РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Пещера, 14.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ака Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Ака Ст. Павлова-Стоименова Гражданско дело
№ 20215240100492 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Б. С. М. ЕГН: **********,адрес :гр.Пловдив, ул.К Ш,
чрез адвокат М.А. М., служебен адрес: гр.Пловдив, бул. Христо Ботев 92в,
Рилон център, ет.3, тел.**********, имейл: ****************@.*****,
срещу Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес: с.Бяга, община Брацигово, ул.
Петнадесета №4, и съпругата му В. Т. БЛ. ЕГН **********, адрес: гр.Пещера,
ул. Оборище № 7.
Твърди в исковата си молба ищецът Б. С. М., че той и ответникът Б. АТ.
БЛ. са наследници на техния общ наследодател Б.Б. И с ЕГН: **********,
починал на 24.12.1991 г. В това им качество те придобили от своя
наследодател недвижим имот: УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Бяга,
общ.Брацигово, обл.Пазарджик, с площ от 570 кв.м. с административен адрес
на имота: с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, ул. „Тридесет и втора" №6,
при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ III- 212 и от две страни улици, като
Б. С. М. притежавал 1/12 /една дванадесета/ идеална част от имота, а Б.Б. И
притежавал 1/8 /една осма/ идеална част от имота.
След проверка в Имотния регистър се установило, че сънаследникът Б.
АТ. БЛ. се е снабдил за имота с нотариален акт за собственост по
1
обстоятелствена проверка, вписан в СВ/АВ Пещера под акт № 141, том V,
дело 818/2019 г. от 25.09.2019, а по описа на Нотариус Г.В., вписан под №
545, район на действие- PC Пещера актът е описан като: акт №118, том II, рег.
№ 3686, дело 316/2019.
Непосредствено след това Б. АТ. БЛ. и съпругата му В. Т. БЛ. с ЕГН:
********** продават имота на В.Б. Б. с ЕГН: ********** с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ/АВ Пещера под акт №
142, том V, дело 819/2019 от 25.09.2019 г., а по описа на Нотариус Г.В.,
вписан под №545, район на действие PC Пещера актът е описан като акт №
119, том II, рег.№ 3687, дело 317/2019 г.
Твърди се, че Борислав Б. не е съобщил по някакъв начин, че владее
целия имот за себе си. Имотът е бил и все още е занемарен. В него имало
трънак, никой не е поглеждал имота и не е правил нищо за него. Имотът е
необитаем и необработваем. В него имало една порутена постройка, която
била негодна за живеене.
Твърди ищецът, че от своя страна е преминавал периодично през село
Бяга покрай имота, за да го нагледа, да провери за набези от други хора, да го
обезопаси, ако е било нещо необходимо и като цяло е правил всичко
възможно да се интересува от имота си. Не се е засичал с ответника при
имота. Не е известно и да е подавана данъчна декларация по чл.14 от Закона
за местните данъци и такси.
Оспорва придобиването от ответника Б. АТ. БЛ. по давност на
горепосочения имот по описа на СВ/АВ Пещера под акт № 141, том V, дело
818/2019 г. от 25.09.2019, защото последният не го е владял по никакъв начин.
От години не било правено нищо в него.
На второ място в условията на евентуалност се оспорва
законосъобразността на извършената покупко-продажба на недвижимия имот
по описа на СВ/АВ Пещера под акт № 142, том V, дело 819/2019 от
25.09.2019 г., с който имотът е продаден от Б. АТ. БЛ. и съпругата му В. Т.
БЛ. на купувача В.Б. Б.. С този нотариален акт продавачите са се разпоредили
с идеални части от недвижим имот, които не притежават. Те не са придобили
идеалните части на другите съсобственици в имота по давност поради
съображенията, изложени в предходните абзаци. Това означава, че
сънаследникът Б. АТ. БЛ. и съпругата му В. Т. БЛ. и двамата в качеството на
2
съсобственици следвало да спазят задължението си по чл.33, ал.1 от Закона за
собствеността и да отправят писмено предложение за продажба на идеалните
им части до останалите съсобственици и едва след надлежен отказ, което се
удостоверява с декларация пред нотариус, да продадат на трето лице. В
случая имотът не е бил предложен за продажба на останалите съсобственици,
Поради това на основание чл.33, ал.2 от Закона за собствеността в
двумесечния срок от узнаване за продажбата, като е узнал за извършената
продажба на 29.03.2021 с направената справка в Имотния регистър, предявява
в условията на евентуалност тази втора претенция.
Формулира петитум : да се признае за установено, че ищецът Б. С. М.
ЕГН: **********, като сънаследник на Б.Б. И, е собственик на 1/12 идеална
част от УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Бяга, общ.Брацигово,
обл.Пазарджик, с площ от 570 кв.м. с административен адрес на имота: с.Бяга,
общ.Брацигово, обл.Пазарджик, ул. „Тридесет и втора" №6, при съседи на
имота: УПИ IV-207, УПИ III-212 и от две страни улици и в резултат да бъде
отменен Нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по описа
на СВ/АВ Пещера под акт№ 141, том V, дело 818/2019 г. от 25.09.2019; в
условията на евентуалност, ако бъде уважен иска по т.1; да бъдат осъдени
сънаследника Б. АТ. БЛ., ЕГН: ********** и съпругата му В. Т. БЛ. ЕГН
********** по чл.33, ал.2 от Закона за собствеността да предложат на ищеца-
сънаследник Б. С. М. при същите условия, на които са продали на третото
лице, притежаваната от тях собственост в наследствения имот УПИ IV-206 в
кв. 26 по плана на с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, с площ от 570 кв.м.
с административен адрес на имота: с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, ул.
„Тридесет и втора" №6, при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ III-212 и от
две страни улици.
В уточняваща молба твърди ищецът, че има правен интерес от
предявяване на първия субективно съединен иск за установяване правото му
на собственост върху 1/12 ид.ч. поради факта, че той е наследник на
наследодателя си Б.Б. И с ЕГН: **********, починал на 24.12.1991 г. Ищецът
се позовава на изтекла придобивна давност в полза на своя наследодател Б.Б.
И, поради което ищецът е наследил в собственост 1/12 ид.ч. от посочения
имот. Наследодателят Б.Б. И е владял процесния имот: УПИ IV-206 в кв. 26
по плана на с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, с площ от 570 кв.м. с
административен адрес на имота: с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, ул.
3
„Тридесет и втора" №6, при съседи на имота: УПИIV-207, У ПИ 111-212 и от
две страни улици, повече от 10 години. Доказателство, потвърждаващо това
твърдение, е фактът на вписване в разписната книга 49/04.01.1967 на
посочения недвижим имот на името на Б.Б. И, което вписване представлявало
начало на писмено доказателство. Придобиването по давностно владение по
чл.79 от Закона за собствеността настъпва с изтичането 10 годишния
давностен срок по ал.1. Тъй като Общият наследодател не се е позовал на
придобивна давност, това право е наследено и упражнено от неговите
наследници, поради което действието на придобивното основание-
придобиване по давностно владение на имота, се зачита от момента на
изтичане на 10- годишния срок и се счита, че е осъществено от починалия
наследодател. Предвид това наследодателят Б.Б. И е станал собственик на
имота, но не е бил издаден нотариален акт или друг титул за собственост за
това и след смъртта му имотът е станал част от наследствената маса.
Позоваването на изтекла давност от наследниците се потвърждавало и от
съставянето на Нотариален акт за собственост по давност на горепосочения
имот по описа на СВ/АВ Пещера под акт № 141, том V, дело 818/2019 г. от
25.09.2019 в полза на ответника Б. АТ. БЛ. като сънаследник на общия
наследодател Б.Б. И (и съпругата на ответника В. Т. БЛ. по силата на
придобиване в режим на СИО), в който нотариален акт ответникът е посочил,
че е придобил собствеността на имота по давностно владение и в качеството
му на наследник.
На второ място твърди, че е налице правен интерес на ищеца Б. С. М. за
предявяване в условията на евентуалност на втория субективно съединен иск,
с който се иска отмяна на нотариалния акт за покупко-продажба на
недвижимия имот по описа на СВ/АВ Пещера под акт № 142, том V, дело
819/2019 от 25.09.2019 г., с който имотът е продаден от ответниците Б. АТ.
БЛ. и съпругата му В. Т. БЛ. на купувача В.Б. Б.. Ако бъде признат ищецът за
собственик на 1/12 идеална част от процесния имот с първия субективно
съединен иск, то за ищецът ще е налице правото да претендира по чл.33 от
Закона за собствеността да му бъде предложено първо на него като
съсобственик в имота да изкупи идеалните части на ответниците.
Преви доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците, които считат
4
предявения иск за допустим. Намират обаче предявените искове, с които се
иска да се признае за установено, че ищецът Б. С. М. с ЕГН ********** като
наследник на Б.Б. И е собственик на 1/12 идеална част от УПИ IV-206, и да
бъде отменен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка
вписан в СВ гр. Пещера, под акт № 141, том V, дело 818/25.09.2019г. за
неоснователни по следните съображения:
Твърдят ответниците, че общият за страните по делото наследодател е
придобил недвижимия имот през 1967г. и като още преди смъртта си през
1991 г. е предал владението на имота на своя син - наследодателя на
ответниците А.Б.Б. с ЕГН **********. Същият е ползвал имота до смъртта си
на 11.02.2005г., след което ответникът и неговата съпруга са го владели и са
отглеждали в него овошки и зеленчуци до 2017г., когато поради влошаване на
здравословното състояние и на двамата ответници са били принудени да
прекратят земеделската дейност. В тази връзка отричат твърденията на ищеца,
че никой нищо не е правил за имота, не го е поглеждал и в него имало само
една негодна за живеене постройка. В процесния имот не е имало жилищна
постройка. В него бащата на ответника - А Б. отглеждал животни до смъртта
си и имал фуражомелка, в която се мелело зърно на хората от квартала.
Наследодателят на ответника е получил владението на имота от баща си /
общия наследодател / още докато същият е бил жив и го е владял до смъртта
си през 2005г., след което до 2019г. или за период от 14 години само и
единствено ответника е владял като свой процесния имот. Сочат практика.
Предвид гореизложеното, считат предявената искова молба за
неоснователна и молят да се отхвърли, като им бъдат присъдени сторените
разноски.
Пещерският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка, вписан в СВ/АВ Пещера под акт № 141, том V,
дело 818/2019 г. от 25.09.2019, по описа на Нотариус Г.В., вписан под №545,
район на действие- PC Пещера, и Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот, по описа на Нотариус Г.В., вписан под №545, район на
5
действие PC Пещера , се установява че първия ответник е бил признат за
собственик по наследство и давностно владение на процесния имот - УПИ IV-
206 в кв. 26 по плана на с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, с площ от 570
кв.м. с административен адрес на имота: с.Бяга, общ.Брацигово,
обл.Пазарджик, ул. „Тридесет и втора" №6, при съседи на имота: УПИ V-207,
УПИ III-212 и от две страни улици. Първия и вторият ответник като съпрузи,
обстоятелство което не се оспорва от страните по делото, са продали горния
недвижим имот на трето лице.
От приетото по делото удостоверение за наследници на Б.Б. И ЕГН
**********, е починал на 24.12.1991г. и оставил за наследници – съпруга Г.
И, починала на 18.01.1995г., син – А.Б.Б. починал на 11.02.2005г., дъщеря
Н.Т. починала на 28.12.2017г., дъщеря Е.Б.М..а починала на 08.10.2012г. и
дъщеря В.Б.Ф..
Е.Б.М..а е оставила за наследници – С М. починал на 07.04.2013г. и
синове- В.С М. и Б. С. М./ищецът/ .
А.Б.Б. е оставил за наследници – синове Б. АТ. БЛ./ първи ответник/ и
Георги Аов Б. починал на 11.03.2006г.
Прието е по делото удостоверение от община Брацигово, изх.№У-ТСУ-
110/23.06.2021г. от което видно , че в разписната книга за процесния имот е
вписана като собственик В.Б. Б..
Приет е по делото извадка от разписен лист за имота, от който се
установява, че 1967 г. имота е записан на Б.Б. И.
Прието е по делото и нотариално дело на нотариус Г. В..
За изясняване на спора от фактическа страна е изслушана техническа
експертиза, която представя заключение, че поземлен имот № 206, за който е
отреден УПИ-IV-206 в кв.26 по ПУЛ на с.Бяга с урегулирана площ и
приложена регулация от 570м.кв. и начин на трайно ползване-дворно място в
урбанизирана територия за индивидуално ниско жилищно застрояване.На
място е изоставен и неизползваем, обрасъл е с храсти и растителност, като в
дъното му към съседен имот с № 212 съществува разрушена паянтова
стопанска сграда, негодна за ползване и обитаване. От към лицата имота е
ограден от плътен каменен зид и метална мрежа. Неговия статут съгласно
действащия подробен устройствен план е жилищен строителен парцел
свободно стоящо ниско застрояване. Пазарната стойност на имота е 7410
6
лева.
Експертизата е приета в о.з като неоспорена от страните по делото.
В хода на производството са разпитани свидетелите Т. И, Б.Ф, Р Т и Г. Т.
От разпита на свидетеля Т И, роднина на страните, се установява, че знае
че имота е на Б.Б. И, там се отглеждали животни, някакви овощни дървета.
Познава сина на Борис -А, покойник. Имало по едно време фуражомелка,
сега имота е необитаем, има изсъхнали дървета.
От разпита на свидетеля Борис Тодоров Фиданов, роднина на страните, се
установява, че това е единствения имот, който бил останал на негово име-
Борис И. Другите имоти ги били прехвърлили на другите. Имота се намирал в
с. Бяга. В този имот има само една стопанска сграда. Гледали една крава и
един лек навес. После вуйчо му/А Б.- б.м./ сложил една машина за мелене и
вършел услуги на селяните. Борис И сеел домати, имало няколко овошки,
две-три дървета с ябълки и продавали по пазарите. Твърди че този имот не го
е придобивал, не го е купувал. Единственото, което е правил е, че бил сложил
фуражомелка. Друго не е правено в този имот. Тази фуражомелка работела
докато А бил жив, след това никой не се е занимавал. Нямало строителство
правено в този имот. Депозира показания , че имотите били „разпределени“
още докато бил жив Борис И.
Свидетелят Рангел Тодоров Тасков, съсед, депозира показания, че
познава Б. АТ. БЛ.. Имал там имот и стопанска сграда като сайвант и земя. В
него имало фуражомелка, овце гледали. Дядото Борис починал около 1990
година. След неговата смърт продължил да се грижи А. До смъртта на дядо
Борис се грижел за имота като негов син. Ползвал го за овцете, коня му,
фуражомелката също. Не е разбрал някой да има претенции, не е видял друг
да го стопанисва, да го работи и т.н. знае, че бай Наси има една сестра в Бяга,
една в Пещера и една лекарка в Стара Загора. След смъртта на дядото никой
не е идвал в този двор, даже и след смъртта на бай Наси никой не е идвал.
Земята не се работи, изоставена е и неподдържан е имота. Много отдавна не е
работена тази земя. След като бай Наси починал Борето, насадил някакви
череши, но изсъхнали, тъй като не се поливали. Ограден е със зид и отгоре
една мрежа. А го работел, овце гледали, фуражомелка имало. Той го работел
даже и докато дядо Борис бил жив. Знае от хората, че той го е дал на сина му
и го виждал да го работи. Когато бай Наси го стопанисвал, двора имал живот,
7
нямало трева, но оградата била запустяла. След смъртта на дядо Борис бай
Наси взел още животни.
Показания даде и свидетеля Георги Иванов Тасков, съсед, на 86 години.
Депозира показания, че в с. Бяга дядо Борис имал къща и двор, двата парцела
били един до друг. През цялото време дядо Борьо се грижел и след неговата
смърт бай Насе. В този двор имало фуражомелка, овце и кон. Сина на дядо
Борьо си гледал коня и овцете там и фуражомелката. Сина на Борис И бай
Насе и преди смъртта на дядото двамата задно работили ,но след неговата
смърт дядо Насьо си се грижел. Имало обор и навес за овцете. Там къща не е
имало.Бай Насьо гледал овците, коня си гледал и хората ходили там да си
мелят фуража. И смокини имало от едната страна. Борис,сина на бай Насьо,
сял черешите.
Настоящия съдебен състав кредитира показанията на свидетелите Р Т и Г.
Т, тъй като същите са обективни, незаинтересовани и логични. Свидетелите
Иа и Фиданов са роднини на страните, като съдът кредитира показанията им
съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът намира, че е сезиран с обективно и пасивно субективно съединени
искове с правна квалификация чл. 124,ал.1 от ГПК и чл. 537,ал.2 от ГПК и
при евентуалност по чл. 33,ал.2 от ЗС.
При това изложение на обстоятелствата и направеното искане първият
въпрос, който поставя казуса е относно правния интерес на ищеца от
предявяване на установителния иск за собственост. При установителните
искове / за разлика от осъдителните и конститутивните искове / правния
интерес от исковата защита е посочен изрично в закона, като процесуална
предпоставка за предявяване на иска. Въпросът за правния интерес е
разгледан в ТР № 8 / 2013 г. от 27. 11. 2013 г. по т.д.№8/2012г. на ОСГТК на
ВКС. Според утвърдената съдебна практика на ВКС правния интерес от
предявяване на установителен иск/ положителен или отрицателен / винаги е
налице, когато чрез фактически или правни действия ответника отрича
претендираното от ищеца право, оспорва отричаното от ищеца право или по
какъвто и да е начин смущава нормалното упражняване на правата на ищеца.
Правният интерес на ищеца от предявяване на такъв иск се поражда от
факта, че едно трето лице е придобило собствеността върху същия
имот.Налице е "конкуренция на права", което дава право на носителя на
8
вещното право да поиска от съда да установи по съдебен ред действителния
собственик на имота. В ТР№ 3/ 2012 г. от 29. 11. 2012 г. на ОСГК на ВКС е
дадено разрешение на въпросите за колизия на правата при издаден
констативен и конститутивен нотариален акт. По отношение на констативния
нотариален акт е посочено, че когато този акт засяга правата на трето лице /
какъвто е настоящия казус/, което претендира самостоятелно право на
собственост върху същия имот, това лице може по исков път да установи
съществуването или несъществуването на правото на собственост. При
уважаването на иска нотариалния акт следва да бъде отменен на основание
чл. 537, ал. 2 от ГПК.
Съгласно ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълкувателно дело № 11/2012 г. по
описа на ОСГК, ВКС нотариалният акт, с който се признава правото на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК не се ползва с
материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията
на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. При оспорване
на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от
оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.
Предвид посоченото по-горе обвързващо и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
В аспекта на изложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на първия иск за установяване на правото на собственост върху
процесния имот.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е
започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което
изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага
и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия
имот в срока по чл. 79 ЗС. От съществено значение при позоваване на
придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е
основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата
власт върху съсобствения имот. Ако владението му е било предадено от един
9
от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата
власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите
по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е
предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че
последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с
намерението да придобие собствеността от този момент. И ако до смъртта на
лицето, което е предало владението, не е изтекъл предвиденият в чл. 79, ал. 1
ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в
предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна
фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.
В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е разгледана и друга близка
хипотеза на установяване на самостоятелно владение – когато собственикът
на вещта предава владението на един от бъдещите си наследници чрез
изрична уговорка или чрез конклудентни действия - решение № 3 от
19.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3973/2015 г., I г. о.; решение № 32 от
8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., решение № 20 от
23.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1377/2017 г., II г. о. Решение № 19 от
28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2018 г., I г. о., ГК.
Ако наследодателят приживе е изразил воля да предаде владението върху
имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството негов
наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на
владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за
придобиване на собствеността. В този смисъл и постановеното по реда на чл.
290 ГПК решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на Първо ГО на
ВКС, в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез
предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на
фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.
69 ЗС и на чл. 83 ЗС - приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и
без прекъсване.
В конкретния случай промяна на анимуса в посока да владее само за себе
си е доказана от ответниците. Още преди да почине и след смъртта на общия
наследодател Борис И имотът се е владеел от наследодателя на първия
ответник – А Б. до смъртта си 2005 година. Владението и фактическата власт
са били явни, всички в селото са знаели че е поставил фуражомелка, идвали
10
са, ползвали са я, гледал си е животни в двора, дори ги е увеличил, засадил е
овошки, но в случая безспорно е че същият е манифестирал, че счита двора за
свой. Това намерение е било демонстрирано пред надлежните наследници
към онзи момент – трите сестри на А Б.. В тази връзка са и показанията на св.
Фиданов, че имотите били разпределени помежду им. Между страните не се
оспорва че Борис И е станал собственик на основание чл. 79 ЗС предвид
липсата на друг титул за собственост към 1976 година. След смъртта му през
1991година единствено и само синът му А Б. се е грижил за имота, както каза
св. Тосков имало „живот в него“, като в случая е ирелевантно дали е строил
нещо или не, отреждането на имота също е ирелевантно. Имота е бил
използван за стопански нужди- гледане на животни и овощни дървета.
Предвид на което настоящия състав намира, че констатациите на нотариуса
не са оборени от ищеца. От събраните по делото гласни доказателства се
установява, че приживе на общия наследодател Борис И бил „разпределил
имотите“ между неговите наследници, а синът му е останал да работи имота,
ползвал го е за свои нужди със знанието на собственика .
Следва да се посочи и че към момента на смъртта на общия наследодател
Борис И същият е оставил за наследници съпруга- Г И починала 1995г., син
А Б., дъщери -Н Т починала 28.12.2017, Е.Б.М..а починала 08.10.2012г. и
В.Б.Ф.. В аспекта на последното и предвид събраните доказателства, че след
смъртта на Борис И-1991 година до 2005 година синът А Б. е владеел имота,
то няма данни че майката на настоящият ищец– починала 08.10.2012г. или
друг наследник по закон, е оспорвал това владение или е прекъснал
фактическата власт.
Предвид на което, съдът намира, че наследодателя на първия ответник е
владял имота в продължение на 10 години, поради което е придобил същия
на основание чл. 79 от ЗС . Имотът е бил придобит по давност от А Б., като
ищецът не е част от неговите наследници по закон, поради което искът му е
неоснователен и следва да се отхвърли.
Тъй като другите два иска са поставени в условията евентуалност от
уважаването на първоначалния иск, то настоящия състав не следва да се
произнася по тях.
Предвид на изхода на спора съобразно чл. 78,ал.3 от ГПК на ищеца следва
да се възложат направените от ответниците разноски по делото, а именно 400
11
лева за адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък на
разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Б. С. М. ЕГН: **********,адрес
:гр.Пловдив, ул.К Ш, против Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес: с.Бяга,
община Брацигово, ул. Петнадесета №4, и В. Т. БЛ. ЕГН **********, адрес:
гр.Пещера, ул. Оборище № 7 , за признава за установено, че ищецът е
собственик на 1/12 идеална част от УПИ IV-206 в кв. 26 по плана на с.Бяга,
общ.Брацигово, обл.Пазарджик, с площ от 570 кв.м. с административен адрес
на имота: с.Бяга, общ.Брацигово, обл.Пазарджик, ул. „Тридесет и втора" №6,
при съседи на имота: УПИ IV-207, УПИ III-212 и от две страни улици, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Б. С. М. ЕГН: **********,адрес :гр.Пловдив, ул.К Ш, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. АТ. БЛ., ЕГН: **********, адрес: с.Бяга, община Брацигово,
ул. Петнадесета №4, и В. Т. БЛ. ЕГН **********, адрес: гр.Пещера, ул.
Оборище № 7, сумата от 400 / четиристотин / лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
12