РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 775
/ 9.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в
открито заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ :
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
СВЕТОМИР
БАБАКОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ
ПЕТРОВ к.н.а. дело № 803 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, гр. София срещу Решение № 290 от 05.06.2020г., постановено по
адм. дело № 60 по описа на Административен съд Пазарджик за 2020г., в частта му с която е
Главната дирекция е осъдена да
заплати на А.О.С. с ЕГН ********** ***, обезщетение за причинени от действия и
бездействия на длъжностни лица на същата, неимуществени вреди в размер на
разликата от 300,00лв. до 600.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на завеждане на исковата молба, тоест 17.01.2020г. до
окончателното изплащане на сумата
Касационния
жалбоподател, чрез процесуалния си представител юрк. Чолаков счита съдебното
решение в обжалваната му част за необосновано и неправилно, доколкото
първоинстанционния съд не съобразил впълнота събраните по делото доказателства.
Счита се, че в случая не са установени по категоричен начин вредата,
бездействието от страна на администрацията и причинната връзка между тях.
Сочи
се, че действително, от представената по делото справка е видно, че С. е
обитавал помещения с жизнено пространство под 4,00м², но това неудобство е било компенсирано от
създадените условия за раздвижване в коридора на отделението през светлата част
от денонощието и времето на престой на открито – ежедневно по един час.
Твърденията
на ищеца, за наличие на лоша хигиена в килиите се считат за необосновани,
доколкото хигиената е перманентно поддържана от изтърпяващите наказание
лишаване от свобода.
Според касационния
жалбоподател, в случая не е установено по несъмнен начин, твърдените от С.
вреди, да са пряка последица от виновно, противоправно поведение на
администрацията. Счита се, че в хода на първоинстанционното производство, ищеца
не е доказал фактическото претърпяване на твърдените неимуществени вреди.
Иска се
решението да бъде отменено в обжалваната част, като в тази част се отхвърли и
исковата претенция на С..
3. Ответника по касационната жалба А.О.С. с
ЕГН ********** ***, не взема конкретно становище по същата.
4.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че жалбата е основателна, доколкото, ищеца е имал възможност
за разходка в коридора и на открито, съобразно установените в затвора правила.
ІІ. За
допустимостта :
5. Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима.
ІІІ. За
фактите :
6. Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от А.О.С. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, да бъде осъдена Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр. София, да му заплати сумата от 50 000,00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, претърпени в периода
01.07.2017г. до 17.01.2020г., в резултат на бездействието на администрацията на
Затвора Пазарджик, да му осигури обитаване в хигиенични и с достатъчно жизнено
пространство помещения, заедно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба, тоест 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата
7. Въз
основа на представената в първоинстанционното производство Справка изх. № 614 от 27.01.2020г.(л. 28
по а.д. № 60/2020) изготвена от Началника на Затвора Пазарджик, първоинстанционния
съдебен състав е приел за установено, че лишеният от свобода А.О.С. ***.02.2018
г. като след извеждане от приемно отделение е настаняван както следва:
В
спално помещение 406 с площ 44,01м²,
където в периода от 09.02.2018г. до 05.11.2018г. е пребивавал с 4-9 други лишени
от свобода, като площта за всеки от тях е била над 4 м², с наличен санитарен възел и площ на
тоалетната от 1.29 м².
В
периода от 06.11.2018 г. до 21.11.2018 г. за срок от 14 дни, ищецът е бил
изолиран в наказателна килия сам на площ от 6.75 м², в която не е имало наличен санитарен
възел.
В
спално помещение 703, което е с площ от 46.13 м², С. е пребивавал в периодите от 21.11.2018
г. до 05.12.2018 г. и от 07.12.2018 г. до 09.01.2019 г., съвместно с 12 други
лишени от свобода, като на площта за всеки един от тях е била от 3.85 м², с наличен санитарен възел и площ на
тоалетната от 1.88 м².
На
06.12.2018 г. за срок от един ден, ищецът е бил изолиран в наказателна килия
сам на площ от 6.7 м², в
която не е бил наличен санитарен възел.
С. е
пребивавал в спално помещение 804 с площ от 22.50 м² в периода от 10.01.2019г. до 17.01.2020г.,
съвместно с 6 - 8 други лишени от свобода, като през целия период от една
година, осигурената му площ е била около 3 м², с наличен санитарен възел с площ от 1.9 м².
8.
Според справката, изброените спални помещения се намират в четири отделения,
всяко от които има общ санитарен възел с течаща студена и топла вода, която
лишените от свобода могат да ползват във времето от 06.00 ч. до 20.30 ч., а в
почивни и празнични дни от 6.30ч. до 20.30 ч. Всички осъдени настанени в
неремонтираното 6-то отделение посещават затворническата баня два пъти в
седмицата. Всички спални помещения в затвора имат достъп до чист въздух и
естествена светлина през светлата част на деня, а в тъмната изкуствено
осветление. Оборудвани са с минимум обзавеждане на спалните помещения. На всеки
лишен от свобода е осигурено легло от двуетажна вишка и половин шкафче.
За
изтърпяващите дисциплинарното наказание „изолиране в наказателна килия“ няма
изготвен график за ползване на течащата вода и санитарен възел. Преди закуска,
обяд и вечеря се осигурява време за личен тоалет в рамките на 30 минути.
Посещават затворническата баня два пъти седмично, като през останалото време
достъпът до общия санитарен възел се осигурява от лостовите полицаи при изявено
желание от осъдените - 24 часа в денонощието.
Посочено
е също така, че от постъпването му в Затвора гр. Пазарджик до този момент
ищецът не е подавал каквито и да е оплаквания относно битовите условия, при
които е бил настаняван.
9. Съобразени
са показанията на разпитания в производството свидетел Зеки Зеки Адем, които са
приети за последователни, достоверни и непротиворечиви относно събраните по
делото писмени доказателства. Адем е заявил, че познава ищеца от м. август 2018
г. и са били в една килия с още 12 лишени от свобода. Според свидетеля условията
в килиите са много мизерни, има плъхове и хлебарки. В килиите подовете са
бетонни, циментови, мазилката е изкъртена, няма вода. Прозорците са счупени.
Почистването в килиите става от самите затворници, но не им са били
предоставяни препарати, метли, кофи.
10. Съвкупната
преценка на описаните данни е основала извода на Съда, че в контекста на
Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно
жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се
изключва единствено площта на санитарния възел, лишеният от свобода С., през
периода му на престой в Затвора гр. Пазарджик е живял в условия на
пренаселеност. Конкретно е констатирано, че в килия № 804 с площ от 22.50м², в периода от 10.01.2019 г. до 17.01.2020г.,
той е пребивавал съвместно с 6 - 8 други
лишени от свобода, като през целия период от приблизително една година е
пребивавал на площ около 3м².
Според Съда, констатираната пренаселеност в килиите, за период от една година,
сама по себе си е достатъчна, за да се направи извод, че ответникът, чрез
неговите служители не е изпълнил своите задължения и не е осигурил на
затворниците и в частност на ищеца минимална свободна жилищна площ, която да
съответства на човешките представи за необходимо на едно лице свободно пространство,
което да обитава, извършвайки своите елементарни, присъщи за самото му
съществуване нужди като спане, преобличане и хранене. Пояснено е, че в случая
не става реч за необходимост от жилищна площ, надминаваща изискванията за
ограниченията, които самото наказание поставя, а се отнася до изисквания, които
биологичното съществуване на човек предполага.
Съобразен
е факта, че за периода на пребиваване в наказателните килии от 06.11.2018 г. до
21.11.2018 г. и на 06.12.2018 г. или общо 15 дни, лишеният от свобода не е имал
достъп до санитарен възел, ходенето до тоалетна е било организирано по график и
само чрез съдействие на служителите при ответника. В този контекст, съдът е
намерил, че при ограничаване на правата и свободите на всеки един лишен от
свобода следва да бъдат осигурени условия, които да съответстват на човешките
представи за извършване на елементарни физиологични нужди, по всяко време на
денонощието и независещи от други фактори и лица.
Въз
основа на тези съображения съдът е приел, че за посочените периоди искът следва
да бъде уважен.
Относно
размера на дължимото обезщетение, Съдът е съобразил периода през
което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство - около
дванадесет месеца, характера и интензитета на породените страдания и негативни
преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение е приел, че искът следва
да бъде уважен в размер на 600 лв., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба - 17.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, за целия период.
В
останалата част, исковата претенция е отхвърлена.
ІV. За
правото :
11. По
отношение на твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата и възраженията поддържани от
ответната администрация, първоинстанционния съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни
доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установени факти и обстоятелствата при които са проявени, са
направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и
на процесуалния закон.
Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.
12. Във
връзка с поддържаните касационни доводи, трябва да се съобрази, че според чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а
според чл. 3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага
с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл.
43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ в
спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от
4,00м².
13.
Както се посочи в предходния раздел от настоящото решение, въз основа на
данните представени от Началника на Затвора Пазарджик, в един твърде
продължителен период от около една година, С. е бил поставен в условия, да
обитава помещения в които осигурената нему жилищна площ е била под 4,00м², както и в помещения в които не е
разполагал със самостоятелен санитарен възел. Тези факти са несъмнено
установени и се приемат за безспорни според твърденията в касационната жалба.
Сами по
себе си, те са достатъчни за да се приеме, че в посочените от първоинстанционния
съд периоди от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание С. в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. С оглед на това,
правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме,
че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в
описаните в исковата молба негативни психически състояния.
Тежестта
да обори възведената в чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е
за ответника по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, тоест в случая ГД
„Изпълнение на наказанията“. В тази насока обаче, ответната администрация не е
заявила и не е представила никакви доказателства, както при първоинстанционното
разглеждане на делото, така и в производството по касационно обжалване на
съдебното решение.
14. Все
в този контекст, трябва да се добави, че съотнасянето на прежде цитираните
правни норми, изключва каквато и да е възможност да се направи извод, че наличието на тоалетна, течаща вода, условия
за раздвижване и прозорци, през които е могло да се проветрява съответното
помещение, „компенсира“ по някакъв начин, неспазването от администрацията на
изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, да
осигури минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
от не по-малко от 4,00м².
Липса
на достатъчно жилищна площ е посочена като самостоятелно основание в хипотезата
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, проявлението на което е достатъчно за да се приеме,
че осъденият е бил подложен на нечовешко или унизително отношение и е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди.
Този
факт, както и продължителния период от време, през който Добрев е бил поставен
в тези условия, обосновава впълнота присъдения от първоинстанционния съд размер
на паричната обезвреда.
Ето
защо, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 290 от 05.06.2020г., постановено по адм. дело № 60 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2020г.,
в частта му с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е
осъдена да заплати на А.О.С. с ЕГН **********
***, обезщетение за причинени от действия и бездействия на длъжностни лица на
същата, неимуществени вреди в размер на разликата от 300,00лв. до 600.00 лева, заедно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата
молба, тоест 17.01.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1./п/
2.
/п/