РЕШЕНИЕ
№ 586
18.03.2016 година ,
град Пловдив
ВИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Пловдив, девети
гсъстав на двадесет и пети февруари две хиляди и шестнадесета година в окрито
заседание в състав:
Председател;
Велизар Русинов
При секретар С.С. като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело №278 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе в предвид следното: Производството е образувано по повод молба с вх..№2181/03.02.2015г. и допълнителна жалба с вх..№3687/23.02.2015г.
по описа на Административен съд – Пловдив от
С.А.Ч. с адрес:г***, срещу писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на
заместник-кмета на община Пловдив,като се
релевирала нищожност на отказа на
заместник-кмета според определението на ВАС,което е определило предмета на настоящото производство ,така и съгласно
Опр.№14098/22.12.2015г. на ВАС,ІVо по а.д.№13840/2015г. по описа на ВАС.Кметът
на Община Пловдив, в о.с.з. и представено писмено становище оспорва жалбата,
като недопустима и неоснователна и моли да бъде оставена без разглеждане и да
се прекрати производството по делото.Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Претендира се за прекомерност на адв.хонорар на оспорващата.С определение №
6474 от 03.06.2015г. по адм. дело №
5847/2015г. по описа на Върховният административен съд на Република
България - четвърто отделение е преел , че С.А.Ч. е обжалвала пред
Административния съд-Пловдив отказа на кмета на общината да възстанови правото на собственост върху отчужден имот по реда на
ЗТСУ, направен с писмо № 03-92-563 от 29.10.1992 г. Административния
съд-Пловдив е дал указания да отстрани
нередовността на подадената жалба, като посочи обстоятелствата визирани в чл.
150, ал. 1, т. 5, т. 6 и 007 АПК. С допълнителна молба с вх. № 3687 от
23.02.2015 г. жалбоподатеелката/оспорващата е посочила, наред с изложеното в обстоятелствената
й част, и че твърди нищожност на отказа на кмета, защото писмото му е подписано
от заместник-кмета, който е бил некомпетентен да се произнася по исканията по
чл. 4 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти
по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.).ВАС е приел още ,че Административния
съд-Пловдив неправилно е приел, че е
налице влязъл в сила мълчалив отказ, защото последния не бил обжалван след
изтичането на 30-дневния срок, по чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ. ВАС е приел
още,че този извод на Административния
съд-Пловдив е в противоречие с ТР № 4 от
24.06.1993 г. по т. д. № 3/93 г. на ОСГК. В тълкувателното решение е посочено,
че след изтичането на срока за произнасяне и при наличие на мълчалив отказ,
административният орган може да се произнесе с изричен такъв, който подлежи на
съдебен контрол. . ВАС е приел още,че писмото не е връчено на никой от
заявителите на реституционната претенция, а на Х. М. Ч., който е съпруг на С.А.Ч.,
но липсват данни за това, че той им е съобщил писмото.
ВАС е приел за неправилен извода на
Административния съд-Пловдив , че
писмото не е отказ на заявено право. ВАС е приел още ,че в писмото ясно е
посочено, че молбата за отмяна на отчуждаването на имота не може да се уважи,
защото не са били налице обстоятелствата по чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ…В
него е посочено още, че липсват декларации на лицата, които са обезщетени с по
един апартамент и те ще изпълнят изискванията на чл. 5 и 6 от закона. Според
ВАС след като е поискана отмяна на отчуждаване, а искането не е уважено, по
посочените в писмото причини, то това писмо по правната си същност е
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, в случай на
подадена жалба.
На последно място ВАС е приел за неправилен и изводът на Административния съд-Пловдив , че нередовността на подадената жалба не е
отстранена. В допълнителната жалба – лист 28 от делото, ясно е посочено според
ВАС, че се релевира нищожност на отказа на заместник-кмета по посочените
твърдения. От изложеното според ВАС следва, че жалбата на С.Ч. срещу писмо с №
03-92-563 от 29.10.1992 г. на заместник-кмета на община Пловдив, което по
същността си според ВАС е отказ от възстановяване на правото на собственост, с
доводи за нищожност е допустима. ВАС поизложените съображения е отменил определение за прекратяване на
производството на Административния съд-Пловдив и е върнал делото
на Административния съд- Пловдив в настоящия гстав за продължаване на
производството по срещу писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на заместник-кмета
на община Пловдив,като се релевирала нищожност на отказа на заместник-кмета според
определението на ВАС,което е определило предмета на настоящото производство ,така и съгласно
Опр.№14098/22.12.2015г. на ВАС,ІVо по а.д.№13840/2015г. по описа на ВАС.Предвид
посочените две определения на ВАС приложени по настоящото дело,жалбата е
допустима ,по същество основателна.Съгласно чл. 4
от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и
др. административният орган следва да бъде надлежно сезиран с
реституционно искане, по което той образува административно производство и се
произнася с решение. Според законовата уредба, реституцията е с административен
акт, а не по силата на закона. Органът, който по чл. 4
от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и
др. дължи произнасяне по направеното искане за отмяна на
отчуждаването, е кмета на общината. Той е компетентния орган да издаде
административен акт. Отказът на този орган-изричен или мълчалив, подлежи на
обжалване. В процесния случай е обжалван отказ, обективиран в писмо № 03-92-563
от 29.10.1992 г./л.54 по описа на делото представено и заверено от ответника
,прието без възражения по делото/, подписано от зам. кмет на община, гр.
Пловдив и със запетая от председател на реституционната комисия. Председателят
на тази комисия, която е помощен орган на общината, не е компетентен орган,
оправомощен да се произнесе по искането, а в случая писмото не е подписано дори
от председателя на комисията. По делото не са събрани доказателства дали на
зам. кмета е било възложено от титуляра - кмета на общината, да го замества,
т.е. - дали е имал редовно уредена компетентност да се произнесе по искането,
като издаде съответен административен акт. Липсата на компетентност води до
нищожност на акта.По изложените съображения Административен съд - Пловдив в
настоящия гстав приема, че, молба и допълнителна жалба на оспорващата като основателни следва
да бъдат оважени.С оглед изхода
на производството на С.А.Ч. следва да бъдат присъдени610/шестотин и десет/лв.
разноски,представляващи д.т. и адвокатски хонорар в предвидения минимум за
такъв вид дела ,предвид възражението на ответника в о.с з. от 25.02.2016г. за
прекомерност на адвокатския хонорар,претендиран от оспорващата.Мотивиран от
изложеното , ставът,
РЕШИ:
Обявява/прогласявя/нищожносттаа на писмо с № 03-92-563 от 29.10.1992 г. на
заместник-кмета на община Пловдив.
Осъжда Община Пловдив да заплати на С.А.Ч.
с адрес:г*** разноски -610/шестотин и
десет /лева. Препис от акта да бъде
изпратен на страните. Решението може да се обжалва с жалба пред Върховния административен съд на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
докладчик;