Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 260098

                                           гр.Сливен, 11.02.2021 година

                                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и първа  година,  в състав:

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА

при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2312 по описа на съда за 2020 година, за  да се произнесе съобрази следното:

 

Предявена е искова претенция с правно основание чл. 439 от ГПК.

В исковата си молба ищецът В.Ж.Д., предявява против "Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не се дължат сумите по изпълнителен лист от 01.06.2011 година, издаден по ЧГД № 2620/2011 година на СлРС, а именно сумата 805,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2011 година до окончателното изплащане на главницата, сумата 172,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2008 година до 27.04.2011 година, сумата 125,00 лева, представляваща разноски по ЧГД № 2620/2011  година на СлРС. Твърди се, че ответникът на 11.04.2019 година в качеството си на взискател и цесионер, придобил правата по изпълнителен лист от 01.06.2011 година по ЧГД № 2620/2011 година на СлРС с договор за цесия от цедента „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувал ИД № 2019 915 04 00788 при ЧСИ Г. Г. въз основа на изпълнителния лист от 01.06.2011 година по ЧГД № 2620/2011 година на СлРС.

Първоначално с този изпълнителен лист праводателят - цедент на ответника е образувал на 28.09.2016 година ИД № 2016 915 04 01500 също на ЧСИ Г. Г. срещу длъжника по изпълнителния лист Ж. Д. И., което е било прекратено на 21.02.2019 година на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК, т.к.- длъжникът по това дело Ж. Д. И., който е баща на ищеца, е починал на 24.05.2011 година още преди издаването на изпълнителния лист.

След прекратяването на ИД № 2016 915 04 01500 е била извършена цесията на задължението по изпълнителния лист и ответникът в качеството си на взискател - цесионер е образувал на 11.04.2019 година ИД № 2019 915 04 00788, като конституирал за длъжник по това изпълнително дело единствения наследник на починалия - непълнолетния син В.Ж.Д. - ищецът.

Връчена му е била ПДИ № 18174/31.03.2020 година и така ищецът разбрал, че е наследил задължения от своя наследодател.                                                                                   Изтъква се, че с предприемането на действия от кредитора за осъждане на длъжника се прекъсва погасителната давност на задължението. С акта на съда, въз основа на който се издава изпълнителния лист, започва да тече нова давност, като независимо от характера на задълженията, тя винаги е 5 година т.е. всички суми по изпълнителния лист /главница, лихви, неолихвяеми суми/ се погасяват с 5 година давност, ако кредитора бездейства, т.е. не е предприел същински изпълнителни действия, които я прекъсват. Образуването на изпълнително дело само по себе си не е същинско изпълнително действие и не прекъсва давността. Такива действия са само валидните по поискване или извършване, пряко насочени към осребряване на имущество на длъжника.                                                              

Всяко поискано или предприето същинско изпълнително действие прекъсва старата давност и започва да тече нова 5 година такава.

Хронологично, след като е бил издаден изпълнителният лист - видно от самия него на 01.06.2011 година кредиторът за първи път е предприел изпълнителни действия, но не същински, на датата на образуване на ИД № 2016 915 04 01500, а именно 28.09.2016 година, като с молбата за образуване не е поискал същински изпълнителни действия. Дори тогава не е била прекъсната давността и не са били предприети никакви изпълнителни действия, не е бил посочен изпълнителен способ в молбата за образуване на делото, което е условие да се образува въобще изпълнително дело.

Видно от тези две дати още при образуване на това първоначално ИД е била изтекла 5 година погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5 година срок от последното поискано от взискателя валидно изпълнително действие или извършено такова, вземането на кредитора се погасява по давност и той няма право на принудително изпълнение по този изпълнителен лист.

Давността е изтекла на 01.06.2016 година., изминал е период от 5 години, 3 месеца и 27 дни и на 28.09.2016 година кредиторът е нямал вече право да образува ИД № 2016 915 04 01500, но го е сторил с риск длъжникът да се защити, чрез иск за установяване на изтекла погасителна давност и съответно понасяне на всички разноски за това.

След като ответникът е встъпил в правата на кредитора, също е образувал ИД № 2019 915 04 00788 при изтекла погасителна давност със същия риск и последствия. Именно той е прекъснал давността на изпълнителния лист с молбата си за образуване от 11.04.2019 година, като е поискал с тази молба опис на движими вещи и продажба на същите. Но на тази дата вече е изминал период от 7 години, 11 м и 13 дни, т.е. срок след изтичане на погасителната давност.

След посочената дата на изтичане на давността 01.06.2016 година е ирелевантно за ищецът да изследва в  хода на изпълнителния процес по двете изпълнителни дела, как тя отново се прекъсва, достатъчно е веднъж да изтече и да е налице хипотезата на чл. 110 от ЗЗД.    От съда се иска да постанови решение, с което да  признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи  сумите от изпълнителен лист от 01.06.2011 година по ЧГД № 2620/2011 година на СлРС, а именно 805,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 127.04.2011 година до окончателното изплащане на главницата, сумата 172,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2008 година до 27.04.2011 година, сумата 125,00 лева, представляваща разноски по ЧГД № 2620/2011  година на СлРС. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с който исковите претенции се считат за допустими, но изцяло неоснователни.  В отговора си ответника обосновавайки заеманата защитна позиция излага конкретни аргументи и съображения целящи опровергаване на въведените в исковата молба твърдения и обосноваване на възраженията срещу неоснователността на предявената искова претенция.

   В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява лично, но се представлява от пълномощник. Исковата претенция се поддържа и се пледира за уважаването й.

   Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание, не се представлява от представител или пълномощник.

   От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

   Въз основа заповед за изпълнение № 1890 от 28.04.2011 година по частно гражданско дело № 2620 по описа на СлРС за 2011 година, на 01.06.2011 година е издаден изпълнителен лист за осъждането на  Ж.Д. И., наследодател на ищеца по настоящото дело – В.Ж.Д. да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” главница по Договор за кредит от 04.09.2008 година размер сумата 805,03 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2011 година до окончателното изплащане на главницата, сумата 172,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2008 година до 27.04.2011 година, и разноски в размер на 125,00 лева.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, на 28.09.2016 година е образувано изпълнително дело № 2016 915 04 01500 по описа на ЧСИ Г. Г. с взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и длъжник - Ж. Д. И...

С Постановление на ЧСИ Г. Г. от 07.02.2019 година, изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 230, ал. 2 от ГПК, т.к. длъжникът по делото Ж. Д. И., който е баща на ищеца, е починал на 24.05.2011 година.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.09.2018 година, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, първото дружество е прехвърлило на второто всички вземания към ищеца произтичащи от Договор за потребителски кредит № СREX 01902576 от 04.09.2018 година.

 По молба на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД  на 11.04.2019 година е образувано ново изпълнителното дело № 2019 915 04 00788 при ЧСИ Г. Г. въз основа на изпълнителния лист от 01.06.2011 година по ЧГД № 2620/2011 година на СлРС с взискател - „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД и длъжник - В.Ж.Д., явяващ се единствен законен наследник на Ж. Д. И..

На ищеца е връчена ПДИ № 18174/31.03.2020 година. Няма данни да са предприемани

други изпълнителни действия по това дело.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства.

   Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК  за установяване по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи изпълнение по изпълнителното дело № 2019 915 04 00788 при ЧСИ Г. Г., образувано въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2011 година е издаден по частно гражданско дело № 2620 по описа на СлРС за 2011 година а е допустима и основателна.

Длъжникът в изпълнителното производство има интерес да установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 ГПК.

В настоящия случай, като се има предвид приетото за установено от фактическа страна, а именно, че от датата на издаване на изпълнителният лист на 01.06.2011 година до датата на образуване на ИД № 2016 915 04 01500 на  28.09.2016 година е изминал период от 5 години, 3 месеца и 27 дни ,се формира извод , че е  изтекла пет годишната погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на 5 година срок от последното поискано от взискателя валидно изпълнително действие или извършено такова, вземането на кредитора се погасява по давност и той няма право на принудително изпълнение по този изпълнителен лист.

След като ответникът е встъпил в правата на кредитора и е  подал молба следствие на което е образувал ИД № 2019 915 04 00788 са били изтекли 7 години, 11 м и 13 дни, респ. молбата за образуване на посоченото последно изпълнително дело е подадена след погасяване правото на кредитора поради изтекла погасителна давност далеч преди подаване й. Иначе казано правно ирелевантно е образуването на  новото изпълнителното дело № 2019 915 04 00788 при ЧСИ Г. Г., тъй като то е образувано за вземания по процесния изпълнителен лист, за които е изтекъл предвидения в закона давностен срок, а изтеклата давност не може да бъде прекъсната. Ето защо съдът намира, че главните периодични вземания са погасени по давност, а с това на основание чл. 119 ЗЗД са се погасили по давност и акцесорните вземания за обезщетение за забава и разноски по ч.гр.дело, следователно правото на ответника на принудително удовлетворяване не съществува и исковете се явяват изцяло доказани и основателни.

По тези съображения ищецът не дължи на ответното дружество сумите, за които срещу него и издаден изпълнителен лист частно гражданско дело № 2620 по описа на СлРС за 2011 година за събирането на които първоначално е образувано изпълнително дело № 2016 915 04 01500 на 28.09.2016 година по описа на ЧСИ Г. Г., а в последствие и изпълнителното дело под е образувал ИД № 2019 915 04 00788 по описа на  ЧСИ Г. Г..

С оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на ищеца претендираните разноски по делото, които са в размер на 565 лева.

Ръководен от горното, съдът

 

                                                     Р    Е   Ш   И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.Ж.Д. с ЕГН - ********** ***, действащ лично и със съгласието на майка си П. Ц. Ц. с ЕГН **********, чрез представителя си по пълномощие – адв. Е.М. ***, със съдебен адрес:***, НЕ ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София 1336, община Столична, район „Люлин” бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес  център ”Люлин 6” ет. 2 сумите, за които срещу наследодателят му Ж. Д. ***, починал на 24.05.2011 година е издаден изпълнителен лист на 01.06.2011 година въз основан на заповед за изпълнение № 1890 от 28.04.2011 година, постановена по частно гражданско дело № 2620 по описа на СлРС за 2011 година за осъждането на последния да заплати  на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” сумата 805,03 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № СREX 01902576 от 04.09.2018 година, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2011 година до окончателното изплащане на главницата, сумата 172,62 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2008 година до 27.04.2011 година, както и сумата 125,00 лева, представляваща разноски по и е образувано изпълнително дело № 2016 915 04 01500 на 28.09.2016 година по описа на ЧСИ Г. Г. и изпълнителното дело под е образувал ИД № 2019 915 04 00788 по описа на  ЧСИ Г. Г., поради ПОГАСЯВАНЕ НА ВЗЕМАНИЯТА ПО ДАВНОСТ.

 

   ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1336, община Столична, район „Люлин” бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес  център ”Люлин 6” ет. 2  ДА ЗАПЛАТИ на В.Ж.Д. с ЕГН - ********** ***, действащ лично и със съгласието на майка си П. Ц. Ц. с ЕГН **********, чрез представителя си по пълномощие – адв. Е.М. ***, със съдебен адрес:*** сумата 565 лева /петстотин шестдесет и пет лева/, представляваща разноски по делото.

 

   Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок  от връчването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: