№ 3778
гр. Варна, 04.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20223110101828 по описа за 2022 година
С разпореждане №5535/16.02.2022г. производството по делото е оставено без
движение, като на ищеца са дадени указания да отстрани нередовността на исковата си
молба, като отстрани противоречието в обстоятелствената част на същата и петитума,
да формулира петитум съобразно твърденията изложени в обстоятелствената част, да
посочи цена на иска, да представи данъчна оценка и скица на имота, както и
доказателства за заплатена по сметка на съда държавна такса. Разпореждането е
връчено на страната на 09.3.2022г.
С молба от 14.03.2022г. (в срок) ищецът, чрез процесуалния си представител е
депозирал уточнителна молба, с която формулира петитум на исковата си претенция,
съобразно който желае да бъде установено в отношенията между страните, че
ответниците не са собственици на 229 кв.м. идеални части от реална част от 229
кв.м. от имот с идентификатор ***, намиращ се в местност „Ментишето“, гр. Варна,
целия с площ от 571 кв.м., идентичен с УПИ VІІ-198, кв.22 по плана на СО
„Ментеше“.Релевирано е с уточнителната молба искане за продължаване на срока за
изпълнение на дадените указания.
С разпореждане №9019/16.3.2022г. молбата на ищеца е уважена, като срока за
изпълнение на указанията е продължен с две седмици считано от изтичане на
предходния срок, а т.е. от 16.03.2022г. Така определения и продължен от съда срок е
изтекъл на 30.03.2022г., като в рамките на същия не са отстранени нередовностите на
исковата молба.
Във връзка с формулирания петитум на исковата претенция с уточнителна молба
от 14.03.2022г. съдът вече даде указания, като посочи, че искане за съдебно отричане
на материални права върху идеална част от имот с площ от 229кв.м. от реална част от
229 кв.м. от същия имот, целия с площ от 571 кв.м. предполага неопределеност на
искането, с което ищецът сезира съда.Поставя се въпроса какъв е предмета на спора
дали се търси защита на нарушени материални права върху реална част от имота или
1
идеална част от същия.
Идеалната част от имота е част от цялото на имота, а в случая това са 229 кв.м.,
като част от общата площ на имота от 571 кв.м. Собствеността върху идеални части се
поражда при различни правни основания в това число при наследяване (съобразно
квотата в наследството), при прекратяване на СИО, при съвместно възмездно
придобиване, при давностно владение на реална част в обема на реалната част от целия
имот и невъзможност от обособяване в самостоятелен имот на владяната част, и пр.
Твърдения в насока обстоятелства, от които произтича съсобствеността върху имота в
идеални части не са наведени в исковата и уточнителна молба, което да обоснове и
интерес от търсена защита.
Реалните части имат свое точно определено пространствено определение в
границите на целия имот. В случая тук твърденията са ясни доколкото се посочва, че
ищецът като наследник на своя наследодател се легитимира за собственик на имот
№78, която собственост е възстановена с решение на ПК, в площта на който
възстановен имот попадат 229 кв.м. реални части от процесния. Наведените твърдения
в обстоятелствената част на исковата молба предполагат наличие на правен интерес от
съдебна защита именно на тези реални части, които са идентични с възстановения
имот. Наличието на правен интерес от друга страна е обусловено и от не разрешаване
на спора по съдебен път с постановяване на окончателен съдебен акт. В тази връзка по
отношение отричане собствеността досежно 229кв.м. реални части от имота - VІІ-198,
кв.22 по плана на СО „Ментеше“, като част от общата му площ от 571 кв.м., е
постановено съдебно решение между същите страни – решение по гр. дело №
8271/2006г. на ВРС, потвърдено с решение по в.гр. дело № 838/2009г. на ВОС,
недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. дело № 417/2010г. на ВКС.
В настоящата хипотеза въпреки дадените указания и в определения от съда срок
ищецът не формулира надлежен петитум на исковата си претенция, която да
съответства на изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, не
посочи цена на иска, не представи и доказателства за заплатена по сметка на съда
държавна такса. Исковата молба и допуснатите с нея нередовности не са отстранени,
което поражда за последица прекратяване на делото.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че при наличие на влязло в
сила съдебно решение с идентичен предмет и страни,не е допустимо последващо
пререшаване на спора. Съставеният след постановяване на съдебното решение
констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, с който
ответниците се легитимират за собственици на идеална част от имота, не поражда
различни правни последици. Съдебно установено е по отношение на ищеца, че
ответните страните не са собственици на 229 кв.м. реални части от имота, поради което
процесния констативен нотариален акт, с който същите се признават за собственици на
2
229 кв.м. идеални части от имота не включва вече отречените им материални права
върху реалната част от този имот. С това влязло в сила съдебно решение площта на
имота е редуцирана, като по отношение на 229 кв.м. от него са отречени права на
ответниците. От друга страна ищецът не наведе твърдения, от които да обоснове
правният си интерес от защита на останалата част от имота (останалите идеални части
от неговото цяло), която не попада в предметния обхват на постановеното съдебно
решение, което да обоснове и наличието на правен интерес от предявяване на този
иск.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №1828/2022г. по описа на ВРС – ХХІ
състав, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3