РЕШЕНИЕ
№ 2097
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20213110117328 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявените по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
гр. *, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 972,83
лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, представляваща
незаплатена цена и възнаграждение по сключен между страните неформален договор за
търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги, за които суми е
издадена Фактура № ********* от 10.05.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., и сумата в размер на
326,88 лв. /триста двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение /25.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена Заповед № 4647/01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12594/2021 г. на ВРС.
В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че през май 2017 г. е доставил на ответника
описаните в исковата молба стоки, за която доставка на 07.05.2017 г. е издал фактура на
стойност 972,83 лв. с ДДС. Сочи, че към настоящия момент ответникът не е заплатил сумите
по фактурата, поради което моли от съда да установи вземането му, както и вземането за
обезщетение за забава, както и да му присъди разноски.
Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете
като неоснователни. Твърди, че не е поръчвал и не е получавал описаните в процесната
фактура артикули. Сочи още, че фактурата не му е била предоставила и не е осчетоводил
същата, съответно не е ползвал право на данъчен кредит. Оспорва представения от ищеца
протокол, като твърди, че същият не е подписан от представител на дружеството. Излага, че
с ищеца са имали търговски отношения през годините, но стоките в процесната фактура не
са поръчвани и доставяни, поради което и не дължи записаната в нея сума. Счита, че не
дължи и обезщетение за забава. В евнетуалност счита, че същото е погасено по давност.
Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
1
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически изводи:
По делото е представена Фактура № ********** от 10.05.2017 г. с вписан „*“ ЕООД
като купувач и „*“ АД като продавач. Във фактурата са описани стоки и услуги, и е посочена
сума за плащане 972,83 лв., начин на плащане: по сметка. Записано е, че е получена от * на
10.05.2017 г. Срок на плащане: 15.05.2017 г. Фактурата не е подписана.
Представени са нечетливи писмени доказателства (л. 7-8), които в описа към исковата
молба са посочени като „копие от протокол“. След задължаването на съда ищецът не е
представил четливи копия на същите, поради което и са изключени от доказателствения
материал по делото.
Представена е справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори
към 08.02.2022 г. в предприятието на ответника, от която се установява, че няма вписани
такива за лицата * и *
От приетото по делото експертно заключение на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура не е включена в
дневниците за покупки на ответника. Няма данни за осчетоводено плащане по процесната
фактура, доколкото липсва счетоводен запис по нея. От приложена оборотна ведомост към
31.12.2017 г. не е отразено ответникът да е имал задължения към доставчици по счетоводни
данни. За претендирания период на забава 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г. обезщетението е в
размер на 416,19 лв.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда
формира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК за заплащане на продажна цена за закупени и доставени стоки, и
предоставени услуги, и за заплащане на обезщетение за забава по сключен между страните
неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги,
които следва да се квалифицират като иск за реално изпълнение по договор за търговска
продажба с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и иск за заплащане на обезщетение за забава с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже,
че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с елементите на
неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги;
че е изпълнил задължението си по договора да достави стоките и да извърши услугите; че
ответникът е изпаднал в забава; основанията и размерите на претендираните вземания. В
тежест на ответника, в случай, че ищецът докаже горепосочените факти, е било да докаже,
че е заплатил дължимите суми за доставените стоки и извършените услуги; че е заплатил
обезщетението за забава или че вземането се е погасило по давност.
От събраните по делото доказателства не се установиха фактите, за които ищецът
носи доказателствена тежест. За доказване на твърденията му, че между страните е бил
сключен процесния договор ищецът е представил фактура. Самата фактура е едностранно
съставена от ищеца, и не носи подписите на нито един представител на страните. Няма
данни същата да е получена от ответника. Няма данни за осчетоводяването й в
счетоводството на ответника, включително в дневниците за покупки. Няма данни за
осчетоводяване на задължението по нея, както и заплащането му. Представените от ищеца
„протоколи“ са изключени от доказателствения материал по делото, но дори и да не бяха, от
тях не може да се извлекат никакви относими по делото факти, доколкото са нечетливи и в
писмения текст не се съдържат никаква свързани със сделката данни, освен номера на
фактурата, имената на някакви лица и положен подпис, за който не е ясно на кого е.
Ответникът е представил доказателства, че тези лица не са негови служители.
Предвид горното ищецът не доказа, че между страните е налице валидно
2
облигационно правоотношение с елементите на неформален договор за търговска продажба
и доставка на стоки и за извършване на услуги. Дори да се приеме за доказано наличието на
договор, то ищецът не доказа, че е изпълнил задължението си по договора - да достави
стоките и да извърши услугите, че ответникът е изпаднал в забава, както и основанията и
размерите на претендираните вземания.
В заключение предявения главен иск за реално изпълнение по договора следва да се
отхвърли изцяло. Предвид отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния
иск за заплащане на обезщетение за забава.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските следва да се
възложат в тежест на ищеца. Ответникът е представил списък и е претендирал сторените
разноски в размер на 420 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни
искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 972,83 лв. /деветстотин
седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, представляваща незаплатена цена
и възнаграждение по сключен между страните неформален договор за търговска продажба и
доставка на стоки и за извършване на услуги, за които суми е издадена Фактура №
********* от 10.05.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., и сумата в размер на 326,88 лв. /триста
двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
/25.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 4647/01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12594/2021 г. на ВРС.
ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ
на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 420 лв.
/четиристотин и двадесет лева/, представляваща сторени разноски в производството за
заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3