Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
6 за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №89 от 17.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№203 по описа за 2012 година на С. районен съд, е признато уволнението на ищцата за незаконно и е отменена заповедта, с която е извършено уволнението, като незаконосъобразна; възстановена е ищцата на заеманата до уволнението длъжност „оператор, сигурност, диспечер” в офис С. към жалбоподателя; осъден е жалбоподателят да заплати наищцата сумата 445.78 лв., представляваща обезщетение за времето, когато е останала без работа и през което е заемала друга, по-ниско платена длъжност за период от 01.02.2012 година до 03.07.2012 година, като в останалата част за разликата до пълния предявен размер исковата претенция е отхвърлена, като недоказана и поради направено прихващане; присъдени са в полза на ищцата разноски, съобразно уважената част от исковите претенции; присъдени са разноски и в полза на ответника, съобразно отхвърлената част на исковата претенция; осъден е ответникът да заплати следващата се ДТ върху уважените искови претенции. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от ответника, чрез ю.к. К.. Обжалва се решението в частта, в която са уважени предявените искови претенции. Изложени са твърдения в какво се счита, че се състои неправилността на решението и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено решението в обжалваните части и да се отхвърлят исковите претенции. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от ищцата, чрез процесуалния й представител адв. Е.. Заето е становище, че подадената въззивна жалба е неоснователна. Изложени са съображения във връзка с това становище. Направено е искане да бъде оставена без уважение жалбата и да се потвърди решението. Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността на решението. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта на решението. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявените обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: обуславящите - чл.344, ал.1, т.1 от КТ, и обусловените - чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, последната в уважения от районни съд размер. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство не са събирани доказателства. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство В.ГР.Д.№1240/2012 г. ВТОС доказателства, също приема за установени, въззивният съд прави следните правни изводи: По отношение на обуславящите искови претенции. Уволнението е незаконно. За този извод съдът е мотивиран от следното: При спор за законността на уволнението в тежест на работодателя е да докаже, че се е осъществило в обективната действителност фактическото основание, посочено в заповедта за уволнение. В настоящия казус в процесната заповед е посочено фактическото основание, визирано в чл.328, ал.1, т.2, предложение първо от КТ – „закриване на част от предприятието”. За да е възникнало фактическото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.2, предложение първо от КТ – „закриване на част от предприятието”, трябва да са осъществени и установени по делото кумулативно изискуемите се юридически факти от сложния фактически състав на посочената правна норма, а именно: = решение за закриване на определено структурно звено, взето от компетентен орган; = с това решение да е „премахната дейността”, която се е извършвала чрез закритата структурна единица – т. е. да е налице реално закриване на структурното звено; = да е извършен подбор между всички лица, извършващи определена функция от „премахнатата дейност”. За да е възникнало фактическото основание „закриване на част от предприятието” не достатъчно да има решение за закриване на определено структурно звено. Необходимо е реално да е „премахната дейността”, която се е извършвала чрез закритата структурна единица. Освен това при спор за законността на уволнението на фактическото основание „закриване част от предприятието”, както и на фактическите основания „съкращаване в щата” и „намаляване обема на работа” работодателят е задължен да докаже извършването на подбор и неговата законосъобразност. Това задължение „не отпада” дори в исковата молба да не е посочено като основание за незаконност на уволнението „неизвършен подбор” или „незаконосъобразен подбор”. Това е така защото задължителен елемент от фактическия състав на законно уволнение при посочените по-горе фактически основания, едно от които е „закриване на част от предприятието”, е законосъобразен подбор. Щом се атакува уволнението поради „закриване на част от предприятието” възниква задължение за работодателя да докаже извършване на подбор и неговата законосъобразност. Преценката за законосъобразност на уволнениÕто включва и преценката извършен ли е подбор и дали той е законосъобразен. По делото не са представени доказателства, установяващи обстоятелства, от които да се направи обоснован извод, че са се осъществили в обективната действителност посочените по-горе юридически факти, а именно: Не е доказано, че е взето от компетентен орган решение за закриване на „структурното звено”, в което ищцата е заемала длъжността, от която е уволнена. По делото е представен документ, удостоверяващ вземане на решение за закриване на офиса, в който е работила ищцата, като клон на акционерното дружество, но не и като структурна звено към дружеството. Не е доказано, че с това решение е „премахната дейността”, която се е извършвала от „структурната единица”, в която е работила ищцата. Такова твърдение от ответника се прави едва с писмената защита, представена в първоинстанционното производство, и с въззивната жалба. Освен това твърдението не е доказано чрез нито едно от събраните по делото доказателства. Не е доказано и, че е извършен подбор между всички лица, извършващи определена функция от „премахнатата дейност”. Изложеното е достатъчно за да се направи извод: Не е осъществено в обективната действителност фактическото основание, визирано в чл.328, ал.1, т.2, предложение първо от КТ – „закриване на част от предприятието”. Неосъществяване на посоченото в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение фактическо основание обосновава извод, че за работодателя не е възникнало законно право да уволни, уволнението е незаконно и следва да бъде отменено. Възраженията на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба, са неоснователни. Както се изложи по-горе, от една страна такива възражения се правят едва с писмената защита, представена в първоинстанционното производство и с въззивната жалба. От друга страна твърдението за премахване на посочената с писмената защита и във въззивната жалба дейност, не е доказано чрез нито едно от събраните по делото доказателства. По изложените съображения исковите претенции, предявени на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ са основателни и доказани и следва да бъдат уважени.. Основателността и доказаността на обуславящите искови претенции обосновава и извод за основателност и доказаност и на обусловените искови претенции с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл.344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл.225, ал.1 от КТ . В.ГР.Д.№1240/2012 г. ВТОС С оглед уважаване на исковете по т.1 - незаконността на уволнението и неговата отмяна, възниква право да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност. По отношение исковата претенция с правно основание чл.225, ал.1 от КТ. Налице са /установени по делото/ всички изискуеми се предпоставки, /правнорелевантни факти/, визирани в чл.225, ал.1 от КТ, за възникване задължението на ответника /работодател/ да заплати на ищцата обезщетение за времето, през което е останала без работа и за времето, през което е заемала друга по-ниско платена длъжност, незаконност на уволнението; оставане без работа, поради незаконното уволнение, и заемане на друга по-ниско платена длъжност, поради незаконното уволнение, и вреда /не получаване на трудово възнаграждение/. Обстоятелства, установени от приетите писмени доказателства в първоинстанционното производство. Размерът на дължимото обезщетение следва да се изчисли на база установеното брутно трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението, за периода, в който ищцата е останала без работа, и на база разликата между установеното брутно трудово възнаграждение за един месец, получено през месеца предхождащ уволнението, и установеното брутно трудово възнаграждение, получено за периода, през който ищцата е заемала друга по-ниско платена длъжност, общо за период, считано от датата на уволнението - 01.02.2012 година, до 03.07.2012 година - датата на приключване на устните състезания в първа инстанция. При съответните аритметични изчисления общият размер на дължимото обезщетение е 851,80 лв. Първоинстанционният съд е уважил направено искане от ответника да бъде прихванато дължимото на основание чл.225, ал.1 от КТ от него обезщетение с получените от ищцата на основание чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ суми. Като след прихващането дължимото на основание чл.225, ал.1 от КТ от ответника обезщетение е в размер на 445,78 лв. По изложените съображения исковата претенция за обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е основателна и доказана в посочения размер и следва да бъде уважена в този размер. С оглед фактическите и правни изводи на въззивния съд, изложени по-горе, решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно. Жалбата е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено. Ответникът е обжалвал решението и в частта за присъдените в полза на ищцата разноски. Жалбата и в тази част е допустима. Това е така защото с разпоредбата на чл.248 от ГПК са регламентирани правомощията на първоинстанционния съд само в хипотезата на решение, което не подлежи на обжалване, и в хипотезата на решение, което не е обжалвано. Когато страната обжалва решението, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора, има право да обжалва решението и в частта за разноските. Жалбата и в тази и част е неоснователна. Районният съд е изчислил дължимите разноски спазвайки изискванията, визирани с разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК за съразмерност с „уважената част на иска”. При обективно кумулативно съединени искови претенции дължимите разноски се изчисляват съразмерно с всички уважени искови претенции. Поради което направеното искане за намаляване размера на дължимите от ответника на ищцата разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответник-жалба направените разноски във въззивното производство в размер на 600 лв. Водим от горното и по реда на чл.271 от ГПК Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ №89 от 17.07.2012 година, постановено по ГР.Д.№203 по описа за 2012 година на С. районен съд. ОСЪЖДА „З С С.” , ЕИК-..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”С.” №.. да заплати на Л. К. И., ЕГН- *, с адрес гр. С., ул.”П. Е.” №.., В.”В”, .., направените разноски във въззивното производство в размер на 600 лв. /шестстотин лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ведномесечен срок от съобщаването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:___________ ЧЛЕНОВЕ: 1.________________ 2.________________ |