Р Е Ш
Е Н И Е
№ 269
гр.Габрово, 7.11.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Топалова
ЧЛЕНОВЕ : В.Генжова
Кр.Големанова
при секретаря В.Килифарева
, като разгледа докладваното от съдия Топалова в.гр.д. № 258 по описа за 2019г.
,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на адв. С.Ц.,
процесуален представител на Д.М. и Т.Е. против решение № 22/15.03.2019 г.,
постановено по гр.д. № 23/2018 г. По описа на Районен съд Дряново.
Твърди се, че първоинстанционният съд допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не обсъдил в цялост
и не взел предвид всички приолжени по делото писмени доказателства, не
съобразил развитите правни доводи в писмената защита. Ответниците били признати
за собственици на масивна сграда ресторант, която била обособен единен
търговски обект- сграда за обществено хранене, включваща ресторант с изградена
и фунционираща вътрешна връзка между търговската и цялата избена част, без
въведените изключения. Съдът не приложил правилно и материалният закон, като
приел ,че в сградата с идентификатор 23947.501.826.2 са включени два обекта,
които били на различни собственици.
Съдът не съобразил, че приложените по делото
доказателстгва изключвали извода му за приложимост на принципа на чл.92 ЗЗД. Не
била обсъдена и алтернативно развитата теза на ищците за действителността на
сделка с предмет продажба на чужда недвижима вещ, пред9вид приетата от съда
собственост на подземната част на сградата.
Иска се да бъде отменено решението в частта, с
която искът бил отхвърлен и да бъде постановено друго, с което искът да бъде
уважен изцяло.
В срок е постъпил писмен отговор, с който жалбата
се оспорва и се излагат подробни аргументи относно нейната неоснователност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото,
приема следното от фактическа и правна страна:
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на Г.М.Б. и Р.С.Б.
***, че Д.М.М., с ЕГН **********, и Т.Е.,***, са собственици на: помещение с размери 1,55 м./4,05 м.
/оцветено в жълт цвят на схема 1 към заключението на вещото лице/ и на
помещение с размери 2,50 м./7,20 м.
/оцветено в син цвят на схема 1 към заключението на вещото лице/, които
помещения се намират в
източната част на приземния етаж на сграда с идентификатор
23947.501.826.2, построена в поземлен имот с идентификатор
23947.501.826 по кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес: гр. Дряново,
ул. „*****" № 5.
С решението Г.М.Б. и
Р.С.Б. са осъдени да
предадат на Д.М.М. и Т.Е. владението върху тези помещения.
Искът е отхвърлен в
останалата част, относно помещенията /оцветени в зелен цвят на схема 1
към заключението на вещото лице/, намиращи
се в западната част на приземния етаж на сграда с идентификатор 23947.501.826.2,
находяща се в поземлен имот с идентификатор 23947.501.826 по
кадастралната карта на гр. Дряново, адм. адрес: гр. Дряново, ул.
„*****" № 5, като неоснователен и
недоказан.
Решението е валидно и допустимо, а по същество
правилно.
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС с
искане ответниците да бъдат осъдени да
предадат на ищците владението върху неоснователно завзетата от тях площ от
складовата част на ресторанта в сграда за обществено хранене, с идентификатор
23947.501.826.2, на улица ул. „*****" № 5 в гр. Дряново, собственост на ищците, разположена изцяло
под ресторанта, между създадената от ответниците вътрешна заградителна стена,
двете странични стени и стената на сградата към улица „*****" № 5, върху
поземлен имот с идентификатор 23947.501.826 по кадастралната карта на
гр. Дряново,
административен адрес гр. Дряново, ул. „*****" № 5.
По конкретно ищците претендират ревандикация на част от приземния етаж на сграда
с идентификатор 23947.501.826.2, включваща
първоначално построените полувкопани четири складови помещения /оцветени в
зелен цвят/, приземната част на изградената пристройка – лятна кухня,
предвидена по проект за санитарен възел /оцветена в жълт цвят/ с размери
съгласно заключението на вещото лице - 1,55
м./4,05 м. и част от приземната част, цялата с размери 2,50 м./7,20 м., на
изградената пристройка /оцветена в син цвят/, предвидена помещение за хладилник
и склад, която част ищците са преградили.
Предмет на жалбата са първоначално построените полувкопани четири складови
помещения, оцветени със зелен цят на схема 1 на вещото лице, която е неразделна
част от решението. По отношение на тях от заключението на вещото лице става
ясно, че първоначално построените полувкопани складови помещения /в зелен цвят
на схема 1/ и изпълнените по-късно надстройки и пристройки към тях /в жълт, син
и червен цвят на схемите/, са заснети и нанесени в кадастралната карта като
една сграда с идентификатор 23947.501.826.2., находяща се в поземлен
имот с идентификатор 23947.501.826. Първоначално построените полувкопани
складови помещения /в зелен цвят/ сами за себе си обособяват самостоятелен
обект и ако в последствие не са били надстроени и пристроени, според вещото
лице, е следвало да бъдат заснети и посочени в кадастралната карта като
постройка на допълващо застрояване - стопанска постройка. В случая тези
помещения, макар да са с функционална връзка с триетажна жилищна сграда, нямат
обслужващ, помощен характер и не могат
да се определят като принадлежност към триетажната сграда. След като не могат да се приемат за
принадлежащи към основната сграда, няма как да са част от предмета на
продажбата, осъществена с нотариален акт имот № 168, т. I, peг. № 897,
дело № 96/2015 г.
Останалите постройки след извършените строителни дейности и преустройства са обеденени и са образували основния етаж на ресторанта - търговската му площ, а приземните им етажи са представлявали обслужваща част по своето предназначение - складови и хладилни помещения към ресторанта, които са имали връзка, както едно с друго, така и със основния етаж на ресторанта, като това състояние е съществувало към 1997 г., когато на ответника е издадено разрешение за ползване на „Ресторант Б.-М" № 365/26.08.1997 г. в парцел VІІІ - 826 от квартал 73 по действащия и в момента план на гр. Дряново и именно тези части от сградата са продадени на жалбоподателите.
Въззивният съд изцяло споделя мотивите на
обжалваното решение, които заедно с останалите мотиви да се считат за
неразделна част от настоящото решение на основание чл.272 ГПК.
Неоснователно е оплакването в жалбата, че първоинстанционният съд не бил
обсъдил всички писмени доказателства по делото. Всички представени декларации,
строителни книжа, нот.актове, архитектурни проекти са взети предвид и подробно
анализирани при изготвяне на заключението на вещото лице, на чиито изводи
основно е базирано постановеното решение.
Неоснователно е и възражението, че съдът не взел предвид развитите правни
доводи, че ищците са придобили масивна сграда ресторант, с изградена и
фунционираща вътрешна връзка между търговската и цялата избена част. Преценявайки
подробно доказателствата по делото и основно заключението на вещото лице,
първоинстанционният съд обосновано е приел, че първоначално построените
полувкопани складови помещения не са предмет на прехвърлителната сделка, тъй
като те не са включени в складовите и хладилни помещения към ресторанта, които
имат едно с друго и със основния етаж на ресторанта.Както посочва вещото лице,
първоначално построените полувкопани складови помещения сами по себе си са
обособявали самостоятелен обект и ако по- късно не са били надстроени и пристроени,
е следвало да бъдат заснети и посочени в кадастралната карта като постройки на
допълващо застрояване.
Неоснователни са оплакаванията и относно необоснованост на извода за
приложение на чл.92 ЗС и необсъждане на тезата на жалбоподателите относно действителността
на сделка с предмет продажба на чужда недвижима вещ. Въззивният
съд намира, че в случая не е от съществено значение установяване собствеността
на първоначално построените полувкопани складови помещения/ в зелен цвят на
схема 1 /, а обсотятелството, че не са включени в предмета на сделката,
осъществена с нот.акт №168, т. I, peг. № 897,
дело № 96/2015 г., което е безспорно установено по делото.
Първоинстанционният съд е стигнал до същите правни изводи, поради което
решението следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да
бъде оставена без уважение.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/15.03.2019 г., постановено по гр.д. № 23/2018 г.
по описа на Районен съд Дряново.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Рбългария в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: