Определение по дело №764/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 141
Дата: 19 април 2021 г.
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20214430200764
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 141
гр. Плевен , 19.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дария И. Митева Маринова
като разгледа докладваното от Дария И. Митева Маринова Частно
наказателно дело № 20214430200764 по описа за 2021 година
за да се произнеса взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.
С постановление от 30.03.2021 г. по прокурорска преписка № ЗМ710/2020 г., респ.ДП
6490/2020г.мл. прокурор при Районна прокуратура гр.Плевен е прекратил наказателното
производство по досъдебно производство № 6490/202о г. по описа на РП гр.Плевен водено срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 309,ал. 1 от НК , основание чл. 243, ал.1, т.1от
НПК. Наблюдаващият прокурор е приел, че са налице предпоставките на чл9 ал2 от НК,макари
деянието формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление ,поради
своята малозначителност е с явна незначителна степен на обществена опасност и същото не е
престъпно.На лице са отрицателните предпоставки визирани в чл 24,ал1т1 от НПК ,обуславящи
прекратяването на настоящето наказателно производство.
Постъпила е жалба от З. П. Г. ,чрез пълномощника си адв.С.Ч. от Софийска адвокатска колегия
против постановлението на РП Плевен като се иска от съда отмяната на постановлението като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и връщане на делото на прокурора с даване на
указания по приложение на Закона.
Съдът след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали и във
връзка с подадената жалба прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лице, не попадащо в кръга на лицата, очертани в нормата
на чл. 243, ал.3 от НПК, имащи право да обжалват постановление за прекратяване на наказателно
производство. Заради това и жалбата се прецени като ДОПУСТИМА, а разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство № 6490/20 г. е било образувано срещу неизвестен извършител за
това:на 08.07.2018г в грПлевен,бил съставен неистински частен документ-протокол за проведено
общо събрание на собствениците на жилищна сграда и обекти в нея,находяща се на
административен адрес : гр.Плевен,ул*** от 08.07.18г в частта относно присъствието и положен
подпис от името на Павлин Найденов П. и бил употребен ,за да се докаже,че съществува правно
отношение,престъпление по чл 309 ал1 от НК.
По досъдебното производство са разпитани свидетели,назначена била графологическа
експертиза,заведено е и гражданско дело с решението на което е установено ,че дори с
изключването на гласът на П.П. е бил на лице кворум при вземане на решението на общото
събрание и то е запазило своята правна сила,окръжен съд потвърждава решението на районен
1
съд.Наложил се е изводът,че дори да не е бил съставен неистинския частен документ в частта
,отнасяща се до участието на П.П. и положеният от него подпис,предмет на разследването,то
протоколът е щял да поради същите правни последици и неистинността му в тази част не повлиява
на истинността на самият документ и взетите с него решения са останали в сила. В хода на
досъдебното производство са били извършени всички действия по разследването необходими за
разкриване на обективната истина. От страна на наблюдаващия прокурор е преценено,че деянието
не съставлява престъпление предвид което в правомощията си по чл243 ал1т1 от НПК е прекратил
наказателното производство на основание чл24ал1т1 от НПК с постановление от 26.03.21г.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че жалбата е процесуално допустима,
подадена е в преклузивния 7 дневен срок по чл.243, ал.4 от НПК , но от друга страна е подадена от
лице, което не може да бъде пострадал по смисъла на 74 и следващи от НПК и като такова не може
да бъде конституирано като страна в наказателен процес, поради което и за него липсва правото на
жалба и правен интерес от обжалване на постановения от Районна прокуратура – Плевен , акт.
Съгласно чл. 243 ал.3 НПК право на обжалване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите
наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред
съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на преписа от
постановлението.
В производството по чл.244 ал.5 от НПК съдът пък проверява правилността на постановлението на
прокурора, само ако бъде сезиран от лицата, посочени в този текст, изчерпателно изброени в
закона, чиито кръг не може да бъде разширяван. Това са обвиняемият по отношение на когото е
прекратено наказателното производство и пострадалите от съответното престъпление, които в
съдебната фаза на процеса могат да се конституират като граждански ищци и частни обвинители.
В разглеждания случай жалбата пред настоящия съд срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство е подадена от лице, което няма нито качеството на обвиняем по
смисъла на чл. 54 във връзка с чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на пострадал от
престъпление по чл. 309 от НК по смисъла на чл. 74 ал. 1 НПК, поради което за жалбоподателя не
е налице правен интерес от обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното
производство и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 243 ал.3 НПК.
Нормите на НПК, регламентиращи кръгът на лицата, които отговарят на критериите за
придобиване на това качество са залегнали в разпоредбите на чл.74 ал.1 НПК и съответно
разполагащи с произтичащите от това права по чл.75 НПК. Наказателното производство е било
образувано по чл.309 от НК. Във фактическия състав на престъплението по чл309 от НК за което е
било водено и съответно прекратено наказателното производство,не е предвиден съставомерен
престъпен резултат.Родовият обект на това престъпление,систематично уредено в глава девета от
особената част на НК“документни престъпления“,са обществените отношения,свързани със
съставянето, ползването и съхраняването на документите ,накърняващи редът и правната
сигурност на документирането и затрудняващи дейността на държавните и обществените органи,
както и отношенията между тях и гражданите /Постановление №3/1982 на Пленума на ВС/.
Засегнатите субекти от специфичния обект на документните престъпления не придобиват
качеството „пострадал“, поради това за тях не възниква право да обжалват прокурорското
постановление по реда на чл.243,ал.4 от НПК, още повече, че съдебната практика е константна в
разбирането, че легитимацията по чл.243,ал.4 от НПК се предпоставя от обществените отношения,
които са обект на защита, но поради всичко и от бъдещата възможност на лицата за предявяване в
съдебното производство на граждански иск за обезщетение за претърпени вреди от
престъплението. В конкретния случай такава възможност не е налице, тъй като в състава на самата
наказателна норма вредите не са предвидени като елемент от обективната страна на
престъплението. Дори в случаите, когато наред с увреждането на правната сигурност на
документирането бъдат увредени други правно защитени блага и интереси, доколкото същите
представляват допълнително настъпили вреди, не са съставомерни и не произтичат от престъпното
деяние в тесен смисъл, те не могат да обосноват качеството на пострадал от документното
престъпление в значението на чл. 74 от НПК, като в този смисъл е и съдебната практика на ВКС.
В този смисъл З. П. Г. не притежава активна процесуална легитимация да обжалва
2
Постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, тъй като не попада
в кръга от лицата, посочени в разпоредбата на чл.243, ал.4 от НПК, поради което подадената от
нея жалба се явява процесуално недопустима, поради което и производството по настоящото дело
следва да се прекрати. В тази насока е и практиката на ВКС – Р 301/20.05.2003 година на първо
н.о. - книжка № 3/2003 година от Бюлетин на ВКС; Определение на Окръжен съд Стара Загора по
вчнд № 419/2009 г.; ВНЧД № 62/2012 г. на Окръжен съд Плевен; ВНЧД № 169/2012 г. на Окръжен
съд Габрово и други.
Следва да се има предвид, че поради специфичния обект на престъплението въпросът за това дали
има настъпили някакви конкретни вредни последици не е елемент от състава на тези
престъпления. Ето защо не може да има пострадало физическо или ощетено юридическо лице по
смисъла на чл.84 НПК с претърпени преки и непосредствени вреди от такова престъпление.
Поради това, съдът приема, че жалбоподателят не е правно легитимиран съгласно разпоредбата на
чл.243 ал.4 НПК да атакува горепосоченото постановление на прокурора и че подадената от същия
жалба е процесуално недопустима.
Отделен би бил въпросът, ако постановлението се обжалва пред по-горния прокурор, с оглед
възобновяването на производството, както и съществува възможността за служебно разглеждане
на постановлението, също пред по-горния прокурор, по реда на чл.243 ал.9 НПК, където няма
ограничение в кръга от лица, за атакуване на прокурорско постановление.
Съдът намира, че в разглежданият случай не е налице пострадал, което би могло да претендира за
вреди, вследствие на пряка и непосредствена последица от деянието, поради това и няма лице,
което би могло да обжалва и постановлението на РП Лом по реда на чл.243 НПК - съдебния
контрол.
Съдът винаги и по силата на служебното начало е длъжен да следи за допустимостта на жалбата и
едва след това да се произнася по нейната основателност.
Настоящата инстанция няма правомощия да преценява дали от събрания до момента
доказателствен материал може да се направи извод за наличието на извършено друго
престъпление от общ характер и то кого е извършено, както и да дава указания на обвинението в
тази насока.
Предвид всичко гореизложено, съдът не следва да взема отношение по съществото на
прокурорския акт, тъй като в случая не е налице активна процесуална легитимация.
Водим от горните мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на З. П. Г. против Постановление от 26.03.2021г.
за прекратяване на ДП № 6490/2020г. по описа на РП- Плевен с което е прекратено наказателното
производство водено за престъпление по чл. 309, ал.1 НК поради недоказаност на обвинението.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Плевен в седемдневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3