Присъда по дело №109/2021 на Районен съд - Червен бряг

МОТИВИ по НОХД №109/’21г. на ЧРС:
Обвинението против подсъдимия С. И. Ц., ЕГН********** от *** е за това, че в периода от
неустановен ден на есента на 2*** при условията на продължавано престъпление, причинил
лека телесна повреда на баща си и.ц.с. ЕГН********** от *** изразяваща се в причиняване
на болка, а именно:
На неустановен ден през есента на 2019г. в *** причинил лека телесна повреда на баща си
и.ц.с. ЕГН********** от *** изразяваща се в причиняване на болка.
На неустановен ден през месец ноември 2019г. в *** причинил лека телесна повреда на
баща си и.ц.с. ЕГН ********** от *** изразяваща се в причиняване на болка.
На 03.02.2020г. причинил лека телесна повреда на баща си и.ц.с. ЕГН********** от ***
изразяваща се в причиняване на болка – престъпление по чл.131, ал.1, т.3 във връзка с
чл.130, ал.2 и чл. 26 ал.1 от НК.
По делото не е предявяван граждански иск, не е конституиран частен обвинител.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като е взел подробно
становище както по фактическата обстановка, установена на съдебното следствие, по
заключенията на вещите лица и показанията на свидетелите, разпитани по делото. Взел е
становище по мярката за неотклонение и разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия в хода на съдебните прения също е взел подробно становище,
като набляга на това, че в проведените съдебни заседания не е установена по безспорен и
категоричен начин вината на подсъдимия, субективния и обективен елемент така, както
изисква разпоредбата на чл.303 от НК. Моли съда да признае подсъдимия за невиновен и го
оправдае по повдигнатото обвинение. Взел е становище по мярката за неотклонение и
разноските по делото.
Подсъдимият се е явил лично във всички съдебни заседания. Заявил е, че не се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение и моли съда да го оправдае. Дал е обяснения.
Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият С. И. Ц., ЕГН********** е роден на *** с адрес ***, *** ***
На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:
Обвиняемият С. И. Ц. работи на повикване и след смъртта на баща си И.Ц.С. живее в ***,
но няма установен адрес, тъй като жилището, в което са живели заедно с него е
ведомствено.
До неговата смърт на 07.01.2021г. (стр.161 от ДП) свидетеля С. бил с влошено
здравословното състояние, външният му вид бил занемарен, като единствено подсъдимия
полагал грижи за него и двамата се издържали изключително от пенсията на С..
По случая било образувано и проведено досъдебно производство, като на подсъдимия било
повдигнато и същият бил привлечен като обвиняем с постановление от 13.11.2020г.
първоначално за престъпление от общ характер по чл.131, ал.1, т.5а във връзка с чл.130,ал.2
от НК.
С постановление от 29.01.2021г. подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление чл.131, ал.1, т.3 във връзка с чл.130,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК, тъй като макар
деянието извършено от него да представлява престъпление от частен характер,
прокуратурата е счела, че са налице условията на чл.49 от НПК , а именно случаят е
изключителен и пострадалият С. не могъл сам да защити своите права и законни интереси
поради зависимост от подс. Ц., поради което производството е продължило и приключило
по общия ред.
На проведеното съдебно следствие се установи следната фактическа обстановка:
На неустановен ден през есента на 2019г., свидетелят ХР. Р. М. по професия шофьор се
намирал на автогара Червен бряг в автобус, който управлявал и който бил паркиран срещу
автогарата на ***. Преди да потегли от мястото, на което се намирал с автобуса, свидетелят
М. забелязал, че на отсрещната улица се движат свидетелят С. и подс.Ц. , които познавал.
1

Двамата се движели в посока *** В този момент М. забелязал подс. Ц. да нанася три удара с
външната част на дланта на ръката си в областта на лицето на С., след което започнал да му
се кара. За случилото се С. не се оплакал от поведението на сина си на органите на реда,
нито се явил пред съответното лечебно заведение, за да се установи характера на
нанесеното телесното увреждане.
Няколко месеца по–късно, на неустановен ден през месец ноември 2019г., свидетеля КР.
АТ. К. се намирал пред сградата на автогарата в ***. Забелязал, че на улицата до автогарата
се намирали С. и подс.Ц.. С. се движел пеша, а подсъдимия го настигнал и с ръка го ударил
няколко пъти в областта на главата и го напсувал. След това подс. Ц. се отдалечил, а С. се
скрил зад фургон, който се намирал в близост до автогарата.
На 03.02.2020г. свидетелят К. се намирал в автобус на автогарата в *** При потегляне на
автобуса, К. видял на площада пред автогарата С. и подсъдимия, които се движели пеша. С.
поел в една посока, но подсъдимия го догонил и му нанесъл удар с ръка в областта на
главата, при което шапката на С. паднала на земята. С. взел шапката си и продължил да
върви напред, но подс.Ц. го отклонил в противоположна посока, като наред с това му
нанесъл плесници в областта на главата. Видяното дало повод на свидетеля К. да подаде
сигнал в Дирекция „Социално подпомагане“ ***, който сигнал бил заведен с входящ
№1507-94К-00-0132/04.02.2020г.(стр.14 от ДП). Проверката по така подадения сигнал била
възложена на свидетелите ЮЛ. П. АТ. и СВ. П. АНГ..
На 05.02.2020г. двете свидетелки посетили дома на С., но не го открили, а с тях разговарял
подс.Ц.. Обяснил им, че е безработен и живеят двамата с баща си във ведомственото
жилище, като се издържат от пенсията на С., която била в размер на 400лв. Пред тях
подсъдимия отрекъл да е упражнявал насилие над баща си, като им заявил, че С. не е добре
здравословно, пада сам и постоянно обикаля по улиците. Свидетелките А. и А. поискали
подс.Ц. да доведе баща си в сградата на Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг.
Няколко дни по-късно Ц. и С. се явили в ДСП–Червен бряг. Служителките провели разговор
със С., в хода на който установили, че С. бил неадекватен, със забавени реакции, не
отговарял ясно на поставени въпроси, забравял. Те насочили С. за преглед в болницата на
***.
На 10.02.2020г. св.С. бил прегледан от свидетелката ЕМ. ХР. Г. – *** пред която С. заявил,
че му е нанесен побой от сина му. Свидетелката Г. установила по време на прегледа хематом
с давност няколко дни в дясната скула на С., без нараняване на окото. С. бил консултиран с
хирург и бил назначен рентген на глава, след което бил освободен .
По случая е образувано и проведено досъдебно наказателно производство.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните писмени
доказателства, а именно: писмен сигнал входящ №1507-94К-00-0132/04.02.2020г. от КР. АТ.
К. до ДСП-Ч.Бряг, писмо вх.№374000 -664/05.02.2020г. на ДСП-Ч.Бряг до РУ-Ч.Бряг,
протокол за предупреждение от 07.02.2020г. срещу подсъдимия С.Ц. (стр.19 от ДП),
протокол №36/03.04.2020г. по ЧНД№98/2020г. на ЧРС за разпит пред съдия на И. С.,
медицинска документация на С. (стр.102-107 вкл. от ДП) вх.№374000-1499/18.03.2020г. на
РУ-Ч.Бряг, писмо вх.№374000-1417/13.03.2020г. на РУ-Ч.Бряг от ДСП-Ч.Бряг относно
здравословното състояние на С. и предприети действия, служебна бележка на БТ-Ч.Бряг,
справка вх.№374000-1525/19.03.2020г. на РУ-Ч.Бряг от УМБАЛ „*** във връзка със
здравословното състояние на С., справка вх.№374000-1522/19.03.2020г. на РУ-Ч.Бряг от
община Ч.Бряг с 2бр. удостоверения за съпруга и родствени връзки, писмо рег.№316р-
10801/24.03.2020г. на ОД на МВР-Плевен относно ППС собственост на подс.Ц., писмо вх.
№374000-4013/22.07.2020г. на РУ-Ч.Бряг от община-Ч.Бряг относно жилището, в което се е
намирал С., писмо вх.№374000-4162/03.08.2020г. на РУ-Ч.Бряг от ДП НКЖИ-Железопътна
секция Враца относно жилището, в което се е намирал С., писмо вх.№374000-
493/02.02.2021г. на РУ-Ч.Бряг от община-Ч.Бряг и препис-извлечение то акт за смърт,
издаден въз основа на акт за смърт №9/07.01.2021г. на община Ч.Бряг, писмо вх.№374000-
2

515/03.02.2021г. на РУ-Ч.Бряг от община-Ч.Бряг с удостоверение за наследници изх.
№121/01.02.2021г., справка вх.№2388/18.06.2021г. на РЗОК-Плевен относно личен лекар на
С., характеристична справка и справка за съдимост.
Фактическата обстановка се подкрепя и от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели.
С оглед показанията на свидетелите и фактите, за които се отнасят, съда намира, че същите
следва да се разделят на няколко групи.
В първата група е свидетеля Н. ХР. Н., който е бил съсед на подсъдимия и неговия баща в
жилището, което двамата са обитавали. От показанията на този свидетел се установява, че
той не е очевидец на посегателства от подсъдимия върху неговия баща С., но същият е
станал свидетел на поведението, държанието на подсъдимия по отношение на С., което се е
изразило в овикване, каране на подсъдимия със С., а когато свидетеля се е опитал да направи
забележка на подсъдимия относно държането му срещу С., той е бил напсуван от
подсъдимия, след което Н. повече не се е занимавал с него.
Във втората група са свидетелите ЮЛ. П. АТ. и СВ. П. АНГ., двете служителки на ДСП-
Ч.Бряг. Установи се на проведеното съдебно следствие, че тези две свидетелки по повод на
получения от свидетеля К. писмен сигнал и тъй като техният отдел в ДСП се занимавал с
хора с увреждания ходили на посещение в дома обитаван от подсъдимия и С.. Наред с това
свидетелките сочат, че при първото си посещение не открили в обитавания дом С., а само
подсъдимия, който заявил, че не е удрял баща си. Добавил, че С. не е добре със здравето,
губи равновесие и падал. Поради това свидетелките сочат, че поръчали на подсъдимия, той
и баща му да дойдат в дирекцията да разговарят, за да добият лични впечатление. След като
подсъдимия и С. се явили в ДСП на свидетелките направило впечатление, че С. не бил в
адекватно състояние, говорел несвързани неща, бил мръсен, с неугледен вид. Свидетелките
не забелязали при посещението С. да има синини по видимите части. Разбрали обаче, че С.
има оплакване, че го боля в гърдите и поради това поискали съдействие от полицията, след
което С. бил отведен в ЦСМП-Ч.Бряг, където С. бил придружен от подсъдимия. Там
свидетелката Г. – медицински фелдшер прегледала С. и го изпратила на рентГ. снимка, като
споделила на А. и А., че С. има стадий на деменция. От показанията на тези две свидетелки
се установява и че Г. ги информирала, че не е необходимо настаняване в болнично
заведение на С. на този етап, а Г. била изпратила на рентГ. снимка във връзка с
оплакванията му за болки в гърдите.
В трета група е свидетелката ЕМ. ХР. Г. - *** От показанията на тази свидетелка се
установява, че социални работници, свидетелките А. и А. са били при нея на посещение във
връзка със здравословното състояние на С., като споделили пред нея, че С. съобщил, че бил
бит от сина и го водели за преглед, поради което С. останал в ЦСМП и понеже от прегледа
свидетелката установила травми го насочила към рентген и го консултирала с хирург, който
преценил, че С. няма нужда от болничен престой. На Г. направило впечатление, че С. бил
леко дебилен и недохранен. Свидетелката си спомня, че по-късно се появил подсъдимия, за
да прибере баща си. От показанията на тази свидетелка се установява, че С. към този момент
леко накуцвал, а на предложението й да извика такси, за да могат подсъдимия и баща му по-
лесно да се приберат, подсъдимия казал, че нямат някакви дребни пари и двамата си
тръгнали пеша.
В четвъртата група са свидетелите ХР. Р. М. – шофьор и КР. АТ. К.. Двамата са преки
очевидци на три посегателства от страна на подсъдимия срещу неговия баща С..
От показанията на свидетеля М. се установява, че работи на автогарата в гр.Ч.Бряг като
автобусен шофьор по график и обслужва линията *** Същият в показанията си сочи, че
познава подсъдимия, който според него по това време живеел близо до автогарата, минавал
често от там и свидетелят го виждал. Свидетелят имал само този маршрут в 17.15ч. Спомня
си, че през есента на 2019г. докато чакал пътници за обслужвания от него маршрут около
17.15ч. стоейки в автобуса на сектора забелязал подсъдимия и баща му да идват от
3

Фондовите жилища и да отиват към стоянката на такситата в Ч.Бряг. В този момент
свидетеля от мястото, на което се намирал в автобуса видял, че подсъдимия удря с ръка по
лицето С.. Според него ударите не били силни, но били нанасяни от подсъдимия по лицето
на С. с обратната страна на ръката от подсъдимия. Свидетелят предположил, че възможна
причина за тези действия на подсъдимия може да е било спречкване между него и баща му,
но свидетелят не забелязал С. да отвръща на ударите на подсъдимия.
Свидетелят К. е лицето подало писменият сигнал станал повод за започване на досъдебното
производство. В показанията си свидетеля сочи, че е очевидец на две посегателства от
страна на подсъдимия по отношение на неговия баща през 2019г. и 2020г., като подробно
описва фактите, които е възприел, а именно, че при единият случай през есента на 2019г. се
е намирал в потеглящ от автогара Ч.Бряг автобус и видял как подсъдимия замахва с ръка и
удря в лицето баща си, чиято шапка от удара отхвръкнала от главата му, след което С.
тръгнал да се прибира във входа, от който бил излязъл. Свидетелят сочи, че този случай
станал достояние на пътуващите в автобуса други пътници. От възмущение, К. се обърнал
към шофьора да спре автобуса, но мъжете, които коментирали станалото предупредили К.
да не се намесва в отношенията между подсъдимия и баща му. На този свидетеля е известно
още, че С. се криел на гарата в Ч.Бряг, защото се страхувал от сина си, но от там го гонели,
защото миришел на урина. К. посочва и още един случай на удари от страна на подсъдимия
срещу баща му, на който станал очевидец през 2020г. и в който случай две жени се
възмутили от поведението на подсъдимия, който пред К. вулгарно ги псувал, а жените
уплашени от поведението на подсъдимия избягали от мястото на случката и се скрили. На
К. направил впечатление и факта, че другите хора, които присъствали на този случай
гледали и си мълчали. На свидетеля е известно, че шофьорите, които обслужват
автолиниите от Ч.Бряг коментирали, че такива случаи на посегателства на подсъдимия над
баща му, на които станал свидетел К. се случвали често.
В последната група е свидетелят Н. В. М. - последен личен лекар на С. от последните 3-4
години. В показанията си пред съда М. сочи, че първия момент, във връзка с който се
запознал със С. е посещението на С. при него за преглед, от който била установена тежка
обструктивна белодробна болест, представена като дихателна недостатъчност и обща
слабост. При направените изследвания М. установил влошени показатели, които били
допълнени от остра сърдечна недостатъчност, хронична белодробна болест и кахексия. М.
изтъква, че той е лекаря съставил акта за смърт на С.. М. Допълва, че и подс. С.Ц. му е
пациент в практиката.
Посочва, че С. не отговарял всеки път на въпросите, които му задавал адекватно, но това М.
отдавал на мозъчна атрофия, която е била установена при С.. Сочи, че била забавена
мисловната дейност на С. и трудно се установявал контакт с него. Лекарят посочва, че му
било трудно да убеждава С., че е необходимо да се направят изследвания, прегледи,
консултации. Според него С. не е имал правилна представа за заобикалящата го
действителност, не бил критичен към себе си, но не бил и освидетелстван.
Относно подсъдимия М. сочи, че Светлин не е преглеждан и лекуван от него, а само бил
записан в лекарската му практика като пациент. Допълва в тази връзка,ч е подсъдимия е
идвал на прегледи, но като придружител на С., тъй като последния не можел да се справя
сам. М. допълва, че като причина за смъртта на С. е отбелязал вероятно някаква сърдечна
недостатъчност, остра сърдечна недостатъчност, която според него била следствие от
заболяванията, които последния имал, докато бил жив. М. конкретизира, че причината за
смъртта на С. не е от падане, от удар или други подобни въздействия върху него. В
заключение е посочил, че в практиката си като лекар е имал подобни случаи и му е известно
кога един човек е починал от основното заболяване и кога се е наранил, или някой друг го е
наранил, в следствие на което е настъпила смърт.
Съдът намира показанията на всички свидетели за взаимно потвърждаващи се и
кореспондиращи по между си, последователни и логични и за това съдът ги кредитира като
4

достоверни.
Показанията на свидетелите кореспондират и с част от обясненията на подсъдимия, който с
оглед зададените от защитника му въпроси според възможностите си посочва, че най-много
да е щипал баща си за ухото, което е в противоречие, както с показанията на К. и М., така и
със заключенията на вещите лица по приетите и неоспорени експертизи по делото.
Установената на проведеното съдебно следствие фактическа обстановка се подкрепя и от
изготвените съдебно-медицински и две съдебно-психиатрични експертизи, които не са били
оспорени от страните и приети от съда.
В заключението си по изготвената съдебно – медицинска експертиза, ВЛ е констатирало, че
на И. С. е причинено кръвонасядане на дясната скула. ВЛ е посочило, че увреждането е
травматично и отговаря на това да е получено по начин и време, както се съобщава от удар с
ръка. Причинени са болки и страдания за около седмица.
От заключението на допълнителната съдебно–медицинска експертиза от същото ВЛ се
установява, че на пострадалия И. С. са нанасяни удари през есента на 2019г. и през месец
февруари 2020г., като са причинени болки и страдания.
Изготвена е и повторна съдебно–медицинска експертиза, като видно от заключението на ВЛ
е, че на С. са причинени увреждания в 4 случая, а именно през есента на 2019г., на
неустановен ден през месец ноември – декември 2019г., на 03.02.2020г. и на 10.02.202г.
Допълва се, че при първите три случая С. не е посещавал здравно заведение и не е
преглеждан от медицинско лице, от което ВЛ е приело, че медико-биологичните
квалификации на тези случаи е причиняване на болки. В последния случай от ВЛ е прието,
че са причинени болки и страдания.
От заключението по изготвената първа по делото съдебно–психиатрична експертиза се
установява, че С. страда от съдова деменция с начало, предшестващо криминализираните
действия спрямо него. ВЛ сочи, че и към времето на криминализираното деяние и към
датата на освидетелстване са актуални подчертано невнимание, ограничени възприятия,
недиференцирани представи за случилото се, влияещи върху съхранението и
възпроизвеждането на паметови следи с невъзможност да се структурират значими
подробности с оценъчно и критично отношение към действителността и да се
възпроизведат паметови съдържания в хронологичната им последователност – не е в
състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за
разкрИ.е на обективната истина при разследването. В заключението си ВЛ сочи, че
деменцията при С. е с необратимост на настъпилите когнитивни нарушения и засягания на
интелекта с прогресираща динамика.
Последната съдебно-психиатрична експертиза се отнася до състоянието на подсъдимия.
Видно от нея е, че към момента на деянията подсъдимия не е с качествени разстройства в
базисните сфери от психичната дейност, които да са възпрепятствали основните му
психични годности. Подсъдимият е в състояние да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както към момента на деянията, така и
понастоящем. ВЛ сочи, че може да се направи обоснован извод, че бащата на подсъдимия –
С. е бил с деменция и поведението му е било дезорганизирано и несъответно в контекста на
създалите се ситуации. В хипотезата за извършените деяния вещото лице сочи, че те са
резултат от скъсен самоконтрол върху поведението на подсъдимия и последиците от него,
поради интензивни емоционални преживявания, надхвърлили обичайните нива на фона на
продължително във времето взаимодействие със С. и неефективните във времето опити за
разрешаване на конфликтните ситуации между подсъдимия и С.. В заключение ВЛ е
посочило, че подсъдимия е с личностово разстройство – емоционално нестабилна личност,
импулсивен тип. Според ВЛ това разстройство при подсъдимия не е психична болест в
техния смисъл на това понятие и не може да бъде приравнено към „продължително“
разстройство на съзнанието по смисъла на закона. Личностовото разстройство обхваща
дълбоко заложено и трайно поведение, което се изразява в ригиден начин на реагиране
5

спрямо широк диапазон от лични и социални ситуации. Това са състояния свързани с
развитието, които възникват в детството или юношеството, устойчиви са и продължават в
зряла възраст.
Предвид изложеното съдът намира, че на базата на събраните и обсъдени по-горе
доказателства и заключенията на вещите лица може да се направи обоснован извод, че
подс.С. И. Ц., ЕГН********** следва да нсои наказателна отговорност по повдигнатото му
обвинение по чл.131, ал.1, т.3 във връзка с чл.130, ал.2 и чл. 26 ал.1 от НК.
На първо място са налице доказателства, че подсъдимия и С. са баща и син каквото
отношение се изисква за квалификацията на разпоредбата от НК, по която е повдигнато
обвинение на подсъдимия.
Налице е и вторият квалифициращ елемент, тъй като деянията извършени от подсъдимия
осъществяват поотделно един състави на едно и също престъпление, са извършени през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От обективна страна престъплението е осъществено посредством три деяния, които
поотделно осъществяват състава на едно и също престъпление по чл.131, ал.1, т.3 във връзка
с чл.130, ал.2 от НК, а именно нанасяне на лека телесна повреда на баща, изразяваща се във
всеки един от случаите в причиняване на болка. Всяко от трите деяния, включени в
продължаваното престъпление е осъществено от подсъдимия с активни действия,
изразяващи се в нанасяне на удари с ръка в областта на лицето и главата на С.. Трите деяния
са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при
което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите . Всяко от деянията е причинило болка - краткотрайно преживяване на
неприятно усещане, без разстройство на здравето и е в пряка-причинно следствена връзка с
въпросните активни действия от страна на подсъдимия.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл.11, ал.2 от НК. Подс.Ц. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Имайки предвид изложените дотук мотиви и на основание цитирания по-горе законов текст
съдът счита, че подсъдимия следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и наказан.
Подсъдимият е осъждан за различни по вид престъпление, а имено от чл.339, ал.1 от НК,
чл.354а от НК до чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК, като са му налагани
различни наказания – глоба, пробация и ЛОС с прилагане на чл.66, ал.1 от НК.
В обясненията си пред съда подсъдимият е некритичен към извършеното, още повече, че
лицето, което е пострадало от деянията е негов баща. Съдът прецени състоянието, в което
подсъдимия се е намирал в моментите на извършване на всяко едно от деянията и към
настоящия момент, но извода, който се налага е, че състоянието на подсъдимия не извинява
по никакъв начин неговото поведение.
Следователно наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на отегчаващите
вината обстоятелства към предвидения в закона минимален размер.
На следващо място съда прецени, че бащата на подсъдимия вече е починал, но както сам
подсъдимия заяви в обясненията си, той непрекъснато си търси работа и с оглед определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия се налага извода,
че наказание „ПРОБАЦИЯ“ със съответни пробационни мерки би затруднило подсъдимия
да бъде ангажиран в трудов процес при намиране на работа, поради което най-подходящо
като наказание, което съда намира, че следва да се наложи на подсъдимия е лишаване от
свобода за минималния срок, а именно в размер на ТРИ МЕСЕЦА. За поправянето и преди
всичко за превъзпитанието на подсъдимия съдът счита, че така наложеното наказание не
трябва да се изтърпява ефективно, а изпълнението му на основание чл.66, ал.1 от НК, следва
6

да бъде отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ.
С оглед горното следва подс.С. И. Ц., ЕГН********** да бъде осъден да заплати по сметка
ОД на МВР Плевен /ЗМ 50/2020г. по описа на РУ Червен бряг, направените разноски за
вещи лица в размер на 549.00 лв. /петстотин четиридесет и девет лева/.
Следва подс.С. И. Ц., ЕГН********** да бъде осъден да заплати по сметка РС Червен бряг
направените разноски за вещи лица общо в размер на 350.52лв. /триста и петдесет лева и
петдесет и две стотинки/.
Воден от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	29
Дата:	8 ноември 2021 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия:	Тодор Илиев Тихолов

Дело:	20214440200109
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 март 2021 г.

Присъда по дело №109/2021 на Районен съд - Червен бряг

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите