РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Г. Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Г. Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело №
20255000500130 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Г. С. Д. и М. П. М. чрез процесуалния им
представител адвокат К. Б. против решение № 260012/29.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 2406/2020 по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV
гр.с. Жалбоподателите считат, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при липса на мотиви и неизпълнение
задължението на съда да събира доказателства служебно за установяване
размера на претендираните вреди, както и е необосновано по подробно
изложените във въззивната жалба съображения, поради което молят да бъде
отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което
предявените искове да бъдат уважени. Претендират направените по делото
разноски.
Въззиваемият Н РБ счита, че обжалваното решение е правилно и
1
обосновано, като не са налице условията за неговата отмяна, доколкото
първоинстанционният съд е изследвал в цялост предпоставките на чл. 2в от
ЗОДОВ, анализирал е европейската и националната правна рамка и е направил
законосъобразен извод, че с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не е
извършено нарушение на правото на Европейския съюз, в резултат на което
ищците да са претърпели вреди, съдът е изложил мотиви и е обсъдил всички
възражения на страните, като не е допуснал и останалите посочени във
въззивната жалба процесуални нарушения. Счита, че е недопустимо за първи
път във въззивната жалба да се навежда твърдения за нарушение на чл. 1 от
Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС и нарушение на чл. 47, § 2 и чл. 17 от ХОПЕС.
Въз основа на изложените в отговора съображения моли да бъде потвърдено
решението на окръжния съд. Претендира разноски, в т.ч. юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна П в качеството й на страна по чл. 10, ал. 1 от
ЗОДОВ счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без
уважение и да потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от Г. С. Д. и М.
П. М. против Н РБ обективно и субективно съединени искове по чл. 2в от
ЗОДОВ и по чл. 86 от ЗЗД. Ищците твърдят, че през 2012 г. всеки от тях
сключил договор с Д за наемане на земеделски земи за срок от 5 години на
основание чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, процедурата по който започнала със
заповед № РД 46-260/23.03.2012 г. на министъра на Зто и храните за
провеждане на търг за отдаване под наем на земеделски земи, заповед №
0764/20.07.2012 г. на директора на О З - П и протокол от 08.08.2012 г. По
силата на сключените договори на ищците били предоставени за временно
възмездно ползване земеделски имоти с начин на трайно ползване пасище-
мера съгласно заявеното от тях желание, съдържащо се в заявление за участие
2
в търговете, а те поели ангажимент за целогодишно поддържане на заявените
площи в добро земеделско състояние за срока на договорите, както и поели
задължения по мярка 211, 212 и 213, свързани с Директива 2000/60/ЕК, и по
мярка 214 „А. п.“, като за периода 2013 г. – 2016 г. ищците получавали
плащания по тези мерки в определени размери. През 2015 г. настъпила
промяна в нормативната уредба, като в чл. 37и, ал. 1 от ЗИДЗСПЗЗ било
въведено императивно изискване пасищата, мерите и ливадите от държавния
и общински поземлен фонд да се отдават под наем или аренда само на
собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна
система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, в § 15
от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ от 2015 г. било предвидено ползвателите, сключили
договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., в срок до 01.02.2016 г. да
приведат договорите в съответствие с новите изисквания, а в противен случай
те щели да бъдат прекратени. В исковата молба се твърди, че сключените от
ищците договори попадали в приложното поле на новоприетите разпоредби,
поради което те били в невъзможност да продължат да ползват предоставените
им земи поради това, че нямали селскостопански животни, а придобиването
на такива, за да се спази посоченото изискване, изисквало огромен финансов
ресурс, с какъвто те не разполагали, като били принудени да подадат искания
за прекратяване на договорите чрез сключени споразумения между тях и М на
****, в които изрично било посочено, че договорите се прекратяват поради
изменение в нормативната уредба, а в резултат на отнетото им право да
обработват земите Д. и М. загубили правото да получат субсидии от
Европейския съюз за 2016 г. и за 2017 г. в общ размер на 100 000 лв. за Д. и 50
000 лв. за М., въпреки че били направили сериозни инвестиции на труд и
разход на време за първоначално почистване на наетите пасища и за
целогодишното им поддържане в добро земеделско състояние. Ищците
твърдят, че приетата законодателна промяна на § 15, ал. 1 - ал. 3 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ противоречи на правото на Европейския съюз, тъй като не е
спазен един от основните негови принципи – този на правната сигурност,
изискващ яснота и точност на прилагане на правните норми, както и на
принципа за защита на легитимните очаквания, нарушаването на които
произтича от допуснатото обратно действие на нововъведените разпоредби,
3
липсват обстоятелства, обосноваващи обществен интерес от приетата мярка,
тя е в противоречие с чл. 93, § 3 от Регламент /ЕО/ № 1306/2013 г., съгласно
който държавите-членки са длъжни да гарантират, че земите, представляващи
постоянни пасища към 01.01.2007 г., продължават да се поддържат като
такива, независимо дали земята се ползва от земеделски стопани-животновъди
или не, както и на § 33 от Преамбюла и чл. 37 от Делегиран регламент /ЕС/ №
640/2013 г., според който през 2015 г. и 2016 г. държавите-членки трябва да
продължат да изпълняват задълженията си да поддържат постоянни пасища в
определено съотношение спрямо всички площи; не са зачетени изискванията
на чл. 7 от Делегиран регламент /ЕС/ № 807/2014 г. на Комисията от 11.03.2014
г., не е съобразен Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г. поради непредвиждане от Д
на механизъм, който да компенсира допълнителни и извънредни инвестиции,
създава се неравно третиране на земеделските стопани поради изискване за
допълнителен капитал, тъй като тези от тях, които не отглеждат животни, се
оказват злепоставени без обективни причини, а това противоречи на чл. 20 от
Хартата на основните права на ЕС, според която всички хора са равни пред
закона. В исковата молба се твърди също, че от допуснатото нарушение на
правото на Европейския съюз Д. и М. са понесли и неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, притеснения, силна фрустрация, чувство за
онеправданост, липса на перспектива и предвидимост, за които също следва
да бъдат обезщетени. Предвид изложените мотиви ищците молят съда да
постанови решение, с което да осъди Н РБ да заплати на Г. С. Д. 100 000 лв.
обезщетение за имуществени вреди, представляващи неполучени директни
плащания по посочените в исковата молба мерки за 2016 г. и 2017 г.; 45 000 лв.
мораторна лихва върху тази сума, считано от 01.01.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба, 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази главница, дължима за период от три
години преди датата на завеждане на исковата молба, както и да заплати на М.
П. М. 50 000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляващи
неполучени директни плащания по посочените в исковата молба мерки за
2016 г. и 2017 г., 20 000 лв. мораторна лихва върху тази сума, считано от
01.01.2016 г. до датата на подаване на исковата молба, 10 000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази главница,
дължима за период от три години преди датата на завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва върху всички главници, считано от датата на
4
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът Н РБ намира исковете за недопустими, поради това, че по
този начин се осъществява контрол за законосъобразност дейността на
законодателния орган, което единствено може да прави Конституционният
съд, а по същество счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли
съда да ги отхвърли. Счита, че е неприложим режимът на извъндоговорната
отговорност, тъй като спорът касае българската държава, а за да се ангажира
извъндоговорната отговорност на ответника за вреди, причинени на
частноправни субекти вследствие нарушение на правото на ЕС, следва да е
налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне
на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено
и да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и вредата, но
по делото не е доказан нито един от елементите на фактическия състав за
ангажиране на тази отговорност. Твърди, че не се нарушава принципът на
правната сигурност и забраната за ретроактивно действие, като той не
забранява по принцип промяна в действащото законодателство относно
уреждане на обществените отношения, а с тази промяна законодателят е
отговорил на конкретна възникнала потребност по въпрос от съществена
обществена значимост, доколкото били подадени множество жалби и сигнали,
че големи площи от земите, в които са разположени животновъдни обекти, се
ползват от лица, които нямат животни, но получават субсидии, а за фермерите
няма свободни терени за отглеждане и изхранване на животните, като с § 15 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е дадена възможност и срок на ползвателите, сключили
договори за наем или аренда, да приведат договорите в съответствие с новите
изисквания, а който не е сторил това, не може да черпи права от собственото
си бездействие. Според ответника нормативната промяна е в съответствие с
преамбюла на Регламент № 1307/2013 за отчитане необходимостта от
гаранции, че подпомагането е целенасочено, т.е. в полза на земеделски
стопани, чиято основна дейност включва упражняване на селскостопанска
дейност, което не противоречи на чл. 20 от ХОПЕС, на ищците като
земеделски стопани в чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/2009 г. за условията и
реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания е
предвидена помощ за съответната календарна година, а не за целия срок на
договора, поради което приходите им не са били гарантирани за процесния
5
период, което води до недоказаност на претендираните имуществени вреди по
основание и размер. Счита, че са недоказани и твърдените от ищците
неимуществени вреди, които не са произтекли пряко и непосредствено от
действията на Н. Прави възражение за изтекла погасителна давност на
претенциите за лихви. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ О - П счита,
че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от Г. С. Д. против
Н РБ искове за осъждането на Н РБ да заплати на Г. С. Д. 100 000 лв.
обезщетение за неполучени директни плащания по мярка 211, мярка 212,
мярка 213 и мярка 214 за кампанията 2016 г. и за кампанията 2017 г. от
нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с приемането на § 15 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г., 45 000 лв. мораторна лихва върху тази
сума за периода 01.01.2016 г. - 30.09.2020 г., 10 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка
с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г. и 3 047,22 лв.
мораторна лихва върху тази сума за периода 30.09.2017 г. - 30.09.2020 г., ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаването на
исковата молба в съда до окончателното им изплащане, отхвърлени са
предявените от М. П. М. против Н РБ искове за осъждането на Н РБ да заплати
на М. П. М. 50 000 лв. обезщетение за неполучени директни плащания по
мярка 211, мярка 212, мярка 213 и мярка 214 за кампанията 2016 г. и за
кампанията 2017 г. от нарушаване правото на Европейския съюз във връзка с
приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ бр. 61/2015 г., 20 000 лв.
мораторна лихва върху тази сума за периода 01.01.2016 г. - 30.09.2020 г., 10
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на
Европейския съюз във връзка с приемането на § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ в ДВ
бр. 61/2015 г. и 3 047,22 лв. мораторна лихва върху тази сума за периода
30.09.2017 г. - 30.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното
им изплащане, а Г. С. Д. и М. П. М. са осъдени да заплатят на Н РБ 400 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплатят в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив 5 879.10 лв.
6
разноски по делото.
Решението е обжалвано от ищците изцяло, поради което то е предмет
на въззивното производство в своята цялост.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав изцяло споделя становището на окръжния съд, че
предявените искове са допустими, респ. че постановеното решение също е
допустимо.
Правната норма, въз основа на която ищците търсят защита на своите
права, е разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ, според която Д чрез своите органи
отговаря за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, от приложното й поле не са изключени
незаконните актове или действия на Н, включително актове в изпълнение на
законодателната му дейност, като от една страна Н не може да бъде
освободено от отговорност при приемане на закони, които не съответстват на
правото на Европейския съюз, а от друга – извършване на преценката за
наличие на такова съответствие принадлежи на съда, който разглежда
конкретен гражданскоправен спор, без по този начин да се навлиза в
изключителната компетентност на Конституционния съд.
В своята практика Върховният касационен съд /за пример вж. Р №
60468/09.06.2021 г. по гр.д. № 3413/2019 г. на ІІІ гр.о./ приема, че
отговорността на Д за вреди от нарушаване правото на Европейския съюз не е
виновна, а в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 на Конституцията е уреден механизъм
за предотвратяване на евентуални вреди от нарушаване правото на
Европейския съюз чрез овластяването на всички правоприлагащи органи – от
местната и държавната администрация до Конституционния съд – да
преценяват съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз
и да приложат това право с приоритет пред националния закон.
Съществуването на този механизъм не освобождава Н от отговорността, че е
приел и/или поддържал националния закон в несъответствие с правото на
Европейския съюз, както и Д – от отговорност за вреди, когато този
механизъм не е сработил ефективно и вреди са причинени. В решението е
прието също, че причинният процес започва от приемането или поддържането
в националното право на норма, която противоречи на правото на
7
Европейския съюз и преминава без прекъсване до нейното приложение и
осъществяването на съответните негативни последици, а поведението на
различните държавни органи в този причинен процес има значение
единствено за процесуалната им легитимация да отговарят като ответници по
иска за обезщетение.
В аналогичен смисъл е и Р. № 14/15.02.2021 г. по гр.д. № 5165/2016 г. на
ВКС - ІV г.о./, според което Н носи отговорност при настъпване на вреди от
нарушаване правото на Европейския съюз съгласно чл. 5, ал. 4 на
Конституцията, която произтича от приемането и поддържането на
национален закон, който противоречи на правото на Съюза, като тази
отговорност съществува независимо от отговорността на други органи,
възникнала от нарушаване правото на Европейския съюз и прилагане на
националния закон вместо него, когато му противоречи, като Н не се
освобождава от отговорност, че е приело и/или поддържало национален закон
в несъответствие с правото на Европейския съюз, а причинната връзка
обхваща както приемането или поддържането в националното право на норма,
която противоречи на правото на Европейския съюз, и преминава без
прекъсване до нейното приложение и осъществяването на съответните
негативни последици.
Тази теза се застъпва и в О. № 591/14.07.2022 г. по гр.д. № 1432/2020 г.
на ВКС – ІV г.о., както и в Р. № 259/09.05.2025 по гр.д. № 4449/2023 г. на ВКС
– ІV г.о. и цитираната в тях практика на СЕС, според които всички държавни
власти – законодателна, изпълнителна, съдебна, са обвързани при
изпълнението на своите задачи от изискването да спазват правилата, изведени
от правото на Съюза, като отговорността на Д не може да бъде поставена в
зависимост от вътрешни правни норми за разпределение на компетентността
между конституционните власти, затова всеки орган в системата на
конституционно установените власти, допуснал нарушение на общностното
право, от което са произтекли вреди за частноправните субекти, е легитимиран
в процеса като процесуален субституент на Д, а в конкретното производство Д
може да участва и чрез повече от един процесуален субституент, когато се
претендира, че вредата е причинена от незаконните актове, действия или
бездействия на повече държавни органи.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
8
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Не се спори между страните, като от приетите по делото писмени
доказателства се установява част от твърдяната от ищците фактическа
обстановка, а именно:
Видно от договор № ПМ-003/08.10.2012 г., Г. С. М.а /понастоящем с
променено фамилно име Д./ като наемател и М като наемодател са се
споразумели на първата ищца да бъде предоставена за временно възмездно
ползване земеделска земя от Д в общ размер на 544,31 дка, представляваща
имот № ****** с площ от 96,657 дка в землището на с. К О Х с начин на
трайно ползване: пасище, мера, имот № ******** с площ от 92,193 дка в
землището на с. К О Х с начин на трайно ползване: пасище, мера, имот №
******* с площ от 283,527 дка в землището на с. К О Х с начин на трайно
ползване: пасище, мера и имот № **** с площ от 71,933 дка в землището на с.
Р О К с начин на трайно ползване - пасище, мера срещу заплащане на наемна
цена в общ размер на 3 810,17 лв. за всяка стопанска година /по 7 дка/дка/,
като договорът е сключен за срок от 5 стопански години и е влязъл в сила от
2012/2013 стопанска година, като според възприетото в практиката
стопанската година започва на първи октомври.
От договор № ПМ-******* г. се установява, че М. П. М. като наемател
и М като наемодател са се споразумели на втория ищец да бъде предоставена
за временно възмездно ползване земеделска земя от Д в общ размер на 501,636
дка, представляваща имот № ****** с площ от 223,161 дка в землището на с.
Х Д, о К, начин на трайно ползване: пасище, мера, имот № ****** с площ от
239,972 дка в землището на с. С, о Х с начин на трайно ползване: планинско
пасище и имот № ***** с площ от 38,503 дка в землището на с. К О Х с начин
на трайно ползване: пасище, мера срещу заплащане на наемна цена в общ
размер на 3 511,45 лв. за всяка стопанска година /по 7 лв./дка/, като договорът
е сключен за срок от 5 стопански години и е влязъл в сила от 2012/2013
стопанска година, като според възприетото в практиката стопанската година
започва на първи октомври.
9
При подписване на договорите са представени скици на наетите имоти,
както и са съставени протоколи-опис, в които са описани имотите като
идентификационен номер, землище, площ, начин на трайно ползване, но без
конкретни данни за тяхното състояние към момента на предаването.
От представените по делото заявления за подпомагане от 01.04.2013 г.,
19.05.2014 г. и 25.05.2015 г. е видно, че ищците са кандидатствали за
получаване на финансова субсидия по мярка 211, мярка 212, мярка 213 и
мярка 214.
Не се спори между страните, че към този момент разпоредбата на чл.
37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ /редакция ДВ бр. 60/2010/ е предвиждала, че министърът
на Зто и храните по искане на общините може да им предоставя за управление
мери и пасища от Д за отглеждане на пасищни животни в съответствие с
условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично
състояние, като договорите за наем и за аренда на мерите и пасищата по ал. 1
се сключват за срок 5 години, а по искане на ползвателите - и за по-кратък
срок /ал. 5/, без да се поставят допълнителни изисквания към тях.
С изменение на разпоредбата в ДВ бр. 38/2014 г. вече е прието, че
пасищата и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават
под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели
на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани
в Системата за идентификация на животните и регистрация на
животновъдните обекти на БАБХ, в съответната или съседна област,
пропорционално на броя и вида на регистрираните животни, по пазарна цена,
определена от независим оценител.
С последващо изменение в ДВ бр. 14/2015 г. същите условия са
заложени и по отношение на мерите от държавния и общинския поземлен
фонд.
С § 15 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2015 г./ е прието, че
ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и
ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г., са
длъжни в срок до 01.02.2016 г. да приведат договорите в съответствие с новите
изисквания, а договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от
държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие
с тези изисквания в посочения срок, се прекратяват от кмета на общината,
10
съответно директора на о д З“.
С две споразумения от 01.10.2015 г. ищците и М на **** са прекратили
горепосочените договори на наем, респ. са приели, че те се развалят по право,
считано от 01.10.2015 г., на основание § 15, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ поради наличие на обстоятелства, водещи до невъзможност за
тяхното изпълнение, които не могат да се вменят във вина на никоя от
страните – изменение в нормативната уредба, регламентираща действието на
договорите.
Към момента на прекратяване на договорите са съставени два
протокола-опис от 01.10.2015 г., в които са описани имотите като
идентификационен номер, землище, площ, начин на трайно ползване, но без
конкретни данни за тяхното състояние към момента на предаването.
Ищците не твърдят и не ангажират доказателства в тази насока, че към
момента на сключването на договорите и/или към момента на тяхното
прекратяване са отглеждали пасищни животни, а единствено твърдят, че са
поддържали земята в добро земеделско състояние.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С Д и
И Б, чиито показания съдът кредитира, като отчита близките родствени
връзки на първия от тях /баща на първата ищца/ при приложение разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, които предполагат известна негова заинтересуваност, но в
същото време му дават възможност за пълни и точни впечатления за
релевантните факти, още повече че той е бил пълномощник на ищците при
осъществяване на разглежданата дейност.
Според свидетеля Д получените през 2012 г. пасища били в тежко
земеделско състояние, през първите три години след сключване на договорите
ищците вложили много труд и направили финансови разходи, за да приведат
земите в добро състояние, тъй като имало много храсти, дървета и папрати,
били наети машини /трактор и щредери/, за да се почистят земите, които после
трябвало да се поддържат, а ищците се надявали да получат субсидии за петте
години на договорите, тъй като разходите били повече от приходите и се
наложило да вземат кредит през 2014 г., за да продължат да вършат
земеделска дейност, но през септември 2015 г. се променил законът и М. М.
изживял голям стрес, съжалявал за извършените разходи и за това, че няма да
получи субсидии, както и че правата му не са защитени, двамата ищци имали
11
бизнес план за пчеларство, М. изпаднал в нещо като депресия, отчуждение,
изпитвал негативно отношение към администрацията на Д, от което
пострадали семейните отношения на ищците; след приемане на законовата
промяна той нямал възможност да изпълни изискванията на закона и да
отглежда животни, тъй като вече имал бизнес план, който не съответствал на
тази цел.
В същата насока са показанията на свидетеля Б, според когото през
2012 г. той често виждал Д. по повод разчистване на пасища в зоната на с. К и
К под хижа „Б“, които тя получила от Д З“, първоначално земите били в тежко
състояние, била изгоряла сериозна растителност, имало храсти и дървета и
било трудно почистването, тя и съпругът й решили да се занимават със З,
защото виждали перспектива, добра работа и високи доходи, а тя се извеждала
от това, че след като се почистят пасищата, със сравнително малко усилия ще
се поддържат в добро състояние и за тях ще се получават субсидии, каквито тя
известно време получавала, занимавала се и с отглеждане на пчели в с. Ч, З, Д,
който също бил переспективен отрасъл, но промяната в закона повлияла на
психиката на първата ищца, тя не можела да отглежда животни, защото това
изисквало ежедневни грижи и всички усилия и вложени средства за
почистване на пасищата се оказали загубени, Д. се сринала психически,
загубила желание за работа в Зто, понякога й се плачело, че няма перспектива,
имала проблеми и с пчелите, които умирали, както и семейни проблеми.
Свидетелят твърди също, че Д. и други хора са ангажирали да почистват
пасищата и да получават заплащане за това, трябвало да се спазват строги
изисквания за запазване на някои видове, почиствали с трактор, за което
плащали с фактура, а след това имала уговорка със животновъди да пасат там
безплатно животните си, за да се поддържат пасищата.
Съдът кредитира тези показания относно извършваната от ищците
дейност и неблагоприятните последици от прекъсването й /без факта за
влошаване на семейните отношения между страните/, но в същото време въз
основа на тях не може да се приеме за доказано, че Д. и М. са извършили
необходимите агротехнически мероприятия, за да бъдат приведени всички
наети имоти в добро земеделско и екологично състояние, доколкото
показанията им са неконкретни по отношение на това кога и какви дейности са
били извършвани, със собствени сили или с наети работници е ставало това,
какви машини са били използвани, как и колко е било плащано, като следва да
12
се отчете и фактът, че се касае за седем различни имота, намиращи се в
землищата на различни населени места, с обща площ над 1 000 дка, а по
делото не са представени никакви писмени доказателства за извършените
разходи, въпреки твърденията на втория свидетел, че са издавани фактури,
както и за твърдения от първия свидетел заем от банка за финансиране на
дейността.
В първоинстанционното производство е прието заключение на
комплексна съдебно агротехническа и икономическо-счетоводна експертиза с
вещи лица: Л Д, Н И и инж. Ч П, от което е видно, че процесните пасища са
слабопродуктивни, намират се върху почви от девета или десета категория,
които не са обект на наторяване и/или култивация, не се косят или се косят по
екстензивен начин /до 1 животинска единица на хектар/, за периода 2013 г. –
2015 г. М. М. и Г. М.а са подали заявления за подпомагане по схеми и мерки,
базирани на площ, по тези заявления са били извършени проверки на място от
ДФ „З“ през 2014 г. и 2015 г., а на 23.09.2013 г. е извършена проверка от
Общински служби „З“ – Х и К, като въз основа на цветните снимки от тази
проверка се установява, че върху площта на имот кад. № ******** в
землището на с. К има орлова папрат, шипки, треви, храсти, на места гъсти,
дървета и големи камъни, без видими следи от косене и други агротехнически
мероприятия, наличие на оголени земни участъци и видими следи от копита
на едър рогат добитък, на места площта е преизпасана, на места тревната
покривка е изсъхнала, пожълтяла и на по-голяма височина от допустимото, а
при извършена съпоставка на ЦОФК 2012 за предишната кампания за
директни плащания се установява, че няма съществена разлика в състоянието
на наетия имот за 2013 г. спрямо 2012 г.; аналогични са констатациите и за
имот с кад. № ******* в землището на с. С, имот с кад. № ******* в
землището на с. Х Д /за който е извършена повторна проверка от МЗ/, имот с
кад. № ******** в землището на с. К, имот с кад. № ******* в землището на
с. К, имот с кад. № ********, и имот с кад. № ******* в землището на с. Р,
като при проверките е установено несъответствие между декларираните
площи и установените такива на място, част от имотите не са с описания
начин на трайно ползване, а са полски път, горски път, водоем, залесена
горска територия, поляни, широколистни дървесни видове,
дървопроизводителна горска площ, в един от имотите има временни
постройки – ограждения и навеси, път и други черни пътища, при някои от
13
проверките е констатирано, че за част от парцелите не са спазени част от
изискванията на националния стандарт /да се извършва минимум един път
коситба и да се почиства нежеланата растителност/, за имотите в землищата на
с. К и К е било издадено предписание за почистване на наличната орлова
папрат и самозалесили се храсти и дървета, а при контролните проверки след
подадени възражения са отменени някои от констатациите, което е нормално
според вещите лица предвид различието на пасищата в различните периоди на
годината, при тези проверки не е бил представен изискуемият Дневник на
извършените агротехнически мероприятия в стопанството, който не е
представен и на експертите; проверки са били извършвани и за кампании за
подпомагане 2014 г. и 2015 г., при които констатациите са аналогични и въз
основа на направените при тях цветни снимки, цветни карти, работни карти на
физическите блокове и съставените протоколи вещите лица са направили
извод, че няма видими следи от извършени агротехнически мероприятия,
съответстващи на начина на трайно ползване, както и съществено изменение в
състоянието на наетите имоти за 2014 г. спрямо 2013 г. и за 2015 г. спрямо
2014 г. Доколкото на цветните снимки и орфокарти няма видими следи от
извършено косене или друго подобрение, няма представени документи в тази
връзка, в т.ч. за заплатения труд, наетите машини и вложените материали,
вещите лица не са могли да извършат оценка на труда и средствата,
необходими за поддръжка на наетите площи в добро състояние. Установено е,
че за периода 01.12.2013 г. – 01.12.2017 г. Д. е получила общо 80 569,55 лв. по
мярка 211, по мярка 212, по мярка 214 и по Схема за единно плащане на площ,
както и 5 759,05 лв. по мярка 13, а за същия период М. е получил общо
46 302,63 лв. по мярка 211, по мярка 212, по мярка 214 и по Схема за единно
плащане на площ, както и 7 193,63 лв. по мярка 13, като и за двамата няма
плащане по мярка 213 и по мярка 12, а законната лихва върху сумата 10 000
лв. за периода от 30.09.2017 г. до 30.09.20202 г. е в размер на 3 047,22 лв. В
заключение експертите са посочили, че няма съществена разлика в
състоянието на наетите имоти през 2012 г. и състоянието на заявяваните за
подпомагане парцели през 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и няма видими следи от
извършени агротехнически мероприятия, съответстващи на начина на
трайното им ползване, но съгласно критериите за допустимост по Наредба №
5/2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели
по схеми за плащане по площ за общите и регионалните критерии за
14
постоянни пасища заявените парцели са допустими за подпомагане.
В съдебно заседание на 30.03.2023 г. вещите лица са уточнили, че не са
могли да остойностят вложения за почистването и поддръжка на наетите
площи труд, тъй като не са им били представени никакви документи за такива
плащания, включително неотговарящи на всички изисквания на Закона за
счетоводството, като не им е бил представен и Дневник на извършените
агротехнически мероприятия в стопанството, чието редовно водене е
задължително изискване по мярка „А“, а при една от проверките е бил
представен такъв, но същият не е воден правилно, доколкото в него е било
вписано само, че имотите са наети през 2012 г. и са почиствани и поддържани
пасищата през 2013 г., 2014 г. и 2015 г., без никакви други конкретни данни за
времето, мястото и начина на извършване на всяко едно агрономическо
мероприятие.
По делото пред окръжния съд след оспорване на първоначалното
заключение е допусната повторна комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза с вещи лица: Е Г А, К И и В Ш, като от заключението
на същата е видно, че към договорите липсват протоколи с опис на реалното
състояние на тревостроя, височината, чимовете, видовете растителност,
гъстотата и инвазивните видове, подкрепен със снимков материал, липсват и
други документи с описание на реалното състояние на имотите към 2012 г.,
както и Дневник за извършваните дейности в земеделското стопанство,
изискуем за водене по Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията е реда за
прилагане на мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони 2007 г.
– 2013 г., поради което експертите са основали заключението си на ортофото
картите и снимковия материал от ДФ „З“ и Дирекция „И на ****“ към МЗ
преди 2012 г., както и от Д Т ит“ при ДФ „З“, извършвали проверки преди
изплащане на финансовите средства в периода 2013 г. – 2015 г., като считат, че
процесните имоти не са били в добро земеделско и екологично състояние
преди 2013 г., с изключение на имот *********** в землището на с. С, те не са
били с постоянно затревена площ и не са били стопанисвани, теренът е
планински, на места с голяма естествена денивeлация, с открити скалисти
образувания, към октомври 2013 г. на терен се виждат купчини изсъхнали
клони, млади леторасти от широколистни дървета, тревостроят на места е
висок до 0,5 м., на места е окосено, има изключително голямо количество
инвазивни видове, основно орлова папрат, чемерика, ливадна паламида,
15
кисели треви, на места в много добро състояние, а при последното заснемане
към октомври 2015 г. се констатират значителни разлики в състоянието на
тревостроя, теренът на заснетите пасища е в добро земеделско и екологично
състояние, видимо са опазени земеделските площи, добре почистени от
инвазивни видове, тревостроят е 0,15 м., което е доказателство за извършена
навременна коситба, земеделските площи в близост до горите са опазени от
навлизането на дървесна и храстова растителност, не се забелязва
преовлажняване на почвата и са създадени естествени условия за поддържане
на местообитанията; процесните земи са от вида на постоянно затревени
площи, естествено планински, които се използват за паша и косене, върху тях
според националните стандарти е трябвало да бъдат извършвани
минималните дейности /подрязване на тревата и/или премахване на плевели и
храсти, почистване и обработка с хербициди/, които да осигурят максимална
височина на тревостроя 0,35 м. Доколкото са били извършени плащания по
мярка 211, мярка 212, мярка 213 и мярка 214 за 2013, 2014 и 2015 г., за които е
необходимо земите да отговарят на изискванията на Наредба № 5/2010 г. за
допустимост за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане по
площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища, за които са
били извършвани проверки на място от Разплащателната агенция, вещите
лица приемат, че ищците са изпълнили задължителните дейности в
съответствие с националния стандарт, като са почиствали земеделските
площи от храсти и от инвазивни видове, извършвали са еднократно косене за
поддържане на тревостоя в изискуемите граници, аерирали са почвата леко и
повърхностно, подрязвали са и са раздробявали тревата, подсявали са
пасищата и са отводнявали земеделските площи, като всички тези
мероприятия са променили процесните земеделски площи от недобро към
добро земеделско и екологично състояние в периода октомври 2013 г. –
октомври 2015 г., като не е допуснато да се развие ерозия и преовлажняване на
почвата и няма нарушаване на местообитания, а ако не са били извършвани
такива, почти цялата земеделска площ щеше да бъде заета от агресивни и
устойчиви инвазивни видове и нямаше да е годна за паша и косене. Еспертите
са посочили, че не са им били предоставени първични счетоводни документи
за заплащане на извършваните работи, но на база количеството земя, с което
ищците са кандидатствали за подпомагане от ДФ „З“ /544,310 дка за Д. и
501,456 дка за М./, и факта, че по-голямата част от труда е бил ръчен /по данни
16
от ищците при 30 % от площите е използван трактор с прикачен инвентар/,
техническите характеристики на използваните инструменти, плътността на
храстите и инвазивните видове и средната надница на човек за осемчасов
работен ден в периода и района на пасищата е прието, че за трите стопански
години /2013 г., 2014 г. и 2015 г./ първата ищца е заплатила за труд и ползване
на техниката 62 400 лв. /по 20 800 лв. за всяка стопанска година/, а вторият
ищец – 63 600 лв. /по 21 200 лв. за всяка стопанска година/, като
горепосочените данни за цената на труда за поддържане на земеделските
площи е същата и за стопанските 2016 г. и 2017 г. В експертизата е установено
също, че за периода 2013 г. - 2016 г. Д. е получила подпомагане за наетите
имоти в общ размер на 89 890,73 лв., а М. - общо 69 465,63 лв., включително
по мерки извън 211, 212, 213 и 214, като при същите условия като средно
аритметично число от сбора на действително получените суми по всички
мерки за предходния период, ако не бяха прекратени договорите им, те биха
получили за стопанските 2016 г. и 2017 г. общо 29 963,58 лв. и съответно
23 155,21 лв., като в зависимост от падежа на задължението са изчислени
лихвите за забавено плащане на тези суми в два варианта /считано от
02.12.2016 г. или от 01.07.2017 г., съответно от 02.12.2017 г. или от 01.07.2018
г. до датата на подаване на исковата молба/.
Настоящият състав възприема заключението на първата комплексна
експертиза, тъй като то е значително по-конкретно и подробно, разгледано е
състоянието на всеки от наетите недвижими имоти преди сключване на
договорите за наем и след това тяхното състояние за всяка стопанска година
въз основа на събрания снимков материал при извършваните проверки от
компетентните държавни органи във връзка с изплащане на помощта по
посочените мерки, като за всеки от имотите са уточнени конкретни проблеми,
които според вещите лица водят до извод за недобро земеделско и екологично
състояние и липса на съществена промяна в тях от преди сключване на
договорите за наем и до тяхното прекратяване, за разлика от заключението на
втората експертиза за състоянието на имотите, което е общо и неконкретно, с
много теоретични разсъждания, касаещи пасищата, флората и климата в
разглежданите райони, но не и конкретните имоти. При мотивиране на извод
защо възприема първото заключение съдът има предвид и неосъщественото
пълно главно доказване на извършената от ищците за трите години на
действие на договорите мащабна и достатъчна дейност за привеждането и
17
поддържането на имотите в добро земеделско и екологично състояние поради
факта, че те не са водили и не са представили дневник за извършваните
дейности в земеделското стопанство, изискуем за водене по Наредба №
11/06.04.2009 г. за условията е реда за прилагане на мярка 214 от Програмата
за развитие на селските райони с посочени конкретно извършени такива
дейности на конкретни дати и в конкретните имоти, както и непредставяне на
каквито и да е доказателства за извършвана дейност и заплащане на средства
за нея в този период за закупуване на материали, наемане на машини или
заплащане на работници, имайки предвид голямата площ на наемите имоти
/над 1 000 дка/, местонахождението им в землището на различни населени
места и това, че през годините площите, с които Д. е кандидатствала за
подпомагане, е намалявала.
Тук следва да се отбележи, че двете експертизи са работили върху един
и същ доказателствен материал /орфофото карти на района и снимки от
проверки на имотите за периода 2013 г. – 2015 г./, като са ги интерпретирали
по различен начин.
Неоснователни са възраженията на ищците, че следва да се приеме, че
имотите са били приведени в добър зедемелски и екологичен вид на база на
това, че ако не бяха обработвани, щяха да се самозалесят с инвазивни видове,
дървета и храсти, както и че ако не бяха в такова състояние, те нямаше да
бъдат ободрени за подпомагане.
От една страна периодът, през който се изследва промяната в
състоянието на имотите, е твърде кратък, за да се очаква съществено
изменение на състоянието на пасищата по естествен път, а от друга –
изплащането на суми по горепосочените мерки за подпомагане на ищците
може да се приеме като някаква индиция за спазване условията за това, но не
и като осъществено пълно доказване на този факт.
За пълнота на изложението следва да се добави, че съдът обсъжда
подробно факта дали са били извършени необходимите дейности за
привеждане и поддържане на имотите в добро земеделско и екологично
състояние за периода 2012 г. – 2015 г., въпреки че не са предявени искове за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди под форма на претърпени
вреди от заплащане на тези дейности, поради необходимостта от преценка
дали ищците щяха да отговарят на изискванията за получаване на помощи за
18
2016 г. и 2017 г., т.е. дали биха могли да реализират приходи и да претендират
обезщетение за имуществени вреди под форма на пропуснати ползи.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на Д и
общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на общите
предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя от
предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, като исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
АПК за вреди по чл. 1, ал. 1 от закона, както и за вреди от правораздавателната
дейност на административните съдилища и Върховния административен съд,
и по реда на ГПК извън случаите по т. 1.
Това задължение на Д произтича от чл. 4, § 3 от ДЕС, според който
държавите членки са длъжни да осигурят спазване правото на Европейския
съюз и да гарантират неговото върховенство и ефективно прилагане, както и
от чл. 5 от ДЕС, съгласно който държавите членки са длъжни да предприемат
всички необходими мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията си по
силата на общностното право, в т.ч. да отстранят неправомерните последици
от нарушение на това право, като задължението на нейните органи е да
прилагат правото на Съюза, а когато това не е направено поради липса на
предвидена възможност в националното право или поради противоречието на
последното с общностното право, Д е длъжна да поправи вредите, причинени
на частноправните субекти. За първи път този принцип е прогласен в решение
на Съда на Европейския съюз от 19.11.1991 г. по съединени дела C-6/90 и C-
9/90 Andrea Francovich, Danila Bonifaci и други срещу Италианска република,
в което се приема, че Договорът за ЕИО създава свой собствен правен ред,
включен в правните системи на държавите членки и задължителен за техните
юрисдикции, с него на частноправните субекти се налагат задължения, но и се
пораждат права не само когато са изрично уредени в Договора, но и
вследствие на задълженията, които Договорът налага на държавите-членки и
на общностните институции, като националните юрисдикции, натоварени с
прилагането в рамките на своята компетентност на разпоредбите на
общностното право, следва да гарантират пълното действие на тези норми и
да защитават правата, които те предоставят на частноправните субекти, а ако
19
последните нямат възможност да получат обезщетение при засягане на
техните права от нарушение на общностното право, това би довело до
недостатъчна ефикасност на общностните норми и липсата на пълна защита
на признатите на частноправните субекти права.
В последващата трайна и непротиворечива практика на СЕС са
възприети предпоставките за ангажиране отговорността на Д за вреди,
причинени на частноправни субекти от нарушение на правото на Съюза, като
фактическият състав включва три кумулативно действащи условия -
нарушената правна норма да има за предмет предоставянето на права на
частноправните субекти, нарушението на нормата е да достатъчно
съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда /в тази насока
вж. решение от 05.03.1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, решение от
15.11.2016 г. по дело С-268/15, решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/16,
решение от 07.07.2022 г. по дело С-261/21 и др./, а доказателствената тежест за
установяването им е възложена на ищеца.
Според ищците разпоредбата на § 15, ал. 1, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
и придаденото обратно действие противоречи на правото на Европейския
съюз – както на основните му принципи /на правната сигурност и на защита
на легитимните очаквания/, така и на конкретни актове на Съюза.
За да бъде приложена разпоредбата на чл. 2в от ЗОДОВ обаче, трябва
да се установи не само нарушение на общностното право, но и това
нарушение да е съществено.
В своята практика /започвайки с решение от 5.03.1996 г. по съединени
дела С-46/1993 и С-48/1993, които поддържа и в последващи свои актове/ СЕС
приема, че националният съд при проверката на изискването за достатьчно
съществен характер на нарушението, трябва да се съобрази с това доколко е
ясна и прецизна нарушената правна норма, какъв е обхватът на свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните или
общностните органи, при умисъл или непредпазливост не е изпълнено
задължението, доколко е извиним или неизвиним характерът на грешката при
прилагането на правото, доколко поведение на общностна институция е
допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки
или практики, които противоречат на общностното право, като всички тези
20
критерии следва да бъдат преценени от националния съдия, за да приеме, че
трябва да се ангажира отговорността на Д.
Към датата на приемане на оспорената правна норма, респ. към датата
на прекратяване на договорите, са действали няколко приложими акта от
правото на Европейския съюз, относими към случая.
С Регламент /ЕО/ № 73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване
на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата
селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на
земеделски стопани се предвиждат мерки за насърчаване запазването на
съществуващите постоянни пасища с оглед предотвратяване на масовото им
превръщане в обработваема земя и предвид положителното им въздействие за
околната среда, които трябва да се поддържат в добро земеделско и
екологично състояние, като държавите членки определят на национално или
на регионално равнище минимални изисквания за добро земеделско и
екологично състояние, въз основа на общата рамка при отчитане
специфичните характеристики на съответните площи, включително почвено-
климатичните условия, съществуващите системи за З, използването на земята,
сеитбооборота, земеделските практики и структурата на стопанствата /чл. 7/, а
при спазване на предвидените изисквания и след извършване на съответните
проверки земеделските стопани получават директни плащания под формата
на най-много два транша годишно в периода от 1 декември до 30 юни на
следващата календарна година /чл. 29, § 2/.
В посочения регламент, в Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението
и мониторинга на общата селскостопанска политика, както и в Регламент /ЕС/
№ 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за
установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по
схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика не се
поставят специфични изисквания към държавите членки относно лицата,
които могат да получат подпомагане по този ред.
Съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че
новоприетата норма на ЗСПЗЗ е в противоречие с чл. 93, § 3 от Регламент /ЕО/
№ 1306/2013 г.
В цитираната разпоредба е предвидено, че държавите членки трябва да
21
поддържат постоянни пасища, като България и Румъния гарантират, че земя,
която е била заета от постоянни пасища към 01.01.2007 г., продължава да се
поддържа като такава в посочените граници.
Както правилно отбелязват ищците обаче, в този регламент не се
поставя изискване на кого ще бъде предоставена земята, поради което следва
да се приеме, че това правомощие е предоставено на националния
законодател.
От друга страна Регламент /ЕС/ № 1307/2013 на Европейския
парламент и на Съвета установява правилата за осъществяване на директни
плащания на земеделските стопани по схеми за подпомагане в рамките на
общата селскостопанска политика с поставени общи изисквания, без да
въвежда ограничения за кръга на лицата, имащи право на субсидия. Този акт
не вменява задължение за Д при определяне на стопанската си политика да
осигурява еднакво развитие на всички отрасли на селското стопанство, респ.
да подкрепя или да не подкрепя определен сектор, в случая „Ж.“, което право
на преценка принадлежи на всяка държава членка с оглед съществуващите
обществени отношения в нея, които следва да бъдат регулирани, и начините за
постигане на въздигнатите приоритети.
В подобен смисъл са и § 33 от Преамбюла и чл. 37 от Делегиран
регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на
Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол и
условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните
санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието
на селските райони и кръстосаното съответствие, според който през 2015 и
2016 г. държавите членки трябва да продължат да изпълняват задълженията си
за запазване на постоянните пасища в установените граници, като вземат
необходимите мерки за това, в т.ч. да не преобразуват земя за постоянно
пасище без предварително разрешение, която площ се използва за отглеждане
на трева или на други тревни фуражни култури, или да възстановят земята в
такава за постоянно пасище.
В този акт от правото на Европейския съюз също не се поставят
специфични изисквания дали земите, които трябва да се поддържат като
постоянни пасища, трябва да бъдат отдадени под наем или аренда на
22
определена категория стопани /земеделци или животновъди/, поради което
следва да се приеме, че тази преценка е предоставена на националния
законодател.
Настоящата инстанция счита, че не са нарушени и изискванията на чл.
7 от Делегиран регламент /ЕС/ № 807/2014 на Комисията от 11.03. 2014 г. за
допълнение на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на
селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони, касаещи ангажименти за екстензификация на животновъдството,
поети съгласно мярката за А и климат, които трябва да отговарят на посочени
минимални условия, в т.ч. цялата пасищна площ на стопанството да се
управлява и поддържа така, че да се избягва както свръхпашата, така и
недостатъчната паша, а необходимата информация относно изпълнението на
тези условия се включва в програмата за развитие на селските райони.
Не се установява нарушение и на Регламент /ЕС/ № 1305/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на
развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, с който се цели насърчаване на устойчивото развитие на
селските райони, включително създаването и поддържането на заетост, чрез
подпомагане на програми, насочени към опазване на околната среда и
климата, плащанията по които се отпускат на земеделски стопани, които
доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един или
повече ангажименти за А и климат по отношение на земеделска земя, за
период от пет до седем години, а държавите членки могат да определят и по-
дълъг период за определени видове ангажименти, като плащанията се
отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на
допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите,
произтичащи от поетите задължения, а държавите членки определят
районите, за които са предвидени плащания, в рамките на няколко категории
/планински райони, райони, различни от планинските райони, със съществени
природни ограничения, други райони със специфични ограничения/.
Твърдените нарушения не могат да се изведат и на база на
представеното от ищците решение на СЕС от 18.01.2024 г. по дело С-656/2022
по отправено преюдициално запитване, според което чл. 47, § 1 от Регламент
23
/ЕО/ № 1974/2006 г. на Комисията от 15.12.2006 г. за определяне на подробни
правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 г. на Съвета относно
подпомагане развитието на селските райони от Европейския зедемелски фонд
за развитие на селските райони трябва да се тълкува в смисъл, че
прекратяването от общинската администрация на договор за наем или аренда
на земеделски земи, сключен за срок от 5 години с бенефициера на земеделска
помощ, отпусната по програмата за развитие на селските райони на държава
членка, за чието финансиране е допринесъл Е. за развитие на селските райони,
което прекратяване е извършено вследствие изменение на националното
законодателство, въвеждащо нови изисквания, обуславящи запазването на
такъв договор, може да представлява непреодолима сила или извънредно
обстоятелство по смисъла на чл. 47, § 1, когато прекратяването представлява
външно, необичайно и непридвидимо за този бенефициер събитие и той е взел
всички мерки, които е било възможно да вземе, без да се налага да прави
прекомерна жертва, за да приведе съответния договор за наем в съответствие с
въведените нови изисквания, или отчуждаване на стопанството по смисъла на
чл. 47, § 1, б. „в“, когато прекратяването представлява лишаваща от
собственост мярка, която лишава посочения бенефициер от правата да
използва наетите земеделски земи и да получава доходи от тях.
Следователно в цитираното решение е прието, че по принцип е
възможна промяна на националното законодателство и поставяне на
допълнителни изисквания към лицата, сключили договор за наем или аренда
на земи, за които се дължи помощ по Програмата за развитие на селските
райони, като тази промяна не противоречи на правото на Съюза и
принципите, заложени в него, но в този случай трябва да бъде защитен
бенефициерът, като бъде прието, че той не може да продължи да изпълнява
дейността си по обективни причини и да се освободи от задължението си да
възстанови частично или пълно получената до този момент финансова помощ.
По отношение на твърдението за нарушение принципите за правна
сигурност и защита на легитимните очаквания:
Принципът на правна сигурност се появява за първи път в практиката
на СЕО по съединени дела 42/59 и 49/59, а с решението по дело 13/61 вече е
приет като основен принцип на правото, който трябва да бъде спазван при
сключването и изпълнението на договорите, като се приема, че приложението
24
му не може да влиза в колизия с принципа на законността. Принципът за
правна сигурност изисква нормативните актове да са ясни и предвидими, да
влизат в сила с даден подходящ срок за запознаване с тях, възможността за
ретроактивно действие да е по изключение и нормативната уредба да е
съгласувана, за да може законодателството да бъде придвидимо от субектите,
които трябва да съобразяват задълженията си с него.
От своя страна принципът на защита на оправданите правни очаквания
като производен на принципа на правна сигурност се появява за първи път в
решението по дело 7/56, като този принцип се прилага за предоставяне защита
на лице, за когото законът е бил ясен, но е било заблудено от компетентен
орган с конкретно изявление, което не противоречи на утвърдената правна
рамка, в който случай се приема, че при възникнали оправдани правни
очаквания за правен субект, държавните органи са длъжни да приемат
последиците от собственото си поведение. В практика на СЕС са приема, че за
прилагане на този принцип е необходимо наличието на няколко кумулативни
предпоставки: публичният орган да е предоставил на заинтересованото лице
конкретни, безусловни и непротиворечиви уверения, които да са от естество
да породят оправдано очакване в съзнанието на адресата и тези уверения да са
съобразени с приложимите норми. Обръща се специално внимание на
субективния елемент при приложение на този принцип, като ако един
предпазлив и съобразителен икономически оператор може да предвиди
правната промяна, засягаща неговите интереси, той не може да се позовава на
него, както и не може да има оправдани правни очаквания за запазването на
едно съществуващо положение, което може да бъде променено от държавите
членки или от институциите на Съюза при упражняване на тяхното право на
преценка.
Според практиката на СЕС посочените два принципа трябва да се
спазват както от институциите на Съюза, така и от държавите членки, като на
тяхното нарушение може да се позове всеки правен субект.
Настоящият състав възприема изцяло съображенията, изложени в
решение от 27.03.2018 г. по конст.д. № 11/2017 г., /обн. ДВ бр. 32/13.04.2018 г./,
с което Конституционният съд приема, че нормата на § 15 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ не е противоконституционна, като тези съображения са
релевантни в пълна степен и по отношение на изложените оплаквания за
25
нарушение на общностното право.
В това решение е посочено, че земята, в т.ч. пасищата, е национално
богатство, ползващо се от особената закрила на Д и обществото /чл. 21, ал. 1
от Конституцията/, чийто режим се определя със закон /чл. 22, ал. 3 от
Конституцията/, като Д има право да провежда такава политика, която да
осигури пасищата, мерите и ливадите да бъдат отдавани под наем или аренда
преимуществено на такива лица, които ще ги ползват по тяхното основно
предназначение, т.е. за отглеждане на животни, Н като единствен титуляр на
законодателната власт чрез приеманите от него актове определя насоките на
държавната политика в различните сфери на обществения живот, а
разпоредбата на § 15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е израз на това право на Д да
преурежда със закон статута на отделни категории земи като израз на
държавната политика в областта на животновъдството.
В решението е посочено също, че още при първоначалното приемане на
разпоредбата на чл. 37и ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 10/6.02.2009 г./ е предвидено, че мери
и пасища от Д се предоставят за управление на общините за отглеждане на
пасищни животни, а размерът на отдаваните под наем площи се определя в
зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни, като след
измененията от 2014 г. в ЗСПЗЗ вече изрично е въведено задължението пасища
и ливади от държавния и общинския поземлен фонд да се отдават под наем
или аренда единствено на собственици или ползватели на животновъдни
обекти с пасищни селскостопански животни и само по изключение – ако няма
такива желаещи лица /ДВ бр. 38/7.05.2014 г./, т.е. още от самото си създаване
нормата ясно е определяла предназначението на ливадите и пасищата – за
животновъдни цели.
Фактът, че още при първоначалната редакция на разпоредбата от 2009
г. /т.е. преди сключване на процесните договори за наем/ е отдаден приоритет
на наематели, които отглеждат пасищни животни, и това е било известно на
всички правни субекти, означава, че още към този момент законодателят в
изпълнение на държавната политика в този отрасъл е смятал да урежда с
предпочитание правоотношенията по този начин, като извършената
впоследствие промяна в действащата законодателна рамка е съобразена с
изменените икономически и социални условия в страната, в същото време тя
не е била изненада за правните субекти, като предпазливи и съобразителни
26
икономически оператори те са можели да предвидят тази промяна и не са били
засегнати техни легитимни правни очаквания, още повече че регулирането на
приоритетен стопански отрасъл чрез провеждана държава политика
предполага корекции, свързани с промените в икономическите условия, и
стопанските субекти не могат да разчитат, че няма да бъдат подчинени на
ограничения, свързани с бъдещи правила или нова държавна политика.
В този смисъл е и цитираното в първоинстанционния акт решение от
15.04.2021 г. по съединени дела С-798/18 и С-799/18 СЕС, което предоставя на
държавите членки право на преценка относно мерките, които считат за
подходящи за постигането на задължителните общи национални цели, а когато
предпазлив и съобразителен икономически оператор е в състояние да
предвиди приемането на мярка, която може да засегне неговите интереси, той
не може да се позове на принципа за защита на оправданите правни очаквания
при приемане на тази мярка, доколкото тя е била необходима, а преценката е
предоставена на националните органи.
Неоснователно е становището на ищците, че на разглежданата правна
норма е придадено обратно действие, тъй като в случаите, когато на новия
закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи
правоотношения, които са заварени и той урежда за в бъдеще завареното
правоотношение, което не е приключило /както е настоящият случай/, е
налице несъщинско обратно действие, докато същинско обратно действие
новият закон има само тогава, когато той засяга вече придобити права или
погасени задължения и ги преурежда от момента на проявление на
юридическите факти до завършване на фактическия състав, с който
приключва едно правоотношение /вж. решение № 4/11.03.2014 г. по конст.д. №
12/2013 г. на Конституционния съд/.
В приетата разпоредба на § 15, ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е определен
срок от почти половин година /от 14.08.2015 г. до 01.02.2016 г./ за всички лица
в качеството им на наематели по сключени преди посочената в закона дата
договори за наем, в т. ищците, да ги приведат в съответствие с новите
изисквания на чл. 37и от ЗСПЗЗ, според които те трябва да започнат да
отглеждат пасищни животни, за да не бъдат прекратени договорите за наем,
които е безспорно, че ищците не са направили.
Настоящият състав приема, че този срок е достатъчен за изпълнение на
27
новите изисквания от ползувателите, като се има предвид, че тенденцията е
била заложена още с изменение на разпоредбата на чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ в
ДВ бр. 38/2014 г., т.е. не е била изненада за правните субекти, а в същото
време тази промяна позволява на Д да провежда нова политика в
животновъдството, съчетана с възможност на лицата, притежаващи пасищни
животни, да бъдат предоставени пасища и по този начин да ги стимулира да
увеличат броя на отглежданите животни, което е в обществен интерес,
преследваната със законодателната промяна цел е легитимна – да се провежда
политика, осигуряваща възможност пасищата, мерите и ливадите да бъдат
отдавани под наем или аренда преимуществено на лица, които ще ги ползват
по тяхното основно предназначение, а за постигането й са предвидени
разумно обосновани средства.
За ищците и останалите ползуватели на пасища, които не са могли да
изпълнят новите изисквания на закона и по тази причина договорите им за
наем са били прекратени, е имало още един път за защита – чрез участие
повторно на търг по отношение на останалите ненаети площи от държавния
или общинския поземлен фонд или наемане на други такива от частни
стопани с цел продължаване получаването на подпомагане по този ред.
В исковата молба са въведени оплаквания и за нарушаване на чл. чл. 20
от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, предвиждаща равенство на
всички хора пред закона.
Съдът счита, че не е установено нарушение на посоченото основно
право и въвеждане на дискриминация с приемане на § 15 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ, тъй като въведеният критерий – приоритетно сключване на
договори за наем на държавни и общински мери и пасища с лица, които
отглеждат животни, пред тези, които не отглеждат такива, е възприет с цел
задоволяване нуждите на вторите, за да могат да изхранват животните и в
същото време да използват пасищата по основното им предназначение,
поддържайки ги по този начин в добро земеделско състояние, а при останали
свободни площи те се предоставят на лица, които не отглеждат животни.
Това разрешение е в унисон с възможността да се осигури развитие на
планинските райони или други такива с по-слабо икономическо развитие чрез
държавно регулиране и в същото време да се предоставят еднакви условия за
стопанска дейност на всички правни субекти, извършващи сходна
28
икономическа дейност, т.е. намесата на Д е била необходима за постигането на
преследваната легитимна цел и при отчитане на справедливия баланс между
обществения интерес и защитата на правата на индивида.
Според възприетото в решение от 16.12.2008 г. по дело C-127/07 и
решение от 15.05.2014 г. по дело С-135/13 принципът на равно третиране
изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се
третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е
обективно обосновано, като в разглеждания казус новото изискване не е
въведено само спрямо ищците, а спрямо всички лица, сключили договори за
наем на земи от държавния или общинския поземлен фонд, които не
отглеждат пасищни животни, т.е. те се третират по един и същи начин.
Отчитането на обществения интерес при приемане на цитираната
правна норма може да бъде изведен и от мотивите към законопроекта,
публикувани на сайта на Н, според които промените са продиктувани от
необходимостта от подкрепа на сектор „Ж.“ и предвид постъпилите в М
множество жалби и сигнали от животновъди, недоволни от това, че големи
площи от землищата, в които са разположени животновъдните им обекти, се
ползват от лица, които нямат животни, но получават субсидии за площ, като в
същото време за фермерите няма свободни терени за разпределение,
необходими за отглеждане и изхранване на животните.
Тук следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства е
видно, че ищците също са предоставяли наетите от тях пасища на стопани,
притежаващи животни, за осъществяване на паша в тях /по техни твърдения
безвъзмездно, което е ирелевантно по спора/, което е потвърждение на факта,
че това е основното предназначение на наетите земи и съответно Д има да
провежда политика по тяхната защита и ефикасно използване именно във
връзка с него, без да е необходимо да се търси съдействието на наемателите за
предоставяне земите на стопани, отглеждащи животни, за да им се осигури
паша.
Тази теза е в съответствие и с цитираното решение на
Конституционния съд, според което чрез разглежданата норма не се създава
неравноправно третиране на земеделските стопани на основата на социален
признак „социално положение“ - между лицата, отглеждащи животни върху
наетите земи от държавния или общинския поземлен фонд, и лицата, които не
29
отглеждат животни, тъй като не може да бъде търсено равенство при
осъществяване на различни стопански дейности, както и да бъде отречено
правото на Д приоритетно да предостави въпросните земи на производители
на животинска продукция предвид основното предназначение на земите.
На база на всички събрани по делото доказателства и изведените въз
основа на тях правни изводи съдът приема за установено, че при приемане
разпоредбите на § 15, ал. 1 - ал. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ не е допуснато
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като липсата на една
от предпоставките за ангажиране отговорността на Д дава основание да се
приеме, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да
бъдат отхвърлени.
За пълнота на изложението следва да се добави, че не е проведено и
пълно доказване от ищците на претърпените от тях неимуществени вреди,
доколкото събраните гласни доказателства са неконкретни, не се посочват
какви точно негативни последици са настъпили за тях, освен съжалението за
извършените разходи, за неполучаване на бъдещи субсидии, липсата на
желание да се занимават със земеделство, отчуждение и негативно отношение
към администрацията на Д, още повече че двамата имали бизнес план за
пчеларство в с. Ч, З, Д, за който няма данни как се е развивал и дали има
връзка с процесните договори за наем.
Не е установена по несъмнен и категоричен начин и претендираната от
ищците имуществена вреда под форма на пропуснати ползи от неполучени
директни плащания за 2016 г. и 2017 г., доколкото субсидии се изплащат само
ако земята е поддържана в добро земеделско и екологично състояние, каквото
по делото не се установява, поради което не може да се приеме за сигурен
факт получаване на субсидия от ДФ „З“, както и какъв би бил нейният размер,
предвид намаляващия обем земи, заявени за подпомагане от първата ищца и
различния размер на помощите през предходните три години съобразно
механизма за определянето им, без той да е постоянна величина, което от своя
страна означава, че не е доказано сигурното увеличаване на имуществото на
кредиторите, което също води до извод за неоснователност на исковете.
Предвид гореизложените мотиви съдът счита, че предявените
обективно и субективно съединени искове по чл. 2в от ЗОДОВ за присъждане
на ищците на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, както и за
30
присъждане на обезщетение за законна лихва за забава върху тях по реда на
чл. 86 от ЗЗД като акцесорни такива са неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до същите правни
изводи, решението му е правилно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав намира за недоказано възражението на
жалбоподателите, че е нарушен чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, гарантиращо правото на
спаведливо и публично гледане на делото в разумен срок, от независим и
безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. В случая спорът е бил
разрешен от родово и местно компетентния съд /Окръжен съд – Пловдив/, при
спазване предвидената в ГПК процедура, страните са били редовно призовани
и са участвали в производството, а то е завършило в разумен срок съобразно
фактическата и правната му сложност и необходимостта от събиране на
исканите доказателства, като финализиращото съдебно решение е мотивирано
и в него са разгледани относимите актове от правото на Европейския съюз и
решения на СЕС, въз основа на които и при съобразяване с установената по
делото фактическа обстановка съдът е мотивирал своите правни изводи.
При предвидената в разпоредбата на чл. 266 от ГПК преклузия за
навеждане на нови обстоятелства и за събиране на нови доказателства във
въззивното производство не следва да бъдат обсъждани наведените за първи
път във въззивната жалба твърдения за нарушение на чл. 1 от Протокол № 1
към ЕКЗПЧОС и на чл. 17 от ХОПЕС.
Първоинстанционното решение е законосъобразно и в частта, в която
ищците са осъдени да заплатят на ответника разноски в размер на 400 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и да заплатят в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив 5 879,10
лв. разноски по делото.
Поради отхвърляне на жалбата на въззиваемия се дължат разноски за
въззивното производство под форма на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв., определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ и
чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и при отчитане на
фактическата и правна сложност на делото, продължителността на въззивното
производство, завършило в едно съдебно заседание, и извършените в него от
процесуалния представител на въззиваемия процесуални действия.
31
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012/29.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 2406/2020 по описа на Пловдивския окръжен съд – ХV гр.с.
ОСЪЖДА Г. С. Д. от гр. А, П , ул. Б Ш ********, ЕГН ********** и М.
П. М. от гр. П., ул. ***********, ЕГН ********** да заплатят на Н РБ, С, пл.
******** общо сумата 300,00 лв. /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
32