РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 211/9.4.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на двадесет и седми февруари през
две хиляди и двадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Петров адм. дело
№1093 по описа на съда за 2019год., за да се произнесе взе предвид
следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1. Производството
е по реда на Производството е по реда на
Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с
чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване.
2.
Образувано по Жалба на С.А.К., ЕГН **********,***, заявена чрез процесуалния
представител адв. И.Б., срещу Решение № 1012-12-158#3 от 27.08.2019г. на
Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен
институт с което е изменено и потвърдено Разпореждане № 2140-12-211 от
01.07.2019г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, Пазарджик, съответно
с което на К. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
3. Счита се
че административните актове са необосновани, неоснователни и постановени при не
изяснени факти, които са от значение за разрешаване на въпроса.
Възразява
се, че неправилно не е зачетен положения от К. труд като дървосекач в КФ „Кардашлар“
гр. Пещера, който е удостоверен с надлежен документ, съставен по утвърден
образец. Поддържа се, че жалбоподателя е упражнявал тази дейност в периода от 01.08.
1991г. до 31.12.1994 г.
Оспорва се
отказа на административния орган да приеме стажа положен в ДСО „ПИРИН“ обувен
завод „Васил Мулетаров“, гр. Пещера през периода от 29.07.1977г. до 25.09.1977г.
(1 месец и двадесет дни), като обущарски работник и през периода от 03.12.1979г.
до 11.07.1991г. (11 години, 7 месеца и 5 дни), като обущарски работник и
майстор-бригадир, общо като втора категория труд, който е упражняван в обувното
производство при вредна за здравето среда, в хипотезата на т. 31б от Правилника
за категоризиране на труда при
пенсиониране(отм.). Твърди се, че през целия този
период, К. е работил без прекъсване в цех за производство на обувки, при
бригадна организация на труд, включително при осъществяването на контролна
функция на длъжност „майстор бригадир“. Поддържа се, че работата извършвана
през периода е при пълно работно време, на конвейерен принцип, без прекъсване, изцяло
в цеха за производство на обувки при използване на лепила на база органични
разтворители, при същата вредност и тежест, както на всички останали работници
участващи в това производство. Твърди се в тази насока, че майстор бригадира
контролира производственият цикъл, следи за нормалното функциониране на
работния процес, отчита произведената продукция, като изпълнението на двете
длъжности „обущарски работник” и „майстор – бригадир“, налагат изцяло участие в
производството на обувки.
Иска се да
бъдат присъдени сторените разноски по производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. С. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи
изложени в решението на контролния орган в йерархията на администрацията. Иска
се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Възразява се
по отношение на размера на адвокатското възнаграждение.
II. За допустимостта :
5. Процесното
решение е връчено на неговият адресат на 03.09.2019г., а жалбата срещу му е
регистрирано в деловодството на администрацията на 16.09.2019г. Това ще рече,
че оспорването е предприето в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес.
III. За
фактите :
6. Със Заявление
вх. №2113-12-551 от 02.05.2019 г., К. е поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж възраст при условията на чл. 696 от КСО. С оглед
удостоверяване на осигурителния стаж, към заявлението са приложени:
- Военна
книжка № 072644 от 1977г. и Удостоверение № 56 от 30.10.1979г.(л.153);
- Трудова
книжка № 2560 от 29.12.1980г.;
-
Осигурителна книжка № 5640-005от 01.01.1995г.;
- Удостоверение
изх. №МАС-1651#1 от
30.08.2013г. на РУ „Социално осигуряване“, гр. Пазарджик, относно стажа в
„Стара Река“ АД, гр. Пещера в периода м.09.1983г. до 30.09.1989г.;
-
Удостоверение, обр. УП-3 № 12 от 25.12.2002г. издадено от КФ„Кардашлар“, ЕИК *********,
гр. Пещера, ул. „Ангел Калоянов“, №15, относно трудов стаж като „работник
дърводобив – секач на трупи“ в периода 01.08.1991 г. до 31.12.1994г.
7. Във
връзка с последно посоченото удостоверение, издадено от КФ„Кардашлар“, ЕИК *********, гр. Пещера, до
Отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ на ТП на НОИ, Пазарджик е отправено
искане за извършване на проверка по разплащателните ведомости на работодателя, като
с писмо №1073-12-406#1 от 27.05.2019г.(л.66) е отговорено, че при извършената проверка не е открит регистриран
осигурител КФ„Кардашлар“.
8. При тези данни е издадено Разпореждане № **********
с изх. № 2140-12-211 от 01.07.2019г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ, Пазарджик, с което на К. е отказано да бъде отпусната лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, като е установено, че към датата на подаване на
заявлението той има навършена възраст 61 години, 3 месеца и 20 дни, като
съобразно представените документи, за периода от 29.07.1977г. до 30.04.2019г.,
има осигурителен стаж от втора категория труд, общо 4 години, 5 месеца и 24
дни, осигурителен стаж от трета категория труд, общо 33 години, 7 месеца и 10
дни или общ осигурителен стаж по чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория
труд 39 години, 2 месеца и 18 дни.
При това
положение е прието, че К. при навършени 58 години и 4 месеца, няма осигурителен
стаж 15 години от втора категория.
9. Срещу
разпореждането е подадена жалба по административен ред №2012-12-158 от 30.07.2019г.,
в която К. е оспорил отказа да бъде зачетен стажа му в КФ„Кардашлар“, гр.
Пещера и да бъде определен целият му стаж в обувен завод „Васил Мулетаров“, гр.
Пещера, като положен при условията на втора категория труд.
По този
повод, от страна на административния орган до Окръжен съд Пазарджик е отправено
Искане изх. 2113-12-551#3 от 27.08.2019г. относно извършване
на справка за търговската регистрация на КФ„Кардашлар“. С писмо № 3678 от
09.09.2019г.(л.88) от Съда са представени :
Удостоверение за актуално състояние,
съобразно което, с Решение № 2749 от 05.06.1991г. по фирм. дело № 1992 по описа
за 1991г., в регистъра на Окръжен съд Пазарджик, под № 5, том 19, страница 196
е вписана колективна фирма на граждани по
Указ № 56 за стопанска дейност, с наименование „Кардашлар“, гр. Пещера,
собственост на Вейсал Кърджалиев и Кевсер Кърджалиева. Посочено е, че това е
статуса на търговския субект към 01.01.2012г. ; Решение № 2749 от 05.06.1991г.
по фирм. дело № 1992 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 1991г.
10. В тази
хронологична последователност и като е възприел фактическите констатации и
правни изводи изложени в обжалваното разпореждане, Директора на ТП на НОИ,
Пазарджик, е постановил процесното Решение № 1012-12-158#3 от 27.08.2019г. с
което е изменил Разпореждане № 2140-12-211 от 01.07.2019г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, Пазарджик, като е определил нова
продължителност на осигурителния стаж от трета категория в размер на 33 години,
6 месеца и 10 дни и общ стаж, превърнат към трета категория в размер на 39
години, 1 месец и 16 дни и е потвърдил разпореждането в частта с която е
отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
За да
постанови този резултат, контролния в йерархията на администрацията орган е
приел, че в хипотезите на т. 31б от ПКТП (отм.) са обхванати длъжности в обувното производство по списък, утвърден от
Министерски съвет, като длъжността „майстор бригадир“ в обувното производство
не фигурира в утвърдения списък.
Констатирано
е, че за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1994 г., относно трудов стаж от 3
години и 5 месеца на длъжност „работник дърводобив, секач на трупи“ в КФ „Кардашлар“,
гр. Пещера, липсва нанесен трудов стаж в представената от К. трудовата книжка. Посочено е, че при извършената проверка в ТП
на НОИ, Пазарджик не са открити данни за този осигурител, както и че по повод
представеното удостоверение обр. УП-3 №12 от 25.12.2002 г., издадено от КФ
„Кардашлар” гр. Пещера, е изпратен сигнал до Районна прокуратура Пазарджик. Въз
основа на това е счетено, че при издаване на обжалваното разпореждане, правилно
е прието, че за периода от 01.08.1991 г. до 31.12.1994 г. не са представени
документи, удостоверяващи осигурителен стаж.
При това
положение е формиран крайният извод, че К. не отговаря на една от кумулативно
изискуемите предпоставки за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, а именно наличие на 15 години
осигурителен стаж от втора категория труд, поради което няма право на пенсия по
чл. 69б, ал. 2 от КСО и пенсионният орган правилно е постановил разпореждане за
отказ.
11. В съдебно заседание на са разпитани
свидетелите Георги Станчев Георгиев и Николай Димитров Фолев.
Свидетеля
Георгиев твърди да познава жалбоподателя от съвместната им работа в обувен
завод „Васил Мулетаров“ Пещера. Георгиев започнал работа в завода през 1969 г.,
а жалбоподателя през 1972 г. С.К. работел, като бригадир на конвейер, конфекция
на обувките. Работата на конвейера била свързана с присъствие в среда на
агресивни материали, лепила и други такива с които основно се извършвало
производството на обувки. Георгиев напуснал през 1993 година, а К. продължил да
работи. През цялото време жалбоподателя работел все на конвейера. Имало четири
основни машини за сглобяване на върховата част на обувката. След това се работело
с пореста гума, после се преминавало на монтажни ходила. Георгиев работел първо,
като сменен майстор във втори цех, след това преминал като крояч в
експериментален цех и след това станал главен моделиер до 1990 г. С.К., като
майстор-бригадир пряко работел с лепилата и другите агресивни химикали и
химически вещества, които се използват при производството на обувки. Работното
му място било вътре в цеха, в производството.
Свидетеля
Фолев, твърди да познавам жалбоподателя, от работата им обувен завод „Васил
Мулетаров“ Пещера, където били колеги до 1994 г. Фолев работел, като бригадир и
К. също бил бригадир. Според Фолев, майстор бригадира работи в цех в който са
съсредоточени 8-9 конвейера за производство на обувки. Работата е верижна.
Работното място на бригадира е пряко в производството, т.е. той е в среда с
лепила, химикали и други агресивни вещества, всичко което се ползва в прякото
производство на обувките, включително и в условията на канцерогенна обстановка.
Заплащането било свързано с количеството произведена продукция, тоест не били
на твърда заплата, а възнаграждението се определяло според произведената
продукция. Във връзка с вредните условия при които се работеше са им давали
кисело мляко допълнително. През цялото това време жалбоподателят работил в цеха
в обувния завод. Свидетеля сочи, че към момента е пенсионер. Неговият стаж в
обувния завод, като майстор бригадир след много разправии в крайна сметка го
приели, като такъв втора категория и са го зачели при пенсионирането му.
12. В хода
на настоящото производство, бе прието без заявени резерви от страните, заключение
по назначена съдебна експертиза.
В изпълнение
на възложената задача, вещото лице е
извършило проверка както на ведомостите за заплати на обувен завод „Васил
Мулетаров“ Пещера, намиращи се в архива на Национална агенция за приходите,
Териториална дирекция, гр. Пловдив, така и на материалите по делото и е
извършило посещение във „Бокстер“ ЕООД, гр. Пещера правоприемник на обувен завод „Васил Мулетаров“.
В
констатациите си инж. К. сочи, че от записите във ведомостите за работни
заплати е видно, че К. е работил предимно на осми конвейер в четвърти цех на обувното
производство. Във ведомостите не са отразени, внесени суми за пенсионно
осигуряване.
Според
вещото лице, обувното производство, независимо дали се използват естествени или
изкуствени кожи е свързано с определени вредности. Това са преди всичко лепила
на база полихлоропренов каучук в различни органични разтворител етилацетат, толуол,
ацетон, бензин. Всички те оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на
човека. При разкрояване, награпавяване и други механични процедури се отделят
влакнообразни микрочастици, също вредни за здравето. В тази насока според
експерта е и хипотезата по т. 31б от ПКТП(отм.). По ведомостите е констатирано, че няма начислени добавки към заплатата за
вреден труд. Давано е кисело мляко, като противоотрова, а в някои случаи и
безплатна храна.
Инж.
Кендерев е посочил, че конвейерното производство включва различни операции и
машини, като в зависимост от модела, участват до 23 машини и 30 работника – „ръчници“
и „машинници“. Майстор бригадира задава модела, доставя материалите, води
отчетността, непрекъснато проверява качественото изпълнение на всички операции
и готовата продукция. При отсъствие на работник го замества. Неговото присъствие в помещението в
близост до работните места е непрекъснато. Той е подложен на същите вредности. Според вещото лице, нелогично е труда на
майстор бригадира да е трета категория, а този на началник цеха да е втора категория, доколкото
той не е постоянно на конвейерите.
По
ведомостите за заплати, вещото лице е констатирало, че бригадата е била около
32-ма човека, като в някои от тях К. е под №15. Заплащането е било на база
количество производство, като се разпределя в съответствие с разрядите. Във ведомостта
на „повременчици“, името на К. не е било открито, което според вещото лице
означава, че винаги е работил на норма, тоест в производството.
IV. За правото :
13. В
случая, спор между страните за това, че по отношение на жалбоподателя К., не са
налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се формират.
Противоположните
становища на страните се концентрират по отношение на наличието на
предпоставките за приложение на правилата установени в чл. 69б, ал. 2 от КСО
(редакция ДВ, бр. 99 от 2017 г., в
сила от 1.01.2018 г.). Според
въпросния нормативен текст, лицата които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете;
2. от 31
декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
Според чл.
69б, ал. 7, изр. първо от КСО, пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска на лице, което не
е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със заявлението за
отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд „Пенсии“ на
средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен фонд.
14. Спор
няма за това, че към момента на подаване на заявлението, К. е навършил възраст от
61 години, 03 месеца и 20 дни., не е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО, както и че е заявил за прехвърляне
във фонд „Пенсии“ на средствата от индивидуалната му партида в професионален
пенсионен фонд
При това
положение, спора в текущото производство се концентрира единствено по отношение
на добития от жалбоподателя осигурителен стаж от 15 години при условията на
втора категория труд.
15. Както се посочи, за да откаже заявеното от К.
право на пенсия, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ,
Пазарджик е приело че относно заявеният стаж в КФ „Кардашлар“, гр. Пещера не са
представени документи, надлежно установяващи неговото полагане в периода от 01.08.1991г.
до 31.12.1994г. и е определило, че стажа положен от К. на длъжността „майстор
бригадир“ в обувен завод „Васил Мулетаров“ в периодите от 16.12.1980г. до
26.05.1983г. и от 17.06.1986г. до 12.07.1991г. е при условията на трета
категория труд.
16. Относно
трудовия стаж от 01.08.1991г. до 31.12.1994г. е представено единствено Удостоверение,
обр. УП-3 № 12 от 25.12.2002г. издадено от КФ„Кардашлар“, ЕИК *********, гр.
Пещера, ул. „Ангел Калоянов“, №15, за трудов стаж като „работник дърводобив –
секач на трупи“ в периода 01.08.1991 г. до 31.12.1994г. Прочита на този
документ, налага да се констатира, че раздел втори от табличната му част е
наименувана „…Извънреден труд след 31.12.2004г…“, а в удостоверението е
посочено, че е издадено две години преди това, през 2002г. Това обстоятелство,
явно няма формално логично обяснение.
Няма
съмнение и спор също така, че въпросният трудов стаж не е отразен в
представената от К. трудова книжка № 2560 от 29.12.1980г.
Що се отнася
до издателя на удостоверението, въпреки положените, включително от Съда усилия,
освен Заявление № 17 от 05.03.1991г.(л.131 и сл.); Учредителен договор от 04.02.1991г.; декларации и
образци от подписи на съдружниците от 27.02.1991г. и Решение № 2749 от
05.06.1991г. по фирм. дело № 1992 по описа на Окръжен съд Пазарджик за 1991г. с
което по реда на Указ № 56 за стопанска дейност е регистрирана колективна фирма
на граждани „Кардашлар“, каквито и да е други данни относно правния субект,
нито се заявиха, нито се установиха. Такива данни не се установиха нито в Държавна агенция „Архиви“, Дирекция
„Регионален държавен архив“, Пловдив(така в
писмо № 94-15-222 от 14.11.2019г.-л.127), нито пък в Национална агенция за приходите,
Териториална дирекция Пловдив(така писмо № 23215 от 15.11.2019г.).
При проверка
в публичния търговски регистър, също не се откриват данни за правен субект с
ЕИК ********* или с ЕИК *********, нито пък персонално за двамата съдружници в
дружеството.
Все в тази
насока, трябва да се добави, че от страна на жалбоподателя не бяха поискани и
не бяха ангажирани гласни доказателства при условията на чл. 104, ал. 10 от
КОС, за установяване на условията на труд и на
заеманата длъжност при който е положен трудът, и по време на полагането му.
Липсата на
каквито и да е данни в тази насока, явно изключва възможността да се направи
несъмнен извод, че К. действително е положил трудов стаж като „работник
дърводобив – секач на трупи“ в периода 01.08.1991 г. до 31.12.1994г. В тази
част, констатациите и изводите на административния орган са съответни на материалния
закон.
17. Според
§9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Според т. 31б
от Раздел ІІ „Втора категория труд при трудов стаж 20 години и възраст 57
години за мъжете и 52 години за жените“ на
Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), втора категория труд придобиват работници и инженерно-технически
работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и
апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните
станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при
работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници,
конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници,
ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници -
финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната
промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат,
вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични
разтворители..
18. С оглед
данните съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели и
констатациите на назначеното по делото вещо лице, очевидна и несъмнена се явява
констатацията, че както трудовата дейност на длъжността „обущарски работник“,
така и трудовата дейност на длъжността „майстор бригадир“ в обувен завод „Васил
Мулетаров“, гр. Пещера, през процесните два периода от време са осъществявани
при едни и същи условия на труд. При
изпълнение на трудовите функции и на двете длъжности, К. е работил на осми
конвейер в четвърти цех на обувното производство, при употреба на лепила на
база полихлоропренов каучук в различни органични разтворител етилацетат,
толуол, ацетон, бензин, които оказват неблагоприятно въздействие върху здравето
на човека. Трудът е бил полаган в условията на конвейерно производство, което
включва различни операции и машини, като в зависимост от модела, участват до 23
машини и 30 работника – „ръчници“ и „машинници“. Както се посочи, според вещото
лице, майстор бригадира задава модела, доставя материалите, води отчетността,
непрекъснато проверява качественото изпълнение на всички операции и готовата
продукция, но също така, при отсъствие на работник го замества.
Все в тази
насока, трябва да се добави и неспорния в процеса факт, че длъжността „майстор
бригадир“ се включва в обхвата „…работници и инженерно-технически работници до
началник цех…“ по смисъла на последно цитирания нормативен текст.
Очевидно е
при това положение, че няма никаква причина или основание, стажа на К. в
периодите от 16.12.1980г. до 26.05.1983г. и от 17.06.1986г. до 12.07.1991г., да
не бъде квалифициран, като положен при условията на трета категория труд в
хипотезата на т. 31б от ПКТП(отм.).
19. Следва
обаче, съобразно удостовереното в представената по делото трудова книжка №2560
от 1980г. да се констатира, че положеният от К. стаж при условията на втора
категория труд като „обущарски работник“ в периодите от 29.07.1977г. до
26.09.1997г.; от 03.12.1979г. до 16.12.1980г.; от 26.05.1983г. до
17.09.1986г.(общо 4 години, 5 месеца и 24 дни) и като майстор бригадир в периодите от
16.12.1980г. до 26.05.1983г. и от 17.06.1986г. до 12.07.1991г.(общо 7 години, 3
месеца и 5 дни), възлиза общо на 11 години, 8 месеца и 29 дни.
Този стаж
явно не е достатъчен съобразно изискването на чл. 69б, ал. 2 от КСО (редакция ДВ, бр. 99 от 2017 г., в
сила от 1.01.2018 г.), за да може К. да придобие право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
20. Изложеното до тук от фактическа и правна
страна, налага да се приеме, че процесното Разпореждане № 2140-12-211 от
01.07.2019г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, Пазарджик, с
което на К. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст и Решение № 1012-12-158#3 от 27.08.2019г. на Директора на Териториално
поделение Пазарджик на НОИ, в частта с която то е потвърдено, са издадени от
снабдени с правомощията за това административни органи, като властническите
волеизявления са облечени в изискваната от закона форма. Като краен резултат и
двата акта са съответни на материалния закон. При постановяването им не са
допуснати нарушения на процесуалния закон. Осъществена е типичната цел, която
закона преследва с издаването на актове от категорията на процесните
такива.
Не така
стоят нещата обаче, относно Решение № 1012-12-158#3 от 27.08.2019г. на
Директора на Териториално поделение Пазарджик на НОИ, в частта с която е
изменено Разпореждане № 2140-12-211 от 01.07.2019г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, Пазарджик.
В случая,
предмет на разрешения с разпореждането административен въпрос и съответно предмет
на правния спор е заявеното от К. и отречено от административния орган, право
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 69б, ал. 2
от КСО (редакция
ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.). Това право каза се,
не се установи да е породено в патримониума на жалбоподателя.
Квалифицирането на заявеният от К. трудов стаж от втора или от трета категория
и неговата продължителност са факти, с проявлението на които правната норма
свързва като последица възникването или не, на твърдяното право на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Ето защо, изводите на административните органи
относно проявлението на тези факти, съставляват техните съображения, техните
мотиви на които се основава властническото волеизявление относно признаването
или отричането на конкретното субективно публично право. Производството по реда
на чл. 98 и сл. от КСО, във връзка с чл. 69б, ал. 2 от КСО няма за пряк
предмет, удостоверяването на осигурителния стаж на лицето(какъвто ред например е възведен в
Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред), а установявана на наличието на
право на пенсия, поради което разпореждането с което то приключва това производство,
независимо дали правото на пенсия е признато за възникнало или не, няма нито
констативен, нито конститутивен характер по отношение на продължителността и
категорията на конкретно придобитият от лицето осигурителен стаж.
Разбира се,
при подадено ново заявление от К. за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст на друго основание, този стаж и неговата квалификация съобразно
съответната категория труд, ще следва да бъдат отново и изцяло установени от
административния орган, съобразно представените от заявителя доказателства в
тази насока. При тази преценка, нито процесното разпореждане, нито пък
решението с което то е оставено в сила ще имат някаква безусловно обвързваща
доказателствена сила и стойност.
Това
изключва възможността, процесното разпореждане бъде отменяно или изменяно в
частта му относно квалифицирането и
продължителността на заявения от К. трудов стаж, както това е сторено от
контролния в йерархията на администрацията орган.
Според чл.
117, ал. 3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С решението ръководителят на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт решава въпроса по същество или отменя разпореждането и
връща преписката за ново разглеждане от компетентния административен орган,
когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на
разпореждането.
Очевидно,
текста на закона снабдява ръководителя на ТП на НОИ с правомощието да „реши
въпроса по същество“, т.е. да се произнесе относно наличието или не на
съответно заявеното право или да върне преписката на компетентния орган за
изясняване на всички относими спрямо това право факти и обстоятелства при които
са проявени. С правомощие да постанови изменение на мотивите на обжалвано пред него разпореждане,
контролния в йерархията на администрацията орган не разполага. Той може да
формира собствени мотиви, въз основа на които да приеме за установени факти и
обстоятелства различни от тези приети от органа издал разпореждането и въз
основа на тях да потвърди или отмени разпореждането, но не може с нарочно
волеизявление, обективирано в диспозитива на своето решение да изменя
разпореждането в частта, относно неговите мотиви.
Това
волеизявление на контролния административен орган в диспозитива на решението
му, създава едно привидно правно състояние, относно наличието на разрешен конкретен
административен въпрос с предмет – установяване на осигурителния стаж на К.,
какъвто в случая не е налице. Казано с други думи, в тази част решението на
ръководителя на НОИ е нищожно. За разлика от унищожаемите административни
актове, нищожният акт е неспособен да породи каквито и да е правни последици. Този акт само създава една привидност, че
поражда правно действие, поради което единствената възможност е липсата на
каквото и да е правно действие на този акт да бъде прогласено, като същият се
обяви за нищожен.
V. За
разноските :
21. С оглед изхода на делото,
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е частично
основателна. По реда на чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ
(обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г.), настоящият състав определя възнаграждение в
размер на 50,00 лева.
Съответно,
частично основателна е и претенцията на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски по производството. Те в случая се констатираха в размер на 251,44лв.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.А.К., ЕГН **********,***,
заявена чрез процесуалния представител адв. И.Б., срещу Решение № 1012-12-158#3
от 27.08.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане № 2140-12-211 от
01.07.2019г. на ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, Пазарджик,
съответно с което на К. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 1012-12-158#3 от
27.08.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик на Националния
осигурителен институт в частта му с
която е постановено изменение на Разпореждане № 2140-12-211 от 01.07.2019г. на
ръководителя на пенсионно осигуряване в ТП на НОИ, Пазарджик, съответно в частта му с която относно С.К. е приет
осигурителен стаж от трета категория - 33 г. 7 м. 10дни и общ стаж, превърнат
към трета категория - 39 г. 2 м. 16 дни и е определена нова продължителност на
осигурителния стаж от трета категория - 33 г. 6 м. и 10 дни и общ стаж,
превърнат към трета категория - 39 г. 1 м. и 16 дни.
ОСЪЖДА С.А.К., ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт, гр. София сумата от 50,00лв.(петдесет
лева), представляваща съответната част от възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт,
гр. София да заплати на С.А.К., ЕГН **********,*** сумата от 251,44лв.(двеста
петдесет и един лева и четиридесет и четири ст.), представляващи съответна част
от направените разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /П/