Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. К., 25.05.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
трети април две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
293 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член
124, ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск за
право на собственост върху недвижим имот.
Ищецът СДРУЖЕНИЕ „Т.Д.С.“ град Л., чрез
процесуалния си представител твърди, че „Т.Д.С.“ - гр. Л. изградило през 1975 г.
П.З.„О.г.“ ведно със сервизно помещение в средна Стара планина с надморска
височина 1575м, находящ се в местността „Б.“ в землището на село К., Община К.,
П.област. По кадастралната карта и регистри на село К., Община К., П.област, планинският
заслон „О.г.“ бил отразен като х.- заслон, бунгало с идентификатор
№40939.40.1.1 със застроена площ от 149 кв.м и обществен клозет 40939.40.1.2 с
площ от 5 кв.м, построени в поземлен имот с площ от 114 875 кв.м, който
имот бил отразен като имот с идентификатор № 40939.40.1 при граници и съседи:
имот № 40939.11.1, имот № 40939.30.1, имот № 147 и землищна граница.
За установяване на този факт пР.га скица № К01699/22.03.2018 г. и скица №
Ф01110/17.05.2013 г., и двете издадени от Общинска служба „Земеделие“ - К..
С удостоверение изх. № 90-00-296 от
24.04.2018 г. главният архитект на Община К. констатирал законността на
извършеното строителство от дружеството.
Изграждането на заслона станало по
инициатива на ръководството на туристическото дружество и с участието на голяма
част от неговите членове чрез техен труд, техни лични средства и техни
материали.
За установяване на тези факти представя
като доказателства следните протоколи от заседания на бюрото на ТД „С.“:
протокол № 6 от 31.07.1975 г.; протокол № 7 от 12.09.1975 г.; протокол № 8 от
13.10.1975г. и протокол № 11 от 30.12.1975 г.; план - програма за откриване на
заслона, строителни програми на дружеството от 1976 г., 1978 г.; план за
строителство, ремонт, обзавеждане и реконструкция на туристическата база на ТД
„С.“ за периода от 1981-1985 г.; както и отчетен доклад за дейността на хижния съвет при ТД „С.“ за 1975 г. и за 1981 г.;
раздавателни списъци за възнаграждение на работниците, които работили по обект заслон
„О.г.“ 1978 г.-1979 г., щатни разписания от 1976 г., 1978 г. и от 1979 г.
След построяване на заслона, той бил официално
открит по план - програма на 10.01.1976 г. Веднага след откриването му,
заслонът започнал да функционира като спасителен дом за преминаващите туристи
по централното било на Стара планина. Този район бил характерен с много лошите
си метеорологични условия, основно в есенно-зимния сезон - като снегонавявания, гъсти мъгли, опасност от изгубване, силни и
бурни ветрове. Голямото разстояние между „Б.“ и
х.„Д.“, която била средищен туристически пункт на билото на планината,
събиращ туристи от север и юг, било причина много пъти да има смъртни случаи по
този маршрут. След построяване на заслона било осъществено спасяване на
множество туристи и туристически групи, и смъртните случаи съществено намалени.
Това било предназначението на заслона, поради което и той бил оборудван с
аптека, със спасителни съоръжения, радиотелефон, дърва за огрев. След
построяване на заслона дружеството-ищец назначавало по щатно разписание по един
хижар на заслон „О.г.“, на който било заплащано и
възнаграждение.
За установяване на този факт представя като
доказателство удостоверение на председателя на ТД С.. Малко след построяването
на заслона, той бил водоснабден, за което представя като доказателство
удостоверение на председателя на туристическото дружество.
Заслонът бил заприходен
в счетоводните книги на дружеството в сметка 203-сгради на стойност 2748 лв. и
водоснабдителна система в сметка 204-Сьоръжения на стойност 1176 лева. През
2010 г. били чествани 35 години от построяване на заслона, което се установявало
от словото на председателя на туристическото дружество М.И.. От момента на
построяването досега сдружението владеело заслона, извършвало му ремонти,
снабдявало го с вода и дърва, поддържало го и го предоставяло под наем на трети
лица.
С констативен нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти № 44, том IV, peг. № 5094,
издаден по нотариално дело № 550/2018г. на нотариус Т.Р.при Районен съд - К.
било установено правото на собственост на дружеството по реда на чл.587 ал.1 от ГПК.
В устава на дружеството изрично било
посочено, че този заслон е част от имуществото му - чл.36 от одобрения устав на
19.03.2019 г.
Известно им било, че заслонът и
второстепенната постройка - тоалетна били актувани незаконосъобразно с акт за
публична държавна собственост № 1549/27.11.2003 г., поради което и направили
искане за деактуване на заслона и второстепенната
постройка от актовите книги за публична държавна собственост.
На 25.11.2019 г. Областният управител на
Област П.изпратил писмо изх. №ДС-30-60/2019г., с което ги информирал, че в МРРБ
била образувана преписка във връзка с направеното искане за деактуване
на имотите им и ги уведомил, че искането им няма да бъде удовлетворено, тъй
като не били настъпили обстоятелствата по ЗДС и ППЗДС за отписване на имота от
актовите книги, тоест нямало данни имота да се е превърнал от държавна в частна
собственост. Твърди се, че държавата не придобила правото на собственост върху процесния заслон и второстепенната постройка към него по
нито един от придобивните способи, за да има
претенции, че е надлежен техен собственик.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ДЪРЖАВАТА, че същата не е собственик на
следните недвижими имоти: П.З.„О.г.“ ВЕДНО СЪС СЕРВИЗНО ПОМЕЩЕНИЕ, находящи се В СРЕДНА СТАРА ПЛАНИНА с надморска височина
1575 м в местността „Б.“ в землището на село К., Община К., П.област, които по
кадастралната карта и регистри на селото са отразени като ХИЖА-заслон, бунгало
с идентификатор №40939.40.14 със застроена площ от 149 кв.м и обществен клозет
с идентификатор №40939.40.1.2 със застроена площ от 5 кв.м, построени в
поземлен имот с идентификатор № 40939.40.1 с площ от 1148.75 кв.м, при граници
и съседи на имота: имот № 40939.11.1, имот № 40939.30.1, имот № 147 и землищна
граница. Претендира за разноските по делото.
Ответникът ДЪРЖАВАТА, чрез министъра на
регионалното развитие и благоустройството, представлявана в процеса от
областния управител на Област П., оспорва иска.
Твърди, че процесният
имот е публична държавна собственост, актуван с АДС през 2003 година от областен
управител на област Л., на основание чл.2, ал.2 на Закона за държавната
собственост, с отбелязване в графа „Бивш собственик на имота“ държавата; имотът
бил актуван и на основание съставен АДС № 1/16.01.1997г. за изключителна
държавна собственост. По АДС имотът бил
с предоставени права на управление на Български туристически съюз (БТС), който
към онзи момент бил към Министерство на младежта и спорта. Съгласно действащия
към 2003 година Закон за физическото възпитание и спорта (отменен през януари
2019 г.) министъра на младежта и спорта по чл.8, ал.3, точки 7 и 9 на ЗФВС „подпомага
сдружения с нестопанска цел за реализацията на държавната политика в областта
на спорта и социалния туризъм“ и „упражнява контрол по спазване режима за
ползване на националните спортни обекти и съоръжения - държавна собственост, за
нуждите на физическото възпитание, спорта и социалния туризъм“. Процесният имот бил обект за социален туризъм, чрез който
се осъществявала и се осъществява понастоящем туристическа дейност и социален
туризъм. Съгласно отменения Закон за физическото възпитание и спорта, министъра
на младежта и спорта управлявал спортните обекти и обектите за социален туризъм
чрез туристическите дружества и Български туристически съюз. Министерството на
младежта и спорта, при действието на Закона за физическото възпитание и спорта,
водило свой публичен регистър на спортните обекти и обектите за социален
туризъм - държавна собственост (чл.48А на ЗФВС отм.), като заслон „О.г.“
фигурирал в списъка с обекти за социален туризъм на Ловешка област.
В МРРБ била образувана преписка вх.№
АУ07-15/08.10.2018г. по изпратено по компетентност писмо от областен управител
на област Л. с искане от Председателя на УС на Сдружение с нестопанска цел
Туристическо дружество „С.“ - Л. за отписване от актовите книги на имотите -
държавна собственост на процесния имот - публична
държавна собственост, на основание чл.78, ал.3 от ЗДС, поради факта, че
туристическото дружество претендирало да е собственик на имота по издаден в негова
полза констативен нотариален акт за собственост от 2019 г.
С акт за публична държавна собственост
№1549/27.11.2003 г. областен управител на област Л. актувал недвижим имот в
землището на с. Ч.о., местност „О.ч.“, Н.П.“Ц.Б.“, представляващ заслон „О.г.“,
община Т., област Л.. В съставения АПДС не били отразени граници на имота,
което било задължително за неговата индивидуализация, не било посочено правно
основание за актуването му, относно предоставените права също имало неясноти:
не било ясно по силата на какъв акт или документ е предоставен имота за
управление на Сдружение „Български туристически съюз“, респективно на
Туристическо дружество „С.“ - Л., които нямали характера на ведомство по смисъла
на §2 от Допълнителните разпоредби на Закона за държавната собственост, а били
ЮЛ с нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНЦ и в този смисъл в тяхна полза не можело
да бъде предоставено управлението на държавен имот, тъй като се нарушавали
разпоредбите на Закона за държавната собственост. По повод образуваната в МРРБ
преписка изискали справки и становища за имота от различни служби на
територията на областите П.и Л., като се констатирали съществени различия за
имота по съставен акт за държавна собственост и констативен нотариален акт; съпоставени
данните отразили, че имотът попадал в териториалния обхват на две различни
области - Л. и П.. От тяхна страна изразили обосновано становище до МРРБ с
писмо изх. № ДС-30-60/27.08.2019 г., че е налице погрешно съставен акт за
държавна собственост на заслона, който акт бил изначално нищожен и същият
следвало да се отмени като неправилно съставен.
С писмо вх. № ДС-30-60/07.11.2019 г. МРРБ
изпратило издадена заповед за отписване на имота от актовите книги за държавна
собственост, тъй като същият бил неправилно актуван и с указания да се състави
нов акт за държавна собственост от Областен управител на област П., тъй като
имотът попадал в териториалния обхват на област П..
Искът бил недопустим и поради липса на
активна процесуална легитимация за ищеца, липсвал правен интерес от завеждане
на настоящият иск, тъй като ищецът не бил собственик на процесния
имот, а Държавата. Нямало категорични данни ищецът да е собственик на имота,
същият представял нотариален акт, издаден на основание акта за публична
държавна собственост, което било в противоречие със забранителния режим на
публичната държавна собственост, установен в чл.7, ал.1 на ЗДС - забрана за
разпореждане с публична държавна собственост, тоест дори и да имало сделка, то прехвърлителния ефект на същата не настъпил, тъй като било
налице разпореждане с чужда вещ, с държавен имот, което било забранено от
закона. Нотариусът, изповядвайки сделката, също бил в нарушение на Закона за
държавната собственост, Закона за собствеността и установеният в него
мораториум за придобиване на публична държавна собственост, както и поради
обстоятелството, че имотът попада в границите на защитена зона по Закона за
биологичното разнообразие (Натура 2000) - „Централен Б.“. Единствената
възможност, която позволявало нашето законодателство за разпореждане с имот -
публична държавна собственост било първо да отпадне характера на имота като
публична собственост с Решение на МС и то след обосновано становище за отпаднала
нужда и необходимост или същият да е загубил това си качество по някаква
причина. Нямало данни имотът да се е трансформирал от публична в частна
държавна собственост или в собственост на частни субекти, респективно - ищцовото дружество. До издаване на акт за държавна
собственост на имота от областен управител на област П.не се стигнало, тъй като
получили исковата молба за образувано съдебно производство.
Прави възражение по чл.537, ал.2 на ГПК
относно издадения констативен нотариален акт за собственост на ищцовото дружество, същият бил нищожен, издаден в нарушение
на установения забранителен режим на публичната държавна собственост и следвало
да бъде обезсилен и отменен в настоящата производство, като моли, произнасяйки
се с решение по съществото на спора, съдът да се произнесе и по настоящото
възражение. Доводите били следните:
С писмо с изх.№ 04-09-220(1)/19.12.2018 г.
Министъра на младежта и спорта изразявал становище, че няма достатъчно
категорични аргументи, налагащи промяна на собствеността на
спортно-туристическия обект и че предвид неговото географско разположение и
важността му за безопасността на туристите, преминаващи през билото на Стара
планина, същият следва да запази статута си на имот - публична държавна
собственост.
Изпратили писмо с изх. № ДС-30-
60/15.07.2019г. до Сдружение Български Туристически съюз и помолили да изразят
становище с оглед издадения констативен нотариален акт. До момента не изразили
такова, а при опитите им да се свържат с тях по телефона и разберат позиция по
казуса, същите се държали изключително сдържано и не оказали никакво
съдействие.
Основните нормативни документи, на които се
подчинява имуществения режим на имуществото на Български туристически съюз (БТС)
бил Закона за физическото възпитание и спорта и Закона за туризма. Видно от
правилата за управление и стопанисване на имуществото на ***било, че системата
на ***използва най-често 2 вида договори: за стопанисване и управление между УС
на ***и конкретно туристическо дружество, или договори за отдаване под наем на
туристически обекти; видно от същите правила било, че УС на ***може да
предоставя безвъзмездно на туристически дружества - членове на сдружение „БТС“
чрез договори стопанисване и управление на обекти за социален туризъм.
Нямало данни и не било ясно как имотът бил
предоставен за управление на БТС, респективно туристическото дружество в град Л.,
които нямали характера на ведомство по смисъла на §2 от ДР на ЗДС, а били ЮЛ с
нестопанска цел, регистрирани по ЗЮЛНИ; по силата на какъв акт или документ процесния имот бил предоставен на ищцовото
сдружение и то го стопанисвало и управлява; не било ясно и за кого управлявало
сдружението този имот - за БТС, за Министерство на младежта и спорта
респективно държавата или за себе си.
Нямало данни кога е възникнало
туристическото дружество - ищец и с какъв документ е регистрирано.
Видно от ПМС № 254/07.11.2002 г., с което бил
приет устройствен правилник на Министерство на
младежта и спорта (действал до 1.09.2005 г.), в Приложение №2 към чл.30 на УП
се съдържало подробно описание на обектите, предоставени в управление на
министерството. В тях липсвал актувания като публична държавна собственост
заслон. Същевременно имотът продължавал да фигурира като обект в регистъра на
имотите на министерството за социален туризъм с предоставени права на
управление на БТС, респективно туристическо дружество „С.“ - Л..
Към момента на изграждане на заслона
действал Закона за собствеността, който установявал, че държавните имоти се
управляват от ведомства и учреждения, на които се
предоставят, а ако на тях не са нужни, се предоставят на местния общински съвет
от Министерски съвет (чл.7 и чл.10 на Закона за собствеността в редакция към
1974г.).
Впоследствие, от 1996 г. до януари 2019 г.,
действал Закона за физическото възпитание и спорта, според който „Туристически
обект“ е териториално обособен недвижим имот, предназначен за социален туризъм.
Съгласно приетия през януари 2019 г. и действащ понастоящем Закон за
физическото възпитание и спорта, спортно-туристическата дейност включвала
изграждане и управление на спортни обекти, а туристическите обекти били част от
държавната политика за физическа активност, спорт и спортно-туристическа
дейност, тоест заслонът продължавал да бъде държавна собственост. Съгласно ЗФВС
и понастоящем на страницата на министерството се поддържали регистрите за
спортни обекти, където фигурирал и процесния имот.
Съгласно чл.38 на ЗФВС „Т.Д.С.“ - гр. Л. било
сдружение с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност за
развитие и разпространение на спортно- туристическата дейност. Туристическото
дружество осъществявало и администрирало спортно-туристическа дейност, като: организира
спортно-туристически прояви; управлява обекти за спортно-туристическа дейност -
туристически хижи, туристически учебни центрове и туристически спални, и
предоставя услуги на гражданите; изгражда, поддържа и подновява туристически
заслони, туристически пътища и пътеки, както и тяхната маркировка.“
По отношение владението на имота: не се
спори от страна на ответника, че владението и управлението на имота се
осъществява от ищеца, но счита, че същият владее и управлява имота за Държавата,
респективно Министерство на младежта и спорта, тъй като спортно-туристическата
дейност е част от политиката на държавата, респективно министерството и тази
политика включвала управлението на спортни обекти и обекти за социален туризъм,
какъвто бил и процесния имот чрез туристическите
дружества и националната организация за спортно- туристическа дейност (раздел 2
на Глава Четвърта от ЗФВС).
МОЛИ съда да постанови решение, с което
отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
І. За правния статут на ищеца:
С молба вх. № 1995 от 29.07.1958 г. до
ловешки народен съдия (л.110) се сочи, че в град Л. е учредено туристическо
дружество „С.“ с цели и задачи, посочени в устава на същото и се моли съда да
извърши регистрация.
С определение № 2 от 17.09.1958 г. на ловчански народен съдия (л.111) е вписано в регистъра
при Народен съд Л. новоустановеното
дружество „С.“ град Л., със седалище ***, околия –същата, с цели и задачи,
посочени в устава на същото дружество. От справката, извършена от Държавна
агенция „Архиви“ (л.112) се установява, че при направената справка относно
Сдружение „Туристическо дружество „С.“ Л., се установява, че архивният фонд на
дружеството е заведен под № 948, „Туристическо дружество „С.“ Л. (1902-) и
съдържа 186 архивни единици за периода от 1935 до 2009 г. включително. В
справката са изброени като съдържащи се в архива нормативни документи, наредби
за реорганизации, протоколи от отчетно изборни събрания и други, като са
посочени различни периоди, между 1935 г. и 2009 г., включително ревизионни
актове от финансови ревизии и проверки на контролната комисия през периодите
1961-1978 г., 1995 г. 1999 г. С решение от 27.09.1991 г. по ф.д. № 541/1991 г.
(л.115) на е регистрирано Туристическо дружество „С.“ със седалище ***. В
решението на съда е посочено, че към молбата са представени решение за
основаване на дружеството, протокол за приемане на устав и управителен съвет.
Представен е устав на ищеца (л.49-52), одобрен на общото събрание на 19.03.2019
г., като в чл. 1, т.2 от устава е посочено, че дружеството е приемник и
продължител на традициите, установено от Туристическо дружество „С.-1902 г.“
Туристическо дружество „Баш Бунар-1918 г.“ От справката в Търговския регистър
се установява, че данните за дружеството фигурират от 2018 г. Посочено е, че
дружеството е регистрирано по ф.д. № 541/1991 г.
ІІ. Относно сградите, предмет на спора:
Не се спори и се установява от
представените скици на имота, че П.З.„О.г.“ ведно със сервизно помещение, са
построени в средна Стара планина в местността „Б.“, землището на село К.,
Община К., П.област с надморска височина 1575 м, в поземлен имот с
идентификатор 40939.4.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
селото, одобрени със заповед № РД-18-620 от 04.09.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК:
СГРАДА с идентификатор № 40939.4.1.1 със
застроена площ от 149 кв.м, брой етажи:2; предназначение:курортна туристическа
сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:няма.
СТРАДА с идентификатор № 40939.4.1.2 със
застроена площ от 5 кв.м; брой етажи: 1; предназначение: страда за битови
услуги; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:няма.
От представената скица на имота се
установява, че поземлен имот с идентификатор 40939.4.1, съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на селото, одобрени със заповед № РД-18-620 от
04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 1 147 734 кв.м,
находящ се в землището на село К., местността Б., трайно предназначение на
територията:земеделска; начин на трайно ползване:пасище, категория на земята
10, номер по предходен план 004001 със собственик Държавата –МОСВ по данни от
КРНИ (няма посочен документ за собственост). По делото са представени: протокол
№ 6 от 31.07.1975 г.; протокол № 7 от 12.09.1975 г.; протокол № 8 от
13.10.1975г. и протокол № 11 от 30.12.1975г.; план - програма за откриване на
заслона, строителни програми на дружеството от 1976 г., 1978 г.; план за
строителство, ремонт, обзавеждане и реконструкция на туристическата база на ТД
„С.“ за периода от 1981-1985 г.; отчетен доклад за дейността на хижния съвет при ТД „С.“ за 1975 г. и за 1981 г.;
раздавателни списъци за възнаграждение на работниците, които работили по обект
заслон „О.г.“ 1978 г.-1979 г., щатни разписания от 1976 г., 1978 г. и от 1979
г. От представените документи се установява, че членовете на сдружение „С.“ са
построили спорния заслон с наименование „О.г.“ през периода 1975-1976 г.,
когато обектът е открит. Представени са доказателства за заплащане на работили
по ремонтни дейности на заслона през годините 1978-1979; щатни разписания за периода 1976, 1978-79 г., от които се установява,
че ТД „С.“ е назначило на работа служител през тези години, който е замел
длъжността домакин. За горните факти е издадено и удостоверение от ищеца.
Представено е удостоверение за балансовата стойност на заслон „О.г.“, без дата
на издаването му, подписано от председател М. И. и в него е посочено, че
застроената площ на заслона е в размер на 88.5 кв. метра. Представено е
удостоверение, също изходящо от ищцовото дружество, в
което се сочи, че заслон „О.г.“ е записан в инвентарната книга на дружеството
през 1976 г. в сметка „203 Сгради“ и водоснабдителна система в сметка „204
Съоръжения“. Посочена е и балансовата стойност на двата обекта. С приемо-предавателен протокол (л.113-114), на основание
протокол № 2 от 11.12.1990 г. и протокол № 3 от 07.01.1991 г. на оперативната
комисия, определена със заповед № 336 от 15.11.1990 г. на СС на ***за
приключване на дейността на ОбС на ***град Л., е било
извършено разпределение на имуществото и спортната база, стопанисвани от ОбС на БТС-Л. до 31.12.1990 г. между Туристическо дружество
„С.“, Туристическо дружество „Б.“ и изграденото регионално звено. Съгласно
разпределителните протоколи, на ТД „С.“ са предадени основни средства и други,
като в графа основни средства в т.4 е посочен Заслон „О.г.“, а в т.3 х.„Д.“. Представени
са договори за наем на сгради и анекс, между ищеца и наематели за отдаване под
наем на х.„Д.“ и заслон „О.г.“, сключени на 10.01.2002 г., от 01.09.2003 г.,
21.03.2012 г. С акт за държавна собственост № 1549 от 27.11.2003 г. (л.53),
одобрен от Областен управител – Л., на основание чл. 2, ал.2 от ЗДС – посочена като
изключителна съгласно № 1 от 16.01.1997 г., като държавна собственост е актуван
заслон „О.г.“ със застроена площ от 55.80 кв. метра и тоалетна с площ от 4.50
кв. метра. Посочено е местонахождение на имота – землището на село Ч.о.,
местност „О.ч.“ Н.П.“Ц.Б.“. Посочено е, че няма по-рано съставяни актове за
държавна собственост. Посочено е, че права са предоставени на Български
туристически съюз и „Сдружение Туристическо дружество – „С.“ град Л.. Посочено
е, че разпореждане с имота може да извършва Министерство на младежта и спорта.
От представената кореспонденция между Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, Областна администрация – Л. и Областна администрация – П., се
установява, че при изготвяне на КККР е констатирана грешка, като имотът, в
който е построен заслон „О.г.“ и тоалетна не попада в землището на село Ч.о.,
местността „О.ч.“, а попада в землището на село К., община К.. Във връзка с
това е издадена заповед на МРРБ (без номер и дата) за отписването на двете
сгради от актовите книги за имотите –държавна собственост по акт за публична
държавна собственост № 1549/27.11.2003 г., утвърден от областния управител на
област Л. и за имота да бъде съставен АПДС от областния управител на област П..
В писмо от 27.08.2019 г. (л.85) от областен управител П., адресирано до МРРБ, е
изложено становище, че към момента на съставянето му липсват категорични данни
за правото на собственост върху сградите, предмет на иска и не е целесъобразно
да се предявява иск за собственост срещу настоящия ищец. От представените писма
от Министерство на физическото възпитание и спорта от 06.04.2011 г. (л.92-94) и
Министерство на младежта и спорта от 17.08.2020 (л.146) се установява, че
Заслон „О.г.“ и х.„О.г.“ не са предоставени за управление на Министерство на
младежта и спорта съгласно изискването на чл. 14, ал.1 от ЗДС. Към второто
писмо е приложено решение № 775 от 01.08.1996 г. на Министерски съвет за
прехвърляне на имуществото на държавна фирма „С.о.“ на Националния осигурителен
институт. Със същото решение безвъзмездно е прехвърлено правото на собственост
на обектите за социален туризъм, на Българския туристически съюз. И в двете
приложение не фигурира заслон „О.г.“. В издаденото удостоверение без дата и
изходящ номер от министерство на младежта и спорта се удостоверява, че ***чрез
Туристическо дружество „С.“ – град Л., стопанисва и управлява туристическа х.„О.г.“
– Стара планина. На основание л. 48а от Закона за физическото възпитание и
спорта (понастоящем отменен), туристическият обект е заведен под № 103 в
публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм.
В показанията си свидетелят И., на 81
години, сочи, че е дългогодишен планински спасител и член на управителния съвет
на ищцовото дружество понастоящем. Сочи, че през 1975
г. на път за х.„Д.“ ги заваР. страхотна снежна буря и
за да не загинат, направили снежен бивак. Още през нощта взели решение, че на
мястото на бивака трябва да се изгради спасителен дом, по подобие на домовете в
Р. – „О.“, „М.“ и др. Като се върнал на работното си място, на чертожната дъска
започнал да чертае бъдещия заслон. На ежеседмичното събрание на отряда на
спасителната служба, чиито членове били и членове на ТД „С.“ направил писмено
предложение до УС на сдружението да вдигнат на крака всички техни съмишленици. Направили опит и по друг начин да се финансира
строежа, но като не намерили такъв, опрели до собствения си актив. За 45 дни
построили заслона – направили кариера за камъни, прекарвали вода с мулета от х.„Д.“,
а през следващата година – 1976 направили 1600 метра водопровод от заслона до водохващането, което било повече работа отколкото
строителството на самия заслон. Тези строителни дейности извършили най-добрите
туристи и планинари от град Л. и членовете на туристическото дружество, голяма
част от които били живи и до днес. Районът между връх „Б.“ и х.„Д.“ бил един от
най-опасните в Стара планина. На следващата година след построяване на заслона
спасили 101 деца от Т.(град Д.) от стопроцентова смърт. Тогава телевизията
направила филм за ПСС и туристическото дружество в Л.. На следващата година
спасили 33 деца от Кочериново. Направили планинската маркировка без никаква
субсидия. Средствата за строежа били събрани от всички техни съмишленици, счетоводителят събирал парите левче по левче
от членовете на дружеството. Дарения от граждани и предприятия нямало.
Свидетелят участвал при строителството на почти всички заслони – „О.“ в Р., над
връх „М.“ , заслона „М.“ на връх „Б.“,
параклиса на х.„Е.“. През онези години не се изисквало разрешение и не вземали
такова. Строителството било аварийно, за да се спасяват хора. Заслонът „О.г.“
бил построен с доброволен труд на членовете на туристическото дружество.
ремонтът и поддръжката му също били от тях. Преди около 10 години бил направен
ремонт. Целият град Л. знаел и уважавал хората, построили заслон „О.г.“, защото
много хора били спасени там. Държавата не заявявала, че ще отдава заслона под
наем. спорът с нея бил голям социален и психологически проблем на туристите в
град Л.. Никъде на друго място не се постъпило така.
Други доказателства от значение за правния
спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:
При предявен отрицателен установителен иск за собственост, ищецът следва да установи
правния си интерес от предявяване на иска. В тежест на ответника е да докаже
правото си на собственост върху процесния имот.
В конкретния случай ищецът основава правния
си интерес на следните факти: ищецът е туристическо дружество, регистрирано по
реда на ЗЛС, изградил е със собствени средства процесните сгради през периода
1975-1976 г. и за правото му на
собственост е съставен констативен нотариален въз основа на представени
документи, удостоверяващи правото му на собственост. Поради изложеното, съдът
намира, че за ищеца е налице правен интерес да предяви отрицателен установителен иск. Ответникът оспорва активната процесуална
легитимация на ищеца, на основание, че в съставения констативен нотариален акт,
с който последния се легитимира като собственик, бил посочен като документ,
установяващ правото му на собственост бил посочен акт за държавна собственост,
т.е. сделката заобикаляла забраната на чл. 7, ал.1 от ЗДС – забрана за
разпореждане с имоти, публична държавна собственост. Този довод на ответника
съдът намира за неоснователен. С констативният нотариален акт не се
удостоверява сключване на сделка или някакъв акт на разпореждане с недвижим
имот, същият няма траслативен ефект. Въз основа на
представените документи, нотариусът само констатира и удостоверява наличието на
собственост върху недвижим имот. Според настоящия съдебен състав, ищецът
установи правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск срещу ответника.
В решение № № 41 от 9.07.2020 г. по гр. д.
№ 1607/2019 г. на ВКС, II г. о. е прието, че в хипотезата на чл.
2, ал. 4 ЗДС, когато имотът е бил предоставен от държавата по
надлежния ред на юридическо лице с нестопанска цел за стопанисване и управление
(ползване), придобиването на право на собственост е по силата на закона, като
не е необходим изричен акт за прехвърлянето на имуществото. С тази разпоредба
от обхвата на държавната собственост са изключени имотите и вещите на
търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако
държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество.
Разбирането, според което законодателят е имал предвид имуществото, което тези
субекти са придобили в собственост от държавата чрез правна сделка, би
обезсмислило съществуването на тази норма, тъй като и без да бъде изрично
посочено е ясно, че след като държавата се е разпоредила с имуществото си в
полза на друг правен субект, нейното право на собственост се е прекратило. В
конкретния случай ищецът установява, че туристическият обект – заслон „О.г.“ му
е бил предоставен съгласно разделителните протоколи на ОбС
на БТС, съставени въз основа на протоколи за приключване на дейността на ОбС на ***Л.. В протокола е посочено, че ОбС на ***е стопанисвало предадените обекти до 31.12.1990
г. включително, а ищецът е регистриран на 27.09.1991 г. Няма категорични данни
кога е извършено предаването, но то със сигурност е станало през 1991 г.,
предвид посочената в протокола заповед от 07.01.1991 г. Отделно, ангажирани са
редица доказателства, че ищецът е бил самостоятелен правен субект, регистриран
по реда на ЗЛС през 1957 година. че е налице правоприемство е посочено в устава
на ищеца, отделно – в подкрепа на това е и историческата справка, издадена от
Държавна агенция Архиви. При възникнала негова тежест да установи по безспорен
начин правото си на собственост, ответникът не ангажира категорични
доказателства в тази насока. Според съда не са налице основанията по чл. 18,
ал.1 от ЗДС. Публична държавна собственост са обектите, изключителна държавна
собственост съгласно Конституцията, както и имотите, които с оглед вида и
предназначението им могат да бъдат от публичноправен
характер - чл. 2, ал.2, т.1 и 2 от ЗДС,
в редакциите им към 1996 г. В посоченото по-горе решение на ВКС е прието също,
че „до влизане в сила на ЗДС като критерии за определяне на държавната
собственост като публична, също са служили качеството на субекта, упражняващ
правото на държавна собственост върху предоставеното му имущество и
предназначението на обекта. Това предназначение трябва винаги да е свързано с
използването му за задоволяване на обществени нужди (потребности)“. Процесният имот не фигурира в списъка по Приложение № 2 към
чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта (1996 г. – отменен), т.е.
не е бил предназначен да задоволява обществени потребности от национално
значение чрез общо ползване. Установи се, че при приемане на решение № 775 от
01.08.1996 г. на Министерски съвет за прехвърляне на имуществото на държавна
фирма „С.о.“ на Националния осигурителен институт имотът не е бил предоставен
на БТС, нито е бил включен в активите на НСИ. От писмата на министерство на
младежта и спорта се установява, че имотът не е бил предоставен за ползване от
това министерство. Фактът, че е бил включен в регистъра по чл. 48а от Закона за
физическото възпитание и спорта (1996 г. – отменен), не променя горните изводи.
Ответникът не доказа, че процесните сгради са публична държавна собственост. Следва
да се посочи, че недоказани останаха твърденията на ответника през 1997 г. да е
бил съставен АДС № 1. Такъв ответникът не представя в процеса и съдът не го
обсъжда. Съставеният АДС от 2003 г. има
само декларативно действие съгласно чл. 5 от ЗДС, при това правата на ответника
са отречени в процеса – в АДС се сочи, че имотът е предоставен за стопанисване
от БТС, но се установи, че през 1996 г., когато на ***са били предоставени
имоти, той не фигурира. Отделно, самият съюз го е предоставил през 1991 г. на
ищеца. В настоящия случай е установено, че са настъпили обстоятелства, при
които ищецът като самостоятелно юридическо лице е придобил правото на
собственост върху този имот, доколкото същият му е бил предоставен за
стопанисване, а държавата е изгубила правото си на собственост на основание чл.
2, ал.4 от ЗДС. Поради изложеното съдът намира иска за основателен и доказан и
го уважава.
ОТНОСНО разноските:
С оглед изхода от процеса следва да се
осъди ответника да заплати на ищеца сторените деловодни разноски в размер на 50
лева за внесена държавна такса и 800 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СДРУЖЕНИЕ „Т.Д.С.“ град Л. с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И.Г., че ДЪРЖАВАТА чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройство с БУЛСТАТ ***, представлявано
от Областен управител на Област П.Д.К.със седалище и адрес на управление:***
площад „Н.М.“ №1, не е собственик на следните недвижими имоти: П.З.„О.г.“ ведно
със сервизно помещение, находящи се в средна стара
планина с надморска височина 1575 м в местността „Б.“ в землището на село К.,
Община К., П.област, които съгласно нотариален акт № 44, том ІV, рег. № 5094,
дело 550/2018 г. на Нотариус с рег. № 517 на Нотариалната камара, са отразени
като ХИЖА-заслон, бунгало с идентификатор № 40939.40.14 със застроена площ от 149
кв.м и обществен клозет с идентификатор №40939.40.1.2 със застроена площ от 5
кв.м, построени в поземлен имот с идентификатор № 40939.40.1 с площ от 1148.75 кв.м,
при граници и съседи на имота: имот № 40939.11.1, имот № 40939.30.1, имот № 147
и землищна граница, а по действащите КККР представляват:
СГРАДА с идентификатор № 40939.4.1.1 със
застроена площ от 149 кв.м, брой етажи:2; предназначение:курортна туристическа
сграда; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:няма.
СТРАДА с идентификатор № 40939.4.1.2 със
застроена площ от 5 кв.м; брой етажи: 1; предназначение: страда за битови
услуги; стар идентификатор: няма; номер по предходен план:няма,
построени в поземлен имот с идентификатор
40939.4.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на селото,
одобрени със заповед № РД-18-620 от 04.09.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК с площ от 1 147 734 кв.м, находящ се в землището на село К., местността Б.,
трайно предназначение на територията:земеделска; начин на трайно ползване:пасище,
категория на земята 10, номер по предходен план 004001 със собственик Държавата
–МОСВ по данни от КРНИ (няма посочен документ за собственост).
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министерство
на регионалното развитие и благоустройство да заплати на „Т.Д.С.“ град Л. с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от С.И.Г.
разноските по делото в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд П.в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.