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Потвърди се и наличието на несъответствие между фактическото
описание на нарушението, за което е повдигнато обвинение и правната му
квалификация. АНО макар да е приел, че наказуемо се явява поведението на лицето, т.к. не е регистрирало своя пчелин
в ОДБХ по реда на чл.137 от ЗВМД. В тази насока са констатациите и
предписанията. Въпреки това, квалифицира
нарушението по чл.132, ал.1, т.3 от ЗВМД. Същата изисква, цитирам:“ собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни да спазват ветеринарномедицинските
изисквания за отглеждане, придвижване и транспортиране на животните, предвидени
в българското законодателство и в законодателството на Европейския съюз“. А
всъщност нормата на чл.137, ал.1 от ЗВМД предписва регистрацията на ЖО, т.к.
гласи, че собствениците
или ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните обекти
– лични стопанства, подават заявление за
регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ. Безспорно
правилната правна квалификация на деянието според данните в АН преписка е тази
по чл.137, ал.1 от ЗВМД.
Неправилната правна квалификация на
нарушението е предпоставила и погрешно издирената и приложена разпоредба на
чл.417, ал.1 от ЗВМД. В случая санкцията за отглеждане на селскостопански
животни в нерегистриран по реда на чл.137 ЖО е предвидена в нормата на чл.449а,
ал.1 от ЗВМД, както обосновано сочи РС. Доколкото АНО е опорочил описанието на
деянието, неправилно е квалифицирал същото от правна страна, то първостепенният
съд е бил лишен от възможността да извърши преквалификация на същото и да се произнесе по същество, съобразно
т.1 от диспозитива на ТР
№8/16.09.2021г. на ОСС на ВАС. Действително по принцип районният съд има правомощие
да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
конкретния случай обаче не е била възможна защитата на жалбоподателя по
същество по фактите, въз основа на които е повдигнато обвинението, т.к. те не
са посочени надлежно в АУАН и самото НП.
Именно защото при издаване на НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, обсъдени по-горе, които са ограничили правото
на защита на наказаното лице, РС не е могъл да извърши проверка на спора по
същество. Като не е възможна същата
съдът не дължи и обсъждане на събраните доказателства и възраженията на
страните по същество. Поради това соченото в КЖ не представлява основание за
касиране на решението.
По тези съображения касационната инстанция счита, че РС
е приложил правилно материалния закон като е постановил, че органите на БАБХ са
издали процесуално незаконосъобразно НП. Поради това Решенето на РС следва да остане
в сила.
При този изход на делото разноски не се присъждат,
т.к. не са поискани такива от ответника по касация.
Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2,
предложение първо от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен
състав на съда
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
43/16.03.2023г., постановено по АНД № 10/2023г. по описа на Районен съд Горна
Оряховица.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: