№ 842
гр. Разград, 09.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
Гражданско дело № 20223330100880 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ лично и с адв. П. от преди.
ЗА ОТВЕТНИКЪТ юриск. Ю..
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСК. Ю.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ЮРИСК. Ю.: Представила съм писмените доказателства, които бях
задължена да представя в предходно съдебно заседание.
АДВ. П.: Представям списък с разноски. Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представените от ответника писмени доказателства.
АДВ. П.: Няма да соча други доказателства.
ЮРИСК. Ю.: Няма да соча други доказателства.
СЧЕТЕ делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
АДВ. П.: Считам, че успяхме да докажем изцяло нашата претенция по
основание и размер, предвид следното: Считам, че от страна на ответното
дружество в хода на процеса, не беше представено нито едно писмено
доказателство или аргумент, в подкрепа на това, че е извършено някакво
действие, което да прекъсва твърдяната от нас настъпила погасителна
давност. Има няколко по-важни моменти: Пасивното поведение на ответника
започва от образуването на самото изп. дело, когато те са възложили на съдия
изпълнител да образува дело и извърши проучване, без да предприемат
конкретни действия. Последвали са хронологично с налагането на един
запор на МПС на длъжника, което към момента на запора не е негова
собственост, тоест не поражда никакво правно действие. Хронологично след
това е наложена възбрана върху недвижим имот собственост на ответника .
Съобразно трайната практика и тълкувателни решение от 2013 г. и 2015 г. на
1
ВКС, самото налагане на възбрана има единствено и само заключителна
функция, при липса на последващо искане за налагане на оценка, то не тече
давността. Относно последното доказателство, което представиха ответната
страна, молбата за присъединяване, самите те в своя отговор обясняват, че се
касае за присъединяване на вземане, което също твърдим, че практически не
представлява изп. действие, нито започва да тече давност, би било
приравнено до образуване на изп. дело, защото самото действие е изпращане
на покана за доброволно изпълнение. Ако се касаеше за присъединяване на
кредитор, квалификацията щеше да е друга Нямаме такъв случай. Пуснахме
една молба по отношение, че давността е изтекла на 17.04.2019 г., но е
допусната техническа грешка, да се счита на 11.04.2019 г. Давността по реда
на чл. 116 ЗЗД се прекъсва са само с предприемане на действие за
принудително изпълнение и това е водещият критерий. Такова изп. действие
не е предприето от страна на взискателя и това е довело да настъпване на
погасителната давност Цитирам мотивите на Решение № 1858/2019 г. на ОС
– Варна. Пасивното поведение на ответника взискател по изп. дело е
причината за настъпването на изтеклата 5 г. давност на 11.04.2022 г. Това са
нашите аргументи подробно изложени в исковата молба и в допълнителната
молба от предходно съдебно заседание. Моля за Вашето решение в този
смисъл и за присъждане на разноски, съобразно представения списък.
ЮРИСК. Ю.: С оглед твърденията на ищеца за настъпила превенция,
както и за изтекла погасителна давност подробно и ние като ответна страна
сме описали фактите и обстоятелствата в подкрепа на твърденията ни, които
оборват тези на ищеца в отговора на исковата молба, като ще обърна
внимание на конкретни факти основавайки се на тези посочени от ищеца в
днешното съдебно заседание. Що се отнася до твърдението за пасивно
поведение на взискателя по изп. дело, непредставянето на доказателства
писмени от наша страна, които да доказват настъпването на съответните
факти по реда на ГПК и погасителната давност пояснявам, че съгласно
приложените в кориците на делото доказателства и документи изп. дело е
образувано при ЧСИ Г. Стоянов и в последствие преобразувано в изп. дело №
2373/2018 г. ЧСИ Людмил Станев е очевадно от всички приложени
документи, че в хода на делото за процесния период са предприемани
действия и съответно липсва пасивно поведение, от страна на взискателя,
спрямо вземането си, като обръщам внимание по отношение след образуване
на делото с Постановление за образуване, в последното са посочени изрично
изп. действия, които следва да бъдат извършени в хода на образуваното изп.
делот , като самия доказателствен материал приложен от страна на ищеца са
очевадни реално предприетите действия от ЧСИ, като искане на документи
от НАП на основание чл. 74, ал. 1, т. 4 и чл. 191 ал. 4 ГПК са издадени
справки от НАП за наличие на движима собственост, трудови договори и
допълнителни данни на лицето. Направена е и справка за наличните банкови
сметки на длъжника. По отношение твърдението за налагането на запор
върху МПС, което не е било собственост на ищеца към момента на налагане
на запора пояснявам, че е видно от всички справки от двамата ЧСИ, в тях са
посочени като собственик длъжника, има приложена глоба за фиш с по-стара
дата, което доказва, че ищецът е собственик на посочените в справките на
НАП, МПС-та и получено съобщение от ЧСИ от началник на сектор ПП при
ОДМВР – Варна за налагането на запора на МПС,като същите са, както в
справките приложени в изп. дело. Също така след прехвърляне на делото на
ЧСИ Людмил Станев е предоставена и справка за дължими местни данъци и
2
такси на ищеца. От приложените по делото документи е видно, че същият е
собственик на два недв. имота и МПС върху, които е наложен запора, от ЧСИ
Г. Стоянов през 2017 г. Това е по данни ТД НАП – Варна, актуални към
29.11.2018 г. По отношение на твърдението за непрекъсване на давността,
налагането на възбрана върху недв. имот, това твърдение изцяло е
голословно, предвид ТР, което ищецът цитира, налагането на запор върху
имущество, предвид безспорна практиката на ВКС представлява валидно
действие за прекъсване на погасителната давност на вземането. Цитирам
самото решение посочено от ищеца № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747//2020
г. по описа на ВКС. Моля да вземете предвид това решение, което посочва, че
давността е свързана с поведението на кредитора, тя не се влияе от
поведението на други лица и затова, ако искането от страна на кредитора е
направено своевременно, изп. действие не е предприето от надлежен орган в
момент от които да тече давностен срок. Давността не се прекъсва веднъж с
искането и с предприемането на действията както казва ВКС. По отношение
на датата за посочената в предходно с.з. молба от ищеца, той поясни, че дата
е 11.04.2017 г., а не 17.04.2017 г. Моля с оглед заявеното до тук и посочените
факти и обстоятелства в отговора на исковата молба да отхвърлите иска като
неоснователен и недоказан и моля да ни присъдите направените по делото
разноски за това число юрисконсултско възнаграждение.
ИЩЕЦЪТ: По отношение огромната пледоария на юрисконсулта на
ответника считам, че следва да репликирам, че в българският език няма
думата очевадно, има думата очевидно, това е незаконосъобразно
процесуално действие. Какво означава една такава дума, тя при всички
положения води до негативен аспект, че някой нещо не го е видял, трябвало
да му извади окото. Когато става въпрос за отговор на искова молба
ответната страна, не са посочили юридически факти, които според тях са
довели до спиране или прекъсване на давността, сега се позовават на някакви,
но този процесуален момент е различен от отговор и води до преклузия.
Отделно думата е некоректна интерпретация на други факти и обстоятелства
приложени на практика, вижда се некоректното образуване на изп. дело в
ненадлежен съд, тъй като аз като длъжник, никога не съм имал постоянен или
настоящ адрес в Разград. Този пропуск е съществен понеже ГПК не дава
възможност в тази посока да се правят оспорвания от страна на длъжника по
чл. 435 ГПК, не обхващат подобен тип оплаквания за незаконосъобразност и
на практика трябва да се констатира сега от Вас. Подобно нарушение не е
предоставено като компетентност на ОС разглеждайки жалбата по изп.
действия по чл. 435 от ГПК, затова няма как този порок да бъде констатиран
от друг освен от Вас сега. Но този порок е на фона на всичко останало, което
си говорим. Въпроса е интерпретацията до къде води молбата за предоставяне
правомощия на ЧСИ за извършването на изп. действия. Ако се обърне
внимание на молбите в тази насока те са две за образуване на делото и приета
в днешното с.з. за присъединяване на второ вземане. Виждаме, че в крайна
сметка нямаме дефинирано предоставяне на пълен обем пълномощие по чл.
18. Там има позоваване на основанието на чл. 18 с частично превъзлагане на
правомощия. Самите справки не прекъсват срока за давността.На сл. място по
отношение на тези справки не доказват собственост, както се опитва да
интерпретира ответника. Има съдебно решение, което дефинира, че аз не съм
собственик, пороците в регистрационните системи на НАП и МВР относно
движимите вещи са за тяхна сметка и не може да бъдат прехвърляни на лице,
което си е изпълнявало задълженията, а си изпълнява всички, когато ги е
3
имало да регистрира. Всички са разгледани в онзи процес доказващ, че не
съм собственик на тези МПС, като говорим за налагане на запор. Запора се
счита извършен, когато недв. вещ бъде намерена, описана и оценена, тогава
имам реално извършен запор. Тогава имаме начало на този фактически
състав, но не и онова фактическо действие, което да доведе по някакъв начин
до принудителност на способа и прекъсване на сроковете за давност. Ако не
са извършени такива действия те остават анонимни за длъжника, по какъв
начин е нарушена имуществената сфера на длъжника и от там активност на
кредитора. Извършени са по инициатива на ЧСИ Разград и после варненския.
Именно едно такова възлагане на принудителен способ, промяната на
способа при първоначално поискания се окаже неефективен за постигане
целите на изп. действия, а които водят до прекъсване на сроковете за
превенция и давност. Когато кредитора отиде при ЧСИ пусне молба и
образува дело, след това отиде при друг, тази активност може ли да води до
ефективност на принудителното изпълнение, по някакъв начин да
рефлектира върху имуществото на длъжника, такава е и цитираната практика.
Тоест тази интерпретация на която станахме днес свидетели не е правилна, да
го наречем опит да бъде представено за основателно нещо което е непълно,
като проц. поведение и да доведе до ефективност. По-скоро ако собственика
на вещта е узнал, че върху неговата вещ МПС има вписан запор, той има
правен интерес да отиде и каже, че са посегнали върху вещ, която не е на
този длъжник. Сам длъжника закона не му дава правото да обжалва запор,
процесуално е дефинирана в чл. 435 ГПК, нито възбрана, а правния интерес
на третото лице е този, който би могъл да атакува порочността на съдебно
изпълнителни действия, съдебната практика показва, че разпределението не е
с съдебно изпълнителното действие, с характера на принудително такова да
прекъсне давността. Такъв аргумент е неоснователен и следва да бъде
оценено, че този довод е неоснователен. От тази гледна точка не можах да се
спра да не го кажа пред Вас, моля да дадете възможност за писмени бележки
да илюстрираме в детайли всички съображения на ответната страна.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
ПРЕДОСТАВЯ 7 дневен срок за писмени бележки.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 12,22 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
4