Решение по дело №129/2022 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 105
Дата: 3 август 2022 г.
Съдия: Янко Янев
Дело: 20224001000129
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 16 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Велико Търново, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА

ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно търговско дело №
20224001000129 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 24/08.03.2022 г., постановено по т. д. № 241/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Русе е отхвърлен предявеният иск на В. И. Г., ЕГН ********** от гр. Русе против ОУ
„Иван Вазов“, гр. Русе, за заплащане на сумата 3 000 лв., представляваща обезщетение за
нарушено авторско право, изразяващо се в унищожаване на произведение на
изобразителното изкуство - стенопис, находящ се в стая № 105 на ОУ „Иван Вазов“, гр.
Русе, като неоснователен. С решението е осъден В. И. Г., ЕГН *********** да заплати на
ОУ „Иван Вазов“, гр. Русе сумата 600 лв. разноски по делото.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от В. И. Г., ЕГН **********, от гр. Русе,
*********, съд. адрес: гр. Русе, **********, чрез адв. П.И. от АК – Русе против Решение №
24/08.03.2022 год., постановено по т. д. № 241/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е неправилно, поради неточно
приложение на материалния закон и явно необосновано. Излага се, че бил неправилен
изводът на първоинстанционният съд, че изработеното от ищеца не било произведение на
изобразителното изкуство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП е не се ползвало с
авторско-правна закрила, като обосновава обратната теза. Счита, че безспорно е установен и
1
втория елемент на фактическия състав на чл. 95 от ЗАПСП – пълно нарушаване на
авторските права на ищеца спрямо процесната творба, като по този начин за него
възникнало правото да потърси и получи обезщетение за претърпените вреди.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и да се постанови друг, с
който да бъде уважен предявеният иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ОУ „Иван
Вазов“, гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Д-р Петър Берон“ № 20, представлявано от директора
– Т. И.. Изразява се становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционния съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 95,
ал. 1 във вр. с чл. 95г от ЗАПСП.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Първоинстанционният съд е приел, че изработеното от ищеца (стенопис в кабинет №
105) не било произведение на изобразителното изкуство по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 5 от
ЗАПСП, тъй като не изразявало по оригинален начин неговите творчески способности, нито
носило негов индивидуален отпечатък, поради което не се ползвало с авторско-правна
закрила.
По делото не се спори, че ищецът Г. е учител по изобразително изкуство в ответното
училище от 2010 г. Същият е художник по професия, член на Съюза на българските
2
художници (СБХ), председател на СБХ – Русе, член на Комисията по градски дизайн и
реклама при Община Русе, познат сред художниците в страната и чужбина, участник и
носител на множество награди от национални и международни изложби. Не е спорно също,
че през периода 2012 – 2013 г. на Г. било възложено от тогавашния директор на ответника
(св. В. П.), изработването на тематични стенописи в сградата на училището, като сред тях
бил и стенопис в кабинет № 105 (кабинет по музика), представляващ фризова композиция с
размери: дължина 5 м., височина 1 м., със сюжет: изображения на музикални символи –
нотен ключ, ноти, статив/поставка за ноти, пеещи птици, насекоми и цветя, които били
изработени от ищеца (св. Т. П., св. С. Л., св. И. Г.). През м. юни 2021 г. стенописът бил
заличен (чрез нанасяне на два пласта боя – св. Т. П.) по нареждане по нареждане на
директора на ответното училище, тъй като бил сключен договор между училището и
Фондация „Лайт Сорс“ по проект „Обичам моето училище“ за поставяне на фототапет на
съседната на стенописа стена, а стената със стенописа следвало да се боядиса, подходящо,
цветово с фототапета. Ищецът бил обиден, разстроен и огорчен от случилото се.
Стенописът (рисунка на стена, таван или друга твърда повърхност), като
произведение на изобразителното изкуство е обект на авторска закрила по смисъла на чл. 3,
ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, тъй като е сред изрично изброените в закона хипотези. Въпросът е дали
всяко произведение на изобразителното изкуство е обхванато от закрила и отговаря на
обективните критерии – да е произведение на изкуството и науката, да е резултат на
творческа дейност и да е изразено в обективна форма. В практиката е установено трайно
разбирането, че художествените или научни достойнства на произведението са без значение
по отношение на авторскоправната му закрила, а за да е творческа една дейност тя трябва да
е насочена към създаване на оригинален, несъздаван до момента, обективно възприемчив
резултат. Процесният стенопис, създаден от творчески труд е акцентирал върху конкретни
тематични изображения (изображения на музикални символи – нотен ключ, ноти,
статив/поставка за ноти, пеещи птици, насекоми и цветя), в същият е вложен
индивидуалната визия на художника относно цветовото оформление, композиционното
ситуиране, фоновия и цветови колорит и постигнатото определено излъчване на субектите,
улавяне движението на фигурите, пропорционирането им, набелязване на перспективата и
светлосянката, запечатване на характерни особености, както и е вмъкнат тематичен контекст
(препращане към изучавания предмет в кабинет № 105 – „Музика“). Тази съвкупност от
елементи сочи на извод, че конкретната рисунка върху стена е произведение на изкуството,
което се характеризира със своеобразна оригиналност (произтичаща основно от
съчетаването на елементите, цветове, позициониране и т. н.) и е в резултат на творчески
усилия (за пресъздаване на настроение към изучавания предмет „Музика“ в кабинет № 105 –
св. И. Г.), в определено цветово позициониране и концентриране върху субектите на
рисунката и попада в обхвата на защитените произведения на изобразителното изкуство.
Не е спорно по делото, че ищецът е автор на стенописа (рисунка върху стена, таван
или друга твърда повърхност). Не е спорно и обстоятелството, че стенописът е заличен по
нареждане на директора на ответното учебно заведение, чрез нанасяне на два слоя боя.
3
В случая не е налице възлагане по смисъла на чл. 42 от ЗАПСП, доколкото от
събраните по делото доказателства се установява, че инициативата за изработване на
стенописа е била на самия ищец, макар и с одобрението на ръководството на училището в
лицето на директора (св. И. Г. и св. В. П.).
Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП, авторът има право да иска запазване на
целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на
всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му
достойнство. В случая целостта на произведението е унищожена безвъзвратно. Стенописът
е заличен по вина на ответника, без съгласието на ищеца (автор на произведението).
Според чл. 95, ал. 1 и ал. 2 от ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него
право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на
лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване. Обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Трайно
установената съдебна практика приема, че искът за обезщетение е един и обхваща размерите
на различните по вид претърпени вреди.
На второ място, чл. 95, ал. 3 от ЗАПСП сочи, че при определяне размера на
обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението,
пропуснатите ползи и неимуществените вреди, както и приходите, реализирани от
нарушителя вследствие на нарушението. В случая, ищецът претендира обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
неправомерното унищожаване на стенописа му. Мислимите, предполагаеми вреди от
нарушаване на авторските права са свързани основно с унищожаване на произведението му.
В този смисъл, дори и при липса на доказателства за размера на тези вреди, обезщетение
следва да се присъди при условията на чл. 95а от ЗАПСП. Същото важи и за доказаните
посредством събраните гласни доказателства неимуществени вреди, изразили се обида и
огорчение (ищецът бил обиден, разстроен и огорчен от случилото се - св. Т. П.), в претърпян
емоционален срив на ищеца от заличаване на стенописа, създаден от него и начина, по
който това е извършено, с оглед незачитане правото му на автор, злепоставянето му пред
колектива на училището, пред учениците, без уведомление до него, обществения отзвук в
гр. Русе. Общо, съдът приема, че размер на обезщетение от 3 000 лева за претърпените
неимуществени вреди отговаря на целите на закона, а именно – възпиращо и
предупредително действие по отношение на нарушителя и останалите членове на
обществото. При определянето му при условията на чл. 95, ал. 3 и ал. 4 от ЗАПСП, съдът
съобразява, че стенописът е използван единствено за кабинета по „Музика“ и в рамките на
колектива ответното училище.
Неоснователно, с оглед изложените по-горе съображения е възражението на ответника,
че в случая се касае за „рутинна работа на автора“, която не отразява творческите му
способност и неговия индивидуален отпечатък. Както посочихме по-горе се касае за
изображение на изобразителното изкуство, създаден от творчески труд, което се
характеризира със своеобразна оригиналност.
4
Неоснователно е и възражението, че стенописът бил създаден да се заличат
съществуващи дупки в стената (св. И. Г.). Причината, поради която е изработен стенописът
е ирелевантна в случая.
С оглед на гореизложеното Решение № 24/08.03.2022 г., постановено по т. д. №
241/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е отхвърлен предявения иск, следва да
се отмени и се постанови друго, с което същият да бъде уважен в претендирания размер.
Съобразно направеното искане и изхода на спора ответното дружество следва да
заплати на ищеца направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 060
лв., съобразно уважената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. второ от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 24/08.03.2022 г., постановено по т. д. № 241/2021 г. по
описа на Окръжен съд – Русе, вместо което
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ОУ „Иван Вазов“, гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Д-р Петър Берон“ № 20,
представлявано от директора – Т. И. да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, от гр. Русе,
*********, сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща обезщетение за нарушено
авторско право, изразяващо се в унищожаване на произведение на изобразителното
изкуство - стенопис, находящ се в стая № 105 на ОУ „Иван Вазов“, гр. Русе, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иск 17.08.2021 г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 95, ал. 1 във вр. с чл. 95г във вр. с чл. 3, ал. 1,
т. 5 от ЗАПСП.
ОСЪЖДА ОУ „Иван Вазов“, гр. Русе, с адрес: гр. Русе, ул. „Д-р Петър Берон“ № 20,
представлявано от директора – Т. И. да заплати на В. И. Г., ЕГН **********, от гр. Русе,
********* направените по делото разноски пред двете инстанции в размер на 1 060 (хиляда
и шестдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5