№ 407
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110138340 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕООД срещу А. Р. Я.,
с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 1930/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 184,03лв.,
представляващи главница, ведно със законната лихва от 12.01.2023г. до изплащане на
вземането, 8,58лв., представляващи договорна лихва за периода 29.08.2021г.-
14.11.2021г. и 8,82лв., представляващи мораторна лихва за периода 29.08.2021г.-
05.04.2022г.
Ищецът твърди, че на 19.08.2021г. ответникът сключил с „фирма“ АД договор за
паричен заем № 4237333, по силата на който получил сумата от 184,03лв., която се
задължил да върне в срок до 14.11.2021г. Бил уговорен фиксиран лихвен процент от
40% и ГПР от 48,35%. На същата дата ответникът сключил и договор за предоставяне
на гаранция с „фирма“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи
договор със заемодателя, съгласно който да отговаря солидарно с ответника по заема.
Поради преустановяване на плащанията, заемателят поискал от гаранта да плати
сумите, като на 05.04.2022г. същият ги заплатил. С договор за цесия от 31.03.2022г.
гарантът прехвърлил вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът, чрез назначения му по реда на чл. 46, ал. 7 ГПК особен
представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок. Счита,
че ищецът не е активно процесуално легитимиран да предяви исковете и същите били
недопустими. Евентуално излага съображения за тяхната неоснователност. Оспорва
сумата да е реално отпусната, както и задълженията да са изискуеми. Поддържа, че
договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9, 9а, т. 10 и т. 11 и чл. 12, т. 7 и 8
от ЗПК, което води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Посочва, че не е ясно по каква методика е формиран ГПР и какви компоненти са
включени в него. Прави възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна
лихва поради противоречието й с добрите нрави. Отрича да е давана гаранция и
гарантът да е платил, както и цесията да е произвела действие спрямо ответника.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявените искове са допустими, като доводите на ответника касаят тяхната
основателност, а не допустимост.
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване на следните факти: че между ответника и „фирма“ АД е сключен
валиден договор за заем, отговарящ на изискванията на ЗПК, и на ответника е
отпусната заемната сума, която е усвоена; че е уговорена валидна клауза за дължимост
на възнаградителна лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че
между ответника и „фирма“ ЕООД е сключен договор за гаранция, по силата на който
дружеството се е задължило да сключи договор с кредитора, за да отговаря солидарно с
ответника по договора за заем; че „фирма“ ЕООД е платило задълженията на ответника
по договора за заем, в резултат от което за него са се породили регресни права спрямо
ответника, за които обстоятелства, съдът му указва, че не сочи доказателства; че между
„фирма“ ЕООД и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата на който
вземанията са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е уведомен, за които
обстоятелства съдът му указва, че също не сочи доказателства.
Ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане
в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.02.2024г.
от 15:15ч., за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба.
УКАЗВА на страните, че съдът ще извърши служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договорите.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2