Решение по дело №3620/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260402/11.2.2021г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година, проведено в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №3620 по описа на Варненски районен съд за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от А.Н.Р., роден на ***г., гражданин на Р.Ф., от гр. Варна, ул. Г.Г. №3, ет.2, ап.1 срещу А.А.М., роден на ***г., гражданин на Р.Ф., постоянно пребиваващ в Р.Б., ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 10308,34 лева, съставляваща неотчетена от ответника сума получена от последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по сключен договор за покупко – продажба на 12 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2560.42.3.14, представляващ подземен гараж в сграда в гр. Варна, ул. Г.Г. №5, сграда №3, целия с площ от 158,50 кв.м., за която част е отредено паркомясто №9,10, с площ от 12 кв.м.,за което обстоятелство е съставен нотариален акт № 16/2017г. по описа на нотариус Я. Н. с район на действие ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 3109,68 лева лихва за забава за периода от 23.03.2017г. до 12.03.2020г., на осн. чл. 284, ал.2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е бил собственик на 12 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2560.42.3.14, представляващ подземен гараж в сграда в гр. Варна, за които са отредени паркомясто №9,10. Ответникът отправил предложение на ищеца да бъде осъществена продажба на ид.части от имота в полза на трето на спора лице. Ищецът изразил съгласие, при което изрично с пълномощно от 17.02.2017г. упълномощил ответника да осъществи действията свързани с разпоредителната сделка. Ответникът приел възложената му работа, извършил разпоредителната сделка, като на 13.03.2017г. получил и продажната цена в размер на 14220 лева. От така получената продажна цена заплатил на 22.03.2017г. на ищеца единствено сумата от 3911,66 лева, като разликата в размер на исковата претенция не била заплатена. Твърди, че между страните е валидно възникнал договор за поръчка, при който ответникът в качеството му на изпълнител не е осъществил задълженията си по чл. 284, ал.2 ЗЗД да даде отчет и да предаде всичко, което е получил по сделката. Излага твърдения, че е поканил ответника да изпълни задължението си на 22.03.2017г., която дата съвпада с получаване на част от цената, поради което за периода 23.03.2017г.- до депозиране на исковата молба в съда – 12.03.2020г. претендира да бъде заплатена и мораторна лихва за забава.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не се оспорва факта, че в качеството му на пълномощник на ищеца е осъществил дейност по покупко – продажба на 12 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2560.42.3.14, за които е отредено паркомясто №9,10. Посочва, че страните са постигнали уговорка продажната цена да бъде предадена на ищеца на няколко вноски, при което на 22.03.2017г. е осъществил първо плащане. Признава, че сумата от 10308,34 лева, която представлява остатъчна продажна цена по договора за покупко – продажба се намира в него, като изразява готовност същата да бъде преведена по банкова сметка ***.

В условията на евентуалност оспорва твърденията изложени в исковата молба, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за поръчка. Оспорва претенцията за заплащане на мораторна лихва за забава за периода посочен в исковата молба, доколкото сочи, че по вина на ищеца не е осъществен превод на цялата сума по „Уестърн Юнион“, доколкото последния е релевирал искане остатъчната продажна цена да бъде заплатена в брой при пристигане в България.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен по делото е договор за покупко – продажба от 20.06.2013г., оформен в НА № 189, том І, рег. № 2343, дело № 174/2013г. на нотариус Диана Стоянова с район на действие ВРС, по силата на който ищеца Р. придобива собствеността върху 12 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2560.42.3.14, представляващ подземен гараж в сграда в гр. Варна, ул. Г.Г. №5, сграда №3, целия с площ от 158,50 кв.м., за която част е отредено паркомясто №9,10.

Представен по делото е договор за покупко – продажба от 13.03.2017г., оформен в НА № 16, том І, рег. № 587, дело №14/2017г. на нотариус Янчо Н. с район на действие ВРС, по силата на който ищеца Р., чрез пълномощникът си – ответникът М. продава на трето на спора лице 12 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2560.42.3.14, представляващ подземен гараж в сграда в гр. Варна, ул. Г.Г. №5, сграда №3, целия с площ от 158,50 кв.м., за която част е отредено паркомясто №9,10, за сумата от 14220 лева.

С платежно нареждане № 630689812554/22.03.2017г. посредством Международна платежна система „Юнистрим“ в полза на ищеца Р. са изплатени 2000 евро.

С постановление от 06.01.2020г. на ВРП е прекратено досъдебно производство образувано по депозирана жалба на ищеца Р., за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК.

Разпитан в хода на съдебното производство е изслушан свидетелят А. Н., руски гражданин, без дела и родство със страните. Свидетеля посочва че познава страните, като му е известно, че през 2017г. е осъществена продажба на имот собственост на ищеца, която продажба е реализирана чрез ответника в качеството му на представител по пълномощие при изповядване на сделката. Известно му е, че ответникът е предал на ищеца сумата от 2000 евро, като остатъкът от задължението не е заплатен от него. Към този момент свидетелят се е намирал в близки отношения с ответника, като посочва, че му е известено, че ищецът е потърсил остатъчната продажна стойност на имота, като е изпратил на ответника електронно съобщение. Това съобщение свидетеля посочва, че получен след заплащане на сумата от 2000 евро в полза на ищеца, което спомен на свидетеля е станало през 2017г. – 2018г.  

При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:

С договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, а съобразно чл. 286 ЗЗД доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено. Договорът за поръчка е неформален договор, с оглед на което за неговата действителност не е необходимо наличието на писмена форма. С оглед разпределение на доказателствената тежест, то в тежест на ищеца е да докаже, че между него и едно друго лице е налице валидна облигационна връзка, от която възниква вземането му. В тежест на ответника е да установи, че е предал на довереника полученото в изпълнение на поръчката.

Главният иск не се оспорва от ответника. Не оспорва същия, че в качеството му на пълномощник на ищеца е осъществил продажба на негов имот в страната, както и че е получил вследствие разпоредителна сделка сумата от 14220 лева. Не оспорва, че от тази сума на ищеца са отчетени единствено 2000 евро, съставляващи 3911,60 лева. Тези факти, които се признават от ответника се потвърждават и от представените по делото писмени доказателства, като от договор за покупко – продажба от 13.03.2017г., оформен в НА № 16, том І, рег. № 587, дело №14/2017г., на нотариус Янчо Н. с район на действие ВРС, съдът приема, че разпоредителната сделка с имота на ищеца е сключена чрез представителството по пълномощие от страна на ответника. Заплатената частична стойност по получената продажна цена на имота се установява от платежно нареждане № 630689812554/22.03.2017г. посредством Международна платежна система „Юнистрим“, с което ищецът получава от ответника сумата от 2000 евро. Следва да бъде взето в предвид и признанието на този иск, което е релевирано с молба от 30.10.2020г.

По изложените съображения съдът намира, че  страните са били обвързани във валидно правоотношение по договор за поръчка, при което ответникът е поел да извърши от името и за сметка на ищеца дейност по разпореждане с негов имот в страната, като не се установи по делото ответникът да е предал на възложителя получената сума по договора за покупко – продажба в цялост. Предадена е единствено частта в размер на 3911,60 лева, явяваща се получените на 22.03.2017г. 2000 евро, поради което за разликата в размер на процесната сума ответникът следва да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателно изплащане на задължението.

По отношение на акцесорната претенция:

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според чл.84, ал.2 ЗЗД.

 Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора.

Оспорва се претенцията за заплащане на лихва за забава, доколкото се излагат възражения, че превода на остатъчната сума по продажба на имота не е заплатен поради настояване от страна на ищеца същата да бъде предадена в брой при пристигане в страната.

Съдът не споделя тези възражения, като намира, че същите не са доказани в хода на процеса. По своята същност се релевира възражение за забава на кредитора, при която той неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не дава необходимото съдействие, по смисъла на чл. 95 ЗЗД. Не се установи по делото, че ответникът е предложил на ищеца изпълнение за заплащане на остатъчната стойност по разпоредителната сделка, съответно че кредиторът е отказал получаване или не е съдействал.Длъжникът може да бъде освободен от отговорност за парично задължение и в хипотезата на чл. 97 ЗЗД, като внесе дължимата сума в банка и уведоми кредитора за това. Такива възражения от ответника не са направени, липсват по делото доказателства в тази насока, които да бъдат разгледани и тълкувани от съда с оглед извеждане на евентуална забава от страна на кредитора, неуказано от него съдействие и пр.

От събраните по делото гласни доказателства съдът приема, че ищецът Р. е предприел активни действия, като е потърсил ответната страна за заплащане на окончателната продажна цена, която не му е била предадена. В този смисъл кредитира показанията на свидетеля Н., като намира, че същите за достоверни, изградени на лични впечатления, предвид поддържаните към този момент близки отношения с ответника. Тези показанията се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал и в частност постановление за прекратяване на досъдебно производство на ВРП, в което се посочва, че по сведение на самия ответник след осъществяване на сделката отношенията между страните са се влошили и те са комуникирали помежду си чрез електронни съобщения. Именно в тази насока са показанията на свидетелят Н., който посочва, че по този начин, чрез изплащане на електронни съобщения след получаване на частичната продажна цена, ищецът е потърсил остатъка от непредадената му продажна цена. При така изложеното съдът приема, че доколкото се събраха по делото данни, че след получаване на сумата от 2000 евро (на 22.03.2017г.), на следващия ден ищецът е потърсил остатъчната непредадена му от ответника сума, то от този ден ответникът се явява в забава, при което и дължи лихва за забава върху незаплатената от него главница. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в отговорът на исковата си молба ответникът не оспорва факта, че на 23.03.2017г. е уведомен за задължението за предаване на процесната главница, поради което от този момент той е поставен в забава. Претенцията за заплащане на лихва за забава се явява основателна за периода 23.03.2017г. – 12.03.2020г., както и в размер на 3109,68 лева, който размер съдът приема след осъществено служебно изчисляване посредством използване на изчислителна система „А.Ф.“.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1587,71 лева, от които 587,71 лева съдебно – деловодни разноски и 1000 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.  

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

осъжда А.А.М., роден на ***г., гражданин на Р.Ф., постоянно пребиваващ в Р.Б., ЕГН ********** *** да заплати на А.Н.Р., роден на ***г., гражданин на Р.Ф., от гр. Варна, ул. Г.Г. №3, ет.2, ап.1 сумата от 10308,34  (десет хиляди триста и осем лева и 34 ст.) лева, съставляваща неотчетена от ответника сума получена от последния в качеството му на пълномощник на ищеца, по сключен договор за покупко – продажба на 12 кв.м. ид. части от поземлен имот с идентификатор 10135.2560.42.3.14, представляващ подземен гараж в сграда в гр. Варна, ул. Г.Г. №5, сграда №3, целия с площ от 158,50 кв.м., за която част е отредено паркомясто №9,10, с площ от 12 кв.м.,за което обстоятелство е съставен нотариален акт № 16/2017г. по описа на нотариус Я. Н. с район на действие ВРС, ведно със законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда – 13.03.2020г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 3109,68 (три хиляди сто и девет лева и 68 ст.) лева, лихва за забава за периода от 23.03.2017г. до 12.03.2020г., на осн. чл. 284, ал.2 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

осъжда А.А.М., роден на ***г., гражданин на Р.Ф., постоянно пребиваващ в Р.Б., ЕГН ********** *** да заплати на А.Н.Р., роден на ***г., гражданин на Р.Ф., от гр. Варна, ул. Г.Г. №3, ет.2, ап.1 сумата от 1587,71 (хиляда петстотин осемдесет и седем лева и 81 ст.) лева, от които 587,71 лева съдебно – деловодни разноски и 1000 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК. 

Банкова сметка, ***жението си към ищеца:BG21FINV91501116210079 (сметка по чл. 39 ЗА с титуляр адвокат Р.П.М.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ :