№ 781 / 15.11.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я. В., като разгледа административно дело № 859 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е
образувано по искова молба на Х.Г.К., с която е предявен против Областна
дирекция на МВР – Пазарджик следният иск: иск за обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 100 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на получаване на исковата молба, като твърдението е, че
вредите са му причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в същия
размер по нахд № 178/2019 г. на Районен съд – Велинград, с решението по което
дело е отменено като незаконосъобразно НП № 18-0367-001988/30.11.2018 г.,
издадено от началника на РУП Велинград към Областна дирекция на МВР –
Пазарджик.
Исковата молба се поддържа в писмено становище
подадено преди проведеното открито
съдебно заседание, от процесуалния представител на ищеца. Същият претендира и
присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Ответникът – Областна дирекция на МВР –
Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва
изцяло исковата молба в писмена защита подадена преди проведеното открито съдебно заседание.
Алтернативно възразява за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар пред
първоинстанционния съд и в настоящото производство.
Прокурорът дава заключение за основателност на
предявените искове. Счита, исковата молба за доказана.
Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.
Основният иск за присъждане на обезщетение в размер на
100 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно
постановление против ищеца от началника на РУП Велинград към Областна дирекция
на МВР – Пазарджик. Ищецът е
обжалвал това постановление пред Районен съд – Велинград, който с решението си, постановено нахд № 178 по описа на съда за 2019 година го е
отменил. Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в законоустановения
срок. В съдебното производство пред Районен съд – Велинград ищецът е бил
представляван от адвокат Д.Д., на когото видно от приложеното пълномощно
настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 100 лв.
Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в
резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се
защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на
наказателното постановление.
Възнаграждението е в размер, който е под минимално
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:
Тази наредба в своя член 18, ал. 2 предвижда следното:
Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп.,
бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела
срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.
В случая, наложеното наказание е глоба в размер на 300
лв., а възнаграждението от 100 лв. е под минималното предвидено в закона.
Следователно платеното възнаграждение от 100 лв. е справедливо и обосновано по
смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата и за него следва да
бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.
Основателен е акцесорният иск за присъждане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъжданото
обезщетение в размер на 100 лв. считано от 28.08.2019 г., т.е. от датата на получаване
на призовката от ответника по настоящото дело.
Такова обезщетение поначало е дължимо на основание
Закона за задълженията и договорите, който е приложим съгласно § 1 от
заключителните разпоредби на ЗОДОВ, доколкото въпросът не е уреден в последния.
По отношение на момента, от който е дължимо
обезщетението за забава не е приложимо Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2005
г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, тъй като същото не засяга въпроса за
обезщетението за вреди, причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по отмяна на незаконосъобразно наказателно
постановление.
Въпросът за датата, от която е дължимо обезщетението
за забава е уреден в ЗЗД, както правилно е посочено в исковата молба.
Съгласно член 69 от този закон ако задължението е без
срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. В случая безспорно
задължението е без срок. То е възникнало към момента на заплащането му, но
доколкото задължението представлява платени разноски за адвокатско
възнаграждение, то същото става дължимо едва от момента на поискването,
доколкото дори и в процесуалните закони, предвиждащи възстановяване на
направени съдебни разноски, съдът не ги присъжда служебно, а само по искане на
страните. Тоест макар и заплатено адвокатското възнаграждение същото не става
автоматично дължимо към момента на влизане в сила на решението на съда, с което
е отменено наказателното постановление. В настоящия случай липсват твърдения и
доказателства от страна на ищеца, чиято е тежестта да докаже настъпването на претендираните
вреди, че той извънсъдебно е поканил ответника да му заплати разноските за
платено адвокатско възнаграждение. Затова следва да се приеме, че поканата за
заплащане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. е
направена с исковата молба. Но, тъй като исковата молба е подадена до съда то
първия момент, в който ответникът е узнал за нея, следва да се приеме за момент
в който той е поканен да заплати обезщетението от 100 лв., представляващо
разноски за платено адвокатско възнаграждение и съответно от този момент
нататък той изпада в забава и дължи съответното обезщетение. Тази дата, видно
от изпратената призовка е 28.08.2019 г. Следователно именно от тази дата ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата, в
съответствие с член 86 от ЗЗД.
По отношение на разноските, направени в настоящото
производство.
С оглед изхода на делото е основателно искането на
ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Не следва да бъде
намалявано платеното адвокатско възнаграждение от 300 лв., тъй като същото е в
минималния законов размер съобразно материалния интерес. Затова следва да му
бъдат присъдени 10 лв., платена държавна
такса и 300 лв., платено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Осъжда Областна
дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Х.Г.К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв. /сто
лева/, причинени на К.
от
заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 178/2019 г. на
Районен съд – Велинград, с решението по което дело е отменено като
незаконосъобразно НП № 18-0367-001988/30.11.2018 г., издадено от началника на
РУП Велинград към Областна дирекция на МВР – Пазарджик.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Х.Г.К. обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 100 лв., считано от 28.08.2019 г. до окончателното изплащане на
главницата от 100 лв.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Х.Г.К. разноски по делото в размер на 310
лв. /триста и десет лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /П/