О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №2377
Гр.Пловдив, 15.11.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско
отделение в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ИВАНОВА
Членове: РАДОСЛАВ РАДЕВ ИВАН АНАСТАСОВ
Като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N 2419/2019
г., констатира следното:
Производство по чл.419,ал.1 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.
Подадена е
жалба вх.№30257/16.10.2019 г., от С.Ф.К. с ЕГН:**********, с адрес: ***, с
която моли съда да отмени разпореждане за незабавно изпълнение и е издадена
заповед №1143/12.12.2012 г. на АРС, 3 гр.с. по ч.гр.д.№2259/2012 г. и да се
обезсили издадения ИЛ, издадени в полза на кредитора „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ №19, за сумата 1
000 лв. дължима главница, произтичаща от договор за кредитна карта от 11.11.2008
г., предсрочно изискуема от 25.02.2011 г.., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.12.2012 г. до
изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 131,27 лева. Направено
е и искането за спиране на принудителното изпълнение по ИД № 20178230400457 на
ЧСИ Мариана Кирова с район на действие ПОС.
Ответникът по ЧЖ – „Банка ДСК”ЕАД – не взема
становище.
Съдът, като провери събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за
установено следното:
ЧЖ е
подадена на 23.7.2019 г., а разпореждането за незабавно изпълнение е връчено на
09.07.2019 г. /чрез работодателя – видно от удостоверението на ЧСИ М.Кирова/,
поради което ЧЖ е подадена в 2-седмичния срок по чл.419,ал.1 ГПК и в законоустановения срок, поради което е
допустима, но разгледана по същество е
неоснователна, съображения:
С атакуваното разпореждане на РС е
издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ в полза на кредитора против длъжника и е осъден да заплати
посочените по-горе суми.
Жалбоподателят счита, че издадената
заповед за НИ е незаконосъобразна, като
излага следните конкретни основания и доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане: че не е уведомен, че Банка ДСК е подала заявление по
чл.417 ГПК срещу него за издаване на заповед за изпълнение на паричното му
задължение към Банката по договора за издаване на кредитна карта от 11.11.2008
г.; че не е уведомен за извършената цесия между Банка ДСК и „ОТП Факторинг
Бългания и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а е получил ПДИ, запорното съобщение и копие от
ИЛ и от заповедта за изпълнение, както и уведомлението за извършената цесия от
касиера по местоработата му на 15.07.2019 г.; представя доказателства за
уведомяването му на 15.07.2019 г.; прави възражение, че задължението му е
погасено по давност, изтекла от 11.11.2008 г.
Съдът намира, че съгласно чл.419/2/ ГПК ЧЖ
може да се основе само на съображения нередовност на документа по чл.417,т.2 ГПК -извлечението от сметка на банката - от външна страна - че няма изискуемите форма и съдържание и не
съдържа данни, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане, което не се
установява по делото. В проверка на редовността от външна страна на
представеното извлечение от счетоводните книги на Банката по партидата на
кредитополучателя и дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, ПОС намира, че същото е редовно от
външна страна и удостоверява подлежащи на принудително изпълнение парични
вземания срещу длъжника, тъй като съдържа необходимите реквизити – посочен е
кредитополучателя, банката – кредитодател, договора за банков кредит, дължимия
размер на сумата – неиздължена главница, периода към който се дължи, размера на
договорната и просрочената лихва и периода, за който се търси, датата на
изискуемостта. Съгл. задължителната съд.практика по чл.290 ГК -
о.№118/24.02.2009 г. по ч.т.д.№25/2009 г. ТК, 2 ТО на ВКС – извлечението от
счетоводните книги е редовно ако съдържа посочената по-горе информация;
посочено е, че вземането на банката е станало предсрочно изискуемо и подлежи на
принудително изпълнение на 25.02.2011 г. Ето защо извлечението по
чл.417,т.2 от ГПК е редовно от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - жалбата
е неоснователна и следва да се остави без уважение. Доводът на жалбоподателя, че
не е уведомен, че Банка ДСК е подала заявление по чл.417 ГПК срещу него за
издаване на заповед за изпълнение на паричното му задължение към Банката по
договора за издаване на кредитна карта от 11.11.2008 г.; че не е уведомен за
извършената цесия между Банка ДСК и „ОТП Факторинг Бългания и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, а е получил ПДИ, запорното съобщение и копие от ИЛ и от заповедта за
изпълнение, както и уведомлението за извършената цесия от касиера по
местоработата му на 15.07.2019 г. е неоснователно, тъй като законодателят е
предвидил друг ред за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение по
чл.419 ГПК – обжалване на заповедта с ЧЖ в 2-седмичен срок от връчването й по
съображения, извлечени от акта по чл.417,т.2 ГПК и подаване на възражение за
недължимост на сумите по заповедта по чл.414 ГПК, което задължава заявителят да
предяви установителен иск за доказване на вземането си. Доводът на
жалбоподателя, че задължението му е погасено по давност, изтекла от 11.11.2008
г., е въпрос, който се разглежда в исковото производство по чл.422 ГПК, а в
настоящето производство.
По отношение на искането за спиране на принудителното
изпълнение по ИД на ЧСИ - компетентен да
се произнесе е съдът, постановил незабавното изпълнение, поради което производството по ЧЖ в тази част
следва да се прекрати и делото да се изпрати на АРС.
Предвид горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№30257/16.10.2019
г., подадена от С.Ф.К. с ЕГН:**********, с адрес: *** за отмяна на разпореждане
за незабавно изпълнение и заповед №1143/12.12.2012 г. на АРС, 3 гр.с. по
ч.гр.д.№2259/2012 г. и обезсилване на издадения ИЛ в полза на кредитора „Банка
ДСК”ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“
№19, за сумата 1 000 лв. дължима главница, произтичаща от договор за кредитна карта
от 11.11.2008 г., предсрочно изискуема от 25.02.2011 г.., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 10.12.2012
г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 131,27
лева.
ВРЪЩА делото на АРС, 3 гр.с. по ч.гр.д.№2259/2012 г. за
произнасяне по искането за спиране на принудителното изпълнение по ИД № 20178230400457
на ЧСИ Мариана Кирова с район на действие ПОС и ПРЕКРАТЯВА ЧЖ в тази част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: