Р
А З П
О Р Е
Ж Д А
Н Е
Номер
………/ …….… Година 2021 Град Варна
Варненският
районен съд петнадесети състав
На втори април Година две хиляди двадесет и първа
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
като разгледа
докладваното от съдията НЧХД № 728 по
описа на съда за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на 19.02.2021г., по частна тъжба на
Ж.В.И., депозирана чрез пълномощник –адв. С.С., срещу И.П.И. за няколко деяния, които повереникът е квалифицирал по чл.131вр.чл.131 ал.1т.5 а, вр. чл.146 ал.1, чл.144 ал.3пр.2 от НК.
В депозираната тъжба от
фактическа страна е посочено следното:
„ И.
П. И., ЕГН
********** е мой
съпруг по силата на сключен в гр.
Варна граждански брак на 17.11.2017 г.
Имаме родено едно дете - И.И.И., роден на *** г.
Три месеца след запознанството ни с И.
аз забременях. Още от самото начало на бременността ми съм била подлагана на системно
домашно насилие - психическо, емоционално, физическо и икономическо. И. И.
непрекъснато налагаше ограничения на личния ми живот. Той предизвикваше
ежедневно безпричинни скандали, унижаваше ме и ме обиждаше, отправяше закани и
заплахи за здравето и живота ми. Нанасяше ми удари с шамари и ритници, блъскаше
ме и/или ме притискаше в стени и мебели, извиваше ми ръцете, стискаше ме по
тялото до силна болка, душеше ме.
Това се случваше както по време на
бременността ми със сина ни И. И., така и след неговото раждане и в негово
присъствие.
Детето ни И. И. страда от Гастроезофагинална рефлуксна
болест /ГЕРБ/ със синдром на Сандифер. Детето ни се
нуждае както от постоянен прием на медикаменти и строго определен, респ. ограничен
от разнообразие прием на храна, така и от спокойна семейна атмосфера, топла грижа и обич.
Дълго време съм се страхувала да подам
сигнал до органите на МВР. При един от инцидентите на 14.08.2018 г., когато И.И. ме стисна за врата и започна да ме души успях да потърся
помощ на тел. 112. Тогава той ме заплаши и принуди да откажа помощта и да
звънна на оператора за това отново.
Така продължи семейната ситуация между
четири стени до 11.04.2020 г. Беше около 09.30 часа. Аз, И.И.
и детето ни И. И. бяхме във всекидневната на семейното жилище, находящо се в гр. Варна, ул. Дебър 31. Детето беше до мен. И.
закусваше. Аз приготвях диетичен обяд за детето - ориз с моркови, т.к. детето
беше болно с тежка диария и висока температура. Както закусваше съпругът ми И.
ми заяви, че днес отиваме в КК Албена, където неговите родители имат имот, т.к.
щели да се събират негови роднини. Аз отказах. Напомних му, че синът ни е
болен, че там ще присъстват още две малки деца и му обясних, че в това
състояние детето ни не може да пътува. Освен това му напомних, че сме в обявено
извънредно положение заради Ковид-19 и не е желателно да се събираме с много
хора. В отговор на това И. стана много агресивен. Изправи се от мястото, където
беше седнал. Приближи се към мен на разстояние около 20-30 см. от лицето ми и
започна да ми крещи. Обидаше ме: „утайка, боклук,
тъпа пу...ка".
Разтреперих се от страх. Трепереха и ръцете ми. Тогава аз му казах, че не мога
да издържа повече така и че искам да се разведем. И. побесня. Хвана ме за
горната част на тялото и започна да ме блъска към входната врата на жилището.
Чух, че детето пищи ужасено и усетих от звука и видях, че то е в непосредствена
близост до нас и ни следва. Така влачейки и блъскайки ме И. ме извлече в
коридора. Изведнъж ме хвана за гърлото, гушата и ме издигна
от земята. Стискаше
ме силно за
гърлото. Изпитвах отстра болка в гърлото. Не
можех да поема въздух. Причерня ми. Помислих, че това е края. И. отвори
входната врата с едната си ръка, а с другата продължаваше да ме стиска силно за
гушата. В този момент, когато захватът му за малко се
отпусна успях да си поема въздух и успях да извикам със малкото сила, която ми
беше останала в момента. И. се изплаши от това да не чуят съседите писъка ми и
отново ме завлече в коридора. Отново ме хвана с двете си ръце за гушата и
продължи да ме стиска, да ме души. Не можех да дишам. Причерня ми отново. С
последни сили успях да го хвана за тестисите му. Тогава И. ме пусна. Започна да
ме блъска в стените на коридора. Повали ме на земята. Продължи да ме блъска.
Нанесе ми удари по лицето с шамари. От силните удари диоптричните очила, които
нося паднаха от лицето ми и политнаха далече от мен в другия край на коридора.
По-късно ги открих до вратата на спалнята на жилището. Тогава И. ме сграбчи с
двете си ръце и ме завлече в спалнята на жилището. Захвърли ме на пода в стаята
между кошарата на детето и спалнята на която спим. Чувах, че детето
продължаваше да плаче неудържимо и пищеше от страх. През цялото време ни
следваше и беше до нас. Аз успях да се изправя. Сграбчих детето с двете си
ръце. Гушнах го силно. В този момент И. се отдръпна от нас. Аз както държах
детето на ръце се изправих от пода и се отправих към всекидневната на жилището.
Цялото ми тяло трепереше, бях безсилна, придвижвах се трудно. Бях смъртно
уплашена. Не знаех какво ще последва и бях ужасена от случилото се. Във всекидневната
бях оставила телефона си. Възползвах се от това, че И. остана в спалнята. Взех
телефонния си апарат и от телефонен № **********, който ползвам се обадих на
тел. 112 за да потърся помощ. На оператора, който отговори на обаждането ми
успях да обясня, че съпругът ми И. ме души, че е искал да ме изгони от
жилището. След като ме изслушаха ми отговориха, че веднага ще докладват за
случая на РУ на МВР - Варна. Почти веднага след като приключих разговора с
оператор на тел. 112, телефонът ми звънна. Обади ми се дежурен полицай от I РУ
на МВР - Варна. Обясних отново. И. чу разговора и разбра, че говоря с
представител на Полицията. Каза ми: „Давам ти колкото време искаш за да се
изнесеш". Напусна веднага жилището. Тогава обясних на дежурен полицай от I
РУ на МВР - Варна, че И. е напуснал жилището и ми е дал време да се изнеса. Не
се наложи адресът да бъде посещаван от патрулен автомобил.
На звънецът от домофонната
уредба се позвъни. Беше майка ми, на която отворих да влезе. Тя ми каза, че се
е разминала с И.. Беше разбрала, че нещо лошо се е случило. Беше много
притеснена за мен и детето. Разказах й всичко, което се бе случило по-рано.
На същата дата 11.04.2020 в 12.05 часа
посетих Спешно отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна" АД, където бях
прегледана, извършени ми бяха изследвания и назначена терапия. Съставен ми
е Лист за
преглед на пациент
в консултативнодиагностичния блок на Спешно
отделение на МБАЛ „Света Анна -Варна" АД. Бях насочена за преглед
Отделение Съдебна медицина.
На следващият ден бях прегледана от
лекар в Отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна - Варна" АД. Беше ми
издадено Медицинско удостоверение № 300/12.04.2020 г. От извършения преглед
бяха установени обективно: по лявата странична повърхност на шията, в горна
трета се установяват две мораво-червеникави кръвонасядания,
разположени едно под друго, с кръгловата форма и диам. около 1,5-2 см. по външната повърхност на дясната
мишница, в средна трета, се установява синкаво кръвонасядане
с овална форма и размери около 5/4 см. По задно-вътрешната повърхност на
дясната предмишница, в долна трета се установява
синкаво кръвонасядане с овална форма и размери около
2/1,5 см. По предната повърхност на дясното коляно се установява синкаво кръвонасядане с кръгловата форма
и диаметър около 3 см. Заключението от извършеният преглед са: контузия на
шията, кръвонасядания по шията, дясната мишница,
дясната предмишница, дясно коляно...в своята
съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.
За поредни актове на домашно насилие
съм сезирала ВРС. Образувано е гр. д. 4308/2020 г. по описа на ВРС, 53 състав.
Издадена е заповед за незабавна защита № 83/13.05.2020 г. Решение. №
3204/16.07.2020 г., влязло
в законна
сила на 08.08.2020г. и Заповед за защита № 150/16.07.2020 г.
Към настоящият момент е висящо и
гр.д. № 5457/2020 г. по описа на ВРС,
41 състав, за развод.“
В частната тъжба е посочено, че за
извършеното от подсъдимия И. спрямо частния тъжител физическо посегателство и
нанесени телесни повреди, и обиди е подадена жалба до Районна прокуратура -
Варна. Образувана е преписка № 14465/2020 г. по описа на ВРП. С постановление
от 12.10.2020 г. ВРП е изпратила прокурорска преписка № 14465/2020 г. по описа
на ВРП на Окръжна прокуратура - Варна по компетентност, с оглед данни за
извършено престъпление по Глава II, Раздел I от НК. ВОП е образувала
прокурорска преписка № 7870/2020 г. по описа на ВОП. На 21.10.2020 г. с
Постановление изх. № 7870/2020 г. прокурор на ВОП е отказал да приеме по
компетентност прокурорска преписка № 14465/2020 г. по описа на ВРП и я е върнал
за произнасяне по компетентност на
ВРП. С постановление от 04.01.2021г. РП е отказала да образува досъдебно производство и
е прекратила преписката.
В тъжбата се сочи и следното:“Подсъдимия
И. на 01.05.2020 г. по телефона отправи закани и заплахи за здравето и живота
ми. На същата дата в 08.35 часа на И.И. е съставен
Протокол за полицейско предупреждение по реда на ЗМВР.“
От изисканите от съда доказателства
се установи, че след депозиране на частната тъжба, на 02.03.2021г. е била
подадена жалба от ч.т.И. срещу горепосоченото постановление за отказ да се
образува ДП, като с постановление от 19.03.2021г. постановлението на ВРП е било
потвърдено с постановление на ОП-Варна.
Предвид горното съдът намира, че в
конкретния случай се констатират предпоставки за прекратяване на наказателното
производство по горепосоченото НЧХД.
Безспорно е в теорията и съдебната
практика, че срокът по чл. 81, ал.3 НПК е преклузивен.
Началото на този срок се свързва от законодателя на първо място с момента на
узнаването за извършеното престъпление. Втората хипотеза по чл. 81, ал.3 от НПК, свързва началния момент на 6 - месечният срок с деня на получаване на
съобщение от пострадалия за спиране на наказателното производство на основание,
че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.
Видно
от приложеното към тъжба Постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 04.01.2021г. на ВРП и от изисканите материали по преписката,
ч.т.И. е сезирала за случилото се, описано по-горе, РП-Варна с „тъжба“. Същата е била подадена на
09.10.2020г. т.е. пет месеца след последната
дата, визирана в частната тъжба- 01.05.2020г.. В жалбата недвусмислено е
поискано да бъде потърсена отговорност
от И. единствено отговорност за опит за убийство, макар да са визирани
факти, идентични с тези в частната тъжба.
След като прокурорът е приел, че няма
данни за престъпление от общ характер, с посоченото постановление, е отказал да
образува наказателно производство т.е. по случая изобщо не е било образувано
наказателно производство, като изрично е посочил, че се касае за престъпление
по чл.130 ал.1 от НК.
Постановлението за отказ да се
образува наказателно производство е акт на прокурора по смисъла на чл.
213, ал. 1 от НПК, а не - за спиране на вече образувано досъдебно производство
на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като престъплението се преследва по
тъжба на пострадалия.
В случая за постановлението на
прокурора от 04.01.2021, с което е отказано образуването
на наказателно производство няма доказателства кога е било съобщено на частния тъжител, но след
образуване на настоящото НЧХД същото е било обжалвано, респективно потвърдено
от ВОП. Въпреки горното следва да се отбележи, че прокурорските актове
произнесени по реда на чл.213 от НПК не влизат в сила, т.к. подлежат на инстанционен контрол по реда на чл.213, ал.2 от НПК и
служебен контрол по реда на чл.46, ал.1 от НПК без ограничение във времето, поради
което не би могло да се приеме, че произнасянето на РП-Варна санира 6 месечния срок. В този ред на мисли, да се приеме,
че срокът по чл.81, ал.3 от НПК започва да тече от произнасянето на прокурора с
отказ да образува ДП, означава по този начин да бъде отворен пътят за
заобикаляне на закона и недопустимо саниране на предвидените в него преклузивни срокове. По този начин би била застрашена и
правната сигурност, като гражданите биха били поставени под угрозата да бъдат
предавани на съд без никакво ограничение във времето. Срокът по чл.81, ал.3 от НПК е предвиден
имено в интерес на правната сигурност. Затова и законодателят го е обвързал с
узнаването за извършване на деянието, респективно със съобщаването на
пострадалия за спиране на наказателното производство на основание, на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК, като други хипотези не са предвидени.
В
конкретния случай е без значение кога ч.т.И. е получила постановлението от
04.01.2021г. за отказ да се образува наказателно производство, а е узнала за извършване на твърдяните
престъпления още преди 01.05.2020г., тъй като това е последната дата в частната
тъжба, за която са посочени някакви конкретни факти и от посочените факти в
частната тъжба е безспорно, че всички описани действия са били извършвани в
присъствието на ч.т..Останалите дати в частната тъжба предхождат тази дата.
Поради това и настоящият съдебен състав приема, че срокът за депозиране на частната
тъжба е бил най-късно до 01.11.2020г., а частната тъжба е депозираната на
19.02.2020г. и се явява просрочена.Конкретно
за визираната дата 11.04.2020г., за която също има конкретни факти, срокът за
депозиране на частна тъжба е изтекъл още на 11.10.2020г.
Освен горното следва да се отбележи,
че с частната тъжба както от фактическа страна, така и от правна страна се
твърди, че И. е осъществил състава на престъпления по чл.144ал.3пр.2 от НК и по
чл.131ал.1т.5 а от НК, които престъпления са от общ характер и не могат да
бъдат разследвани по реда на частното обвинение.Волята на частният тъжител е
суверенна и съдът не може да променя
нито визираните от него факти, нито приетите от него за извършени
престъпления.Дали престъпленията са извършени в условията на домашно насилие е
въпрос по съществото на делото, поради което към настоящия момент съдът не би
могъл да приеме, че се касае за престъпление от частен характер, различно от претендираното с частната тъжба и не би могъл да преценява
доказани ли са твърдените в тъжбата факти или не.
Освен горното, по отношение на
твърдяното за извършено престъпление по чл.146 ал.1 от НК, визираните в частната
тъжба изрази, за които се твърди, че са
били отправени към ч.т.И. на 11.04.2020г. не покриват състав на престъпление от
общ характер и за тях не би могло да бъде водено наказателно производство от
общ характер, изобщо не би могла да намери приложение процедура за спиране на
наказателното производство в хипотезата на чл.25 ал.1т.6 от НПК и категорично
възможността за депозиране на частна тъжба е погасена след 11.10.2020г.
Изцяло в
горния смисъл е Определение по ВЧНД № 255 по описа за 2020 г. по
описа на ВОС.
Предвид горното към настоящия
момент е налице основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 5,
т. 2 от НПК,
тъй като тъжбата не отговаря на изискванията посочени в чл.81 ал.3 от НПК, тъй
като за твърдяните престъпления не е приложена разпоредбата на
чл.25 ал.1т.6 от НПК и се иска провеждане на наказателно производство от частен
характер за две престъпления, които са от общ характер.
Мотивиран така, и на основание чл. 250, ал.1, т. 1, вр.
чл. 24, ал. 5,
т. 2 от НПК,
съдът
Р А З
П О Р Е Д
И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производството по НЧХД 728/2021год.
по описа на ВРС, ХV-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, по
реда на гл.ХХІ от НПК, в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото разпореждане да се връчи на страните.
СЪДИЯ при ВРС: