РЕШЕНИЕ
№......
14.10.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. КИРИЛОВ
При
участието на секретаря Захаринка Петракиева като разгледа докладваното от
съдията Кирилов НАХД № 1591 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила
е жалба от ЕТ „Л.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***
представлявано от Д.О.С. - управител,
против НП № 374590- F407561/09.11.2018 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен,
с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено на Л.С. ЕТ
представлявано от Д.О.С. административно наказание – имуществена санкция в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал жалбоподателят,
който го обжалва в срок.
В жалбата се иска да бъде изменено наказателното постановление, досежно
размера на наложената санкция, алтернативно да бъде приложен чл.28 от ЗАНН, тъй
като нарушението е за първи път.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично. Излага
доводи относно това, че фирмата няма задължения, няма неплатени осигуровки или
неотчетени приходи, разминаване в обороти, била е коректен платец към хазната.
Счита, че като първо нарушение не е умишлено и съществено.
Административно-наказващият орган ТД на НАП Велико Търново, Офис гр. Плевен,
редовно призована, се представлява от юрисконсулт М.Ж., пледира за правилност и
законосъобразност на НП и моли съда да го потвърди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира за
установено следното:
При
извършена проверка на 14.09.2018г. в 10.25 часа в търговски обект – Пункт за
ГТП, находящ се в гр. Плевен, ул. ***, стопанисвана и експлоатирана от Д.О.С.,
с ЕГН: ********** – ЕТ „Л. – Д.С.“ с ЕИК ********* е установено, че всяка
промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми в касата. От ФУ е разчетена наличност „в брой“ в размер на
245.00 лева, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните
средства е в размер на 397.00 лева. Установената разлика между разчетената
наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в
размер на 152.00 лева, които не са отразени чрез ФУ, като „служебно въведени“ в
касата суми.
Проверката
е документирана с ПИП №0373570/14.09.2018г., в който подробно са отразени
констатациите от проверката.
Протоколът
от извършената проверка е подписан от Д.С. с възражение, че разликата в касата
е получена от наличните в началото на работния ден суми за връщане.
За
констатираното нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ бил
съставен АУАН на ЕТ „Л.С.“.
Представляващият
ЕТ „Л.С.“, подписал акта с възражение, като отразил, че разликата се дължи на
наличността в касата в началото на деня, която е отразена в касовата книга и е
заявена преди започване на броенето на наличността от служителя на фирмата.
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите по делото доказателства: акт за
установяване на административно нарушение № F407561/17.09.2018г., Протокол за
извършена проверка №0373570/14.09.2018г., фискален бон от 21.10.2018г., опис на
парични средства към ПИП №0373570, ведно с дневен финансов отчет и съкратен
отчет от фискалната памет, заверено копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/23.12.2015г.
В
хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите А.Д.П. /актосъставител/ и А.З.А.
/свидетел при констатиране на нарушението и съставянето на акта/.
Актосъставителят
А.Д.П. – ***по приходите в НАП при ТД гр. Велико Търново Офис Плевен поддържа
съставения от него акт за установяване на административно нарушение. От
показанията на свидетеля П. се установява, че при извършена съвместна проверка
с Държавна автомобилна инспекция и „Икономическа полиция“ на 14.09.2018г. е
установено, че има разлика в касата, това което е по междинен отчет и това
което са реалните пари. След преброяването е установено разлика в размер на
152.00 лева, описани подробно в протокола. За установеното нарушение на
17.09.2018г. съставил АУАН № F407561 в присъствието на свидетелката А.А..
От
показанията на свидетелката А.А. се установява, че при извършване на проверката
съвместно с ОД на МВР-Плевен и с ДАИ, е открита разлика в касата, като при
засичане на касата е установена разлика около 150.00 лева. Твърди, че
служителят е извършил преброяването и направил опис на парите. А. завява, че са
извадили междинен отчет от фискалното устройство. Резултатите от проверката
били отразени в протокол за извършена проверка.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Констатациите
в Наказателното постановление се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели А.П. и А.А., както и от приетите и вложени чрез прочитането им в
делото писмени доказателства по НАХД№ 1591/2019г. по описа на ПлРС.
Същественото
при производството от административно-наказателен характер е да се установи
спазена ли е процедурата по съставяне на АУАН; съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити; компетентността на
актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно /умишлено или
непредпазливо/; наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове, както и
компетентността на административно наказващия орган. За процесуални
предпоставки при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
съдът следи служебно.
В
преценката си дали да издаде НП, административно-наказващият орган се основава
на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни, до доказване на
противното. С оглед така изложеното, съдът е длъжен, разглеждайки делото да
установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено
административното нарушение, извършено ли е от лицето сочено като извършител,
както и обстоятелствата, при които е извършено.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – Директор на ТД на НАП-Велико Търново, съгласно заповед на
Изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
АУАН също е съставен от компетентно лице – гл. инспектор по приходите в НАП при
ТД гр. Велико Търново Офис Плевен.
Съдът
намира, че наказателното постановление и АУАН са съставени в сроковете по чл.34
от ЗАНН. Не са налице основания за прекратяване на
административно - наказателното производство. АУАН е съставен съгласно
изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40,
ал.1 от ЗАНН - в присъствието на свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението.
Издаденото
въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, при
спазване изискванията на чл.57
и чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от всички събрани по делото доказателства
- писмени и гласни, които са безпротиворечиви и кореспондиращи помежду
си.
Съдът намира, че нарушението и в
АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице съответствие
между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както в АУАН, така
и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при
които е осъществено и законните разпоредби, които са нарушени, като правилно и
законосъобразно е цитирана и санкционната норма в наказателното постановление -
чл. 185, ал.2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
На жалбоподателят е наложена имуществена санкция в размер на 700.00
лева.
Разпоредбата
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ
гласи: „Извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална
сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ .
От
представените като писмени доказателства по делото и от събраните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите А.Д.П.
и А.А., се установява по безспорен начин, че е била налице разлика между установената
фактическата наличност в обекта в размер на 152.00 лв. и разчетената касова
наличност от фискалното устройство в размер на 245,00 лева. Разликата между
разчетената касова наличност от фискалното устройство и фактическата наличност
в размер на 397.00 лв. не е била отразена във фискалното устройство като
„служебно въведени суми”. Казано по друг начин, намерената парична сума е в повече
от отчетената от фискалното устройство, а видно от приложения при проверката
дневен финансов отчет на фискалното устройство за 14.09.2018г., то
разполага с операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми, но
наличните суми не са били въведени служебно през деня, нито са били отчетени
като извършени продажби с издаването на фискален касов бон.
При
определяне на вида и размера на налаганото на жалбоподателя наказание изрично е
записано, че това наказание се налага на основание чл.185, ал.2, във връзка с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, тоест коректно е изписана правната норма, която указва
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за допуснатото
нарушение на по-горе цитираните правни норми.
Изхождайки
от събраните по делото доказателства, съдът намира, че административно
наказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание.
С
оглед разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗАНН, съдът намира, че административното
наказание е завишено. Следва да се има предвид, че нарушението е извършено за
първи път, няма данни за повторно нарушение на Закона за данък върху добавената
стойност и с оглед на генералната превенция съдът намира имуществената санкция
да бъде наложена към минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, а именно 500 /петстотин/ лева.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен съд Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
374590- F407561/09.11.2018 г. на Директор на ТД на НАП Велико Търново, офис
Плевен, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено
на ЕТ „Л.С.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.О.С. – управител, административно наказание – имуществена
санкция в размер на 700.00 /седемстотин/
лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като
НАМАЛЯВА имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева, на 500
/петстотин/ лева.
Решението
може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за постановяването му до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: