№ 191
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241000501607 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 240 от ГПК.
С неприсъствено решение №93/05.01.2024г. по гр. д. № 2067/2023 г.
Софийски градски съд, ГО, I-26 състав е осъдил К. П. К., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, вх. *, ет.*, ап.* да заплати на „МЕДЛИЙЗ“ АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, П.К.1164,
р-н Лозенец, ул. „Крум Попов“ №4, ет.3 на основание чл. 55, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД сумата от 26 000 лева, представляваща получена от ответника по
банков път на 20.04.2018 г. сума при начална липса на основание, ведно със
законната лихва върху главницата от 21.02.2023 год. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото в размер на 3836 лв. общо.
Производството пред въззивния съд е образувано по молба за отмяна на
неприсъствено решение, постановено по гр. д. № 2067/2023 г. на СГС, І – 26
състав, подадена от А. К. К., представляван от неговата майка и законен
представител М. Д. К., чрез адв. А. Г.. Релевират се относими към
производството доводи, че ответникът в първоинстанционното производство,
чийто законен наследник е молителят, не е получавал съдебни книжа по
делото и не е имал обективна възможност да се яви в първото с.з. пред СГС.
Иска отмяна на неприсъственото решение и присъждане на разноски за
настоящото производство. Към молбата за отмяна са приложени писмени
доказателства.
„МедЛийз“ АД, чрез представителя си по пълномощие, е оспорило
молбата по чл. 240 от ГПК с доводи, че няма предпоставки за отмяна на
1
неприсъственото решение.
Въззивният съд, сезиран с посочената молба за отмяна на неприсъствено
решение, счита същата за допустима. Тя е подадена от легитимирано лице –
законен наследник на страната, срещу която е постановено неблагоприятно
неприсъствено решение, в законния едномесечен срок на 19.04.2024г. - с оглед
и датата на съобщаването му, и в същата са изложени и обстоятелства, с които
страната обосновава, че е лишена от право на участие в делото.
Молителят, чрез законния си представител твърди, че наследодателят му
К. К. не е получил препис от ИМ, тъй като в съобщението от 04.05.2023г. за
връчване на същата е изписано „лично“ без да има положени име и подпис на
лицето. Заявено е също, че не е връчвано съобщение чрез залепване на
уведомление или по месторабота на ответника, поради което направеният от
първоинстанционния съд извод за редовно призоваване за първото с.з. на осн.
чл. 41, ал.2 от ГПК е незаконосъобразен.
На следващо място молителя поддържа, че наследодателят му не е имал
обективна възможност да участва в откритото с.з. по делото на 21.11.2023г.,
тъй като е починал на 16.11.2023г.
По основанията за отмяна на решението, съдът намира следното:
Съгласно чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Неприсъствено решение се постановява, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства
или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и
подкрепящите ги доказателства (чл. 239, ал.1 от ГПК).
Предпоставките за отмяна на неприсъствено решение в производството
по извънинстанционен контрол са изчерпателно уредени и почиват на
лишаване от право на участие само в посочените в чл. 240, ал.1, т.1 – т.3 от
ГПК хипотези. Предпоставките за отмяна не съвпадат с пречки за
постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл. 240, ал.1
от ГПК съдът проверява допустимостта на молбата и основателността й с
оглед осъществяване на заявените основания за отмяна и не решава спора по
същество, а при отмяна на решението се възстановява висящността на спора
пред първоинстнационния съд.
Настоящият състав счита, че СГС обосновано е приел, че ответникът в
първинстонционното производство е получил препис от ИМ със съобщението
от 04.05.2023г., приложено на л. 32 от делото. В същото е удостоверено от
връчителя, че е връчено лично на адресата изписан в него – К. П. К.. Заедно с
това в разписката е отразена дата, на мястото на получател има подпис с буква
„К“ и е положен подпис от връчителя. Така оформена разписката за връчване
отговаря на изискванията на чл. 44, ал.1, изр. първо от ГПК. Възраженията в
молбата, с която е инициирано производството пред САС, че липсва подпис, не
2
се подкрепя от съдържанието на гореобсъденото съобщение, а и не е
оспорено, че положеният подпис за получател не е на адресата на
съобщението. При връчване на съобщения и призовки връчителят притежава
удостоверителна компетентност, която ако се оспорва следва да бъде оборена
с доказателства ангажирани от оспорващата страна. В случая такива не са
представени и не са направени искания за събиране на доказателства от съда.
Поради това, решаващият състав заключава, че препис от исковата молба е
редовно връчен на ответника К. П. К. на 04.05.2023г. На основание на това
връчване правилно СГС е приел, че при върната в цялост призовка, че той не
може да бъде намерен в продължение на повече от 1 месец на адреса, на който
вече е получил съобщение и при неуведомяване на съда за новия му адрес,
следва да се приложи чл. 41, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК, като призовката се
смята за връчена. Горните разсъждения правят неоснователно оплакването за
съществуване на основание по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на
неприсъственото решение.
Въпросът, около който се концентрира основателността на процесната
молба за отмяна, е обективната невъзможност на ответника да участва в
първото съдебното заседание, проведено пред първоинстанционния съд.
Видно е от доказателствата представени след постановяване на решението
пред СГС, както и от приложените към молбата пред САС, че К. П. К. е
починал на 16.11.2023г., т.е. няколко дни преди първото с.з. - 21.11.2023г.
Смърт на страна физическо лице безспорно се приема в съдебната практика, а
и е житейски обосновано, като обективна невъзможност за явяване пред съд.
По горните съображения, причината, препятствала реалното участие на
ответника в исковото производство, не са формални нарушения по връчване на
препис от исковата молба, обосноваващо правото на отмяна на постановеното
неприсъствено решение по чл. 240, ал.1, т.1 от ГПК, а невъзможността на К. К.
да се яви лично в първото с.з. по делото, поради настъпилата смърт на същия
пет дни преди него – основание за отмяна на неприсъствено решение по чл.
240, ал.1, т.3 от ГПК.
Така мотивиран, въззивният съд счете, че молбата за отмяна на
неприсъственото решение, обоснована с горното основание е основателна.
Решението, предмет на извънинстанционен контрол, подлежи на отмяна, а
висящността на спора се възстановява от етап първо открито с.з.
По въпроса за разноските, сторени от молителите в настоящото
производство, следва да се произнесе съдът при постановяване на решение по
съществото на спора (вж. т. 4 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС).
Водим от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ неприсъствено решение №93/05.01.2024г. по гр. д. №
2067/2023 г. на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав.
Връща делото на първоинстанционния съд за разглеждането му от друг
3
състав от етапа на първо открито с.з.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4