№ 24
гр. Ловеч , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20214310200177 по описа за 2021 година
С наказателно постановление №ЛЧ-ЗМВР -1/27.01.2021 г. на Златин Михайлов – началник
на РУ МВР гр. Ловеч, е наложена на В. П. И., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР, глоба в размер на 500,00 лева, за това, че на
12.01.2021 г., около 00.10 часа в гр. Ловеч, ул. „Дикисанска” №13 при извършена
полицейска проверка противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си,
като лицето представя лични данни, които не отговарят на неговата самоличност, с което
виновно е нарушил чл.264 от ЗМВР.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя И., който го
обжалва в срок и излага, че НП е незаконосъобразно. Излага, че в нарушение на чл.57, ал.1,
т.3 от ЗАНН в НП не са посочени името, длъжността и местослуженето на актосъставителят.
На следващо място се сочи, че в НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Сочи, че посочената за
нарушена норма на чл.264, ал.1 от ЗМВР визира наказуемост при противозаконно пречене
на орган на МВР да изпълнява функциите си, което било възпроизведено в акта и НП, но не
се съдържали данни за естеството на полицейската проверка, която сама по себе си можело
да се идентифицира като конкретна полицейска функция. Сочи, че нормата на чл.26, ал.1 от
ЗМВР е бланкетна и следва да бъде обвързана с текста от закона, който регламентира
конкретните полицейски правомощия, чието възпрепятстване осъществява нарушителя.
Сочи, че по време на полицейската проверка се е намирал в гаражното си помещение,
находящо се в жилищният му блок по местоживеене, като при поискване от страна на
полицейските служители на л.к. той им обяснил, че същата се намира в жилището му
разположено на първия етаж и че ще им я представи. Излага, че неясно за него не му било
1
позволено да отиде до домът си, за да си вземе л.к. Излага, че в хипотезата на чл.70 от
ЗМВР, ал.2 на същия закон сочи, че установяването на самоличността се извършва чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. Сочи, че в случай с отказа да му бъде дадена възможност да отиде до жилището си и
да си вземе л.к. по независещи от него причини било възпрепятствано да предостави л.к.
Сочи, че в случая същевременно му се вменявало във вина, че бил предоставил лични данни
неотговарящи на самоличността му. Излага, че поради изложеното счита, че в конкретната
ситуация не се съдържа поведението описано в обжалваното НП, което да произведе
противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си. Сочи, че съгласно
чл.6 от ЗБЛД гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон да удостоверят своята самоличност, и че ако въобще може да се
говори, че при отдадената забрана от полицейските служители да напуска гаражното
помещение и породената от това невъзможност да предостави личната си карта, действията
му са възпрепятствали полицейската проверка, то следвало да се вземе предвид, че
разпоредбата на чл.81, ал.2, т.7 от ЗБЛД предвижда наказание глоба от 30 до 200 лв. за лице,
което попречи на упълномощените органи да извършат проверка за установяване на
самоличността му. Излага, че в случая подобна квалификация не присъства, което обуславя
липсата на основание за нейната приложимост, на принципната и относимост към
конкретния казус говорил за незаконосъобразността на атакуваното постановление. С оглед
на гореизложеното моли да се отмени обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.
Ответникът – РУ гр. Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите П.
А. К. и Х. С. Х., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На 12.01.2020 год. бил съставен Акт №1/26.01.2021 /бл. №763433/ за установяване на
административно нарушение от св. П. А. К., в присъствието на св. Х. С. Х. срещу В. П. И.,
ЕГН ********** от гр. Ловеч, за това, че на 12.01.2021 г., около 00.10 часа в гр. Ловеч на
ул. „Дикисанска” №13 при извършена полицейска проверка противозаконно пречи на орган
на МВР да изпълнява функциите си, като лицето представя лични данни, които не отговарят
на неговата самоличност, с което виновно е нарушил чл.264, ал.1 от ЗМВР. В акта в графа
„Имам възражения”. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
2
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. П. А. К. за когото не се спори, че
мл. полицай в РУ Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Златин
Михайлов – началник на РУ МВР гр. Ловеч. В тази връзка са делото са приложение
удостоверение №УРИ 295р-2325/16.02.2021 г. видно от което Златин Михайлов е назначен
на длъжност Началник на РУ Ловеч със заповед №8121К-4378/27.10.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, считано от 31.10.2016 г. и заповед №8121з-1371/11.11.2015 г. на
министъра на МВР видно от която началниците на РУ са оправомощени да издават НП за
нарушения по ЗМВР.
Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в следното. Съгласно чл.
42, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъдат посочени
законовите норми, които са нарушени. В този смисъл следва да е налице правно единство
между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, съставен на
жалбоподателят и тази отразена в НП. В конкретния случай обаче видно от АУАН съставен
на жалбоподателят като нарушена е посочена разпоредбата на чл.264, ал.1 от ЗМВР, докато
в НП като нарушена фигурира разпоредбата на чл.264 от ЗМВР. Предвид обстоятелството,
че чл.264 от ЗМВР съдържа две хипотези /две алинеи/, съдът намира, че е следвало да бъде
посочено, нарушаването на коя точно алинея от чл.264 е допуснал рушителят, тъй като 2
алинеи визират отделни хипотези и съответно различни нарушения. Не посочването на
конкретна законова разпоредба, която се твърди, че е нарушена, внася неяснота и неточност
на вмененото на жалбоподателят нарушение, което от своя страна води до ограничаване
правото му на защита. Посоченото по - горе нарушение е съществено и не може да се
преодолее по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН.
На второ място съдът приема, че действията извършени от жалбоподателят И. пред
полицейските служители, описани в АУАН и в НП, а именно – предоставяне на лични
данни, които не отговарят на неговата самоличност, не могат да се квалифицират, като
"противозаконно пречене на полицейски орган на МВР да изпълнява функциите си". В
случая видно от описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не е посочено каквото и да
е нарушение на обществения ред, както и какво е наложило извършването на полицейска
проверка на жалбоподателят. Едва от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие полицейски служители стана ясно, че в процесната нощ били изпратени на сигнал
за нарушаване на нощната тишина на ул. „Дикисанска“, №13, където установили, че в гараж,
находящ се на №13 се намирали две лица, които слушали силна музика, както и че едното от
двете лица /жалбоподателят/ им заявило, че няма в себе си л.к. Установява се, че попитали
лицето за ЕГН, както и че последното им посочило номер на ЕГН, за което при извършена
проверка в системата на МВР установили, че не съществува. Установява се, че
предупредили лицето, че ако не посочи правилно ЕГН ще бъде задържано при което същото
посочило истинското си ЕГН. В случая не се доказа пред съда някакво конкретно "пречене"
освен горепосочените действия. Отказа да се представи документ за самоличност, съответно
3
посочването на данни, които не отговарят на самоличността на лицето /още повече, че в
случая и в акта и в НП не е описано, какви точно данни е съобщил жалбоподателят, които
не отговорят на неговата самоличност/ може да бъде квалифицирано като друго адм.
нарушение, а именно на такова по смисъла на чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, или по чл.6 от ЗБЛД,
както се сочи и в жалбата, но не и като административно нарушение по смисъла на чл. 264,
ал. 1 от ЗМВР. Освен това в случая не са изпълнени и императивните изисквания на чл. 42,
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като това нарушение на процесуалните правила е съществени,
тъй като ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – в случая не е
направено изчерпателно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които се
твърди, че е извършено, както и /в НП/ не е посочено коя е законовата разпоредба, която се
твърди, че е нарушена виновно от жалбоподателят, и въз основа на кои факти и
обстоятелства е ангажирана административно наказателната му отговорност.
Съдът намира, че е допуснато и нарушение на чл.42, т.2 от ЗАНН при съставянето на
акта, като видно от същия, като дата на съставяне на акта е посочено 12.01.2020 г., а
същевременно се твърди, че нарушението е извършено на 12.01.2021 г., т.е. акта е бил
съставен една година преди извършване на нарушението. За допусната в АУАН техническа
грешка или явна фактическа грешка в производството по ЗАНН не е предвидена
възможност за отстраняване. Действително, налице са установени способи за отстраняване
на очевидна фактическа грешка и неточности както в административния акт, така и в
съдебното решение /чл.62 ал.2, чл.175 АПК/. Решението за поправянето подлежи на
обжалване по предвидения в Кодекса ред. Кодексът е предвидил обжалваемост на
решението за поправка, каквато в ЗАНН не е установена изрично. С оглед на регулираните
със ЗАНН отношения, не следва да бъде допускано разширително тълкуване на нормите. От
процесуален аспект следва да се съобразява и последицата на всеки способ за отстраняване
пропуски, допуснати от страните в производството. АПК предвижда оспорване на
решението за отстраняване на ОФГ, следователно правата на страна в административно
правоотношение не се ограничават. ЗАНН не допуска подобна процесуална възможност,
дори и от административно наказващия орган. Ако се извърши поправка и то на датата на
съставяне на АУАН то тази поправка следва да е и върху двата екземпляра, със съответните
реквизити, а не да се извършва чрез НП.
С оглед на гореизложеното следва обжалваното НП да се отмени като
незаконосъобразно, а жалбата да се уважи, като основателна, поради липса на извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателят по смисъла на чл. 264, ал.1 от
ЗМВР и наличието на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на
акта и издаването на НП.
При този изход на процеса въпроса за разноските не следва да се обсъжда, тъй като
такива не са претендирани.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №ЛЧ-ЗМВР -1/27.01.2021 г. на
Златин Михайлов – началник на РУ МВР гр. Ловеч, с което е наложена на В. П. И., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.264, ал.1 от ЗМВР, глоба в
размер на 500,00 лева, за нарушение на чл.264 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5