Решение по дело №703/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1059
Дата: 7 юни 2023 г.
Съдия: Христина Петкова Юрукова
Дело: 20237180700703
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1053/07.06.2023 г.

гр. Пловдив 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд - Пловдив, ХХ състав, в открито съдебно заседание на девети май, две хиляди двадесет и трета година в състав:                      

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дичо Дичев

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1. Христина Юрукова

                                                                            2. Мария Николова

при секретаря Събина Стойкова и с участието на прокурора Йорданка Тилова, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 703, по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по подадена касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Марица“№26,  представлявано от директора д-р Д.С., чрез гл. юрк. Ц., срещу Решение № 7/23.01.2023, постановено по АНД № 348/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Счита се, че РС неправилно е установил фактите по делото, неправилно е приложил разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД, едностранчиво е обсъдил писмените и гласните доказателства. Според касатора не са налице нарушения при съставяне на АУАН на основание чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. Иска се отмяна на решението на РС – Асеновград и потвърждаване на наказателно постановление. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“, с ЕИК *********,  чрез валидно упълномощен процесуален представител – адв. В., оспорва касационната жалба, като счита, че постановеният съдебен акт е правилен, законосъобразен и обоснован. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.

 

Окръжна прокуратура - Пловдив, чрез представителя си в съдебно заседание, изразява становище, че решението на РС Асеновград е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.

С Решение № 7/23.01.2023г., постановено по АНД № 348/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград е отменено Наказателно постановление № 41 от 11.05.2022 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Пловдив, с което на ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“ за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 18 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и на основание чл. 417 от ЗВМД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1000 лева. Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“ се занимава с птицевъдство, като има три ферми. Извършена е проверка първо в ЖО, в местност „Чалтика” на общ. Асеновград, след това и в ЖО в с. Богданица, община Садово – птицеферма с рег. № 3BG16031, въз основа на Заповед № РД 11-524/21.03.2022г. на Изпълнителния директор на БАБХ, на 23.03.2022г., от държавни служители при ОДБХ – Пазарджик - д-р Б.М.и д-р А.Б.. На проверяващите служители от ОБДХ били дадени калцуни и еднократно облекло. А.П.– собственик на ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“, е съобщила на двамата проверяващи, че не могат да влязат вътре в животновъдния обект – включително в т.н. „черна” и „бяла” зони, а могат само да го обходят от външната страна на оградата, ограждаща птицефермата, като изразила притеснение за епизоотичната обстановка в страната и опасността от пренасяне на зараза, както и с действащия комплекс от мерки, обективиран в плана за биосигурност на обекта. В последствие, проверката продължила вече в офиса на ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“ в гр. Пловдив и в присъствие на св. Р.Т.Г., работещ като ветеринарен лекар при ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“, където били предоставени всички изискани документи и бил съставен констативен протокол № 0005505/23.03.2022г. от д-р Б.М.и д-р А.Б.. От проверяващите инспектори бил съставен и доклад, включващ проверката в обектите на ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“, като с писмо от 07.04.2022г. материалите били изпратени по компетентност на Директора на ОДБХ Пловдив. Преписката била разпределена на И.Д.К.- Началник отдел ЗЖ при ОДБХ – Пловдив. Въз основа на констативен протокол № 0005505/23.03.2022г.(съставен от д-р Б.М.и д-р А.Б.) Началник отдел „Защита на животните“ при ОДБХ – Пловдив е приел, че се съдържат достатъчно данни за извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД, за което е бил съставен АУАН № 0000342/13.04.2022г. в присъствието на едноличния търговец. Въз основа на съставения АУАН, срещу който са депозираните писмени възражения, е било издадено НП № 41/11.05.2022г. от директор на ОБДХ Пловдив. РС Асеновград е  приел, че проверяващите д-р Б.М.и д-р А.Б. не са влезли в обекта, като по този начин не е осигурен достъп в ЖО от страна на А. П. Същевременно съдът счита, че нарушението по чл.132, ал.1, т.18 от ЗВМД не е извършено, тъй като собствениците на ЖО са спазвали мерките за биосигурност. Съдът е обсъдил и анализирал направените възражения, гласните доказателства по делото, като е приел, че не е доказано от АНО по несъмнен начин, че е извършено нарушението. Спорните обстоятелства според съда не са изяснени в АНП. Според съда, след като проверяващите са приели, че не са допуснати в ЖО, е следвало да съгласуват действията си с директор на ОБДХ Пловдив, или алтернативно да поискат съдействие от органите на полицията. Аргументирал се е с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗВМД, съгласно която „Органите на изпълнителната власт и местното самоуправление, обществените организации, физическите и юридическите лица са длъжни да оказват съдействие на служителите от БАБХ при изпълнение на служебните им задължения”. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е приел за основателно възражението, че двамата проверяващи са отказали да спазят въведените в обекта мерки за биосигурност, поради което едноличният търговец не ги е допуснал в обекта.

РС Асеновград счита, че в АНП е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Така постановеното решение настоящата инстанция намира за валидно, допустимо и правилно поради следните съображения:

Съгласно чл. 417 от ЗВМД собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 - 3, 5, 10, 11, 13, 15 - 20 и 24 - 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв. Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение - от 2000 до 10 000 лв. В АУАН и НП е посочено, че касаторът е нарушил чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД. Според чл. 132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни осигуряват постоянен достъп в животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни органи и оказват съдействие при извършването на проверката. Следователно, за да се установи извършването на административно нарушение по чл. 417, ал. 2, във вр. с ал. 2 от ЗВМД, следва да се установи, че собственик на селскостопански животни, не е осигурил постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни орган. В случая от събраните по административнонаказателната преписка и по делото доказателства това деяние не е безспорно установено. От прочита на събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява безспорно, че на инкриминираната дата едноличният търговецът не е осигурил достъп вътре в животновъдния си обект на органите на ОДБХ Пазарджик. АУАН е съставен от служител на ОДБХ Пловдив, въз основа на Констативен протокол № 005505/23.03.2022г. на служители на ОДБХ Пазарджик. Същият е писмен документ, който е послужил за основание за издаване на АУАН. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. В конкретният случай свидетели в АУАН не са длъжностните лица, присъствали при извършване на проверката и установяване на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН актът може да се състави и в отсъствие на свидетели, когато нарушението е установено при извършена проверка. Неоснователни за възраженията на касатора, че служители на ОБДХ Пазарджик не могат да бъдат свидетели по акта, с оглед териториалната компетентност. Същите следва да бъдат свидетели при съставяне на АУАН, тъй като са свидетели на нарушението. Териториалната компетентност на актосъставителя е спазена в процесното АНП, но е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.

Касационната инстанция споделя изводите на РС Асеновград, че нарушението не е доказано по несъмнен начин. Резултатите от проверката на 23.03.2022г. са представени в констативния протокол, който не се ползва с презумптивна доказателствена сила. Актът за установяване на административно нарушение не се ползва  също с доказателствена сила до доказване на противното. Събраните гласни доказателства обосновават основателност и обоснованост на изводите на РС Асеновград, че органите на ОДБХ Пазарджик не са допуснати вътре в животновъдния обект, поради неспазване на мерките за безопасност. Касационната инстанция споделя изводите в тази насока с РС Асеновград и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и счита касационните възражения за неоснователни.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника по касационната жалба, такива следва да бъдат присъдени, които се установяват в размер на 400 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7/23.01.2023г., постановено по АНД № 348/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград.

Осъжда Областна дирекция по безопасност на храните Пловдив да заплати на ЕТ“АНДИП 92 - А.П.-А.“, с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 400(четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

           2.