Решение по дело №1591/2019 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 октомври 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20194430201591
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№......

14.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ

 

          При участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от съдията Кирилов НАХД № 1591 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.59 от ЗАНН.

 

Постъпила е жалба от ЕТ „Л.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** представлявано от  Д.О.С. - управител, против НП № 374590- F407561/09.11.2018 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено на Л.С. ЕТ представлявано от Д.О.С. административно наказание – имуществена санкция  в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят, който го обжалва в срок.

В жалбата се иска да бъде изменено наказателното постановление, досежно размера на наложената санкция, алтернативно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е за първи път.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Излага доводи относно това, че фирмата няма задължения, няма неплатени осигуровки или неотчетени приходи, разминаване в обороти, била е коректен платец към хазната. Счита, че като първо нарушение не е умишлено и съществено.

Административно-наказващият орган ТД на НАП Велико Търново, Офис гр. Плевен, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М.Ж., пледира за правилност и законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за установено следното:

При извършена проверка на 14.09.2018г. в 10.25 часа в търговски обект – Пункт за ГТП, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, стопанисвана и експлоатирана от Д.О.С., с ЕГН: ********** – ЕТ „Л. – Д.С.“ с ЕИК ********* е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми в касата. От ФУ е разчетена наличност „в брой“ в размер на 245.00 лева, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 397.00 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 152.00 лева, които не са отразени чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми.

Проверката е документирана с ПИП №0373570/14.09.2018г., в който подробно са отразени констатациите от проверката.

Протоколът от извършената проверка е подписан от Д.С. с възражение, че разликата в касата е получена от наличните в началото на работния ден суми за връщане.

За констатираното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ бил съставен АУАН на ЕТ „Л.С.“.

Представляващият ЕТ „Л.С.“, подписал акта с възражение, като отразил, че разликата се дължи на наличността в касата в началото на деня, която е отразена в касовата книга и е заявена преди започване на броенето на наличността от служителя на фирмата.

Горната фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение № F407561/17.09.2018г., Протокол за извършена проверка №0373570/14.09.2018г., фискален бон от 21.10.2018г., опис на парични средства към ПИП №0373570, ведно с дневен финансов отчет и съкратен отчет от фискалната памет, заверено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/23.12.2015г.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А.Д.П. /актосъставител/ и А.З.А. /свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на акта/.  

Актосъставителят А.Д.П. – ***по приходите в НАП при ТД гр. Велико Търново Офис Плевен поддържа съставения от него акт за установяване на административно нарушение. От показанията на свидетеля П. се установява, че при извършена съвместна проверка с Държавна автомобилна инспекция и „Икономическа полиция“ на 14.09.2018г. е установено, че има разлика в касата, това което е по междинен отчет и това което са реалните пари. След преброяването е установено разлика в размер на 152.00 лева, описани подробно в протокола. За установеното нарушение на 17.09.2018г. съставил АУАН № F407561 в присъствието на свидетелката А.А..

От показанията на свидетелката А.А. се установява, че при извършване на проверката съвместно с ОД на МВР-Плевен и с ДАИ, е открита разлика в касата, като при засичане на касата е установена разлика около 150.00 лева. Твърди, че служителят е извършил преброяването и направил опис на парите. А. завява, че са извадили междинен отчет от фискалното устройство. Резултатите от проверката били отразени в протокол за извършена проверка.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Констатациите в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните свидетели А.П. и А.А., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в делото писмени доказателства по НАХД№ 1591/2019г. по описа на ПлРС.

Същественото при производството от административно-наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и компетентността на административно наказващия орган. За процесуални предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление съдът следи служебно.

В преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител, както и обстоятелствата, при които е извършено.

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на ТД на НАП-Велико Търново, съгласно заповед на Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. АУАН също е съставен от компетентно лице – гл. инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Велико Търново Офис Плевен.

Съдът намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението.

Издаденото въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. 

Съдът намира, че нарушението и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление - чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС.  На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 лева. 

Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ .

От представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.Д.П. и А.А., се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената фактическата наличност в обекта в размер на 152.00 лв. и разчетената касова наличност от фискалното устройство в размер на 245,00 лева. Разликата между разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност в размер на 397.00 лв. не е била отразена във фискалното устройство като „служебно въведени суми”. Казано по друг начин, намерената парична сума е в повече от отчетената от фискалното устройство, а видно от приложения при проверката дневен финансов отчет на фискалното устройство за 14.09.2018г.,  то разполага с операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но наличните суми не са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени като извършени продажби с издаването на фискален касов бон.

При определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е записано, че това наказание се налага на основание чл.185, ал.2, във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, тоест коректно е изписана правната норма, която указва вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото нарушение на по-горе цитираните правни норми.

Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно наказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание.

С оглед разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че административното наказание е завишено. Следва да се има предвид, че нарушението е извършено за първи път, няма данни за повторно нарушение на Закона за данък върху добавената стойност и с оглед на генералната превенция съдът намира имуществената санкция да бъде наложена към минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно 500 /петстотин/ лева.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд                                                                                                                                                                  Р Е Ш И :

                  

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 374590- F407561/09.11.2018 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено на ЕТ „Л.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.О.С. – управител, административно наказание – имуществена санкция  в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като НАМАЛЯВА имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева, на 500 /петстотин/ лева.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до страните.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: