№ 36
гр. Харманли, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20245630200258 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.189, ал.14 от
ЗДвП.
Подадена е жалба от А. М. А. ЕГН **********, с адрес в
гр.Харманли, ул,***, чрез пълномощника му адв. Н. К., против Наказателно
постановление №.271 -24-85/17.05.2024г. от 17.05.2024г. на ВПД Началник на
РУ-Харманли при ОД МВР-Хасково, упълномощен с M3 №8121з-
1098/25.08.2017г. , с която за нарушение на чл.69 ал.1 от ЗМВР и на основание
чл.53 ал.1 от ЗАНН и чл.258 ал.1 от ЗМВР му е наложено административно
наказание „ глоба” в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева. Счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно поради следните
обстоятелства: На първо място оспорвам материално-правната компетентност
на административно-наказващия орган да издава наказателни постановления
по ЗДВП. Сочи се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено как са му бил
връчени поканите да се яви. къде е трябвало да се яви. Неправилно в АУАН не
са отразени възраженията на подзащитния, като същият не разпознава
подписите, които са му предявени като положени от него. Административно-
наказващият орган не извършил необходимото да установи авторството на
положените подписи като оспорени. Оспорва се истинността на констатациите
в акта за установяване на административно нарушение.
Налице били съществени нарушения на закона, допуснати от
административно-наказващия орган при издаване на наказателното
постановление. Същият е пристъпил към издаване на наказателното
постановление, без да провери акта е оглед на неговата законосъобразност и
1
обоснованост и без да прояви необходимата активност за разследване на
спорните обстоятелства и събиране на необходимите доказателства. С това е
нарушен чд.52 от ЗАНН.
В наказателното постановление липсват императивно предвидените
от чл.57 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е необосновано. Не са изложени
всички обстоятелства от значение за дадената квалификация и всички
съставомерни признаци от обективна и субективна страна.
Деянието не е констатирано по надлежния ред и е несъставомерно по
посочените разпоредби. Неправилно е приложен законът, като дадената
квалификация е неточна, неправилна и непълна.
Не съм извършил посоченото в АУАН и НП нарушение, не са налице
доказателства, които да установяват твърдените нарушения и не са налице
признаците и изпълнителните деяния на посочените разпоредби на закона.
Нарушени са разпоредбите на чл.27 и чл.28 от ЗАНН,
Административно-наказващият орган дори не е обсъдил дали случаят не
попада в хипотезата на маловажен или малозначителен такъв.
Моли съда да постановите съдебен акт. с който да отмените изцяло
като незаконосъобразно обжалваното НП №271-24-85/17.05.2024г. на Д. В.Х. -
ВПД Началник на РУ Харманли при ОДМВР Хасково.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично.Процесуалният му представител адв. Н. К. заявява, че поддържа
жалбата и моли за уважаването й, като излага подробни съображения в тази
насока.
В залата се явява Административно-наказващият орган ВПД
Началник на РУ Харманли при ОДМВР Хасково Д. В.Х..
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :
На 29.12.2023г., около 10.00 часа, А. М. А. ЕГН **********,
жалбоподател не се явява в сградата ни РУ-Харманли, след като редовно е
било призовано писмено, с призовка връчена му на 28.12.2023г. Лицето А. М.
А. не се явява повторно, като на 14.11.23г. също е бил призован писмено, да се
яви на 16.11.23г. и също не се явява. АУАН е съставен във връзка с докладна
записки № 271р-4475/12.02.2024г. по описа на РУ-Харманли. с което виновно
е нарушил чл.69 ал.1 от ЗМВР, поради което и на основание чл. 53, ал. I от
Закона за административните нарушения и наказания и чл.258 ал.1 от ЗМВР
С оглед на така установеното е съставен АУАН № 271-24-85 от
02.05.2024г., сер. АД, бл. № 415080 от Д. А. С. на длъжност полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ в РУ Харманли за нарушение по
чл.69, ал.2, вр. чл.258, ал.2 ЗМВР.
2
Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на същата дата, като
актът е подписан без възражения.
Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от ВПД
Началник на РУ-Харманли при ОД МВР-Хасково, Наказателно
постановление №.271 -24-85/17.05.2024г. от 17.05.2024 година е приел за
доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него
нарушение. В НП по аналогичен начин е описано самото нарушение и
обстоятелствата, при които е било извършено. С така извършеното АНО е
приел за нарушен също 69, ал.1 от ЗМВР . Предвид това и на основание чл.
258,ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба от 150 лв.
Гореописаната в Акта и в НП фактическа обстановка не се установи от
събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по
издаването им - писмо с вх.№5558/19.06.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР
Хасково, към което е приложена административнонаказателната преписка,
съдържаща: АУАН №271-24-85 серия АД бл. №415080 от 02.05.2024 г.; НП
№271-24-85/17.05.2024 г. на ВПД Началник на РУ Харманли при ОДМВР
Хасково; писмо с вх.№ 7717/28.08.2024 г от РУ Харманли при ОДМВР
Хасково, към което са приложени заверени преписи на: Справка с рег.№271р-
12768/2024 г от инсп. Д. С.; Докладна записка №271р-4475/12.02.2024 г. от
инсп. Д. Д.; призовка, връчена на 28.12.2023 г.; призовка, връчена на
24.11.2023 г.; Заповед №8121з-1371/11.11.2015 г. на министър Румяна
Бъчварова; Заповед №8121з-1098/25.08.2017 г. на министър В.Р.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по
чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това
жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и
деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния и материалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя
3
– аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84
от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентен орган, в
предвидената от закона писмена форма.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на
жалбоподателя. НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и
по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на
преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността
на неговото издаване.
Съдът счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването на наказателното постановление по следните съображения:
Актът за административно нарушение има функция да повдигне
обвинението и да очертае от обективна и субективна страна предметът на
доказване, като от съществено значение с оглед правото на защита на
жалбоподателя е ясното и точно описание на нарушението и съответстващата
пълна правна квалификация.
Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на
визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение, съдът констатира процесуални нарушения от категорията на
съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на това
конкретно процесуално основание. Действително, не са допуснати нарушения
на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на процесния акт за
установяване на административно нарушение в присъствие и връчването му
лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е
възползвал тъкмо с довод за неспазена процедура. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение обаче формално не отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити и
конкретно най – напред на т. 3 от цитираната разпоредба – да се впише дата на
нарушението, доколкото по отношение на първоначално въведения запис е
нанесена поправка, без обаче това да е сторено по надлежния ред – с
отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло, за да се
прецени разполага ли то с материална компетентност да прави такова
отразяване. От Докладна записка №271р-4475/12.02.2024 г. от инсп. Д. Д. не се
установяват датите на които са връчени призовките до А. А., жалбоподател,
нито се установяват датите на които е задължен да се яви РУ- Харманли. От
Справка с рег.№271р-12768/2024 г от инсп. Д. С. се установява, че на два пъти
на 16.11.2023 и на 29.12.2023г. е призовал А. А., жалбоподател да се яви в РУ-
Харманли, но отразеното в справката не се установява от показанията на свид.
Д. С., събрани в хода на съдебното следствие, тъй като същият сочи: „Не си
спомням датите, на които трябваше да се яви. Доколкото си спомням към
преписката бяха приложени две призовки, които му бяха връчени, но не си
4
спомням датите.” Свид. С., чиито свидетелски показания са изслушани , не е
очевидец, който да е възприел непосредствено връчването на призовките на
жалбоподателя, тъй като безспорно се установява, че втората призовка е
връчена от К. П. Р., но не се установява от доказателствената съвкупност от
кого е връчена първата. Срещу „ Връчил” в нея се установява, че подписа е на
Г. Г. Т. старши полицай в РУ- Харманли, но последния сочи: Спомням си, че
по телефона открих бащата, но не си спомням на кого точно връчих
призовката – на А. М. А. или на баща му.Срещу „Призован“ не си спомням
кой точно положи подпис – А. М. А. или неговият баща. Датата е 14.11.2023
г.”
Тук следва да се отбележи, че от заключението на вещото лице по
назначената съдебно- графологична експертиза въз основа представения
сравнителен материал: Подписът, положен след „Призован" в Призовка на
основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от 3MBP/14.11.2023 г., с призовано лице А. М.
А. не е положен от А. М. А., ЕГН **********. Подписът, положен след
„Призован" в Призовка на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от 3MBP/28.12.2023
г., с призовано лице А. М. А. е положен от А. М. А., ЕГН **********.
Във втората Призовка на основание чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от
3MBP/28.12.2023 г., връчена на 28.12.2023г. на призовано лице А. М. А. датата
на която следва да се яви в РУ- Харманли „29.12.2023г.” е поправена и не е
ясно дали датата за явяването му е 28.12.2023г. или 29.12.2023г.
Следователно не са посочени по безспорен начин всички елементи
от обективната страна на нарушението /чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН/. Не се установява коя е датата на извършване на съставомерното по чл.
6 ЗАНН деяние.
Липсата на точна дата, на която се осъществява деянието, е
предпоставка за отмяна на НП поради допуснати съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. По този
начин се препятства и проверката на съда за спазване на двугодишния срок от
извършване на нарушението по чл. 34, ал. 2 ЗАНН /в относимите случаи/,
както и изтекъл ли е срокът за абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.
3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Допусната от наказващият орган
техническа грешка не може да се санира в настоящото производство, вкл. и
доколкото датата на извършване на нарушението е съществен негов елемент
/от обективна страна/ и той следва да се съдържа еднозначно, както в АУАН
/чл. 42, т. 3 ЗАНН/, така и в НП /чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН/. В тази посока е и
константната съдебна практика, съгласно която поправката на техническа
грешка в административнонаказателното производство е недопустима.
По този начин отправеното административнонаказателно
обвинение изначално е било лишено от годна основа на отправените
твърдения досежно един от основните признаци на деянието – датата на
неговото извършване.
Също на самостоятелно основание, в нарушение разпоредбата
5
на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН – относно издаденото наказателно постановление,
както и на чл. 42, т.5 от ЗАНН – по отношение на издадения АУАН, в същите
напълно липсва законосъобразно посочване на нарушената законова
разпоредба, която в АУАН е отразена като "чл. 69, ал.2,вр. чл.258, ал.2 от
ЗМВР", а в наказателното постановление – "чл. 69, ал.1 от ЗМВР".
Следва да се има предвид, че нарушена законова разпоредба по
смисъла на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН и чл. 42, т.5 от ЗАНН съставлява
определено правило за поведение, към което субекта е нормативно задължен
да се придържа.
Същевременно, разпоредбите на чл. 69, ал.1 и ал.2 от ЗМВР не
съдържат правило за поведение на гражданите, а описват определено
правомощие на полицейския орган, а именно – да призове гражданин в
служебно помещение, както и реда за това.
По същество задължението на гражданите да се явят в местата по
чл. 69, ал. 1, след като са редовно призовани, се съдържа единствено в
разпоредбата на чл. 258, ал.1 от ЗМВР, която същевременно предвижда и
отговорността на същия, при неизпълнение на последното задължение. Второ
правилното отразяване на нарушената законова разпоредба, съответстваща на
обстоятелствената част би била – нарушение по чл. 258, ал.2 от ЗМВР, във вр.
с чл. 69, ал.2 от ЗМВР, а не "чл. 69, ал.1 от ЗМВР" или "чл. 69, ал.2 от ЗМВР".
Налице е противоречие между обстоятелствената част на
атакуваното НП и правната квалификация на същото. Това е така, тъй като в
обстоятелствената част на НП е вписан съставоморен признак на нарушението
„ повторност” , а посоченото нарушение е по чл. 69, ал.1 от ЗМВР, а
наказанието е наложено чл. 258, ал.1 от ЗМВР, т.е. при липса на съставомерен
признак от обективна страна „повторност”.
За пълнота на изложението обаче, следва да се отбележи, че
санкционният акт, дори наказващият орган да е преценил, че действа в
хипотезата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, е издаден, необосновано от гледна точка
доказателствени материал. Дори и да се приеме, че твърденията в АУАН са
ясни и недвусмислени в насока, че всяко от деянията са осъществени на
16.11.2023г. и на 29.12.2023г., то по делото липсват доказателства за
извършване на първото деяние на 16.11.2023г., доколкото не се доказа
връчване на призовка на 14.11.2023г. за явяване на жалбоподателя на
16.11.2023г., а на връчената призовка на 28.12.2023г. е поправена и неясна
датата за явяване на жалбоподателя на твърдяната дата от
административнонаказващият орган 29.12.2023г.
Горните процесуални нарушения следва да се преценят от
категорията на съществените такива, поради липса на всички елементи от
обективната страна на нарушението /чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН/,
датата на извършване на съставомерното по чл. 6 ЗАНН деяние; противоречие
на обстоятелствената част със законовите разпоредби, които са нарушени,
така и поради недоказаност на приетата от административнонаказващият
6
орган фактическа обстановка санкционният акт подлежи на отмяна.
Жалбоподателят е направил в хода на производството искане за
присъждане на разноски, поради което съдът следва да се произнася в тази
насока.
Предвид изхода на делото в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят разноски по делото, съгласно договор за правна защита и съдействие
в минимален размер от 200 лева, платени в брой на пълномощника му и
350,00 лева заплатено възнаграждение за вещо лице по назначената
графологична експертиза.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от Закон за
административните нарушения и наказания, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №271-24-85/17.05.2024г. на
ВПД Началник на РУ-Харманли при ОД МВР-Хасково, упълномощен с M3
№8121з-1098/25.08.2017г., с което на А. М. А. ЕГН **********, с адрес в
гр.Харманли, ул,*** за нарушение на чл.69 ал.1 от ЗМВР и на основание чл.53
ал.1 от ЗАНН и чл.258 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание „
глоба” в размер на 150.00/сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Хасково, да заплати на А. М. А. ЕГН
**********, с адрес в гр.Харманли, ул,*** сумата от 550,00 лева,
представляваща направени разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение и възнаграждение зца вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
7