Р Е Ш Е Н И Е № 593
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 10.09.2020г.
Видинският районен съд, пети граждански
състав, в публично заседание на десети август, през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател : Тодор Попиванов
при секретаря П.Каменова,
като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 1555 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по искова молба с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415
от ГПК и чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „В и К - ВИДИН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул.”Широка” № 18, представлявано от Георги Владов против З.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните от ищеца права са: че страните се намират в облигационни
отношения по силата на договор за предоставяне на В и К услуги и по силата на Общи
условия на В и К - Видин. Твърди се още, че ищецът е изправна страна по
договора, тъй като е изпълнил задължението си да предостави на ответника, в
качеството му на потребител питейна вода и да отведе отпадъчните води. Поддържа
се, че за услугата е издал 17 бр. фактури за периода от 15.03.2017г. до 14.09.2018г.
общо за сумата в размер на 554.15 лева, както и че сумата не е заплатена в
тридесетдневния срок след издаване на фактурата, нито след това; че ответницата,
титуляр на партида с абонатен номер 006248 и адрес на потребление: гр.Видин, ул.”Гладстон”
№ 45, вх.Б, ап.19, е поканена с покана за доброволно плащане в 15 – дневен срок
от получаването й, но че пратката е върната като не потърсена от получателя.
Поддържа
се още, че за вземането си ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК, и
в реализираното заповедно производство по ч.гр.Д.№ 103/2019г. по описа на ВРС му
е издадена заповед за изпълнение за претендираната главница, ведно с лихва за
забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
15.01.2019г. до окончателното издължаване, както и за разноските в размер на 25
лева за платена държавна такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение,
както и че заповедта за изпълнение е връчена на ответницата по реда на чл.47,
ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на иск
за установяване дължимостта на вземането си.
Поддържа
се още, че начинът на изчисляване на потребеното количество вода и отведени
канални води спрямо ответницата се е изчислявало на база на индивидуалния й
водомер до 15.09.2017г., на която дата същата е уведомена, че измервателният й
уред е неизправен и следва в едномесечен срок да предприеме действия по неговия
ремонт, както и че разписката е връчена лично на ответницата, като при
получаването й е декларирано, че имотът се обитава от три лица. Тъй като
потребителят не е ремонтирал измервателния си уред след изтичане на
едномесечния срок, потребеното количество питейна вода и отведени канални води
на адреса на потребление е започнало да се определя на базата на брой обитатели
на водоснабдения имот, а именно 3–ма обитатели, на основание чл.20, ал.3 във
вр. с чл.25, ал.8 ал.10 от действащите
към датата на установяване на повредата Общи условия /ОУ/ за предоставяне на В
и К услуги на потребителите на „В и К“ ЕООД – Видин, за това че „Доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери, се
извършва от и за сметка на потребителите“.
Иска
се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на ответницата, съществуване на вземането, възникнало по договор за
предоставяне на В и К услуги, за което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.Д. № 103/2019г. по описа на ВРС за заплащане на сумите: 554.15 лева –
главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на разходвана
питейна вода и отведени отпадъчните води за периода от 15.03.2017г. до
14.09.2018г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.01.2019г. до изплащане на вземането, както и за направените в заповедното
производство разноски: 25.00 лева за платена държавна такса и 65 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Претендират се направените разноски по
настоящото производството. Иска се назначаване на съдебно – икономическа
експертиза, по която вещото лице да отговори на въпроса: какъв е размерът на
задължението на ответника по договора, за процесния период и има ли извършено
плащане по описаните фактури, а също – дали фактурите и задълженията по тях са
отразени в счетоводството на дружеството и как е определена дължимата се сума
за доставена питейна вода и отведени отпадни води по партидата на абоната за
всяка една от процесните фактури.
Ищецът
ангажира писмени и гласни доказателства, както и съдебно – икономическа
експертиза.
Ответникът, чрез
назначения си особен представител е подал отговор на исковата молба в срока за
отговор. Оспорва иска като неоснователен и поддържа от своя страна, че
ответницата не е живяла в процесното водоснабдено жилище през исковия период,
както и не никой не е живял в него – било е необитаемо.
Иска
се от ответницата, съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан. Поставя допълнителни въпроси към исканата от ищеца съдебна
експертиза, ангажира гласни доказателства.
Не са
налице обстоятелства, които се признават от ответницата и които не се нуждаят от
доказване.
Съдът
е указал доказателствената тежест на страните: че в тежест на ищеца е да докаже
наличието на твърдяния договор, сключен между страните; че ищецът е изправна
страна по този договор - че е предоставил твърдяните В и К услуги за процесния
период; че ответникът има качеството на потребител по договора; че на
ответницата й е дадено предписание за неизправност на водомера както и начина на изчисление на
потребената вода и отведен канал за процесния период съгласно ОУ за
предоставяне на В и К услуги, действащи спрямо страните.
Съдът, като взе предвид в съвкупност и по отделно
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Ищецът,
в качеството му на доставчик на В и К услуги претендира пресъждане на парична
сума по договор за Общи условия с ответницата, в качеството й на потребител за
исковия период, поради което искът е допустим. Искът е предявен пред родово и
местно подсъдния съд – РС – Видин.
Не се спори между страните, че ответницата З.П.П., ЕГН **********, има качеството
на потребител на В и К услуги, с абонатен номер 006248 и адрес на потребление: гр.Видин,
ул.”Гладстон” № 45, вх.Б, ап.19.
От назначената, изслушана и приета по делото
съдебно – икономическа експертиза се установява, че за исковия период ищцовото
дружество е издало 17 бр. фактури на обща стойност 554,15 лева, като фактурите
от № 1 до № 6 включително за периода от 17.01.2017г. до 17.07.2017г. е извършвано
по показанията на водомер № 10000003329, а по фактурите от № 7 до № 17
включително, за периода от 16.09.2017г. до 17.08.2018г., начисляването на вода
на ответницата е извършвано служебно по 5 куб.м. месечно на обитател на
жилището, считано за трима обитатели, като на всяко тримесечие се завишава с 1
куб.м., и че начисленията са извършени правилно съобразно изискванията на
чл.34а, ал.5 и чл.39, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004г., актуализирана на
03.09.2019г., валидна за В и К операторите. Установява се също, че процесните
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца; че показанията на
индивидуалния водомер на ответницата отговарят на отчетеното във фактурите до
17.07.2017г. с последно показание 1405 куб.м., след която дата отчитането е
служебно по Наредба № 4/14.09.2014г. поради липса на неизправен водомер на
абоната; че сумите по издадените от ищеца фактури към датата на изготвяне на
заключението – 20.05.2020г. не са заплатени от ответницата.
Разпитания
по делото свидетел – С.Иванова – инкасатор в ищцовото дружество установява, че
познава ответницата като абонат не по – малко от 10 години; че първоначално
ответницата я допускала до измервателното устройство – водомера за вземане на
показанията му, но в последствие много пъти не я допускала, тъй като не била
съгласна с предходната сметка за вода. Установява, че констатирала неизправност
на водомера, поради което й дала предписание, подписано от ответницата и
заведено в ищцовото дружество за това, че водомерът на абоната е неизправен,
което установила чрез проверка, като пускала вода от чешмата, при което
стрелката на водомера не отчитал количеството вода, което преминавало през него,
а също установила, че водомерът е без пломба. Свидетелства, че във водоснабденото
жилище живее ответницата с дъщеря си и внучката си, но и че много пъти в
жилището е нямало никой; че при констатацията на неизправността на водомера
инкасаторът дал писмено предписание на ответницата чрез декларация и разписка,
с която абонатът се задължава да заяви адрес във В и К дружеството за да бъде
посетен от негов представител, който да свали водомера, да го занесе на
проверка, да го върне и монтира обратно, ако е изправен. След датата на
установяване на неизправността, всеки месец посещава адреса на абоната, звъни
им постоянно и ги търси, като в случаите, когато откривала ответницата,
последната заявявала: „Това не е твоя работа. Аз знам къде ще си оправя
водата.“
Разпитания
по делото свидетел – Д.Р. установява, че
с ответницата живеят в един и същ вход на жилищен блок, на различни
етажи; че не е присъствала, когато инкасатора е посещавал ответницата; че на
адреса на ответницата живеят 3 лица – ответницата З., дъщеря й Виолета и
внучката й – Неда, като живеят постоянно на адреса, но през лятото ходят в
с.Държаница, където имат къща; че е подписала лично декларация като свидетел,
както и че не е чувала за повреден водомер на ответницата.
Видно
от декларация от 15.09.2017г., ответницата З.П.П., е декларирала лично, че е
уведомена, че индивидуалният й водомер на адрес на потребление: гр.Видин, ул.”Гладстон”
№ 45, вх.Б, ап.19, е повреден, както и че жилището се обитава от трима
обитатели, която декларация е подписана и от свидетеля Д.Р.. Същото се установява
и от разписка /лист 20 от делото/ от същата дата, с която ответницата се
уведомява, че на основание чл.34а, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004г. водомерът й
подлежи на периодична проверка. Налице е изписан ръкописен текст върху
разписката: “няма пломба“ и „проверка и почистване“.
Видно
от покана за доброволно плащане и уведомление, изх. № 03 – 989/23.10.2018г.,
ищцовото дружество кани ответницата да заплати просрочени задължения към
23.10.2018г. в размер на 554.15 лева, а видно от известието за доставяне,
писмото изпратено на адреса на потребление е върнато като непотърсено.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за
основателен и доказан. Основанията за това са следните: Безспорно се установи,
че ответницата има качеството на потребител на В и К услуги, предоставяни му от
ищцовото дружество „В и К - ВИДИН” ЕООД, регулирани от Наредба № 4/14.09.2004г.,
действаща между страните с измененията й от 12.12.2014г. и съгласно ОУ за
предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К оператора, с абонатен
номер 006248 и адрес на потребление: гр.Видин, ул.”Гладстон” № 45, вх.Б, ап.19.
Установи се също, че адресът на потребление е обитаван от три лица –
ответницата, нейната дъщеря и внучка, както и че на ответницата е дадено предписание
от представител на ВиК дружеството за периодична проверка и поправка на
отчитащото устройство /водомер/ - обстоятелства лично декларирани от
ответницата чрез нейни подписи върху процесните декларация и разписка /лист 20
от делото/ - неоспорени от ответната страна.
Установи
се, че за исковия период ищцовото дружество е издало 17 бр. фактури на обща
стойност 554,15 лева, като фактурите от № 1 до № 6 включително за периода от
17.01.2017г. до 17.07.2017г. е извършвано по показанията на водомер № 10000003329,
а по фактурите от № 7 до № 17 включително, за периода от 16.09.2017г. до
17.08.2018г., начисляването на вода на ответницата е извършвано служебно по 5
куб.м. месечно на обитател на жилището, считано за трима обитатели, като на
всяко тримесечие се завишава с 1 куб.м., като начисленията са извършени
правилно съобразно изискванията на чл.34а, ал.5 и чл.39, ал.6 от Наредба №
4/14.09.2004г.
Свидетелските показания на разпитания по
делото свидетел С.Иванова следва да се кредитират относно това, че е била инкасатор
на процесния абонат за исковия период и за това, че на ответницата й е дадено
предписание за поправка и периодична проверка на индивидуалния водомер поради
наличието на повреда и неотчитане на същия, тъй като в тази си част са
последователни, непротиворечиви и се допълват с писмените доказателства,
събрани по делото. Лицето - инкасатор установи, че познава лично абоната, както
и че при проверката, при която е допусната лично до абонатното жилище и
измерващото устройство на абоната, установила неизправност на индивидуалния й
водомер поради неотчитане на разходваната вода и липса на пломба на водомера. Абонатът
е разбрал за повреденото устройство, за което му е издадено писмено
предписание. Неоснователно е възражението на ответната страна, че през исковия
период жилището на ответницата е било необитаемо, съответно – абонатът не е
разходвал вода, тъй като от една страна се установи, че в абонатното жилище
живеят 3 лица, като отсъствието им от жилището е било евентуално през летните
месеци, а от друга - че дори ответницата да не разходвала питейна вода, тя е
неизправна страна по договора, тъй като не е изпълнила задължението си да
извърши назначената от ВиК - доставчика проверка и да поправи или смени
отчитащото устройство, чието поставяне и пломбиране следва да стане в
присъствието на служител на оператора на В и К услуги съгласно общите условия.
Съгласно чл.33, ал.2 от Наредба № 4/14.09.2004г., в редакцията й, действаща към
исковия период „при установяване на повреда в индивидуалните водомери на
потребителите представителят на оператора прави предписание за отстраняване на
повредата на водомера и за срока за отстраняването й“, както и „след
отстраняване на повредата потребителят уведомява оператора и осигурява достъп
за първоначално отчитане и пломбиране.“ Така, ответницата не е изпълнила
задължението си по договора и е станала причина за последвалото служебното
отчитане. Като неизправна страна по договора тя няма право да претендира права
от собственото си виновно поведение. Поради това, съдът намира, че служебните
начисления от ищцовото дружество съгласно Наредба № 4/14.09.2004г. и Общите
условия към нея за предоставяне на В и К услуги на потребителите на В и К
оператора, е начислена на основание обвързващата страните нормативна уредба и в
определения от нея размер, съгласно заключението на вещото лице.
Предвид уважаване на главния иск,
основателен се явява и акцесорния иск за заплащане на законната лихва за забава
върху уважената част, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 15.01.2019г. до изплащане на
вземането.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца
следва да се пресъдят разноски съразмерно уважената част от иска, както следва:
25 лева за платена държавна такса и 65 лева за юрисконсултско възнаграждение,
направени в заповедното производството по ч.гр.Д.№ 103/2019г. по описа на ВРС,
както и 25 лева за платена държавна такса, 50 лева за вещо лице и 300 лева за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Воден
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на З.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
че дължи изпълнение на парично задължение на „В и К - ВИДИН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Видин, ул.”Широка” № 18, представлявано от Георги Владов, за
сумата в размер на 554.15 /петстотин
петдесет и четири лв. и петнадесет ст./
лева – главница, дължима по силата на договор за предоставяне на В и К услуги
по силата на общи условия на В и К – Видин, в качеството й на потребител на В и
К услуги, абонатен номер 006248 и адрес на потребление: гр.Видин, ул.”Гладстон”
№ 45, вх.Б, ап.19, за периода от 15.03.2017г. до 14.09.2018г., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.Д.№ 103/2019г. по
описа на ВРС – 15.01.2019г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА З.П.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „В и К -
ВИДИН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Видин,
ул.”Широка” № 18, представлявано от Георги Владов, направените от ищеца
разноски, съразмерно уважената част от иска по настоящото дело: 25 лева за платена държавна такса, 50 лева за вещо лице и 300 лева за адвокатско възнаграждение,
както и 25 лева за платена държавна
такса и 65 лева за юрисконсултско
възнаграждение, направени в заповедното производството по ч.гр.Д.№ 103/2019г.
по описа на ВРС.
Решението може да
бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: