РЕШЕНИЕ
№ 3206
гр. София, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Весела Тр. Живкова Офицерска
при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т.А
като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Гражданско
дело № 20211110128306 по описа за 2021 година
Предявен е иск от Фирма с ЕИК ********** против В. АЛ. Ч. с ЕГН ********** за
приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
сумата 7 951.81 лв. – главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване за периода 01.12.2018г.-
31.07.2019г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. Букет № 56, бл. 6А, ет.7,
ап.25 и сумата от 31.68 лв., представляваща„абонамент уреди за разпределители и водомери
за топла вода“ за 2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на Заявлението до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 307.54 лв. –
лихва за забава за периода 25.02.2019г.-25.11.2020г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.02.2021г. по ч.гр.д. № 8054/2021г. на СРС.
Твърди се в исковата молба, че фирма с предишно наименование фирма е
топлопреносно предприятие по см. на чл. 39, ал.4 от ЗЕ и продава топлинна енергия при
Общи условия на потребители за битови нужди. Твърди се, че за топлоснабдения имот с
абонатен №*******, находящ се в гр. С., ул. Б. № **, бл. **, ет.** ап.** е сключен
Индивидуален договор № 1-006-025/12.01.2005г. за покупко-продажба на топлинна енергия
и извършване на услугата дялово разпределение между фирма и неназовано лице. Имотът
бил придобит от ответницата В. АЛ. Ч., като същата подала заявление до фирма за смяна на
партидата като нов собственик на 30.11.2007г. На 03.10.2011г. било сключено Тристранно
споразумение между фирма, фирма и Ст. В. Н. като пълномощник на собствениците на
обекти в етажната собственост на ул. „Б.“ №**, бл.**, по силата на коетофирма замества
фирма по всички права и задължения по договори за покупко-продажба на топлинна енергия
и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между купувачите –
потребители на топлинна енергия и фирма. Поддържа се, че след 30.11.2007г. длъжник-
потребител на топлинна енергия е собственикът на топлоснабдения имот В. АЛ. Ч.. Твърди
се, че за периода 01.12.2018г.-31.07.2019г. ответницата дължи сумата от 7 951.81 лв. за
потребената в имота топлинна енергия и 31.68 лв. за дялово разпределение, извършвано по
Договор за извръшване на услугата топлинно счетоводство от 01.11.2017г. и Методиката за
дялово разпределение за сгради-етажна собственост към него. За дължимите суми ищецът
издал фактури № **********/10.01.2019г., № **********/08.02.2019г., №
1
**********/08.03.2019г., № **********/10.04.2019г., № **********/19.04.2019г., №
**********/19.04.2019г., № **********/10.05.2019г., № **********/10.06.2019г., №
**********/27.06.2019г., № **********/09.08.2019г. и № **********/20.05.2019г. Поддържа
се и че на основание чл. 34 от ОУ ответницата дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня, следващ датата на падежа до подаване на заявлението, като се
претендира сумата от 1 307.54 лв. за периода 25.02.2019г.-25.11.2020г.
В подкрепа на иска са ангажирани писмени доказателства. Приети са заключения на
СТЕ и ССчЕ.
Приложено е ч.гр.д. № 8054/2021г. на СРС, 77 състав.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от ответника е постъпил писмен такъв. Оспорват
се предявените искове с възражения, че липсват доказателства ответникът да е собственик
или ползвател на процесния имот, да е в облигационна връзка с ищеца по договор за
продажба на топлинна енергия, ищецът да е лицензиран доставчик на такава, ответницата да
е обвързана от представените по делото Общи условия, че Общите условия на ищеца са
одобрени от КЕВР и са влезли в сила. Оспорват се количествата и стойността на доставената
топлинна енергия, предоставянето на услуга дялово разпределение, обема и стойността й.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните
права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно съединени претенции с правна квалификация чл. 422 във вр. с чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Релевантните по спора факти, подлежащи на доказване от ищеца, са следните: 1/ по
иска за главницата – че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна
енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума;
2/ по иска за обезщетението за забава в размер на законната лихва – че главното парично
задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на
обезщетението за забава възлиза именно на спорната сума.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи
или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу
изискуемостта им.
Видно от представения по делото Индивидуален договор № 1-006-025/12.01.2005г. за
покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение,
фирма, в качеството му на доставчик на топлинна енергия за битови нужди е приел да
доставя такава на Н. Н. А., в качеството му на собственик на имота, срещу задължението на
последния да заплаща стойността й. В чл. 12 е уговорено задължение на купувача да
заплаща годишна такса за отчитане на ИТР или водомер за топла вода в началото на всеки
отоплителен сезон. Договорът е сключен при Общи условия за продажба на топлинна
енергия от фирма на потребители за битови нужди.
Видно от Заявление вх. № Е-Д-206/30.11.2007г. до фирма, Н. Н. А. е поискал смяна на
партидата на имота, поради това, че същият има нов собственик. Посочен е новият
собстевник - В. АЛ. Ч., която също е подписала заявлението.
Установява се по делото, че на 03.10.2011г. е сключено Тристранно споразумение
между фирма, фирма/с ново наименование фирма/ и Ст. В. Н.като пълномощник на
собствениците на обекти в етажната собственост на ул. „Б.“ № *, бл. **, по силата на което
фирма замества фирма по всички права и задължения по договори за покупко-продажба на
топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между
купувачите /потребители на топлинна енергия/ и фирма.
По делото е представено Констативно споразумение от 01.11.2014г., сключено между
2
фирма и ответницата В. АЛ. Ч., с което страните са приели, че продажбата на топлинна
енергия между тях се осъществява по действащите към момента Общи условия за продажба
на топлинна енергия от фирма на потребители за битови нужди, както и че Общите условия
се прилагат до отмяната им чрез приемане на нови, респ. – до закриване на партидата за
обекта по установения договорен и/или законов ред.
По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия от фирма на
потребители за битови нужди, приети с Решение по т.1 от Протокол № 01-05/27.01.2005г.,
т.1 от Протокол № 05-05/13.07.2005г. на Съвета на директорите на „Енергоконсулт“ АД и
одобрени с Решение № ОУ-061/28.11.2005г. на ДКЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ, в
съответствие с чл. 298, ал.1 ТЗ.
Представено е и копие от страници 16 и 17 от брой на вестник „Сега“ от 21.12.2005г. за
публикуване на Общите условия.
Видно от справка от персоналната партида № ******** на името на В. АЛ. Ч. в АВ –
Служба по вписванията – София, налице е вписване на извършена сделка на покупко-
продажба, по силата на която ответницата В. АЛ. Ч. през *****г. е закупила от Н. Н. А.
апартамент № ** в гр. София, ул. „Б.“ № **, О. к., бл.6, ет.**.
От същата справка се установява, че имотът през ****г. е придобит от трето лице – Б.
П. И. чрез публичен търг/постановление за възлагане – пореден № 2 от справката.
Ответницата е представила по делото писмо до нея от ищеца от 03.01.2020г. в отговор
на нейна молба от 09.12.2019г., в което се разясняват въпроси, свързани с топлоподаването в
блока, в който се намира апартамента и, данни за отчетените единици и стойността на
доставената топлинна енергия, причините за по-високите сметки и т.н. В заключение е
посочено, че считано от 15.10.2019г. топлоподаването на блока е прекратено по Решение на
Общото събрание на етажните собственици.
Представено е Споразумение № 001/10.12.2019г. за разсрочване на задължения,
сключено между ищеца фирма в качеството му на продавач и ответницата В. АЛ. Ч. в
качеството и на купувач. Видно от съдържанието му, страните са констатирали и признали,
че към датата на подписване на споразумението и след подписване на протокол за
прихващане № 1 от 10.12.2019г. купувачът има неплатени задължения за консумирана
топлинна енергия в размер на 4 220..93 лв. по фактури, издадени в периода 10.03.2017г.-
10.12.2018г.; задължения за годишни такси за дялово разпределение в общ размер на 192 лв.
по фактури за 2016г.- 48 лв., 2017г.-48 лв., 2018г.-48 лв. и 2019г.-48 лв., както и лихви за
забава в размер на 1 095.48 лв. Ответницата е признала тези задължения и плащането им е
разсрочено съгласно погасителен план към споразумението.
Представена е по делото Молба от ответницата до ищеца от 04.08.2020г., видно от
съдържанието на която ответницата В. АЛ. Ч. посочва, че е абонат на дружеството по
Индивидуален договор № 1-006-025/12.01.2005г. за имота в гр. София, ул. Букет № 56, ет.7,
ап.25, като от 2017г. до момента задълженията и възлизат на 5 508.41 лв., съгласно
подписаното Споразумение от 10.12.2019г. В молбата излага съображения, че при
подписване на споразумението не е обърнала внимание на описаните в него суми, счита
същите за завишени и погасени по давност, поради което иска намаляване на задължението
и изразява готовност да заплати сумата в намаления размер изцяло.
В отговор на молбата, с писмо от 10.09.2020г. ищецът уведомява ответницата, че
посочените в споразумението между тях суми са начислени на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, тези задължения са признати от нея и към датата на писмото
дължимата сума е погасена. С писмото уведомяват ответницата, че за периода 01.12.2018г.-
31.07.2019г. има задължения в размер на 9 090.03 лв. по посочени в писмото фактури.
По делото е представен Договор от 01.11.2017г. между ищеца и фирма за извършване
услугите отчитане и дялово разпределение на разходите за отопление и БГВ за обекти
съгласно Приложение № 1. Договорът е със срок до 30.04.2019г. и уговорена възможност за
автоматичното му двукратно продължаване за срок от по още 1 година в случай, че никоя от
3
страните не поиска прекратяването му 6 месеца преди изтичане на срока. Сградата, в която
се намира процесният имот е включена в списъка-Приложение № 1.
Видно от представената по делото Фактура № **********/04.02.2020г., на ответницата
са начислени суми за абонамент уреди – за разпределители за 2019г. и абонамент уреди – за
водомери за 2019г. в общ размер на 31.68 лв. с ДДС.
Видно от неоспореното заключение на вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно, в процесния период фирмата за дялово разпределение е
извършвала ежемесечни отчети на уредите в сградата, като разпределението на топлинната
енергия е осъществено на база отчетената такава от общия топломер в абонатната станция и
отчетените разходи от индивидуалните водомери на всички абонати в сградата, като са
приспаднати съответните технологични разходи. Водомерите в процесния апартамент са
отчетени през м.11.2019г., м.02.2019г. и м.06.2019г. За процесния период доставената
топлинна енергия е на стойност 6 626.51 лв. без ДДС или 7 951.81 лв. с ДДС. Вещото лице
дава заключение, че технологичните разходи са отчислявани в съответствие с нормативната
уредба, а измервателните уреди са преминали съответните необходими проверки в
сертифицирани лаборатории.
Видно от заключението на вещото лице по ССчЕ, неоспорено от страните и което
съдът кредитира като обективно и компетентно, фирма е издало и осчетоводило процесните
фактури за доставена топлинна енергия за периода м.12.2018г.-м.07.2019г. на обща стойност
7 951.81 лв. с ДДС. По фактура № **********/20.05.2019г. са фактурирани абонамент за
уреди за разпределетели – 6 броя и уреди за водомери – 2 броя на обща стойност 31.68 лв. с
ДДС. Лихвата за забава по процесните фактури за периода от деня, следващ падежа на всяка
до 25.11.2020г. възлиза на сумата от 1 307.55 лв.
При така установеното се налагат следните правни изводи:
По делото се установява и не се спори между страните, че за топлоснабдяването на
процесния имот в гр. С., ул. Б. №**, ет.**, ап.** е действал Индивидуален договор № 1-006-
025/12.01.2005г. за покупко-продажба на топлинна енергия и извършване на услугата дялово
разпределение, сключен между фирма, в качеството му на доставчик на топлинна енергия за
битови нужди и Н. Н. А., в качеството му на собственик на имота. Установява се от
представената справка от АВ, че през ****г. ответницата е придобила собствеността върху
имота по силата на вписана сделка за покупко-продажба. Установява се и че на 30.11.2007г.
тя е подписала заявление за смяна на партидата на имота на нейно име. Ответницата не
оспорва, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и до имота е доставяна
топлинна енергия при условията на дялово разпределение. Не се спори и че за имота има
открита партида на нейно име, която към процесния перод не е закрита. Видно от
представените доказателства, на 03.10.2011г. е сключено Тристранно споразумение между
фирма, фирма /с ново наименование фирма/ и Ст. В. Н., като пълномощник на
собствениците на обекти в етажната собственост на ул. „**.“ №**, бл. **, по силата на което
фирма замества фирма по всички права и задължения по договори за покупко-продажба на
топлинна енергия и извършване на услугата дялово разпределение, подписани между
купувачите /потребители на топлинна енергия/ и фирма, т.е. следва да се приеме, че ищецът
фирма е заместил фирма в правоотношението по договора за покупко-продажба на топлинна
енергия и извършване на услугата дялово разпределение. Ответницата е придобила
собствеността върху имота и по силата на законовата разпоредба на чл. 153 ЗЕ е придобила
качеството клиент на топлинна енергия, доставяна от фирма в процесния имот. Тя е
поискала и смяна на партидата на нейно име. Видно от Констативно споразумение от
01.11.2014г., страните са приели продажбата на топлинна енергия между тях да се
осъществява по действащите към момента Общи условия за продажба на топлинна енергия
от фирма на потребители за битови нужди, като Общите условия се прилагат до отмяната им
чрез приемане на нови, респ. – до закриване на партидата за обекта по установения
договорен и/или законов ред.
Отношенията по доставка за битови нужди на трите вида енергии (ТЕ, Елекрическа
енергия и природен газ-енергоносител) са уредени в ЗЕ по аналогичен начин.
4
С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е дадено нормативното
тълкуване на разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на
длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на
собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на
ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно
основание и доставчика на топлинна енергия.
Спорното правоотношение по настоящото дело също намира правната си уредба в
Закона за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба
на природен газ за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договорът за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. ЗЕ регламентира и правоотношението за
продажба на природен газ за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно
регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично
известни общи условия (чл. 183а и чл. 183 б от ЗЕ; чл. 178б вр. с чл. 181, т.1 ; §1, т. 2а от ЗЕ.
Продавач на доставения природен газ е крайният снабдител, а купувач – крайният
клиент (чл. 183а и § 1, т. 27г и т. 28а, б.“б“ ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов
клиент" е в § 1, т. 2а, а на краен клиент в т. 27г от Допълнителните разпоредби на ЗЕ -
"Краен клиент" е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване. Те се отнасят и за правоотношението по договора по чл. 183а ЗЕ.
Чрез тях законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или
на носител на ограниченото вещно право на ползване върху газоснабдения имот, доколкото
доставяния газ е "за собствени битови нужди"/“собствени нужди“, а друго не е уговорено с
крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който
ползва газоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното
право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на газ за същия имот.
Според постановките на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС - клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените
в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди,
и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В случая се установява, че ответницата е придобила собствеността върху имота,
встъпила е в правоотношение с ищеца по договор за продажба на топлинна енергия и е
подала изрично заявление за вписване партидата на нейно име. През 2015г. имотът е
продаден на публичен търг на трето лице, видно от вписването в АВ. Ответницата не
твърди, обаче, и по делото не са събрани доказателства след публичната продан тя да е
загубила фактическото държане на имота, да е престанала да го ползва и респ. – да ползва
доставената в него топлинна енергия. Напротив – налице са доказателства за изрично
извънсъдебно признание на ответницата, че продължава да има качеството клиент на
топлинна енергия за процесния имот – изходящите от нея писма от 2019г. и 2020г. С оглед
на това съдът приема, че учреденото между страните договорно правоотношение не е
прекратено с придобиването на имота от трето лице на публичен търг. Ответницата има
качеството на трето ползващо имота лице /по делото не са изложени твърдения и няма
доказателства на какво основание е продължила да ползва имота след проданта, но не се
твърди да не е със съгласието на собственика/, което същевременно е сключило договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
5
условия директно с топлопреносното предприятие още през 2007г. с придобиване
собствеността върху имота и подаване на заявление за промяна на партидата и който
договор за продажба не е прекратен след изгубване качеството на собственик и придобиване
качеството на трето ползващо лице. Именно ответницата, в качеството си на купувач е
сключила с ищеца Споразумение № 001/10.12.2019г. за разсрочване на задълженията и е
признала същите за периода 01.03.2017г.-10.12.2018г. Отново тя е направила
извънсъдебното признание на неизгодния за нея факт, че продължава да е абонат на
ищцовото дружество по Индивидуален договор № 1-006-025/12.01.2005г. за имота в гр. С.,
ул. Б. № **, ет.**, ап.** – в молбата от 04.08.2020г.
Поради това съдът намира, че ответницата дължи цената на доставената в процесния
период и реално отчетена консумирана топлинна енергия, чиято стойност, съобразно
неоспореното заключение на вещото лице възлиза на сумата от 7 951.81 лв. с ДДС.
Оветницата не твърди и видно от заключението по ССчЕ задължението не е платено,
поради което предявения иск за главница за ползвана топлинна енергия се явява основателен
и доказан.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на претенцията за главницата за ТЕ обуславя основателността и на
иска за акцесорното вземане за мораторна лихва, дължима за времето на забавата.
Съгласно чл.23, ал.2 от Общите условия на фирма, действащи през прoцесния период,
доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца всеки месец,
като сумите за топлинна енергия е била дължима от купувача в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. задължението за заплащане на стойността на
топлинната енергия е възникнало като срочно. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД гласи, че
когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му (не е нужно отправянето на покана). Видно от посоченото, ответникът в
случая следва да се счита за изпаднал в забава на първо число на втория месец, следващ
отчетния период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, мораторната лихва за периода от 25.02.2019 г. до
25.11.2020 г., както се претендира с исковата молба, видно от неоспореното заключение на
ССчЕ възлиза на сумата от 1 307.55 лв. Искът е изцяло основателен в предявения размер, с
оглед диспозитивното начало в процеса.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД за сумата от 31.68 лв.,
представляваща „абонамент уреди за разпределители и водомери за топла вода“ за 2019г.:
В допълнителна молба от 11.11.2021г. ищецът уточнява, че вземането се основава на
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство от 01.11.2017г. и Методиката за
дялово разпределение за сгради-етажна собственост към него. Видно от Договор от
01.11.2017г., между ищеца и фирма е постигнато съгласие за извършване услугите отчитане
и дялово разпределение на разходите за отопление и БГВ за обекти съгласно Приложение №
1, като в последното е посочена и сградата, в която се намира процесния имот. В договора
не се съдържа клауза, обаче, за дължимост на възнаграждението за извършваните услуги от
крайния клиент на продавача. Дори да имаше такава уговорка, тя не би обвързвала трето на
договора лице, каквото е ответницата. Приложената методика също не разкрива такова
съдържание. Действително, в чл. 12 от Индивидуалния договор от 2005 г. е уговорено
задължение на купувача да заплаща годишна такса за отчитане на ИТР или водомер за топла
вода в началото на всеки отоплителен сезон, но за извършвана от продавача услуга дялово
разпределение – договорът има за предмет и услуга дялово разпределение. Поради тези
съображения няма основание да се счете, че ответницата носи задължение да заплаща
услугата дялово разпределение, извършвана от трето лице, както и че вземането за цена на
услугата дялово разпределение принадлежи на ищцовото дружество. Искът е
неоснователен.
По разноските:
6
Ищецът е направил разноски по делото в размер на 234.55 лв. платена държавна
такса, 400 лв. депозити за вещо лице и 555 лв. – адвокатско възнаграждение – общо 1 189.55
лв. и в заповедното производство – 740.82 лв. Съобразно уважената част от исковете
ответницата му дължи сумата от 1 185.49 лв. за исковото производство и сумата от 738.29
лв. за заповедното производство.
Ответницата е направила разноски в размер на 700 лв. платено адвокатско
възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице. Съобразно отхвърлената част от иска
ищецът и дължи сумата от 2.73 лв. за исковото производство. Не претендира и няма
доказателства за направени в заповедното производство разноски.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. АЛ. Ч. с ЕГН
********** дължи на фирма, с ЕИК ****, гр. С., ул. Ф. К. №** сумата от 7 951.81 лв. –
главница, представляваща стойност на консумирана, незаплатена топлинна енергия за
отопление и битово горещо водоснабдяване за периода 01.12.2018г.-31.07.2019г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. Б. № **, бл. **, ет.**, ап.**, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на Заявлението по чл. 410 ГПК –
27.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1 307.54 лв. – лихва за
забава за периода 25.02.2019г.-25.11.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.02.2021г. по ч.гр.д. № 8054/2021г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата от 31.68 лв., представляваща „абонамент уреди за разпределители и водомери за
топла вода“ за 2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. АЛ. Ч. с ЕГН ********** да заплати на
фирма , с ЕИК *******2, гр. С., ул. Ф. К. № ** сумата от 1 185.49 лв., представляваща
разноски в настоящото производство и сумата от 738.29 лв. за разноски в заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК фирма с ЕИК**** да заплати на В. АЛ. Ч. с
ЕГН ********** за направени от нея разноски в производството сумата от 2.73 лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7